Как съседът Георги се сблъска с майка ми

От известно време искам да започна нов таг: майка ми. Не знам дали повече я обичам, или повече я мразя, или повече ме е страх от нея (все още, а съм на 29 години!), но персоната й определено си заслужава да я увековеча за собствено четене, когато някой ден забравя каква е била и установя, че съм станала същата.

Зад къщата на майка ми съседът Георги има зеленчукова градина. Проблемът не е в аграрно-земевладелчеството му почти в центъра на София, проблемът е, че съседа Георги оползотворява всеки милиметър площ, за да сади всякакви зеленчуци, овошки и прочее. Къщата на майка ми е от две части – едната, Малката Къща, някога е била временна пристройка, в която дядо и фамилия са живяли, докато построят Къщата. Респективно, малката къща няма основи, а е на принципа пръст->цимент->килим.

Съседът Георги засади преди години едни сливи, джанки и не знам какви плододайни храсти до стената на Малката Къща. Майка ми е известна в квартала и повечето хора не искат да се карат с нея, затова знаех, че и времето на съседа Георги ще дойде. В защита на майка ми искам да кажа, че съседът действително е чобанин, простак и абсолютно себичен кроманьонец, който просто не го ебе другите имат ли проблем от него. Години наред майка ми се караше с него, да махне овошките от стената, не само заради законовата бариера от 2 метра пространство, но основно, защото от поливането и корените, част от къщата на майка ми започна да пада, цели тухли падаха, натрошени от влагата. На стената се появи влага, подът и стената започнаха да се цепят.

Съседът Георги не говори, той само сумти и гледа в земята. Майка ми крещи, спори, говори любезно, проклина и заплашва, а той просто гледа в земята. Градината и дърветата бяха Темата на всяко семейно събиране.

Един ден майка ми млъкна. Тогава, знам, е станало или ще стане нещо страшно. Седмица по-късно отивам при майка ми и виждам как от дърветата са останали угарки, а стената откъм градината е черна. Една нощ майка ми се качила на покрива с две туби бензин и един кибрит и решила, така да се каже, из основи проблема с дърветата.

Съседът Георги се озлоби и седмица по-късно засади домати и царевица, пак до основите на къщата на майка ми. Майка ми, в отговор, засади телефончета и бръшлян на оградата на къщата ни. Днес от градината са останали спомени и много, много буренясали телефончета, а бръшлянът се вие около останките на царевицата…