Муша-Буша в пространството

Всичко, което харесвам е или незаконно, неморално, калорично, пристрастяващо, скъпо или невъзможно.

част I: ВРАТ (понеже главите следват)

…Края на август, в софийски клуб. Джуркам си уискито и скучая, когато покрай мен минава един мъж. Минава Боби, Борислав а.к.а. Урсула едно време. Минава Боби, с неговата 200-сантиметрова височина, минава си и нали тясно, трябва да се плъзне покрай мен, за да мине. Аз – в едната ръка цигара, в другата чашата.

Минава Боби, плъзва се покрай мен и…

…ме лъхва една забравена миризма.

Миризмата на мускус, на топли мъжки гърди, на тръпчива кожа, тая миризма ми завъртява главата, все едно е отворила раклата със спомени и оттам ме зашлевяват всички спомени за мъжете в живота ми отпреди девет години. Направо се вцепенявам и изпадам в асфиктичен амок, явно от възторг и възбуда не усещам как си забивам горящата цигара в разкопчаната риза на гърдите на Боби. Толкова съм спряла в точно тоя момент, че я забивам, цигарата, гледам го опулено и така седим в ступор с привкус на мъжки окосмени гърди, мускук, секс, парфюм и още нещо (опърлени косми?), докато Боби не ми хваща ръката, не извиква и аз се сепвам.

Боби не е Урсулата, която помните от хиляда-деветстотин-и-дебелия-сняг. Боби е свалил кринолина и екстеншъните. И докато усмихнато ме прегръща и целува по бузата заради опърлената си гръд, аз, като в Бриджит Джоунс, паузирам и осъзнавам, че се е случил повратен момент: 

аз.искам.мъж.

Помня предния повратен момент, средата на август, когато бях на 22 години. С първата жена, в която се влюбих, гледахме Господари на ефира в една обща приятелка, която си беше легнала, и тогава въпросната жена ме целуна и аз тогава така: Иииибасимайкатаоуфакшитлеле. Последваха 9 години и две връзки с жени.

И сега пак, бек ту бейзикс.

В раклата със спомените от нафталина изскочиха спомените за всичко, което харесвах в мъжете и което никоя жена няма. Жените са меки и нежни, емоционални и говорят. Те не заспиват след секс, те се гушкат и говорят, стават нежни и любвеобилни. Кожата им е мека, мирише на мляко, на канела, на слънце, бузите им са меки и обли, цялото им тяло е меко, гладко и нежно. Косите им са лъскави и дъхави. Те плачат, когато свършват, гръбнакът им се огъва като обрач, впиват ноктите си в гърба ти и крещят, че те обичат. Те ти правят закуска и ти я носят в леглото. С жените можеш да си говориш с часове, заради самото говорене.

Жените, от друга страна, са цирка на гъза. Те няма да спрат да ломотят по време на любимия ти филм, да хълцат, когато Джъд Лоу запознава двете си дъщери с Камерън Диаз, искат да гледате Love actually ВСЯКА Коледа, искат да ти носят любимата пола, обуват най-хубавия ти панталон, когато смяташ да го облечеш, на втората среща се преместват да живеят у вас, на третия месец искат да имате дете, с тях не можеш да гледаш боксов мач, защото те виждат само безмислени тупаници, пот и кръв от разбити носове. Пак същите жени изпиват 5 бири в някой лесбо-бар и се сбиват с подминаващата друга жена, защото се е допряла до вас на път към тоалетната. На жените им идва цикъла заедно с твоя и у вас става нервен кокошарник, припряно търсене на тампони и превръзки и пристрастяване към Спазмалгон и аулин. Те са мнителни, ревниви, твърде емоционални, бърборят повече от мен (а това рядко е възможно) и могат с часове да анализират тайното послание, скрито зад „Здрасти”-то на друга жена, ама с какъв точно глас го е казала, ама как гледаше, а така, закачливо ли го каза или не, абе тая се прави на недостъпна, но сто про е „от наш’те”. В категорията „наш’те” попадат всякакви женуря, от късо-подстриганите, до тези, които не обичат да ходят с пола, защото през 1988-ма на излизане от тоалетната са си загащили полата отзад в чорапогащника и това им е оставил неизлечим емоционален демидж. Всичкото там женуря в НСА, футболистки, тенисистки, волейболистки, гребкини, лекоатлетиски, джудистки, абе всички –истки са от „наш’те”.

А от раклата изскочи споменът какво е мъж, под формата на един висок, тъмнокос, подивял мъж, с големи ръце, и силни китки, и стегнато квадратно дупе, и ох, оня мускул, който тръгва от кръста и слиза напречно надолу под корема, и широките им рамене, в които просто можеш да потънеш, и тръпчивата миризма на мускус на кожата им, и грубоватата им кожа на гърба, и наболата им брада, която драска бузите и брадичката ти, и грапавият им език, и ръмженето им, докато сънуват нещо или когато правите секс, и това как те вдигат с една ръка и те хвърлят на леглото. Изскочи онзи мъж, което не ломоти по време на филма; който, ако се разстрои на някой филм, ще пусне тайно сконфузна сълза, а на теб ще ти се скине сърцето от умиление; с който няма да обикаляте моловете до апокалиптичен припадък в някоя пробна в чудене тази ли турско-синя пола или онази в индиговото синьо и изобщо…всичките подробности на един мъж, но такъв, на място.

Страшно е след години две сериозни връзки с жени, едната от която завърши със социален статус самотна майка с дете, битката с майка ми за правото да си живея живота с жена и всичко, всичко, което ми се е случвало за толкова време, страшно е, плашещо е да осъзнаеш, че вече не те привличат жените.

Ами сега?! Как ще кажа на майка ми? А бившите ми гаджета? Дали ще си загубя работата сега, като разберат, че след толкова гордост и активизъм, че харесвам мъже? Какво ще си кажат приятелите ми във фейсбук? А Туитър? Ах, сигурно е просто фаза, ще ми мине…Ще се оправя, ще си се кротна с някое момиче и ще си лесбийстваме во век веков, аз ще съм със синя коса, а тя ще ми подава бастунчето и ще ходим на сбирки на други бабички лесбийки да четем Вирджиния Улф. Не, не може да харесвам пак мъже, неможенеможенеможенеможе. Това е грешно, не е правилно, противоестествено е. Ами Църквата, ами поповете, с които съм спорила, че Бог ни е създал всички такива, каквито сме? Сега дали като Дядо Иван да не основа Център за лесбийки в преход, може да ми отпуснат и държавна субсидия? Ще го кръстя Център за сексуално осъзнаване и ще е под егидата на Патриарх Кирил, с миряните ще построим гараж за автопарка му. Ами медиите? Ох, в какво се забърках, сега ще трябва да се обадя да ми отделят 20-тина минути в сутрешния блок и после трябва да отида в На кафе при Гала, иначе все едно не са ме давали по телевизията. Дали да не пиша до Бареков, той сигурно знае какво да направя? Дали Мира Радева ще пусне екзит-пол да проверим тенденциите и дали редовия български гласоподавател смята, че е ок да харесвам мъже? Според мен, една широка обществена дискусия няма да навреди. А и струва ми се задължително Карбовски да направи поне един Отечествен фронт за бившите лесбийки-хетеросексуалистки, ще му предложа да снимаме първа част в Светия синод, а втора във фоайето на някой крайпътен мотел, на заден кадър тираджии и проститутки пушат цигара след цигара и пият мента с ракия. Ще е много вижуали дайнамик. Поне една-две законодателни инициативи по този повод трябва да се предложат, мисля, че Тотю Младенов ще подходи с финес към темата, освен ако не го уволни Борисов заради грешен избор на вратовръзка в него ден. Милена Фучеджиева може да направи нов сериал, аз ще съм главната героина, ще е продължение на Под прикритие и ще се казва In the closet. Е, поне вече ще мога да дарявам кръв, щото, нали, гейовете не могат. Ама все пак, да подходим наистина сериозно към тази личностна драма. Не, не, аз нещо трябва да направя по въпроса.

Майка ми не казва нищо, не отива да коли агне и дава курбан. Пали 83478283629 свещи за благодарност и радост в кварталната църква, изтупва чеиза от нафталин и вече се е филмирала как сина ми си има чистак нов, лъскав татко, ако може да е от село, за да има на трапезата прясно мляко домашно, месо и домати биволско сърце.

Не се давам лесно. Взимам крути мерки, подхождам решително и без капка финес, впускам се в атака срещу настъпилата хетеросексуалност. С момичетата излизаме, махам си главата с боже-не-знам-какво-и-колко-пих и хващам някаква жена, за която помня само, че е с дълга коса.

Събуждам се с най-тежкия махмурлук на другия ден. Отивам на среща с някаква жена, нацелувана снощи в пиянски изцепления. С руса дълга коса, красива, умна, уравновесена, самостоятелна, без емоционален багаж, без видими психопатии, неврози, с две ръце, две очи, крака, гърди, корем, всичко, всичко си има момичето.

Има само един проблем. Че е тя. А аз искам той. Явно трябва да се примиря.

6 comments on “част I: ВРАТ (понеже главите следват)

  1. Dido
    декември 20, 2011

    Well done, чете се на 1 дъх🙂

    Like

  2. Юлия
    декември 21, 2011

    Би хепи, какич :))) Дано го срещнеш скоро!

    Like

  3. Sun
    декември 24, 2011

    Дам, същата история (без детето)…Чудото на едновременното свършване (а не тъкмо си свършил и от теб се очаква да вършиш тежка физическа работа), липсата на Биг Брадър в живота ти, о, Боже, никой не играе на тънката струна на чувството ти за вина, личното време и пространство (безценно, безценно!), никой не се опитва да ти прави напречен и надлъжен анализ, no more „к’ъв е тоя смс в 3 часа!еди-коя-си си пада по теб, знам аз, нищо че се познавате от деца, брат й също си пада по теб, виждала съм му очичките“ (Джизъс!), само чист и неподправен тестостерон, и рамена, и силни ръце, и тишина, о, да, тишина…
    И така минават n-броя години, когато се появява Тя, само един поглед и ти свършваш два пъти, започваш да си представяш какво и как би й направила ей- тук- и- сега. А тя седи заобиколена от стотиците си обожателки, чуди тайно дали си „от наш’те“ и бърбори, мамка му, бърбори…
    Не, не, nevermore, не отново, моля! Само веднъж? Да бе, само веднъж!
    Ей за’тва лесбийките мразят (освен когато не са влюбени в тях) бисексуалните. И с право…

    Like

  4. EL
    декември 26, 2011

    Не мога да спра да се смея- счупи ме с тази история:)) Това е то колелото на живота – не знаеш при следващото завъртане каква „истина“ ще те халоса по главата.
    Просто се наслаждавай на пътуването:)
    Весели празници!

    Like

  5. Pingback: Чиклит: АЙНЦ ЦУ ЦВАЙ ЦУ ДРАЙ ЦУ ХЕР ЦУ ФЛИК « Муша-Буша в пространството

  6. Pingback: Трисечна любов « Муша-Буша в пространството

Кажете си

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Information

This entry was posted on март 20, 2012 by in Трисечна любов, Чиклит and tagged .

Навигация