Муша-Буша в пространството

Всичко, което харесвам е или незаконно, неморално, калорично, пристрастяващо, скъпо или невъзможно.

Как съседът Георги се сблъска с майка ми

От известно време искам да започна нов таг: майка ми. Не знам дали повече я обичам, или повече я мразя, или повече ме е страх от нея (все още, а съм на 29 години!), но персоната й определено си заслужава да я увековеча за собствено четене, когато някой ден забравя каква е била и установя, че съм станала същата.

Зад къщата на майка ми съседът Георги има зеленчукова градина. Проблемът не е в аграрно-земевладелчеството му почти в центъра на София, проблемът е, че съседа Георги оползотворява всеки милиметър площ, за да сади всякакви зеленчуци, овошки и прочее. Къщата на майка ми е от две части – едната, Малката Къща, някога е била временна пристройка, в която дядо и фамилия са живяли, докато построят Къщата. Респективно, малката къща няма основи, а е на принципа пръст->цимент->килим.

Съседът Георги засади преди години едни сливи, джанки и не знам какви плододайни храсти до стената на Малката Къща. Майка ми е известна в квартала и повечето хора не искат да се карат с нея, затова знаех, че и времето на съседа Георги ще дойде. В защита на майка ми искам да кажа, че съседът действително е чобанин, простак и абсолютно себичен кроманьонец, който просто не го ебе другите имат ли проблем от него. Години наред майка ми се караше с него, да махне овошките от стената, не само заради законовата бариера от 2 метра пространство, но основно, защото от поливането и корените, част от къщата на майка ми започна да пада, цели тухли падаха, натрошени от влагата. На стената се появи влага, подът и стената започнаха да се цепят.

Съседът Георги не говори, той само сумти и гледа в земята. Майка ми крещи, спори, говори любезно, проклина и заплашва, а той просто гледа в земята. Градината и дърветата бяха Темата на всяко семейно събиране.

Един ден майка ми млъкна. Тогава, знам, е станало или ще стане нещо страшно. Седмица по-късно отивам при майка ми и виждам как от дърветата са останали угарки, а стената откъм градината е черна. Една нощ майка ми се качила на покрива с две туби бензин и един кибрит и решила, така да се каже, из основи проблема с дърветата.

Съседът Георги се озлоби и седмица по-късно засади домати и царевица, пак до основите на къщата на майка ми. Майка ми, в отговор, засади телефончета и бръшлян на оградата на къщата ни. Днес от градината са останали спомени и много, много буренясали телефончета, а бръшлянът се вие около останките на царевицата…

9 comments on “Как съседът Георги се сблъска с майка ми

  1. bulgarianactivistalliance
    април 24, 2009

    ххахахххаха. МНОГО хубава история!
    на какво растение казваш „телефончета“?

    Like

  2. musha-busha
    април 24, 2009

    Ех, ами ако знаех как се казват другоче, нямаше да им казвам телефончета. Те имат още две полезни приложения – много са вкусни цветчетата им и като ги разтъркаш, стават на пяна, като от сапун. Като бяхме малко, с децата от махалата си въобразявахме, че правим сапун и търкахме целодневно телефончета по ръцете и краката си.

    Like

  3. Ule
    април 24, 2009

    Хаааааа!!!!!!!!!
    Запалила го е! Не мога да повярвам! Майка ти си има чисто нов фен!!! Уби ме от смях:)

    Like

  4. Дарина
    април 24, 2009

    Леле, не бих искала майка ти да ми е враг! 🙂

    Like

  5. Longanlon
    април 25, 2009

    за съжаление в подобни битови ситуации е много по-резултатно човек да забрави за неща като учтивост и такт, защото простаците, с които най-често си имаме работа разчитат именно на колебанието на нормалните хора да пробегнат до насилие 🙂

    Like

  6. Ранни записвания в Гърция
    януари 23, 2014

    Статията ви е разкошна особено с този бесен селянин в атака още в началото успяхте да ме развеселите и да ми грабнете читателското внимание.Земевладелецът , който сте имали за съсед определено си е просил да се скара с майка ви която явно е жена,която държи на своето и на личното си пространство и с пълно право! Като чета този разказ, спокойно си го предствям в някой сериал, който започнаха да правят и да показват по телевизията. Не знам дали да се смея или да поздравя майка ви за това, че е жена която държи на думата си на 100 процента.Това е една история която ще се помни завинаги според мен. Доста е идейна, подобен проблем имат доста хора със съседи които не се съобразяват какво садят.

    Like

  7. Димитър Атанасов
    април 11, 2014

    Поздравления за таланта ти да разказваш!
    Невероятна си!

    Like

  8. Enyo Ivanov Georgiev
    май 13, 2014

    „В защита на майка ми искам да кажа, че съседът действително е чобанин, простак и абсолютно себичен кроманьонец, който просто не го ебе другите имат ли проблем от него.“ Статииката кефи много само дето обиждаме кроманьонците в нея 😉 с някакво подобие на хомо сапиенс каквито са и те

    Like

  9. thearyn
    май 26, 2015

    Ха! След като го прочетох се самоизненадах: всъщност харесвам майка ти в този разказ! И за миг си представих как някой не толко далечен ден и нас е много вероятно потомците да ни удостоят с #майкаиднеселуда

    Like

Кажете си

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Information

This entry was posted on април 24, 2009 by in всичко за майка ми and tagged .

Навигация