Национален профил

Ако съм чужденец, не бих търсил гид или справочник за България. Достоверен национален профил мога да добия от годишното издание за 2008 на Алфа Рисърч.

Ако седнете с българи на маса, препоръчителна тема на разговор е инфлацията, международната финансова криза или трагедията с влака София-Кардам. Това са трите най-занимателни теми за нацията през 2008-ма. Ако сте се чудили до колко българите разбират от международна политика и отношения, Барак Обама, независимостта на Косово и военният конфликт в Грузия са трите събития, преобърнали политическата международна перспектива на българите.

Малко преди България да се наака в международен план с еврофондовете, нацията е скептично настроена към Евросъюза. 47% от българите са новите европейци, за сметка на 14%, които категорично искат да останат в третия свят. След средата на 2008 българите, като цяло, заели дистанцирана и неутрална позиция, тип „все ми е едно, I’m above it.“ Около половната сънародници нямат мнение по темата ЕС въобще, което е странно, защото българинът винаги има мнение и не се страхува да го използва. Вероятно този скептизицъм е породен от фактът, че над 50% от българите смятат, че политиците печели досега от присъединяването на България към ЕС, като близо 40% като беквокали припяват, че от членството печелят мошениците и корумпираните. Толкова за познаването на ЕС и изобщо къде членува тая наш’та държава.

От любопитство, а и за да има за какво да говори в кръчмата, българинът стегнал дисагите и отпътувал. В сравнение с 2007г. с около 4 на сто са се увеличили хората, които са пътували в страна-членка на ЕС (от 14% на 18%). От пътувалите, две трети са били на почивка, екскурзия, или при роднини. Тия роднини защо са отишли там, като тука си е много хубаво?

Българинът има сериозно отношение и мнение по международни политически въпроси, но едва 6% знаят, че Ирландия отхвърли на референдум Евро Конституцията и така предизвика една от най-сериозните кризи в ЕС. Още по-малко, 3% са проявили интерес към дебатите по промяната на Лисабонския договор. На евроизборите няма да има опашки пред урните, защото само 32% от българите се интересуват от работата на българския еврокомисар, а от работата на българските евродепутати – 27 на сто. Ужас. Ако на 27% изобщо им пука, то близо 18% от сънародниците ни реагират с „Ко туй?“ за евроизборите. Горе-долу толкова пък въобще няма да си правят труда да гласуват за нек’ви си евро…неща.

Гоце е единствен от институциите на централната власт поддържа положителен индекс на обществено доверие, макар че с неговите 0.17 пункта да не ми се фука много. Парламентът е в процес на крионизация с показателните -0,56 пункта. Народното събрание стартира годината с одобрението на около една пета от пълнолетните жители на страната и я завърши с минималните 7%. При проблеми явно трябва да се обръщаме към армията (със супер-свръх високите 0.19 пункта доверие) и да задраскаме телефона на МВР (паднали под чертата с -0.19 пункта). Защо ли?…

От 2005 г. насам Атака е основният фактор, обединяващ по-радикално настроените в страната избиратели. Атака и Волен Сидеров, обаче, са различни неща според българина. Докато кривата на Атака лъкатуши надолу, Волен бавно пълзи нагоре по таблицата „кой е по-по-най“. Според Алфа Рисърч, „Сериозен проблем пред националистическата формация обаче е кадровият потенциал. Мнозинството от симпатизантите не могат да цитират други имена, освен това на Волен Сидеров и членовете на семейството му.“ Ми ние открай време не се интересуваме много от политическа платформа, програма и други глупости. Ние обичаме да крещим в краката на човека с мегафона върху микробуса.

За икономическото състояние на страната, май разказът в картинки говори сам за себе си:

Около 30% от сънародниците не ползват мобилен телефон (вероятно заради облъчването), близо 38% сега четат този текст онлайн. Развлеченията и свалянето на (пиратски) софтуер са къде-къде по-важни от образованието според цифрите в анализа.

Глава „Шофьори и култура на движение по пътищата“ мисля да Ви я спестя.

Заглавието на следващата глава говори само за себе си: „БЪЛГАРИТЕ: ПЪРВИ ПО ЧУВСТВИТЕЛНОСТ И ПОСЛЕДНИ ПО АНГАЖИРАНОСТ КЪМ ОКОЛНАТА СРЕДА“. На въпроса с колко пари годишно можете да се разделите в подкрепа на зелената кауза, 19,4% щедро даряват до 10 лева, 0,5% са дашни (над 100 лева, ех да бяхте повече), но парите им са напразен звън, защото над 65% от българите или са скръндзи, или не могат (т.е. са скръндзи). „Същевременно, според данните на Евробарометър България е сред първите страни в Евросъюза, чиито граждани декларират че опазването на околната среда е изключително важно. 72% от българите го определят като “много важно,” при средно за Европейския съюз – 64%. Преди България по този показател са само Кипър (94%), Швеция (89%), Гърция (88%), Малта (84%), Словения (81%) и Франция (79%).“ Личният принос към зелената кауза е пестене на ток и вода, по-скоро, за да се спести, отколкото, за да се допринесе за екологията.

Две много интересни теми:

През 2003 г. 86% от българите са изповядвали източноправославното християнство. Днес 75% от българите са православни християни. Да не са отишли в Полша липсващите проценти?

53% от българските граждани се доверяват на религиозните организации, представляващи тяхната вяра, като от тях 10% декларират безрезервно доверие. Уау. 55% (българските християни) посочват, че имат доверие на църквата като институция, от които едва 8% й се доверяват напълно. Тези цифри за мюсюлманите са доста по-високи.

Явно Църквата лежи на стари лаври, защото над 65% от същите доверчиви българи не биха потърсили помощ или утеха от Църквата. Не знам как може да декларираш безрезервно доверие и да се доверяваш на църквата, ама само 6% от българите посещават църква, или джамия поне веднъж седмично, а над 45% се вясват в храма по-рядко от месец. Близо една четвърт от българите посочват, че въобще не посещават религиозни храмове, предимно източноправославни християни и хората без религиозна принадлежност. В храмовете ще видите най-много протестанти, католици и мюсюлмани. А да, и повечето са жени, защото според статистиката, жените са по-усърдни в упражняване на религията.

Близо половината българи ходят на църква ей тъй, по традиция, защото „така се прави“ на религиозни празници. После се чудя защо има две колони на Великден около църквата, едните обикалят в посока на часовниковата стрелка. „Интересно е оформящото се в България противоречие между високата степен на придържане към традиционните религиозни обредни форми и изключително слабото влияние на религията като духовен водач на индивидуално равнище.“ 45,5% от българите си признават, че спазването на принципите и ценностите на тяхната религия не им помага в живота, а го правят по-скоро по традиция.

„Мюсюлманите приемат в много по-голяма степен предложенията за храм и почивен ден на хора от друга религия (90-92% от мюсюлманите да съгласни и с двете предложения). За разлика от тях, източноправославните християни са далеч по-резервирани – 63% са съгласни в населеното място, в което живеят, да има храм на религия различна от тяхната и само 50% са съгласни с възможността техни колеги, изповядващи друга религия, да ползват допълнителни почивни дни във връзка с честване на религиозни празници.“

„В свободните от работа часове 39% се грижат за градината и растенията, 37% гледат сапунени сериали, 30% обичат да готвят в къщи, 24% четат книги.“ Цяла работна седмица развиваме интелект, няма да поумняваме и в почивката, я!

„Всеки трети мъж (29%) признава, че е влизал в стриптийз клуб.“ „Само една пета (20%) (бел. от българите) посочват, че изобщо не употребяват алкохол.“ „…една пета от пълнолетните българи посочват, че не биха се затруднили да изпият една бира на екс. 39% от мъжете са убедени, че тя дори помага срещу махмурлук.“ Героичен е българския черен дроб!

„Една от най-големите ценности за българите е семейството. Въпреки сериозните трансформации, които настъпиха и в тази сфера, бракът си остава доминиращата форма на съжителство в българското общество.“ „…само 36% от сключилите брак носят брачна халка, при това в любопитно съотношение по пол: 30% при мъжете и 42% при 93 жените. 25% от семейните българи са забравяли годишнина от сватбата си, като мъжете по-често, съзнателно или не, не са се сещали за съответната дата (29%).“ „“Нежните половинки” мият прозорците в 82% от домакинствата, а само в 5% от случаите с това се заемат мъжете.“ „В половината домакинства жената изхвърля боклука, в 18% това прави мъжът, а в 32% – поравно.“ „…24% одобряват брак по сметка.“ „…4% от мъжете, които имат деца са присъствали на техните раждания.“ „Оставайки твърде затворен в дома си, българинът цени силно подредбата на своята къща и в рамките на възможностите си, се старае да я обновява.(…) 6% вече имат миялна машина, широко са разпространени цифровите технологии (около 20%), кабелната телевизия (65%). Почти всеки трети дом е подменил дограмата си с алуминиева или PVC.“ Ех, че сме модерни, брех. „…средната квадратура, с която разполага едно семейство е 69 кв.м. Всяко четвърто домакинство с деца под 18 г. няма отделна стая за тях, а 23% от домовете (предимно в селата) все още нямат вътрешна тоалетна.“ „Всеки пети (21%) признава, че е изневерявал на гаджето си, или на съпруга/та си.“ „Склонността към изневяра е доста по-висока при мъжете, отколкото при жените (26% от мъжете и 16% от жените). Понякога ревнивецът е склонен да приеме и доста по-радикални мерки – 17% биха сложили проследяващ чип в тялото на своята половинка, ако имат такава възможност, а 5% подозират сегашния си партньор в изневяра.“ Ъъъъ? „…38% одобряват сексуални контакти между колеги.“

„Хигиената, грижата за тялото и външния вид е един от белезите за цивилизованост на една нация.(…) 22% от пълнолетните българи не си мият зъбите вечер, 66% от мъжете не се бръснат всеки ден, 62% от жените не епилират тялото си.“ (макар че последното е съвсем отделна тема)

И за десерт:

„Всеки трети (34%) иска да може да лети, малко по-малко си мечтаят за пътуване до Луната (27%), и едва 13% – за професията космонавт. Всеки четвърти обаче би желал да има своего рода ясновидски способности, които да му позволяват да чете мислите на хората около него.“

Текстът на © Alpha Research Ltd. е цитиран с мои коментари от седмото годишно издание на Алфа Рисърч “Общественото мнение” за 2008 година.