Муша-Буша в собствен сос, добро и зло, в здраве и болест, в dial-up и оптичен интернет, в и извън времето, внапредвид и деЦки от НОЙ

Ако еволюцията на човека беше приключила, майките нямаше да са само с две ръце.

Let’s jam, baby

Обичам да готвя и обикновено ми се получават манджите. За готвенето почти никога не следвам рецептата, а само внимавам за съставките. Останалото е на око, на щипка, по настроение и чист експеримент. И досега не знам как се казват половината подправки в шкафа, но по миризмата знам дали ще си паснат с това в тенджерата.

Сега ще експериментирам дали мога да опиша в текст готвенето. Ако не ви идва отвътре да готвите и не усещате нещата, не се хващайте на този текст като на рецепта, ще стане мазало.

Онзи ден готвих пилешко филе с мешаница от цитруси. Цялото упражнение ще ви отнеме около 40 минути. Ето каква я свърших:

 

За 2.5 души трябват един голям грейпфрут, средно голям сочен портокал и две шайби ананас от консерва. Удоволствието да ги обелиш идва от яко наточен нож, който въртиш като Иван Звездев и се чувстваш като про. Не е голяма драма, ако при беленето останат части от месестите кори на портокала и грейпфрута, после всичко се стопява.

Сатърът е задължителен член на всяко кухненско семейство. Той добре се справи с охладеното пилешко филе, две парчоци, малко по-големи от човешка длан всяко. За всеки случай, измийте хубаво месото със студена вода, преди да го почнете. Като го почнете, го нарязвате по диагонал със сатъра, на не много големи парчоци - такива, които не изискват да ги режеш с нож, но и не са като грахови зърна, които ще ти се загубят в устата.

Нарязвате цитрусите на кубчета, средно големи. В дълбок тиган (ако имате чугунен, в него, ама познавам само един човек в София с такова чудо и му завиждам сериозно), слагате опаковка масло (125 г). Правилото на маслото е, че винаги може още и трябва още! Важно е 1) да има много масло и 2) да сложите нарязаните цитрусови кубчета, когато маслото е нагорещено, за да се карамелизират. Чакате да се запържат добре, портокалът и ананасът си личат, когато са карамелизирани по кафявите корички в ъглите и по страхотната миризма. Добавяте после две пълни супени лъжици мед и докато бъркате, облизвате поне още две.

Единствените подправки, които ви трябват за тазвечершната мешаница са канелата и черния пипер. Направо върху пържещите се в многото масло цитруси. Не прекалявайте, но и двете трябва да се усещат.

Улисани да облизвате лъжицата, не сте забелязали как това в тигана става твърде гъсто. Чаша, дори чаша и половина хубаво бяло вино, по възможност по-сухо (те са по-сладки и имат по-плътен плодов аромат) и после (кафена примерно) чашка от ананасовия сироп от консервата ще оправят нещата. Не правете като майка ми, която заделяше за готвене вино, което дори на улицата не бих изляла. Виното в тигана трябва да е такова, което без свян можете да си сложите на масата.

Работата е опечена, когато цитрусите са запържени с кафяви ъгълчета, но не са станали на каша още (затова е важно да пържите в нагорещено олио, така се запечатват и стават хрупкави и свежи). В друг тиган (ако си имате, ако не - извадете цитрусовата мешаница в затоплен съд) запържвате пилешките нарязани парчоци. Пак правилото с маслото - отиде още едно кубче. С олио също става, ама аз готвех за любим човек и исках да й е вкусно. Пържите пиленцето, докато месото стане бяло и леко се зачерви. После в една тавичка, най-добре йенска, слагате пилешките парчоци и ги заливате с цитрусовата смес. Не разбърквайте, соковете сами ще стигнат надолу с помощта на гравитацията. Бухате тавичката в предварително загрята фурна (топло при топло, нали разбирате) и печете ...на 10 степен около две бири време. На готварски език не знам колко е 10 степен на моята фурна, но две бири време е около половин час. От двете бири губите фокус на фотоапарата, както е видно.

Ако двете бири ви отнемат 3 часа или нямате 10-та степен на фурната, ето така трябва да изглежда готовото пиле с мешаница от неща.

Зелена салатка с репички и краставички и кисело мляко, студена бира (за нея) и още по-студено бяло вино (за мен) и дебилни салфетки са реквизита на вечерта. (ама съвсем съм загубила фокус вече май...)

Ако не сте обядвали, от тази снимка трябва да ви се напълни устата със слюнка.

Тя е доволна и аз го знам, защото пилето в чинията изчезна преди да свърши салатата и бирата. Освен това, от лакомия си накапа потника.

Толкоз за начало. Летс джем нау, бейби. Сега ще пека хляб.

2 коментара за “Let’s jam, baby

  1. treesoutsideacademy
    декември 10, 2010

    Да пишеш и смимаш обезателно и хляба, моля те, моля те, моля те, моля! Защото го правиш прекрасно, увлекателно и забавно! Чудесен пост! Другото е, защото хлябът откак ползвам нова фурна не иска и не иска да стане! И още, много се обнадеждавам всеки път когато попадна на някой, който пече хляб. За себе си. Поздрави!

    Харесвам

  2. Модерната вещица
    декември 14, 2010

    Звучи ми като нещо, което обезателно трябва да се пробва. Особено щом е сготвено с любов. Щастливка е тя, която се крие зад салфетката на точки 😉

    Аз правя хляб с пармезан и маслини, по популярна рецепта от нета. Става чуден!

    Харесвам

Кажете си

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Информация

Публикувано на декември 10, 2010 от в Без категория с етикети .