Навици

Познавам (добре) една жена, която има особени навици. Тя самата се страхува от компютри, но има една съседка, която следи блога ми, затова няма да казвам коя е жената. Тези, които я познават, да я посочат с пръст. По принцип, Жената е скарана с въпросната съседка, заради едни кучета и мъжа на съседката, който не обича кучетата и Жената, затова се надявам да не й каже какви ги плещя тук за нея.

Жената е образована и възрастна, с много интересен и често ужасно труден живот. Може би е най-възрастната и запалена „феминистка“ (кавичките са допълнително добавени с да се виждат като ГОЛЕМИ кавички), която познавам. Тя се справя с всичко, не само собствения си, но и този на останалите около нея животи. Сама, и без усилие и натиск, признава, че мъжете са „полезни“. Те докарват допълнителна пенсия и заплата, за да се купуват нафта и пеньоари. Носят тежко и се качва(ха) на покрива да пренареждат керемидите, разместени от кибуца котки, които Жената отглежда у дома. Полезни са да се появиш под ръка с тях на светско събитие (каквото, според Жената, е сватбата на братовчедката), вместо да ходиш сама и да няма кой да държиш по ръка и да носи подаръка тенджера под налягане. Също вършат работа, ако се наложи да счупиш нечия челюст, макар че, като се замисля, Жената досега си е вършила тази черна работа сама, дори веднъж мъжа й беше причината. Не, като се замисля, едно момиче на около 7 години беше причината, после баща й го отнесе, а Жената отиде да разбие носа на този, който после заплаши мъжа й (демек бащата на момичето) (може би вече съм писала за тази история, затова да не се повтарям).

Жената смята, не, тя вярва убедено, че всяка бяла техника има летателни часове. Във фабриката за производство всяка техника получава презададен брой летателни часове на функциониране. Това значи, че всяка бяла техника е програмирана да работи определен брой години (за предпочитане е да са поне 20, иначе техниката не струва). Жената вярва, че производителите на телевизори имат таен картел с рекламодателите. Схемата работи по следния начин: рекламистите правят реклами, които изземват средно около 15 минути летателно време около, преди и по време на любимия сериал. По този начин, за три любими сериали дневно се изхабяват 45 минути летателно време на телевизора. Следователно, телевизора изразходва летателните си часове по-бързо, заради рекламите, след което изгърмява (в главата на Жената всяка техника гърми, изгърмява, изгаря и все събития, свързани с искри и шум) и човек е принуден да си купи нов телевизор. Веднъж разгадала тайния картел, само като мерне реклама, Жената изключва телевизора от дистанционното, после от копчето On/Off и после от тока, за да е сигурна, че никакъв летателен час не се изнизва тихомълком по кабела към рекламистите.

Абсолютно всяка техника в къщата на Жената е покрита със специално ушита покривчица, да не се праши. Когато си купи последната микровълнова печка (предната изгърмя разочароващо само след 15 години ползване, какъв срам!), Жената избра най-голямата по вместимост, защото повече винаги е по-добре и по-големите неща са по-качествени, разбира се, италианска. (тук дори да не споменавам за сагата на Жената с хладилниците и фризерите, че…) За Жената италианско=качество, макар че Singapur не се намира в Северна Италия… Вероятно заради това предната микровълнова изгоря толкова бързо – не беше италианска. Новата микровълнова фурна се ползва в изключителни случаи, обикновено когато има гости и няма време. Иначе кафето се топли с бързовар, храната на газовия котлон и т.н. Ползването си има определени правила – ако ще се претопля чиния леща, примерно, лещата се сипва в специална порцеланова чиния за микрото (Жената така нарича фурната), върху нея се слага друга специална за микрото чиния, за да не пръска (?!). Почти се претопля, в смисъл – леееееееееко да е на стайна температура (летателните часове, ей!), след което цялата вътрешност на микрото се почиства и вратичката се оставя задължително отворена, да се проветрява. Отгоре се застила специално направената покривчица.

Покривчица има за всичко. Както и правила. По правило, стар чадър не се изхвърля. От спиците се правят колци за домати, макар че Жената не отглежда домати в двора си от 1989-та, но има готов арсенал от колци и винаги може да започне на отглежда пак. Платът на стария чадър се сваля и от него се прави супер симпатичничка покривчица, която да се сложи върху мушамата или втората покривка на масата, за да не се праши покривка 1. Най-котируеми са чадър-покривките с флорални мотиви.

В къщата на Жената има специални чаши за всичко. Там не е ей така, фриволно, да вземеш някоя чаша и просто да си сипеш вода! Шшш, алоооооооо, ти къде се намираш!? Има специална стомна (Жената е абонирана за продукцията на Копривщица и Чирпан) за вода във всяка стая (или трябва да я нарека Одая?), до която има специална чаша за вода. Обикновено това е бивш стакан за чай, на който Жената е оплела шапчица да не се праши чашата. Think I’m kiddin’? Ето:

Една от чашите за коняк, които Жената ползва за червено вино, преди години беше случайно намазана с блажна боя. Въпреки това, за да не се нарушава сервиза, Жената още си я ползва.

Правила си има за всичко, за всеки гост и повод. Първо, като влизаш в двора, внимаваш 1) да не изпуснеш кучетата на улицата (винаги има риск да се оплетеш в собствените си крака, докато ги буташ; да те наскачат всякакви по размер, порода и цвят кучета; да ги изпуснеш все пак и, за нищо на света не казваш на Жената, а хукваш по улицата да ги прибираш – много е страшно, ако й кажеш, че си постъпил/а безотговорно и си ги изпуснал/а); 2) портата се „заключва“ срещу скачащи и бягащи кучета с едно райберче от вътрешната страна; 3) почти на портата си събуваш обувките, с които ходиш навън (двора, както всички знаем, е „вътре“) и си обуваш шльори (това е някаква украинска дума за чехли, пантофи, джапанки и други шльори). Ако времето позволява, стоиш навън, в двора (т.е. „вътре“ от улицата). Ако е кофти, вземаш сериозното решение да влезеш в една от къщите. По правило, къщата (която наистина е къща, за разлика от другото … нещо) се посещава като мавзолей – или да се видят новите китеници, или да се спи или по друг основателен повод. В другата …къща пропусквателния режим е по-лесен. ЗАДЪЛЖИТЕЛНО си събуваш шльорите на входа, НИКОГА не стъпваш на прага, за да не внесеш мръсно вътре и влизаш в Страната на чудесата. Вътре е цветно, кичозно, претъпкано, ниско и хладно. Жената има летен комплект завеси, китеници, килими и покривки (и за столовете), и зимен такъв. Летния е зелен, зимния е бледо розов, но и двата поддържат много ниска температура в къщата. Влизаш и стоиш като пън, чакаш да ти посочат къде да седнеш. Груби нарушения, които могат да доведат до незабавното ти изгонване и линч, са: 1) да си оставиш чантата на леглото/дивана!; 2) да си метнеш връхната дреха другаде, освен на закачалката!: 3) да седнеш (О, НЕ!!) на дивана, на китеника!!!!, вместо на стола (ако много хора сядат, се налага китеника да бъде пран на двора с маркуч и щерката на Жената, на четири крака нагъзурена с едно кило перилен препарат, една четка, много студена вода и няколко часа изгубен живот и много, много срам), а и при прането на китеника му изветляват цветовете и няма да се виждат розите след, има-няма, 25 години, което си е загуба! 4) Пуши се навън, освен в много, много редки случаи, когато може да пушиш вътре, долепен/а на прозореца, който едва се отваря два пръста, отново обрамчен от райберче, с мрежа против котки, комари и друго и заради осемте пласта блажна боя, с която е мазана рамката на прозореца в последните 20 години.

Последното правило, което ще споделя за тази Жена, е боядисването. Жената на няколко години изкуква центробежно и почва да боядисва всичко и всички. Преди няколко години, примерно 10, цвета беше слонова кост. После, някак си, мина на кафяво. Сега, от 3-4 години, цвета е зелено. Боядисва се с алкидна боя, всичко – пейките на двора, краката на масичките, покрива, вратите, варели за нафта и без нафта, стълбовете на простора, цокъла на всичко, тоалетната чиния, земята в банята и тоалетната, портата, пощенската кутия, столове, скари, къщата на кучетата, самите кучета, опашки на котки и каквото успееш да намажеш. Жената не признава латекса и други такива глупости. Стените се измазват хубаво с блажна боя. Не се цикли и маже с гипс, защото няма време (Жената обича бързите и ефикасни неща!), а с блажната боя се циментира всяка пукнатина на стената или другаде.

Спирам дотук с навиците на жената, че все пак се надявам (с или без помощта на съседката) пак да мога да я посетя тези дни. Все пак сина ни е там всеки уикенд:)