Персоналният тероризъм*

Снимките в тази публикация са смущаващи.

Обикновено смятаме тероризма за политически акт.

Понякога, обаче, той е много личен. Не правителство или партизански бунт са хвърлили киселина по лицето на тази жена в Пакистан. Направил го е млад мъж, за когото тя е отказала да се омъжи. Докато САЩ умува какво да прави в Афганистан – и в тази връзка, в Пакистан – трябва да осъзнаем както политически, така и персонално, че именно невежеството, неграмотността и мизогинията, които създават условията за подобни нападения с киселина могат да доведат до същите резултати в политиката. Николас Кристоф, колумнист в Ню Йорк Таймс, пътува до Пакистан миналата година, за да пише за нападения с киселина, публикува в есе следното: „Разследвах подобни нападения, които са често срещано средство за тероризиране и подчиняване на жени и момичета в регион в Азия от Афганистан до Камбоджа (там мъже много рядко са замеряни с киселина). Тъй като жените са без значение в тази част на света, нападателите рядко са разследвани, а продажбата на киселина обикновено не се контролира. Това е вид тероризъм, който започва да се приема като част от цялостната картината на региона…”

„Бангладеш наложи контрол върху продажбата на киселина, за да ограничи подобни атаки, но от друга страна в Азия е много лесно да влезеш в един магазин и да си купиш сярна киселина или хлороводород, достатъчни, за да разрушат човешко лице. Нападенията с киселина и изгарянията на съпруги са често срещани в части на Азия, защото жертвите са най-безгласните в тези общества: те са бедни и са жени. Първата стъпка е светът просто да забележи, да даде глас на тези жени.” От 1994 г. пакистанска активистка, която основана Асоциацията на прогресивните жени (www.pwaisbd.org) да помогне на тези жени „е документирала 7800 случаи на жени, които умишлено са били изгорени, попарени с киселина или подлагани на атаки с киселина, само в областта Исламабад. Само в 2 процента от тези случаи е имало осъден. „

Геополитическият въпрос е достатъчно труден сам по себе си: трябва ли САЩ да разпредели още войници и с каква конкретна цел? Докато американските политици обмислят вариантите, тук е рамката, която прави трудните решения още по-сложни: атаките с киселина само знак ли са за това колко малко може да направи САЩ да разреши и без това трудноразрешимите проблеми там – следователно, да се оттегли? Или, след като е обявила война на тероризма, трябва ли заради поетия дълг САЩ да защити жените като такива – като момичетата, изгорени с киселина от талибани в Афганистан, защото посещават училище – и които са преживели много сериозни персонални терористични атаки? В линковете по-долу има две есета (на английски език), с различни заключения по въпроса.

През август Perspective публикува в New York Times Magazine статия, която проследява историята на афганистанските сестри Шамсия и Атифа Хюсеин, които са нападнати с киселина, защото ходят на училище. Оригиналната статия е тук.

Две много умни, информирани наблюдатели стигат до противоположни заключения за подходящият политически курс на САЩ в Афганистан. Тук можете да прочетете извадки от аргументацията, която всеки от тях използва. Блогът на Steve Coll’s – “Think Tank” в NewYorker.com, в който той спори защо САЩ не могат да си тръгнат – „Ако се провалим в Афганистан?” (оригинален текст на английски тук).

В есе, озаглавено „Войната, която не можем да спечелим”, публикувано в Commonweal, Андрю Дж. Бачевич излиза с аргументацията, че се надценява важността на Афганистан за интересите на САЩ. Авторът е професор по международни отношения в Бостънския университет. Пенсиониран лейтенант, той служи между 1969 и 1992 във Виетнам и войната в Персийския залив. Той е консервативен критик на войната в Ирак. Целият текст в оригинал на английски език тук.

Оригиналната публикация на Николас Кристоф Terrorism that’s personal можете да прочетете тук.

Ирум Саид, 30 г., позира в офиса си в Urdu University of Islamabad, Пакистан, четвъртък, 24 юли 2008. Лицето на Ирум, гърба и раменето й са изгорени преди 12 години, когато момче, което тя е отхвърлила за брак, хвърлило киселина по нея насред улицата. Правени са й хирургически операции 25 пъти в опит да се възстанови от белезите.

Шамеем Акхтар, 18 г., в дома си в Джханг, Пакистан, в сряда, 10 юли 2008. Шамеен е изнасилена от трима мъже, които я замерят с киселина преди три година. Правени са й 10 пластични операции за възстановяване от белезите.

Ная Султана, 16 г., в дома си в Лахор, Пакистан, в сряда, 9 юли 2008. На петгодина възраст Ная е изгорена от баща си, докато спи, защото той не е искал още едно момиче в семейството. В резултат от изгарянето Ная ослепява и след като е изоставена и от двамата си родители, днес живее при роднини. Правени са й 15 пластични операции за възстановяване от белезите.

Шехназ Юсман, 36 г., в Лахор, Пакистан, в неделя, 26 октомври 2008. Шехназ е изгорена с киселина от роднина заради семейна разпра преди пет години. Правени са й 10 пластични операции за възстановяване.

Шахназ Биби, 35 г., в Лахор, Пакистан, в неделя, 26 октомври 2008. Преди десет години Шахназ е изгорена с киселина от роднина заради семеен скандал. Никога не са й правени пластични операции.

Канвал Каюм, 26 г., наглася фереджето си за снимката в Лахор, Пакистан, в неделя, 26 октомври 2008. Канвал е изгорена с киселина преди една година от момче, за което отказала да се омъжи. Никога не й е правена пластична операция.

Мунира Асеф, 23 г., в Лахор, Пакистан, в неделя, 26 октомври 2008. Мунира е изгорена с киселина преди пет години, когато отказала на момче да се омъжи за него. Правени са й 7 пластични операции за възстановяване.

Бушра Схари, 39 г., наглася фереджето си за снимката в Лахор, Пакистан, в петък, 11 юли 2008. Бушра е изгорена с киселина, хвърлена по нея от съпруга й преди пет години, защото му е поискала развод. Правени са й 25 пластични операции за възстановяване.

Мемуна Кан, 21 г., в Карачи, Пакистан, в петък, 19 декември 2008. Менуна е изгорена от група момчета, които са я замерили с киселина, за да решат спор между семействата им. Правени са й 21 пластични операции за възстановяване.

Зейнеб Биби, наглася фереджето си за снимката в Исламабад, Пакистан, в сряда, 24 декември 2008. Зенйеб е изгорена по лицето с киселина, хвърлена по нея от отхвърлен за брак мъж преди пет години. Правена й е пластична операция за възстановяване от белезите.

Нейла Фархат, 19 г., в Исламабад, Пакистан, в сряда, 24 декември 2008. Нела е изгорена по лицето от киселина, хвърлена по нея от момче, за което е отказала да се омъжи преди пет години. Правени са й няколко пластични операции за възстановяване.

Сейра Лиаат, 26 г., позира за камерата, докато държи своя снимка отпреди изгарянето, в дома си в Лахор, Пакистан, в сряда, 9 юли 2008. Когато е била на 15 години, Сейра е била омъжена за роднина, който по-късно я напада с киселина, след като настоявал да живее с нея, въпреки, че семействата се договорили, че това ще стане, след като тя завърши училище. Правени са й 9 пластични операции за възстановяване от белезите.

Вероятно някои читатели ще сметнат тази публикация и снимките за смущаващи. Това е моята алегория за случващото се в момента в България, разбира се – преувеличено. Докато от една страна винаги съм приемала с любопитство и разбиране светоусещането и самовъзприятието на мюсюлманските жени, коренно различно от това на немюсюлманките и възприемам за нормално да не разбирам всичко, което за мен необичайно в техните традиции; от друга страна горното е показател за крайностите, до които отношенията между и към човешки същества стигат, когато са водени от фанатизма. Дали е религиозен, националистически или друг, фанатизмът е пагубен за всяко човешко същество. С огорчение и притеснение виждам как България попива с всеки изминал ден по-голяма доза фанатизъм и оправдава невежеството, омразата и насилието към част от населението си именно с добре опаковани аргументи като национални ценности, традиции, етнос и прочие. Ако Литва, една от най-консервативните държави в Европа, която наскоро дискутира забраната дори на информационни материали, които съдържат информация на тема хомосексуалност, има в телевизионната си програма новини на литовски, руски и полски, тогава какво остава да се говори за България? Без значение какъв ще е изходът от евентуален референдум за новините на турски език, ако въобще такова убийство на всеки принцип на равенството и разбирателството бъде проведен в действие, според мен тази държава е за закриване.

*Оригинално заглавие на публикацията „Terrorism that’s personal (12 images)”, автор Jim Verhulst, редактор на Times’ Perspective, фотограф Emilio Morenatti, Associated Press

Предостатъчна причина

Хубав ден е днес. Вчера заваля сняг или, за да съм точна, паднаха няколко снежинки, колкото да напомнят, че след десетина дни е Коледа. За моя приятна изненада, на път към работа забелязах, че повечето тротоари вече са покрити със солна смес, за да не се хлъзгат пешеходците. Изглеждаше малко странно върху сухите паважи, защото нямаше действително сняг, който да оправдае солната смест.

Днес, обаче, малко преди обяд наистина заваля – не просто няколко снежинки, а хубава плътна снежна завеса, която покри Брюкселските улици и сгради. Дори небето не ми се струва толкова сиво, колкото обикновено, а Коледата наистина изглежда възможна, само като погледнеш през прозореца към свободно хвърчащите снежни парцали.

Най-хубавата покана за сватба, която може да си представи човек – «сватбата на Катя е на 10 януари, терминът й е на 2 април». С приятеля и се опитваха да имат дете от толкова много време, че вече виждах как надеждата ги оставя.

И за да е още по-хубав деня ми, слушам soundtrack на Meet Joe Black и пия ароматен чай с вкус на череша. Череша, снежинки, Over the rainbow и само една седмица докато отново съм със семейството си са предостатъчна причина да не мога да спра да се усмихвам цял ден.

Един за пейката, всички за пейката

На ежегодната ни коледна вечеря с колегите (за тях ежегодна, за мен първа) получихме по още един подарък – ваучер за 35 евро за … нещо си. Още един, защото вече имахме таен Дядо Коледа – всеки от нас слага таен подарък на посочен колега в една голяма коледна кутия. Сдобих се с ваучер за iTunes, диск на Земфира (ще трябва да й дам шанс, засега чух само две-три парчета), самоучебник Russian for English Speakers (да си припомня майчиния език), в който има урок Dating, който трае 3:54 минути, следван от урока Saying Goodbye за 1:24 минути. Интересен парадокс.

Един колега сподели, че иска да купим за офиса някаква пейка, на която да си разтягаме гърба. Пейката се казва Blue whale. Без да се усетим, всички си дарихме ваучерите за 35 евра за не-знам-какво си за събирателна касичка за пейката. Никой от нас не знаеше за какво са ни ваучерите, на листа само имаше честитка и сумата, но след като ни ги събраха, се почувствахме неоснователно и нагло ограбени. Половината вечеря мина в спорове и лобиране ЗА и ПРОТИВ пейката. Понеже един колега наистина мечтае за въпросната пейка от миналата година, се опитваше да убеди останалите как ей така, посред работния ден, ще отидат да релаксират и да си разтягат гърба на въпросното устройство.

Аргументът, който обори цялата двучасова лобистка кампания, беше, че устройството има определен лимит на килограми – може да се ползва от човек с тегло до 100 кг. The bench didn’t pass the equality test. It’s that simple.

На някой може да му се стори смехотворно и безмислено, но всъщност именно силата на думите и ангажимента към равенство и равен шанс, независимо от всичко, е това, което бута напред активистите за човешки права.

Надявам се скоро това да покълне в главите и на активистите в Югоизточна Европа, особено Балканите – хората не са различни. Те просто са това, което са.

Чисто ново

Чисто, бяло, ново, като Нова година, като сняг и като сапунена пяна:)

Пилците се броят наесен

Или на 6ти декември, в моя случай. Да калкулираме сега:

В Брюксел работя с 12 души и 10 човека в Управителния съвет. Отделно от колегите ми, познавам още 2 човека. В Малта познавам 23. За останалите ЕС държави грубо ги пишем около десетина на държава, приблизително 500 човека (25 държави Х 20 души от всяка), все пак това ми е работата, така че цифрата е реалистична. В България работех през годините ми в Джемини със средно 5 човека Управителен съвет (с промените, да кажем приблизително 15), членовете на Джемини, аз лично познавам всеки от тях, са 90 и нещо. Да сложим грубо хората, с които съм работила в България в последните 5 години и сме в приятелски отношения – да речем още към стотина и нещо. В София имам горе долу около 30-тина добри близки приятели, от типа, на които можеш да се обадиш в 3 през нощта и които ще споделят с теб най-хубавите и най-лошите ти моменти и ще ти купят хляб, когато нямаш пари. Във Фейсбук имам 159 приятели. Няма да слагам тук цифра за гейовете и лесбийки, транссексуални, интерсексуални и бисексуални, които познавам в България, за да не чета после в някой жълт парцал колко наброява българското ЛГБТ движение. Да кажем, че са … много. Няма да казвам и колко бивши връзки имам, много-малко-достатъчно, но ги броим наум за кюпа.

Дотук сметката е около няколкостотин, като няма да слагаме тук ЛГБТ хората, които познавам, на които съм помогнала или са ми помогнали, да не стават спекулации.

Малко преди рождения си ден писах за годишнините, които все изпусках по някаква причина. Сергей и Деси ми организираха парти-изненада в съботната вечер за рождения ден.

Партито-изненада беше наистина голяма изненада.

29-тата ми година беше скапана от всякъде. Затова, възнамерявам да остана още една година на 29, да й дам шанс да се поправи, един вид. Ако ми хареса, мисля да започна обратно броене. Доколкото помня, 27-та ми година беше супер куул. За догодина, 6 декември 2010, си пожелавам на партито за рождения ми ден да дойде поне един човек.

исторически ден за лесбийките и гейовете в Австрия

Утре, 10 декември 2009 г., Международния ден на правата на човека, ще бъде исторически ден за лесбийките и гейовете в Австрия: Парламентът ще приеме регистрирано съжителство за еднополовите двойки, което ще влезе в сила от 1 януари 2010 година.

Апчета за 80 кила чушки

Дай, едно от ония, дето като го хвърлиш във вода вика “Фъшшш”

Дайте ми един глистер аналгин.

Може ли едно за кръвно на “Паткафарма”?

Може ли хапчета за изрусяване на мозъка?

Километър за температура

2 бисерчета фамотидин

Зелени хапчета за епидемия

Вие същата аптека ли сте, където я търся?

Този аналгин където ми го дадохте, може ли да го развалите?

Наш Иван е много болен. Ката си сложил темпериметъра, да си премери темперакурата, и като го извадил…. и като го погледнал.. 40 сантиметъра!

На тема БЛИСТЕР:
- Глистер
- Глистче
- Бластер
- Кора
- Дай ми две люспи аналгин и една люспа антистенокардин
- фолийце

Може ли едни хапчета за секс “подагра”?

Калиев хиперкомбинат

Капкометър

От зелената рецепта ми дай седалгин ООН

Копчета за хлебарки имате ли?

А калиев сперманганат имате ли?

Дай 1 блистер от ония моите на шайкафарма

Какво е разписанието на това хапче?

Дай 2 колдрекс макс фактор

Дай лакалут за вагинална промивка
(лактацид за вагинална промивка)

1 кантонерка аналгин

Шмелник байкалски

Презерматив

Клиент пита аптекар къде да постави свещичките, а той му отговаря: в аНУСА. След малко клиентът се връща с две течящи от носа му свещички и пита какво да прави…

Витамин С на скилидки продавате ли?

Парацетамол на активия?

Паста за зъби плака луд?

Имате ли дефлориращ сапун на Dove?

Хлорофил на таблети против кариес?

Една кутийка презервативи Дюрасел.

- Аспирин?
- Колко?
- За 80 кила чушки.

Eдин аспирин узо че ме цепи главата.

Разговор между клиент (от мъжки пол) и фармацевт:
- Извинете, бихте ли ми дали една таблетка Трибестан!
- Бих могла да Ви дам една таблетка Виагра или Левитра.
- Аз искам Трибестан, не се нуждая от продуктите, които ми предлагате. Налага ми се да пътувам със самолет, а ми става лошо.

Имате ли Спермадекс и Курватол?

А чорап за разширени вени за ляв крак до коляното?

ЧЛЕННИК БАЛКАНСКИ
(Шлемник Байкалски)

Бушони за уши имате ли?

Хапчета за заплес?
(запек)

Можете ли да ми поправите черчеветата на очилата?

Вагинални таблетки за през устата?

Шишенца за цокане

Обезчестяващ спирт
(обезболяващ)

от Милослава

5ти ЛГБТ Арт Фест

 

Петото издание на ЛГБТ Арт Фест (Гей & Лесбиън Фест) ще се проведе от 1 до 4 декември 2009 г. в Център за култура и дебат „Червената Къща” в София. Тази година организаторите обещават още по-интересна и по-наситена програма, която ще включва филми, изложби, литературни прояви, дискусия, семинар за журналисти и др.

Официалното откриване на феста ще бъде на 1 декември от 18.00 ч. в „Червената къща” с изложби и прожекция на най-добрия гей-филм за 2009-та „Един британец в Ню Йорк”.

Фокусът на тазгодишния фестивал е „Куиър изкуство в Централна и Източна Европа”. За първи път в историята на феста на 3-ти декември ще бъде организирана и дискусия на тема „Куиър изкуство в Централна и Източна Европа – между изкуство и активизъм” с участието на Томек Китлински и Павел Лесковиц (Полша), Велимир Жерновски (Македония), Нора Хорват (Унгария), Станимир Панайотов (България) и др. Дискусията е посветена на изкуството като форма на активизъм или т.нар. „артивизъм” – новозараждаща се форма на политическо изразяване чрез изкуството. „Артивизмът” е шанс за авторите да изразят чрез творбите политически идеи, например тези за гей правата, които традиционно се възприемат трудно в по-консервативните общества.

Друг акцент в програмата на петия ЛГБТ Арт Фест (Гей & Лесбиън Фест) е семинарът „Зачитащо говорене за ЛГБТ в медиите” с участието на журналисти и ЛГБТ активисти. Модератор на семинара ще бъде Яна Бюрер Тавание, автор на наръчник за журналисти „Отразяване на многообразието”, журналист и активист. Целта на семинара е да скъси дистанцията в диалога между двете страни и да бъде в помощ на журналистите в употребата на политически коректен език спрямо ЛГБТ общността.

Традиционно силната филмова програма тази година ще бъде още по-богата и разнообразна. Ще бъдат показани 12 филма от различни национални кинематографии, повечето от които носители на награди от фестивали в Кан, Берлин, Торонто, Лос Анжелис, Мексико и т.н.

Програмата на 5тия ЛГБТ Арт Фест (Гей & Лесбиън Фест) включва още изложба живопис и дърворезба с участието на Мирела Караджова, Силвия Павлова, Сияна Карапанова и Ясен Згуровски, инсталация на Наталия Тодорова от The Fridge, както и литературно четене с участието на Бистра Величкова, Стоян Радулов, Станимир Панайотов, Емил Христов, Мартин Златев и др. и с прякото включване от САЩ на Николай Атанасов, автор на книгата „Органични форми”.

В рамките на феста ще бъде и премиерата на книгата „Портрети на мъже” на професора по семиотика Мария Шишеджиева-Попова.

Петият ЛГБТ Арт Фест (Гей & Лесбиън Фест) се организира от Фондация „Ресурсен център „Билитис”, Център за култура и дебат „Червената къща“, Сдружение „Позор” и с подкрепата на Тръста за гражданско общество на Централна и Източна Европа (CEE Trust) и ЛГБТ Инициатива.

Целите на фестивала са да допринесе за социално-културната интеграция на ЛГБТ (Lesbian Gay Bisexual Transsexual) хората като запознае широката публика с ЛГБТ темите, представени чрез изкуството. Друга цел на фестивала е да запознае членовете на самата ЛГБТ общност с ЛГБТ културата, която се развива на местно и международно ниво.

Детайлната програма на Петия ЛГБТ Арт Фест можете да намерите на следните адреси:

http://www.facebook.com/home.php?ref=home#/event.php?eid=179785264564&ref=ts
http://www.redhouse-sofia.org/Events.aspx?search=%D0%B3%D0%B5%D0%B9
http://www.pozorcompany.com/about.html

В събитието във Фейсбук ще получавате своевременна информация.

Приятели блогъри, ще сме ви признателни, ако ни помогнете с разпространението на информацията за феста

Джемини Презареждане 2.0

Да избегна дългите обяснения вбъдеще:

Това (версия 1992-февруари 2009):

И това (версия ноември 2009):

Са две различни неща.

И макар, че пише друго на сайта им, аз нямам нищо общо с новата версия.

За което много се радвам.

И това тук:

също не е вярно.

P.S. Като разгледах сайта и понаучих разни неща, мисля, че най-точно може да се каже, че няма БГО Джемини версия 2.0. БГО Джемини остана в началото на 2009. ТОВА сега е някаква компотена смес от някакви неща и хора и …мдам.

А ето защо аз не съм там.

Пожелавам си

Когато навършвах 15 години, не помня къде съм била и какво съм правила на рождения си ден. Има две вероятности. Майка ми е ангажирала ума ми с важна домакинска работа – премести бурканите от този рафт на онзи, или съм се спасявала някъде от поредния пуловер за подарък, с три размера по-голям.

Двадесетият си рожден ден, мисля, го прекарах във Варна. Май тогава бях с Павел, но ако той чете и бъркам годините, да си каже. Нямам спомени какво е било. Да ме извинява Павел, ама сигурно е било скучно. По спомени май пътувах тогава за Варна с автобуса… или се бъркам?…

Като наближи 25-тия ми рожден ден, с тогавашната ми партньорка запланирахме голямо парти. Мислехме да поканим всички, които познавам(е) и се чудехме Ялта дали ще ни събере за едно такова голямо парти.

25-тият ми рожден ден знам със сигурност как го изкарах. В офиса (на Джемини). Имаше пак някаква лудница и бяхме цяла тумба в офиса и просто никой нямаше време за моя рожден ден, най-вече аз. Прибрахме се след полунощ с Петрова вкъщи, смачкани от умора с обещанието да вдигнем голям купон вбъдеще.

Вбъдеще мина и замина, но на следващата година, когато тя ставаше на 25, планирахме моето малко скромно парти за 25-тия ми рожден ден (от миналата година) с 2000 души да го направим за нейния юбилей.

Не съм съвсем сигурна какво стана тогава. Мисля, че скъсахме и не се получи партито. Опитах се да организирам нещо, което при други обстоятелства щеше да е забавно, но не и тогава. Ходихме на картинг и после в един вегетариански ресторант с неколцина приятели (е, някои от тях вече не са „приятели“).

Миналата година си казах, че следващия рожден ден вече ще го отпразнувам както трябва, за компенсация на всички изпуснати х5 досега. Между другото, миналата година рождения ми ден беше пълен кошмар, от всяка гледна точка. Нарочно и заради него реших, че 6 декември 2009 ще е ууууааааауууу!

6 декември е след две седмици. Навършвам 30, колкото и да не им се вярва на някои хора (така е, човек и добре да си играе в пясъчника, един ден пораства и се сбръчква и става сериозен и трябва да носи поли на нивото на коленете вече и не може да ходи по потник без сутиен, щот’ не му отива вече на възрастта!). Замислях голямо парти с повечето ми познати и приятели (и бивши жени аф корс!:), толкова сериозно го замислях, че осъзнах, че в последните две седмици само тази мисъл ме спира да не хвърля телбода по колежките ми мадмоазел и мадам. Но докато си планирах и бленувах, така се получи последния месец, че се оказах без пукната пара за парти. Криво ми е определено. Меко казано ми е криво.

Затова си пожелавам – НЯКОЙ ден, без значение дали е юбилеен или какъвто и да е там, който и да е мой следващ рожден ден да си го върне тъпкано за предишните неосъществени четири!