Истерията около 2ри февруари

Всяка година медиите подлудяват, като дойде 2-ри февруари. Започва се от рано сутрин едно непрестанно звънене, шаблонизирани въпроси, псевдо-интерес и очевАдна жажда за някаква несподелена дотогава сензация. Повечето читави журналисти, с които съм работила, са се научили да не се излагат, като следват новите си, обикновено току-що завършили колеги, като звънят още от ранни зори да задават евтини жълти въпроси.

Защо на 2-ри февруари? Защото в началото на миналия век на 20 януари се е празнувал Петльов ден. С езическото, привнесено в християнската религия, жертвоприношение на петел се е отправяла молитва за здравето на момченцата. Това е бил фолклорния протест срещу кръвния данък, плащан на еничарите по време на турско робство. Заради промяната на календара и изместването на дните напред, този тогавашен 20 януари днес е 2 февруари.

На въпроса ми защо аз, като хомосексуална жена, трябва да отбелязвам този ден, нито един журналист досега не е дал смислен отговор. Измежду основанията да ме събуждат сутрин или да ми изнамират телефона от интернет, съм чувала бисери от рода на: „Ами, това нали е международния ден на хомосексуалИСТИТЕ?“, „От един гей клуб ни казаха, че днес е официалния ден на гейовете“ и, най-простоватото, „Ами, така се възприема от хората.“ Дори не ми  се коментира чия скудоумна главица е родила това „Международен ден на хомосексуалните“. Ще се радвам някой да въведе такъв на хората с чип нос. Или на жените с червена коса.

Всъщност, моето виждане защо (медиите основно) се опитват да наложат 2-ри февруари  като вид честване на хомосексуалната ориентация, се дължи на антипода между хомосексуалния мъж, в традиционно изкривената представа за облечено в розово, с изящен маникюр и изнежени маниери женствено създание, срещу „мъжката рожба“, насила иззета от майчината гръд, за да бъде превърната в машина за убиване. Това е и изражение на обществената порядка, широко разпространена в българския фолклор, да се нарича на мъжка рожба, да се пожелава на булката да роди син, глава на семейството, ‘айдутин и войвода. Не само, че да родиш дъщеря не е толкова престижно и похвално пред родата, но ако случайно това стане, булката започва да се цери с треви и да пие лековити билкови чайове, за да зачене мъжка рожба. Оттам идва и подигравателното честитене на 2-ри февруари. Хомосексуалният мъж в една патриархална, сексистка и шовинистична България, не е нито мъж, нито жена, затова се превръща в нарицателното „трети пол“.

Всъщност, не че медиите не са наясно, че няма какво да се празнува от хомосексуалните на 2-ри февруари. Просто трябва да си заработят надницата. А и не могат да разочароват читателите. Твърде много време и мозъчна активност би изисквало да дават непредубедена и достоверна информация. По-лесно е да намерим телефона на някой гей и да скалъпим някаква новина.