Публикувано в: ЛГБТ | Етикети: binary models, intersex, men, politically correct, prejudices, trans, women
In the light of intersex, transgender, queer and transsex discussions on the ILGA-Europe’s annual conference in Malta, here is a sketch about how the man and woman’s brains function (via http://spanak.org/2009/11/07/mazhkiyat-i-zhenskiyat-mozak/). While you could actually enjoy it, just ignoring your inner protesting voice, still it makes me wonder – how much of this is actually true, despite of the political correctness, just honestly.
Публикувано в: Просто хрумки | Етикети: Bonobo, easy, enjoy the feeling, Saturday, soul affairs, spiritual
Once upon a time Saturday was my day. No worries on Saturday, no waking up agenda, no alarms, no plans, just easy-busy Saturday. That was part of the family deal when I met my two exes. Ironically, both of them with the same name, both of them ex, both of them (and me) happy today, luckily. The deal was either you take me with my Saturday schedule or not at all.
My lovely Saturday was spent in bed, with breakfast in bed, watching some movies or reading a book, having sex or just daydreaming. My type of Saturday. In the afternoon I would get up, take a looooong shower, take all the time in the world to shave everywhere (not like during the week when you’re not sure are you shaving or is it an attempt to suicide) and put mask on my hair, will just stay in the shower with the hot water pouring on my skin and would just listen to the sound of the water. Then I would go out of the shower, will sit on the coach next to the window and will just look at the sky, will play some chill music and will take all the time in the world to put vanilla body lotion all over my body, but slowly, no rush, just enjoying the feeling of the cold lotion on my soft and warm skin. I would smoke a cigarette, slowly again, inhaling each time like it’s the last time. I will make myself a cup of cappuccino, will bake the coffee first for few minutes, to get the smell stronger, then will add hot foamy milk and brown sugar. Again, I would just sit in my cozy coach, nestled in my fluffy bathrobe and will watch the sky, relaxing and allowing the time to flow in me. Then my girl would come and undress me and we will make the most sensual, breath-taking, passionate and unforgettable sex ever made by two human beings. We will silently stare at the sunset and will just communicate with no words. The most content and meaningful conversation two souls could have. Later on we would go out for a dinner at some cozy quiet restaurant and I would eat sushi for first time. We would drink amazing Beaujolais and I will read her mind through her eyes over the candles. She will hold my hand under the table and I will blush, trying to hide how aroused I am just by one her touch. I will tell her all just with one sigh and one look. We’ll pay the bill rushing and will laugh at the surprised face of the waiter for no waiting for the change on our way out to the taxi. She will ask the driver to turn down his back-side mirror on the way home.
I will pick up the most fancy, expensive and extravagant dress I have in my wardrobe and will forget to put my underwear. Then I will take all the time in the world to put some make up and perfume. She will look at me, sigh, and tell me I am her world tonight.
And then we’ll just go out to that club, where I can just forget everything, where I could just fall in love with the music and the vibes. This magical world where everything is possible and even if it’s just that night, it’s your fairytale. I would meet my few good friends there and one of them will hug me and kiss me and I would know that in a parallel universe, in another life we would have been meant for each other. But not tonight, not in this life, not in this universe. I would just smile and say something funny, with a bit of regret and sadness.
I would go out on the street and would just sit on the bench, looking at the sunrise and daydreaming of a better life, of silver moons and golden sunrises, of eyes I would just get drowned in and a soul that would complement me, will match me like rack-wheel. Maybe next Saturday…in another life…on an island…where the sky is unbelievably blue and the sun is a melting gold…Maybe any Saturday…
——————————————————————————
P.S. Exsqueeze my Benglish.
Публикувано в: Да си кажа... | Етикети: Малта, любов, преоткривам, приятел, път, свобода
Нали знаете филма My Private Idaho? Не съм го гледала, и да кимате възторжено все едно:)
Следва драматична пауза и въздишка на нетърпение и малко тъга.
Три месеца лутане в Брюксел. Три месеца самота и тъга. 26ти октомври беше лъч светлина в тунела на трите Брюкселски месеца. Ослепяла от страх да не загубя това, което имам, се вторачих в датата, на която Деси трябва да пристигне в Малта. Това е като обещаната дата, като обетованата земя, виното и хляба. На 26ти октомври всичко ще е вече ок. И ще е различно.
Влизам в лобито на хотела и първото, което виждам, беше ooowwww fuck. Нямам тип жена, но има тип жени за мен, които са просто ooowwww fuck. Преди много, много години (да речем примерно осем) срещнах една жена, която беше ooowwww fuck. После, преди три години в офиса на Джемини дойде една жена, която беше ooowwww fuck. И сега пак – в лобито ooowwww fuck. На подсъзнателно ниво вътре в мен някой крещи (това ще да е рационалния ми глас, разума): Бягай! Жените тип ooowwww fuck са като магнит за мен, моята лична карма. Не е до косата, или очите, или тялото, или дрехите или гласът. Има нещо в жените ooowwww fuck, което просто кара кръвта ми да блъска по слепоочието, главата ми да се обръща без много мисли в нея, очите ми да я търсят в тълпата несъзнателно. Това нещо в жените ooowwww fuck ме кара да съм нервна и раздразнителна, когато не я виждам. Видях я в гръб първо, после в профил и само за стотна от стотната стигнах до заключението, че е ooowwww fuck и че трябва да се пръждосвам оттук веднага. Но тя се обърна и ме погледна.
Fuck. Оoowwww fuck.
Някъде между 25ти и 26ти, на третата годишнина от връзката ни, с Деси се разделихме, напихме, наревахме, наобичахме, скарахме и събрахме пак. Две отчаяни души, всяка вече поела по своя път, но не иска да нарани другата и иска да убеди себе си, че трябва да опитаме пак да изградим всичко от нулата. Насила изказани думи, пълни с отчаяна надежда, че нещата ще са различни, че още имаме онова между нас… Две седмици в Брюксел беше това, което си обещахме. Две седмици да опитаме, да лепим счупената ваза, да търсим пътя една към друга. Или…
Следващите няколко дни ми минават като на лента, като че ли се возя на въртящо колело с бясна скорост. Много и цветни картини, усмивки, емоции, страст, светло, надежда, ново, комфорт, спокойствие, аз, тя, ние, топло, горещо, солено, меко, чувствено, грубо…
Дори не мога да го обясна с думи, или по-точно само в няколко реда думи. Не чувствата ми към нея ме намериха, а коктейла от всичко в живота ми точно там и в този момент, начина, по които тя ме кара да се чувствам, присъствието на Деси там, огромната обич, която имаме една за друга в сърцата си, но просто по различен начин, всичко това намери мен самата. Някъде дълбоко скрита в мен бях самата аз, моите собствени чувства и желания, моите лични стремежи и мечти, моето собствено усещане коя съм аз и къде искам да бъда, както искам да правя. Почувствах се толкова свободна, толкова щастлива и толкова…жива.
Понякога човек среща хора като нея, които просто изваждат най-доброто от теб. Свързваш се с някого на емоционално, духовно ниво, и точно това усещане намира твоята собствена свобода, твоя собствен дух и те изпълва с благодарност и спокойствие.
Тръгнах си от Малта с новооткрит стар приятел – разделени, с Деси станахме по-близки отколкото сме били някога през тези три години, най-близкият ми човек и аз за нея, всяка минута с този нов стар приятел е безумно ценна; намерих нов, безценен приятел и soul mate, когото дори и да не видя никога повече, е обогатил живота ми и мен самата; тръгнах си безумно влюбена в тези нови усещания и в собствения си живот, индивидуалност и свобода.
Не мога да бъда по-благодарна, че пътят към самата мен ми отне толкова кратко време или по-скоро, да намеря пътя ми отне само няколко дни. Сега дори не ми се спи, защото целия живот и цял един свят ме чакат!
Паметен ден. Първият ми пас за Европейския Парламент! Макар и с объркано име, все пак:)
Считано от днес до вторник, моля стискайте палци да заменя този пас с permanent accreditation badge. Познавам някои от останалите 5 най-добри в Европа. Конкуренцията е УЖАСНО силна! Само се надявам с моя късмет да не съм the second best Дори да не ми предложат позицията, хей, да си един от шестимата най-добри за Европа е повече от признание и чест!:)
Update: Благодаря за палците. За втори път ми се случва за работа, която искам, да съм the second best. Shit. Shit. Shit. Говорихме половин час колко отлична автобиография имам, колко отличен опит съм натрупала, какъв невероятно отличен личностен профил имам, колко отличителни са силните ми страни и … пак не ми стана ясно като съм толкова отлична, защо съм вторият най-добър кандидат. Допреди малко пихме бира с една приятелка тук, като превантивна мярка, преди да ми е станало кофти и тя ми каза нещо, което ме накара да приема ситуацията по-философски. Първо, когато става дума за парламент, нещата не се решават от един човек – винаги има партийни интереси, или обещана позиция, или това, което конкретния депутат търси може да не съвпада с профила на комитета или партийната група. Звучи лаишки наивно, но за тази вечер дава резултат и ми е по-малко кофти. Второто, което ми каза е че е била втория най-добър кандидат за позиция Х (няма сега да казвам коя е). Аз познавам първия най-добър, който действително получи работата. Месеци след това целия офис там бяха вдигнали ръце от него и той беше уволнен, защото беше пълен лумпен. Интересно стечение на обстоятелствата:) Както и да е, опитвам се да погледа философски на кофти стеклите се обстоятелства и да гледам напред. Благодаря на всички коментари, мейли и обаждания за подкрепа, с толкова много поддръжници ще се замисля за политическа кариера:)
Публикувано в: Просто хрумки | Етикети: Венци Мартинов, Куршумче, Сашка, огнеборец, чалга
Човек трябва да се грижи са себе си, особено когато го дебнат имигрантски депресии, белгийска есен/зима – сезон 2009 и липса на читав клуб, в който да удавиш мъката. На помощ се притичват усмивките от старите ленти.
P.S. Просто няма такъв текст. Няма. Невъзможно е някой да измисли такова нещо, някой да го изпее и аранжира музикално, и цяла телевизия да го снесе това нещо на вечеря на целокупния Бг-народ. „…маркуча си към мен насочиииии…“
Ами Куршумчето? Посетителките на Essence насън да ги бутнеш, ще я запеят:)
И за последно, макар че избива малко на зоофилия, но нейсе…
(„Иване, Иване, дръж, дръж!“ Ко да държи Иван? „Не съм Марийка, но да „фюфюфю“ мога аз“? Иван коня ли е?) Поне сега знам Sofia Dance Week откъде е пуснала корени и как едно време брейкърите са били дупе§гащи с поп-фолка, сега ко са праат на ощипани…
Публикувано в: Да си кажа...
Мислех, че на 29 вече познавам себе си и нищо от собствените ми реакции няма да ме изненада. Познавам силните и слабите си страни, зная защо реагирам по определен начин и защо правя определени неща. Зная точно кое дразни останалите и кое дразни мен и защо, когато срещна човек, който много прилича на мен, изпитвам несъзнателна неприязън към него/нея. Това вече се е случвало два или три пъти и наистина много ме дразнеше, когато виждах лошите си страни като в огледало.
Сега работя на работно място-мечта. От много време исках да работя в ILGA-Europe, ако щях да се занимавам с ЛГБТ след Джемини. Моето име беше избрано от 200 кандидати за позицията. Условията са страхотни, заплащането е добро, колегите са супер. Това, което работя, ми идва отвътре, върша го с лекота, правила съм го години наред. Аз съм добра в администрацията, много добра. Това, което другите вършат за часове или дни, от опит и усет знам как да скъся до час работа. Добра съм в измислянето на подходи как да усъвършенствам работата на цял отдел, как да направя минимални промени, така че да спестя часове работа вбъдеще.
Лекотата, с която изпълнявам административната си работа, идва за сметка на лошите страни от характера ми. Дори не съм сигурна дали те имат общо с личните ми качества и недостатъци, но определено оказват влияние върху работата. Всички, които ме познават достатъчно, знаят, че съм control freak, което обяснява колко откачам и побеснявам, ако се загубя в Брюксел. Вероятно всички, които са работили с мен, знаят, че съм болезнено властна и трудно приемам чуждо мнение или решение, ако не съм съгласна с него. Това са двете ми най-трудни черти.
Близо месец и половина разсъждавах какво не е наред. Имам работа-мечта, живея в град-мечта, имам планове-мечта и възможности-мечта. Тогава защо е това тревожно усещане, че нещо не е наред?
През цялото време мислех, че проблемът е с шефа ми. По ирония на съдбата, тя е същия характер като моя, но далеч по-буйна и неосъзнала се още и с много по-изострени лоши черти от моите. Накратко, това, което бях аз в лошите ми дни преди години. С годините се научваш да търпиш себе си, да се котролираш и да анализираш собствените си емоции, действия и реакции. Моят шеф още не е започнала този процес.
Наскоро осъзнах, че не в това е проблема. Ако аз и тя сме толкова еднакви, тогава зная как да избегна или да разреша конфликт, който само хора като мен и нея могат да създадат.
Тогава обсмилих възможността проблемът да е в това, което работя. Много съм добра в това, което правя, но не това е моята страст. Различно е да изпълняваш дадена работа с лекота и да е „ок“ и да изпитваш радост и нетърпение да отидеш на работа, да вложиш страст в това, което правиш.
Поискаха автобиографията ми за позиция в Европейския парламент. Макар и не за властолюбива и високо почетна позиция, а координатор на една парламентарна интегрупа. Въпреки това, поканата е чест и признание за мен, защото разбрах, че хора от същата интегрупа, които познават работата ми, и колеги, които се занимават с политика извън ЕП, са лобирали активно за мен. Огромен брой кандидатури са сведени до списък от 6, които преминават през два етапа на подбор – телефонно интервю и среща с интергрупата. Минах успешно през първото, второ е насрочено за края на месеца.
И докато аз си мислех, че предложената ми втора възможност за работа решава двата проблема на сегашната ми работа – нивото и авторитета, защото предлага точно по вкуса ми комбинация от policy и администрация, както и дълъг списък с бонуси и ползи от това да работиш в ЕП, отговорът на въпроса „какво не е наред“ е бил през цялото време пред очите ми.
Сама съм. Четирибуквието на моя живот вече близо два месеца.
В този мечтан град, с мечтаната работа и мечтаните възможности за бъдеще и нормален осигурен живот, аз съм сама като куче. Връзката ми с хората, които обичам, се е материализирала в предплатени карти на Mobistar за 15 евро. И докато аз съм застинала в безвремието на граничната линия между избора на кариера за осигуряване на добър живот за семейството, моето семейство в България е живо и всеки ден прави малки стъпки, далеч от мен. Малките стъпки на сина ми, когото се опитвам да държа буден в паметта си посредством снимките и видеото в телефона ми, гласът му, който чувам зад този на майка ми, когато й се обаждам и винаги скривам, че плача, докато говоря с нея, под настинка заради студеното време. Жена ми, която вече има свои, нови приятели, които аз бегло съм познавала по име или физиономия. Има свой собствен график, независим и необвързан с мен. Тя има свои собствени преживявания и ежедневие. А аз цикля, застинала в безвремие. С темпото, с което създавам нови приятелства и се доверявам на хората около себе си, по-вероятно е да остана близка с блога и музиката в телефона си.
Днес жена ми има рожден ден. Пиша това тук, защото, първо, вече не живея в България, което помага да съм по-откровена; второ, това е резултат от собствената ми осъзната „терапия“ да излекувам поне част от лошите си черти; и трето, защото зная, че тя няма да го прочете преди понеделник, а аз дотогава мога да го изтрия, ако искам.
Опитах се да организирам заедно със сестра й изненадваща вечеря в ресторант, в който ходехме в началото на връзката ни. Уговорих близките й нови приятели да отидат и да запазят тайната. Майка ми също се включи в конспирацията със задачата да изгони Деси в уречен час, когато сестра й ще я вземе и ще я заведе на вечеря. Вкъщи тя трябва да намери картичка, цветя и шоколад от мен. Не исках да се чувства самотна днес по никакъв начин и спамнах повечето ни приятели с телефонния й номер и напомняне, че има рожден ден. Сега всичко това ми изглежда толкова гимназиално, тривиално и безмислено…
Изведнъж целият ми, глупаво скалъпен, наивен план пропадна, защото аз продължавам да живея в утопията на миналото ни, когато бяхме заедно на едно място, без да отчитам факта, че тя има свои собствени планове, свой график, свои приятели и близо 3000 километра помежду ни.
Към България изпитвам смесица от съжаление, носталгия, обич и яростна омраза. Не зная кое е основополагащата причина толкова хора да не искат да живеят там – защото аз не искам да напусна България, аз просто не искам да живея там. Дали са политиците, дали резултатът от преход с калпаво образование и нулеви перпективи за реализация, мърсотията, изглупелия народ или друго. Коктейлът от всичко това е причината аз и Деси сега да сме на 3000 километра една от друга, да не съм виждала родното си дете от ужасяващо болезнено дълго време и да няма да го видя още месеци и да ме е страх дали ще видя баща си жив още веднъж.
Знам, знам. Всяко ново начало е трудно. Такива клишета не ти помагат да намериш достатъчно добър отговор на въпроса: „Защо съм тук? Защо го правим това сега?“ Като сложиш на кантара болката от това любимите ти хора да не са с теб и останалото, което са надежди и очаквания, заслужава ли си всичко това?
————————————————————————
Вчера ходихме на кино и гледахме „Антихрист“ с Уилям Дефо. Откровено казано, хората като мен – НЕ го гледайте. Трябва да носите нещо arty-farty в себе си, за да намерите смисъл да останете докрая на филма. И не си купувайте пуканки, така или иначе няма да ги изядете.
Моят ден е ултра скапан вече, в лошо мизантропско настроение съм и ще се отдам на самосъжаление с бутилката ракия, която донесох от България и която ще занеса довечера на партито в един познат.
Не разбирам, объркана съм. Моля някой да ми обясни.
Разкол и при гейовете
18:21 17-09-2009
Румяна Гочева
и
И „Джемини” тръгна по пътя на църквата
18:51 17-09-2009
Румяна Гочева
Една и съща тема, един и същи автор, разлика от около половин час за промяна на тона. Във втория материал липсват двойките с еднаква ориентация, за сметка на което има положителен журналистически коментар за омразата.
P.S. от „24 Часа“. Вчера жена ми присъства на първата сватба между лица от един и същи пол в България (технически, защото всъщност е на Норвежка територия в посолството). Старият (не по години) наш ресорен журналист Ирина Асиова отиде с нея, за да отрази събитието. Явно се е получило добре. Както казах и вчера, приятелите в България да обмслят вече какъв сватбен дар би ни подхождал най-добре:)
Публикувано в: ЛГБТ | Етикети: Brussels, Брюксел, ЕП, Европейски парламент, ЛГБТ новини, Литва, депутати, дискриминация, дискусия, политика, ILGA-Europe, lgbt, училище, хомофобия
За съжаление на всички, Баросо беше презибран (което не беше изненада, все пак, при липса на смислени опоненти). Само не разбирам защо евроскептиците не го подкрепят, след като той всъщност работи в полза на тяхната кауза.
Ето прясна новина от ЕП (сега на Новинар им се дава шанс за истинска и достоверна новина)
Литовския закон за забрана на разпространяване на информация на тема хомосексуалност и ограничаване на публикуването на списания за гейовете и лесбийките беше осъден от Европейския парламент.
Силно, но не междупартийно, преобладаващо мнозинство в ЕП прие резолюция, критикуваща новия закон в Балтийската страна – „Закон за защита на малолетните и непълнолетните срещу вредно въздействие на обществена информация“, която забранява публикуване на всякаква информация, свързана с хомосексуалността и бисексуалността. Законопроектът, който влиза в сила през март следващата година, включва всякакъв вид обекти, като например уеб сайтове, изложби, демонстрации и други публични събития, ако те могат да бъдат достъпни за деца.
В правен анализ на на законопроекта, направен от Европейската комисия, се казва, че неговата формулировка е твърде широка за тълкувание и на практика забранява гей литература, както и изобщо споменаването на хомосексуалност в училищата.
През последните месеци литовския парламент обмисля изменения и допълнения на закондателството, с което цели да ограничи И намали основните права на гейовете и лесбийките.
През юли, на първо четене на законопроекта, литовски народни представители от всички партии одобриха изменения, които предвиждат криминализиране на “хомосексуалните отношения в обществени места“.
Евелин Паради от Европейския регион на Международната асоциация на лесбийки, гейове, бисексуални, транс и интерсексуални (ILGA-Europe), заяви пред EUObserver, че ILGA-Europe приветства резолюцията: „Радваме се, че резолюцията беше предложена от междупартийна група на депутатите в ЕП, въпреки че много от консерваторите се противопоставиха на предложението, както и че тя призовава за конкретни мерки по отношение на правото от европейските институции“, каза тя.
Общо 349 депутати гласуваха в подкрепа на резолюцията, с 218 „против“ и 46 въздържали се.
Евродепутатът от Зелените Джин Ламберт (Великобритания), също подписала резолюцията, заяви: „Европейският парламент изпраща ясно послание до литовското правителство, че хомофобията няма място в Европейския съюз – не в нейното общество и със сигурност не залегнали в нейното законодателство. Литовския закон противоречи на договорите на ЕС, Хартата на ЕС за основните права и Европейската конвенция за правата на човека и трябва спешно да се отмени от това основание.“
Във вторник в парламента, еврокомисарят по правосъдието Жак Баро каза пред депутатите, че Европейската комисия е изказала своята загриженост за действията на литовското правителство.
През юли новоизбраният президент на Литва и бивш европейски комисар Далия Грибаускайте заяви, че гледа сериозно на нарушените човешки права, но не е имала друг избор, освен да следват конституцията на Литва и подпише закона.
„Въпреки това, ще се възползвам от правото да предложа промени в закона, така че той е съвместим с основните права на човека“, допълни тя.
Създадена е работна група от г-жа Грибаускайте за преразглеждане на закона.
В допълнение към новината на EUObserver, българските евродепутати Хюсменова, Панайотов, Първанова, Емил Стоянов, Калфин, Вигенин И Кирилов гласуваха в подкрепа на резолюцията. Следвайки неадекватната си политика или да е против, или да се въздържа, Димитър Стоянов не изневери на себе си и се обяди против резолюцията. Другите български евродепутати против резолюцията са Иванова, Михайлова, Неделчева. So… 7 ЗА срещу 4 ПРОТИВ. Нямам време сега да проверявам гласовете на останалите ни (общо 17) евродепутати, но мисля, че резултатите няма да са различни.
Voting results-> (още…)
Публикувано в: ЛГБТ, Мръсотия до шия | Етикети: Аксиния, Джемини, ЛГБТ, ЛГБТ новини, Новинар, журналисти, клети създания, медии, lgbt, семеен кодекс, хомосексуални
Както предположих, но не споделих в предния си пост, ехо от публикуваният текст на страницата на БГО Джемини, имаше. Не споделих, защото се надявах да не бъде толкова неадекватен и лаишки, колкото очаквах.
Вестник „Новинар“ или са с новинарски застой, или пестят средства и време да пишат достоверни материали. На първо време, заглавната им електронна страница е пълна с глуповати и нагледни примери „Защо този вестник не предлага журналистика“ и „Как да представим махленските клюкини и безмислие в опаковката на вестник“. Редакцията се опитва да разсмее читателите с изтъркан евтин виц и редакторски коментар, в който се казва: „Усмихни се, България! След като и гей организацията ни се разцепи, в нашата държава нищо свято не остана. Както на седесарите и на социалистите, които са пред разцепление, така и на хомосексуалистите им остана само едното красно име, както казваше Рачко Пръдлето. Сега, когато гей отиде в супермаркет и му нарежат предварително шпека, няма кой да се бори за правата му, защото задникът му не е касичка, за да му дават нарязан салам.“ (само „хетеросексуален, но любопитен скрит гей“ може да измисли такава …хм…шегичка. Оставям без коментар елементарното сравнение между хранителен продукт и правата или сексуалната ориентация на един човек. Само ми е интересно какви хора работят в тая редакция?!….)
За изненаданите: Новинар е именно вестникът, който дава трибуна на пишман ентелегенти като Калин Руменов (на когото беше отнета наградата „Черноризец Храбър“ заради разисъм и ксенофобия и нарушаване на етичните журналистически стандарти). Същият вестник, който вече 8 години се класира в първите места за най-пристрастен, дискриминативен (не само по ЛГБТ въпроси) и най-непроверена или откровена подвеждаща информация по социални въпроси.
Повод за думите ми са и следните конкретни примери (подчертани):
„Джемини” пред разпад заради вътрешни неуредици
Българската гей организация „Джемини” е пред разпад, научи „Новинар”. Екипът й се опитва да разреши кризата в редиците си, но към момента дейността на „Джемини“ е замразена, признаха от ръководството на организацията. Проблемите на „Джемини“ започнаха преди няколко месеца, когато дългогодишният изпълнителен директор на организацията – Аксиния Генчева, подаде оставка заради конфликти с членове от управителния съвет. Вероятността организацията да продължи съществуването си граничи с нулата, коментира Генчева, която вече не живее в България. След нейното напускане „Джемини” не успя да се възстанови. Извиняваме се за създаденото неудобство и се надяваме да намерим скоро решение на проблема, пишат още от ръководството на организацията на официалния си сайт. През последните две години „Джемини” нашумя с острата си реакция във връзка с новия Семеен кодекс. От организацията настояха двойките с еднаква ориентация също да могат да сключват фактически брак и да осиновяват деца.
Искането за промяна в кодекса стигна дори до комисията за защита от дискриминация, откъдето препоръчаха на Министерския съвет да одобри сключването на фактически брак и между хора от един и същи пол. „Джемини” са известни и с двата гей парада, които бяха проведени в две последователни години. Шествията предизвикаха бурни реакции от страна на националистически организации и движения. Срещу двата парада се обявиха и от Българската православна църква. За да изразят несъгласието си с последната проява на „Джемини” през юни пък, студенти от Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски” дори излязоха на протест.
Първо, каква новина е това?!?!?! Самото изявление на сайта започва с „Вероятно повечето от Вас знаят…“ Не знам какво е признало „ръководството“, след като не то публикува този текст и главата на триглавата (пардон, петглавата) ламя Кръстева не си вдига телефона и не отговаря на писма. Гочева, автор на текста в Новинар, сигурно я е причакала пред портата в Пазарджик да я пита ко стаа у тая организация.
Вероятността Джемини да продължи съществуването си е обратно пропорционална на вероятността Новинар да напише нещо смислено на ЛГБТ тематика, ако мога така да се изразя. Хайде, да не бъда крайна – има някаква вероятност, докато съм спала, в пристъп на сомнабулизъм да съм се обадила на Новинар по международния си телефон и да съм изказала мнението си, макар че никога за 7 години не съм коментирала с и в медиите оперативната дейност на организацията и отношенията с Управителния съвет. Също така, съществува вероятност да имам раздвоение на личността и, докато с група хора се опитваме да оправим глупостите, насадени от Кръстева и Георгиев в Джемини, всъщност второто ми аз да е оте*ало БГО Джемини и изобщо да не помага да първото ми аз. За Бога, Гочева, понеже не съм в България, не значи, че нямам интернет и не чета какви ги пишете от мое име!
И последния бисер – „двойките с еднаква ориентация“. Журналистите в България (и рядко извън нея) са ме изненадвали до какви смислови и лингвистични абсурди стигат, за да произведат изречение, но някои, като това, държат първенството.
За жалост, между редовете само – голям шум се вдигна около прайдовете и СК, но за журналистите Джемини би трябвало да е известна с други свои действия – НК през 2002 и 2005, Закона за защита от дискриминация и т.н. Това само показва, че медиите са толкова предвидими и манипулируеми, че чак жална им майка. На бас, че мога да пусна сега пресрилийз, че на 19 септември 2009 аз и Деси ще сключим граждански И църковен брак в градинката на Св. Седмочисленици и половината журналя ще публикуват снимка на мен и бившата ми (която също се казва Десислава), но като цяло, ще дойдат всички в градинката, без никой от тях да провери или напише, че това (все още, засега) е невъзможно в България. /За останалите, ака приятели, ще ви пиша на коя дата да си резервирате билет за Брюксел по същия повод:)/
На фона на горното, все пак има две хубави новини: първата, че 22 журналисти участват в ежегодния конкурс за отразяване на социална тематика на ЕК „For Diversity. Against Discrimination.“ Втората новина е просто заключение, с което съм съгласна, макар и със съжаление и доза жал: че българина като цяло и изпростял максимално.
