За вредите от летуването

Или, в моя случай, ползите от почивката в подземна пещера, доказана с научна фактология в четири точки.

Днес искам да ви разкажа защо, иначе здравомислещи, психически нормални, неосъждани и разумни хора не трябва да си прекарват отпуската на места с непрекъсната слънчева светлина, а би трябвало да отидат да летуват някъде на север, където има слънце най-много 14 минути на ден, няма улици, паваж, асфалт и тротоари, и няма гей барове.

В първа точка аз имам едни десетина гривни, две от които са дебели и облепени със сребърна лента. Не знам дали е, защото гривните струваха 1,19 лв. или защото смятам, че да миеш чинии с бижута по ръцете изглежда по-д0бре и за теб, и за чиниите, но което и да беше, сребърната лента се отлепи. 19 стотинки от общата им цена увисна на китката ми, усукана като пъпна връв. Добавих още няколко левчета към цената на гривните за моментно лепило, но докато лепях лентата,  бретона ми падна на челото и го отметнах с ръка. По точка първа имам поправена гривна и залепен напред бретон с лепило, което не се мие и не се разтваря. От положителната страна, обаче, си нося навес срещу дъжд и слънце.

По втора точка мога да спомена, че имам много чувствителни нокти на краката. Може да вечеряте или да искате да ядете някога през живота си и няма да влизам в подробности, само ще кажа, че в моето семейство докато нокътя порастне изцяло, минава през тийнейджърско лутане в коя посока иска да се развие животът му и какво иска да стане като възрастен. Моите нокти, така да се каже, са малко бисексуални – растат напред, надясно и наляво. През студените месеци те са държани в плен на затворените обувки и оковите на ножичката, но малко след Априлското въстание ги пускам да възмъжават свободно, лакирани и лъскави. Докато стигнат пълна полова зрелост в късен август, аз имам възможност да ги удрям във всеки бордюр, да ритам ръбовете на мебелите с тях, да ги засилвам с устрем в ръба на стаята и понякога, не много често, но все пак понякога да се спъна в тротоара по джапанки и да забия крехкия чувствителен нокът в бетона, докато си обръщам палеца. В точка втора подскачам на един крак, един софийски крийпъл с посиняло чуканче в разкъсана джапанка.

В точка трета аз притежавам относително съвременен телефонен апарат, който наред с други полезни приложения като пасиансите, GPS-локатор, благодарение на който намирам вратата на асансьора във входа и програма за месечен цикъл, която управлява яйчниците ми всеки месец, имам и фотоапарат. Благодарение на него и на високите технологии в днешно време мога да увековеча споменът за една вечер, която в пропорции може да се обобщи така: 30 минути обличане и гримиране + 10 минути фръцкулене пред огледалото и снимане с duck face, dolphin face, fish face, aubergine face и 20 минути вървене до бар, в който аз и маслинката в коктейла се оказахме единствените в женски род. Слагаш блескавото бижу и блескавата пола и лопаш с токчетата на 12 см по павирани улици до място, където мъжете отбелязват присъствието ти е с молба да се мръднеш от стълбите по-бързо, защото им пречиш да минат, докато се тътрузиш бавно с 12-сантиметровите кокили. Иска ми се да намеря положителната страна на нещата, но коктейлът беше скъп и горчив и в него плуваше сняг, колкото от разбит ледник.

Точка четвърта. Home is where the Panthenol is.

Преди години с приятели ходехме всяко лято на Созопол. Няма да ви разказвам как минаваше всяко лято, защото моята история със слънцето се повтаряше, беше нещо като традиционното честване на празника на пилетата на грил. След цяла година работа в офис, зад щори, аз и възбелия ми епидермис отпътуваме към Созопол с нощния автобус и понеже цяла нощ сме пили и пяли, още в 9 сутринта лягаме на плажа да почиваме. Към 9:05 аз вече спях, блажена морска пясъчна кома, която трая до към 6 вечерта, когато се събудих. Приятелите ми, също пропадалища от софийските предградия, взели групово решение да ме обръщат редовно, но колективният разум не е бил достатъчен да ме дотъркалят до сянка или да ме покрият с нещо. По пътя от плажа към квартирата спираха руски туристи да ме снимат, а руските туристи, знаем, не са известни с внимателното излагане на слънце и красив умерен тен. Значи, ТЕ спираха да ме снимат. Към 10 вечерта вдигнах температура, сложиха ме да легна гола и ме намазаха с кисело мляко, а то се пресичаше по кожата ми. Опаковаха ме в чаршаф с кисело мляко, заключиха ме и излязоха. Естествено, замъгления ми изпържен ум не можеше да кротува и избягах пред прозореца от домашната мандра, за да отида при тях в Голямата Текила, където, дори не знам как, и по-важното, защо, съм изпила 18 текили на екс и съм пяла руски романси по улиците.

В подобна картинка минава всяка моя среща със слънцето. Понякога давам свидна жертва нос, друг път чело, коленете са падали покосени от слънцето, спала съм десет дни по корем и изобщо, като се замисля, това, което не ми е изгаряло, досега се е намирало под кожата.

Преди морето тази година имах някакъв тен, придобит основно от търкаляне по ливади в Южния парк и активна хидратация с бира, така че реших, че сме заровили томахавката със слънцето. Затова не бях никак притеснена да склопя уморени очи на плажа и да подремна с примляскване за няколко часа.

Еми, не трябваше.

Три дни по-късно не смея да си измия лицето сутрин – след душа снощи видях, че челото ми е изпаднало, тази сутрин си измих носа, бузите вчера следбяд паднаха някъде между хола и кухнята. Епидермис евриуеър. Обикновено принасям в жертва някоя телесна част, но този път станах скица на Хуан Миро – две очи, 3/4 останали вежди, червена камба и някаква жива рана под нея, възпята от Слави Трифонов. Там, където допреди дни имах уста, сега имам местопрестъпление на масова сеч. Най-лошото е, че не мога да кажа колко изгорели са самите устни, защото всъщност виждам вътре в тях. Сега пиша този текст, защото не мога да ви го разкажа, трябва да изчакам десетина дни да ми порастне кожа на устните. А дотогава – на течна храна със сламка. Трябва да ходя с бележник под мишница, да поздравявам хората с писмена реч и да им показвам бележки да не ме карат да се смея. В следващите две седмици ще спестя поне три мимически бръчки, защото единствената емоция, изписана на лицето ми, можете да я видите във всяка православна църква на рисунките по стените. Градацията в лечението на тази слънчева среща няма нужда от предистория – и без това едва говоря, в аптеката не ми се и налага – просто ме поглеждат и ми подават мазила и леко накланят глава настрана със съчувствие. Благодарение на коктейл от Пантенол, кортикостероиди на водна основа, някакво немско олио и домашен мехлем, успявам вече изгарянето трета степен да го докарам почти до втора. На 1-ва ще мога да се появя и в офиса без да ме спре охраната. А най-лошото е, че когато потърсиш в Гугъл лечение или някакво облекчаване на изгорели от слънцето устни, излизат безброй страници колко вредно е слънцето за устните и как трябва да ги пазим. Еми…ДОООБРЕ.

Затова, да обобщим, за хора като мен летуването има трайни неблагоприятни последици, свързани с болка, загуба на епидермис и нокти, принудителен глад и наранено женско его. Затова хора като мен трябва да прекарват летните си отпуски в подземни пещери, далече от павирани улици с тротоар, гей барове и слънчева светлина. За жалост, хората като мен ще успеят или да се удавят, или да се нанижат на някоя подводна скала или да ги ухапе неизвестно за зоологията животно. Или и трите едновременно, в този порядък.