2/4

2 от 4 години медицина ми остават.

Защо, попитаха ме няколко човека, започна да учиш медицина?

Щом от картоф може да стане водка, защо от мен да не стане лекар?!

Защото отглеждането на три момчета, работата на пълен работен ден и обгрижването на две къщи и 6 котки (цифрата флуктуира +/-), ми се сториха недостатъчни.

След като приключих вечните си строежи и ремонти, се освободи вакум във времето и пространството, което исках да запълня някак си. Някъде около първата сесия осъзнах, че това време съм можела да го запълня с някакво хоби, например ходене на Витоша, спа процедури, ръкоделие, още един строеж или правенето на домашен сапун. А ВМЕСТО това реших да проверя може ли и колко време човек да оцелее на 4 часа сън и 2 кафета, докато навърта по 100 км градско и в главата му жужат три детски гласчета, симптоми, служебни и битови ангажименти.

Това не е истинската причина, но всеки, който е виждал куклите ми с надупчен корем, разбира защо. Просто никога не беше подходящо времето, винаги имаше още нещо да се прави, да се ражда или да се строи. Никога нямаше да е удачно време да имаш да четеш 5000 страници за 2 месеца. Така се получи, че след болезнена раздяла този вакум от време се запълни с тъжни мисли, които трябваше да прогоня. По-добър начин от научаването на трето склонение по латински аз не се сещам да има.

Това е хаотичен пост, защото не съм писала в блога си от 2018-та година, пиша го между четенето за лимфом и приготвянето на вечеря. Само някои спомени ще напиша.

Като във всяко друго нещо, и ученето на медицина има положителни и отрицателни страни. Положително научих няколко неща, едно от които е, че нищо не знам. Колкото повече неща научаваш, толкова по-голяма черна дупка се отваря, а от вътрешността на сингулярната точка те гледат хиперплазии, съскат ти белодробни хрипове, а широкоспектърен антибиотик ти цъка с език как си го комбинирал с грейпфут. Научих, че хората във Враца имат проблеми с щитовидната жлеза заради недостиг на йод и им пожълтяват зъбите. Пак покрай врачанската география научих, че мъжете са по-застрашени от рак на дебелото черво от жените, защото пишкат прави. По принцип научих, че мъжкия инат е повод за много главоболия. Като цяло, научих, че малкото врачанче е голямо калпазанче.

Първият ни изпит по латински. „Изключително важно е, колеги,“ натъртваше с наклонена глава, уморена от общата ни тъпота, преподавателя по латински, „да спрегнете правилно словосъчетанието в точния падеж и склонение, защото има разлика дали главата на пациента е намерена КАТО ЧАСТ ОТ тялото, ДО тялото, ПРЕД тялото или ДАЛЕЧЕ от тялото. Няма да знаете кой медикамент да приложите, ако не сте спрегнали правилния падеж или сте объркали склонението!“ А ние, пукалите, мигаме, защото ако главата на пациента е ДО, ПРЕД или ДАЛЕЧЕ от тялото, а ние сме прочели само до страница 268-ма, в които главата още е ЧАСТ от тялото и не сме сигурни кой медикамент се прилага след 269-та страница за такива…състояния и склонения. Гледахме на колежката, завършила НГДЕК, като на тотем на знанията, спасителен маяк измежду спреженията и падежите. Помолихме я да обясни на нормален, разбираем български език какво е склонение, явно е важно за главата за пациента.

„СКЛОНЕНИЕТО Е ПАРАДИГМАТА НА ПАДЕЖА!“

Нямаше вилица наоколо, да си я забия в oculus (n.).

На 23ти септември 2022 г. ни започна първата учебна година. На 26-ти ни чакаха по престилки и стетоскопи на клинична практика в Спешно отделение. Вълнуващи времена. „Какво можете да правите?“, пита една сестра. „Да стоим мирно! Като фикуси!“, отговаряхме дружно. „Иди“, вика, „да обработиш тази пациентка с ковид.“ След учебника по микробиология знаем, че има и по-страшни неща от ковид. Споглеждаме се с колежката, какво да й обработваме на жената, той ковид вече я е обработил, сол ли да добавяме, вълнени чорапи ли да предложим, утеха душевна… „Температура измерете!“ Аааа! Това го можем, колко трудно ще е да измериш температура! Дезинсекция и дезинфекция правим с колежката (защото дотам бяхме учили), хващаме единствения термометър в отделението и го насочваме като светлинния лъч на Люк Скайуокър към челото й. Мерим два пъти, чинно записваме резултата в ТЕМПЕРАТУРНИЯ ЛИСТ, защото и това безумие сме го учили (докато напишеш обикновена температура в квадратчетата и редовете с правилния цвят химикалка, пациентът е умрял от естествена смърт). Снимаме се, горди и доволни. Тръгваме си по някое време. Качвам снимката във фейсбук.Три часа по-късно осъзнавам, че жената е била с 32.4 градуса телесна температура. И двете сме в дилема да се върнем ли до Спешно да съобщим, че дефакто, пациентката с ковид всъщност не е жива. После се сещаме, че на нашата специалност не й е позволено да вписва Еxitus letalis.

Цяла седмица ни набиваха в ръбестите тикви как работи натриево-калиевата помпа на клетката. „Това е фундаментално, колеги,“ казваше милата ни преподавателка, която сигурно яде по две ябълки на ден, като гледа следващото поколение медици. „Трябва да разберете как работи натриево-калиевата помпа на клетката, за да знаете как действат медикамендите!“ Четох, четох, накрая на изпита обясних, че натриево-калиевата помпа е като вратата между опашката и касата на НЗОК на ул. Енос. И тя, като натриево-калиевата помпа, има за основна функция да пренася натриеви и калиеви граждани във и извън касата/клетката, чрез активен транспорт, който минава през/покрай охраната. В работно време, към 7-те белтъчни компонента (гишета) охраната допуска 3 натриеви пациента и влизат 2 калиеви граждани. Като цяло, това ми обясни на мен самата защо хората са толкова криви и негативно настроени, все крещят и са ядосани – защото интрацелуларната повърхност на клетъчната мембрана е заредена отрицателно спрямо екстрацелуларната повърхност. Отвътре сме повече минус, отколкото плюс. Най-силно личи в дъждовни дни по кръстовищата.

Научих, че Цикълът на Кребс е последователното четене, рев, ядене на джънк с надежда, четене с рев, дезинфекция на ръцете, още рев, внезапна проява на набожност, още рев, блъскане на главата в тъп предмет, пак рев, дехидратация, четене с насълзени очи. Никой не може да ме убеди, че не е това.

На клинична практика бяхме няколко седмици и в Гнойно-септична хирургия. След седмиците там прибрах всички ножици, кислородна вода имам и в колата. Там смяната минава като епизод на Хари Потър, сестрата и хирургът непрекъснато си разменят заклинания. Замахва с ръкавицата: „ФЛЕГМОН!“ Сестрата хваща химикалката в защита: „КАРБУНКУЛ!“ „Ааааавада кедавра, СЕПСИС!“ В гнойно-септичен спешен кабинет не се говори много. Пациентите говорят, защото са свикнали с миризмата на раните си. Останалите дишаме в маските или яката на престилката и любопитно разглеждаме какво става, когато сглобяваш рамка за картина със стъкло от ИКЕА и не спазваш инструкциите. Става това – оказваш се в гнойно-септичен спешен кабинет, където ти се карат, че не си се мазал с цикатридина.

Често се случва по време на лекция или практика да трябва да си свърша и официалната работа. Когато започнах да уча, отговарях за 4 държави. Някак си в първи семестър тези държави станаха 5, а в началото на втората година станаха 6. Веднъж, в гнойно-септична, се наложи да изляза, извиних се на хирурга, казах, че имам кол. „Какво имаш?“ „Имам кол!“ Той примига, примига и каза: „Не си за тука, за кол отиди в 108-ми кабинет.“ (там е травматологията).

По микробиология първата година беше много вълнуващо. Понеже всички си обещаваме да учим за сесията още от септември, а на практика четем без да спим 2-3 седмици преди изпита, за да сме сигурни, че мозъците ни са тотално изпържени, но са складирали всичко изчетено), и по микробиология така се получи. 2-3 седмици преди изпита всички се разболяхме от Синдрома на студента по медицина. Това, което преди е било обикновена пъпка, вече е Еризипел! Може преди просто да си кашлял заради цигарите, но уви, this ship has sailed, сега имаш дребноклетъчен белодробен карцином! Споделихме тежки дни с колегите, докато взаимно се диагностицирахме с гонорея, сифилис, хламидия, легионела, последици от Лаймска болест върху dura mater и няколко протозои за разкош.

По биология трябваше да обяснявам имунната система. Толкова много -цити и -фили има, че просто нямаше как да го запомня, освен ако…Освен ако имунният отговор не е като битката при Черната порта! Всеки елф – макрофаг! Добре, че се присъединиха и хората, те са мастоцитите! Джуджетата бяха неутрофилите, а Гандалф разпръсна хистамин за всички. Няма да ви занимавам с всички базофили, левкоцити, цитокини и фагоцитози. Важното е, че имах шестица.

Спирам дотук, че стана дълго за „Мило дневниче“. Оказа се, че колата не е звукоизолирана и често можете да видите по софийските пътища жена с рошава оранжева коса, впила ръце във волана, където три деца са принудени за осми път да слушат лекцията за исхемичната болест на сърцето и как се поставя стент в коронарна артерия.