Муша-Буша в пространството

Всичко, което харесвам е или незаконно, неморално, калорично, пристрастяващо, скъпо или невъзможно.

Отказах

цигарите

Кога навърших 30 реших да остана още една година на 29, кога почнах да взимам житейски повратни решения...

В петък следобяд си разделихме с жена ми последната останала цигара в кутията Kent. После просто ми хрумна да ги откажа. Оттогава не съм пушила. Не си дръпвам от чужди цигари, не се спотайвам тайничко да пуша, не бягам префърцунено от пушачите наоколо. А около мен всички пушат и всички ми издишат в лицето. Не мога да кажа, че не ми коства воля да не пуша.

Минимум кутия на ден. 4.80 лв. Цигара преди/по време/след закуска. Цигара преди бокс. След бокс. След секс. По време на чистене. С чаша уиски с лед. Докато чакам таксито. По време на филм. Цигарка след цигарка.

Само че вече е въпрос на инат – минали са два пълни дни без цигара и ще ме е яд, ако се откажа и хвърля на вятъра изминалото време. После, като въздъхна колко ми се пуши, треньорката ми по бокс ми подава пълната кутия и казва: „Пуши, бе, пуши, щом искаш. Запали си, щом си слабохарактерна.“ На стрелеца да му кажеш, че е слабохарактерен, е да заложиш на сигурно, че няма да палне цигарка повече. Сключихме и пакт, в който, ако до събота (или поне петък вечерта, т.е. една седмица) не запаля и не пуша, минавам и на индивидуални тренировки.

Ако намаля захарта в кафето, уискито в чашата и женичките наоколо, официално съм минала в асцендентална възраст и разрешавам да бъда наричана „лельо“.

9 comments on “Отказах

  1. lyd
    март 22, 2010

    Страх ли те е да те наричат „лельо“😀 След започнах да пуша все по-малко, а също и да пия … всъщност намалих и мъжете. Обективно погледнато съм си истинска леля и скоро ще стана на 39, но никак, никак не се чувствам по-зле🙂 Иначе стискам палци за цигарите и споделям пресния си 8 месечен опит (дотук) със спирането им http://lydblog.wordpress.com/2009/09/29/kak-otkazah-cigarite/

    Like

  2. Musha Busha
    март 22, 2010

    Една приятелка избяга от работа и дойде да пием кафе тази сутрин и ей така, от дума на дума, каза, че на година плащаме към 1900 лева само за цигари. Баси. Чудех се дали да не заменя цигарите с електронна цигара, но мисля да пробвам да издържа въобще без да пуша.

    „Лельо“ си е страшно, чччшшшш ей…:)

    Like

  3. Huicho
    март 23, 2010

    Cigara sled seks…

    Kato ta gledam na kakvo prilichash edva li pravish mnogo seks ma, skochubro…

    Like

  4. Musha Busha
    март 23, 2010

    Като „ма“ гледаш? Муах.

    Like

  5. vihrena
    март 23, 2010

    И сега като се качат пак цените, си е голям разход. Не познавам обаче някой да е успял да си събира по 4.80 всеки ден и да си направи яка ваканция с парите – ти може да си първата. Силнохарактерна и богата – светло бъдеще те чака! Стискам палци да издържиш, оферта си е и за индивидуалните тренировки.

    Like

  6. Албена
    март 24, 2010

    Успех! Отведнъж, без грамадански обещания, най-лесно се спира🙂

    Like

  7. mo
    март 25, 2010

    и аз така ….със спирането…
    попаднах в нета на книгата на алън кар „Не пуша вече – лесният начин да спрем“. е, не , че попаднах, ами реших да потърся помощ. явно имам нужда от такава, щом всеки път като ги откажа и пропушвам отново…
    ако искаш да я погледнеш, пиши

    Like

  8. Musha Busha
    март 26, 2010

    Знам въпросната книга, мои приятели в Белгия отказали цигарите с нейна помощ. Доколкото знам, обаче, трябва да си я купиш – това е част от „лечението“:)

    Мерсаж, аз все още удържам фронта.

    Like

  9. Antoaneta
    април 25, 2010

    Аз пуших 24 години. С различна интензивност. 20 от тях – по кутия на ден. Минимум. С две прекъсвания за по година докато бях бременна. И започвах отново. Спирах ги за кратко, колкото да докажа на другите и себе си, че владея положението и мога да спра когато си поискам, надебелявах, после пропушвах пак… Мислех, че има някакъв финес в дългите пръсти с елегантна цигара и премрежения поглед през дима… Глупости, разбира се. Докато осъзнах, че годините се търкалят, кашлям зле, дрехите, косата, дъха, кожата ми миришат на пепелник през повечето време… Веднъж видях една възрастна жена, в дъждовен ден, с набръчкана пожълтяла кожа на една спирка. Пушеше с вид на обречен човек. Помислих си: Боже, и аз ще заприличам на нея! Не исках това. После се разболях. Нищо страшно, слава богу. Просто кофти грип. Антибиотици, температура, както си му е редът… Не можех да стоя на краката си, да ям, да пия, да пуша, нищо… Повече от две седмици. Когато започнах да се оправям, се върна и мисълта за сутрешно кафе и цигара. Направих си кафе и се замислих – не бях пушила почти 17 дни. Трудното при отказването беше минало. Защо да паля сега? Вече ставах на 40. Не бях го планирала, просто се възползвах от случая. Това беше моят вариат за ползата от вредата. Оттогава минаха 2 години и 4 месеца. Все още не пуша.
    Желая успех и на теб🙂

    Like

Кажете си

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Information

This entry was posted on март 22, 2010 by in да си кажа....

Навигация