„Аууу, направо ти е одрало кожата!“

Девет месеца бебето е приличало на всякакви плодове и зеленчуци. Един ден се е родило и всички с изненада сме открили, че приложенията на телефона за проследяване на бременността лъжат и бебето в 40 гестационна седмица не прилича на диня. И точно всички свикваме с новината, че бебето прилича на бебе, когато от всички страни заваляват въпросите: „А на кого прилича?“

Когато Явор беше на около месец, всички около мен прикрякваха: „Ау, колко много прилича на баба си! Ама направо ѝ е одрал кожата!“ Няколко месеца по-късно всички повтарят как сега прилича на брат си, Максим.

Истината е, че не, не е така.

Когато беше на месец-два, Явор не приличаше на баба си и брат си, защото те не са малки, кръгли, дебели бебета. Майка ми, лека ѝ пръст на жената, отиде си, когато Явор беше двумесечен ембрион, не беше мъничко, сбръчкано като извънземно същество, което реве неутешимо, защото не може да си сдъвче пантофа, и вместо коса, има мъх по главата. Не знам колко по-ясно мога да се изразя и да разгранича колко новороденият Явор не приличаше на 77-годишната ми майка. Да речем, че Явор извърши някакво престъпление, да кажем, обере сергия с банани (защото на неговата възраст бананите са изключително ценна придобивка) и го хване полицията, заведе го в районното, за да го нареди заедно с други бебета, просто има нулев шанс да наредят там и майка ми заедно до бебетата. А дори и да го направеха, защото родната милиция не познава физични и логични граници, нямаше как евентуалните свидетели да се вторачат от другата страна на полицейското огледалото и да кажат: „А, чакайте малко, госин полицай, мисля, че не беше сладкото малко бебе с жълтите ританки, третото отляво надясно, а май беше онази 160-сантиметра висока възрастна жена, с гъста бяла коса на главата си и очила на лицето, която очевидно се движи сама без проходилка. Не мога да реша със сигурност, защото толкова много си приличат, едва ги различавам!“

Явор днес е на година и два месеца и, освен собствените си черти, се вижда малка прилика с мен, малка с баща му и голяма с майка ми. Но когато Явор беше на месец, два, три, приличаше на всяко друго бебе в интернет. Това, обаче, явно е неприемливо. Не може бебето ти да прилича на бебе. Бебето трябва да прилича на майка си, баща си, леля си, чичо си, дядо си, баба си, вуйчо Ники, братовчедката с буйната коса и т.н. Хората не обичат бебетата да приличат на бебета. Хората кимат с леко снизхождение и казват: „Да, знам, че до известна степен всички бебета си приличат, НО ТОЙ НА КОГО ПРИЛИЧА?“

Ами ето на кого приличаше Явор, когато беше съвсем малко бебе, което не можеше да си уцели носа.

Когато му се ака, Явор прилича на Майкъл Чиклис от „Щитът“ с този леко напрегнат, вглъбен поглед, който само Майкъл Чиклис може да докара. Не знам как изглежда Майкъл Чиклис, когато ака, но погледът на Явор е същия.

Явор е професор Ксавие и пътува в космоса със „Стар трек“! Разликата между Патрик Стюарт и Явор е, че Явор още не познава сър Иън МакКелън, но пък си приличат по това, че и двамата нямат коса, но са щастливи с и въпреки този факт.

Когато е настинал, Явор звучи и изглежда като Вин Дизел, за който мога да се обзаложа, че той самият като бебе е изглеждал и звучал по същия начин, само че по-малък. Не знам какъв е тоя ген и с какво точно са го захранвали, че едновременно изглежда толкова добре като мъж и като бебе. Само дето Явор няма (толкова) зъби.

Когато Явор е доволен и нахранен, прилича на детето, което би се родило от връзката между Джон Малкович и Брус Уилис. Ако за някой филм се търси възрастен мъж, който да изиграе бебе в две последователни сцени, Джон Малкович е просто очевиден избор. Хем е добър актьор по принцип, хем е мъж и може да играе бебе и vice versa. И двамата с нахранения Явор имат благия, кротък поглед, който е необходим, за да се сприятелиш с херувимчета и да ти отворят вратите на Рая. Брус Уилис от своя страна, вече е готов за своята половина от бебешкия съюз с Малкович, защото озвучи „Виж кой говори“ и може би не само аз мисля, че спокойно можеше да изиграе и бебешката роля във втората част. Ако веждите ви още са повдигнати от скептицизъм за бебешкото в Брус, просто си го представете без зъби и без бръчки и с фунийка сладолед в ръка.

Наскоро Явор направи първите си крачки (юху!!! Голямо събитие! Никой не пострада!) и в този момент мога със сигурност да кажа, че в лице и глава може и да не приличаше на Дани Девито, но който е гледал „Батман се завръща“, знае за какво говоря…

Много ми се искаше Явор да напомня на Джейсън Стейтъм, но, за жалост, при него плешивостта по главата е компенсирана от окосмяване по лицето, а Явор е на около десетилетие от паметния първи косъм по брадата.

Няма бебе, което да не е изглеждало като онзи от етикета на Mr. Proper, само че без врат, не толкова напомпано и по-малко ядосано. За вашите не знам, и двете моите минаха през този външен вид.

Единствената разлика между Явор и Били Зейн е, че Явор обича котки. Това, по което си приличат е, че и двамата изглеждат еднакво, когато някой им вземе храната под носа. Недоверие, лек съспенс и задкулисен план за отмъщение се чете и в очите на Явор, когато му измъкна 28-та солета от ръката.

Миналата седмица снимаха Явор в яслата за коледни календарчета. Откровено трябва да споделя, че на повечето снимки Явор изглежда като чичо Фестър от „Семейство Адамс“.

Ако нямате деца, не се плашете – само моето изглежда така. Бебетата на другите хора са сладки, малки, пухкави и СТО ПРОЦЕНТА ПРИЛИЧАТ ОЩЕ ОТ РАЖДАНЕТО СИ НА МАМА И ТАТКО ПОРАВНО.