Муша-Буша в собствен сос, добро и зло, в здраве и болест, в dial-up и оптичен интернет, в и извън времето, внапредвид и деЦки от НОЙ
Ако еволюцията на човека беше приключила, майките нямаше да са само с две ръце.
Отказах
цигарите
Кога навърших 30 реших да остана още една година на 29, кога почнах да взимам житейски повратни решения...
В петък следобяд си разделихме с жена ми последната останала цигара в кутията Kent. После просто ми хрумна да ги откажа. Оттогава не съм пушила. Не си дръпвам от чужди цигари, не се спотайвам тайничко да пуша, не бягам префърцунено от пушачите наоколо. А около мен всички пушат и всички ми издишат в лицето. Не мога да кажа, че не ми коства воля да не пуша.
Минимум кутия на ден. 4.80 лв. Цигара преди/по време/след закуска. Цигара преди бокс. След бокс. След секс. По време на чистене. С чаша уиски с лед. Докато чакам таксито. По време на филм. Цигарка след цигарка.
Само че вече е въпрос на инат – минали са два пълни дни без цигара и ще ме е яд, ако се откажа и хвърля на вятъра изминалото време. После, като въздъхна колко ми се пуши, треньорката ми по бокс ми подава пълната кутия и казва: „Пуши, бе, пуши, щом искаш. Запали си, щом си слабохарактерна.“ На стрелеца да му кажеш, че е слабохарактерен, е да заложиш на сигурно, че няма да палне цигарка повече. Сключихме и пакт, в който, ако до събота (или поне петък вечерта, т.е. една седмица) не запаля и не пуша, минавам и на индивидуални тренировки.
Ако намаля захарта в кафето, уискито в чашата и женичките наоколо, официално съм минала в асцендентална възраст и разрешавам да бъда наричана „лельо“.
Споделете този текст
9 коментара за “Отказах”
Кажете си
vox populi
| Тихомълком и на пръс… за 2/4 | |
 | Коко за 2/4 |
 | pulpit за 2/4 |
| Кратък журнал на нещ… за Кратък журнал на ситуациите, к… |
Муша-Буша в собствен сос, добро и зло, в здраве и болест, в dial-up и оптичен интернет, в и извън времето, внапредвид и деЦки от НОЙ 
Страх ли те е да те наричат „лельо“ 😀 След започнах да пуша все по-малко, а също и да пия … всъщност намалих и мъжете. Обективно погледнато съм си истинска леля и скоро ще стана на 39, но никак, никак не се чувствам по-зле 🙂 Иначе стискам палци за цигарите и споделям пресния си 8 месечен опит (дотук) със спирането им http://lydblog.wordpress.com/2009/09/29/kak-otkazah-cigarite/
ХаресвамХаресвам
Една приятелка избяга от работа и дойде да пием кафе тази сутрин и ей така, от дума на дума, каза, че на година плащаме към 1900 лева само за цигари. Баси. Чудех се дали да не заменя цигарите с електронна цигара, но мисля да пробвам да издържа въобще без да пуша.
„Лельо“ си е страшно, чччшшшш ей…:)
ХаресвамХаресвам
Cigara sled seks…
Kato ta gledam na kakvo prilichash edva li pravish mnogo seks ma, skochubro…
ХаресвамХаресвам
Като „ма“ гледаш? Муах.
ХаресвамХаресвам
И сега като се качат пак цените, си е голям разход. Не познавам обаче някой да е успял да си събира по 4.80 всеки ден и да си направи яка ваканция с парите – ти може да си първата. Силнохарактерна и богата – светло бъдеще те чака! Стискам палци да издържиш, оферта си е и за индивидуалните тренировки.
ХаресвамХаресвам
Успех! Отведнъж, без грамадански обещания, най-лесно се спира 🙂
ХаресвамХаресвам
и аз така ….със спирането…
попаднах в нета на книгата на алън кар „Не пуша вече – лесният начин да спрем“. е, не , че попаднах, ами реших да потърся помощ. явно имам нужда от такава, щом всеки път като ги откажа и пропушвам отново…
ако искаш да я погледнеш, пиши
ХаресвамХаресвам
Знам въпросната книга, мои приятели в Белгия отказали цигарите с нейна помощ. Доколкото знам, обаче, трябва да си я купиш – това е част от „лечението“:)
Мерсаж, аз все още удържам фронта.
ХаресвамХаресвам
Аз пуших 24 години. С различна интензивност. 20 от тях – по кутия на ден. Минимум. С две прекъсвания за по година докато бях бременна. И започвах отново. Спирах ги за кратко, колкото да докажа на другите и себе си, че владея положението и мога да спра когато си поискам, надебелявах, после пропушвах пак… Мислех, че има някакъв финес в дългите пръсти с елегантна цигара и премрежения поглед през дима… Глупости, разбира се. Докато осъзнах, че годините се търкалят, кашлям зле, дрехите, косата, дъха, кожата ми миришат на пепелник през повечето време… Веднъж видях една възрастна жена, в дъждовен ден, с набръчкана пожълтяла кожа на една спирка. Пушеше с вид на обречен човек. Помислих си: Боже, и аз ще заприличам на нея! Не исках това. После се разболях. Нищо страшно, слава богу. Просто кофти грип. Антибиотици, температура, както си му е редът… Не можех да стоя на краката си, да ям, да пия, да пуша, нищо… Повече от две седмици. Когато започнах да се оправям, се върна и мисълта за сутрешно кафе и цигара. Направих си кафе и се замислих – не бях пушила почти 17 дни. Трудното при отказването беше минало. Защо да паля сега? Вече ставах на 40. Не бях го планирала, просто се възползвах от случая. Това беше моят вариат за ползата от вредата. Оттогава минаха 2 години и 4 месеца. Все още не пуша.
Желая успех и на теб 🙂
ХаресвамХаресвам