Качествен работен мат’рял

На 25, с две висши и 10 години трудов стаж, с актуална снимка и комуникативна

Докато размишлявам са ли мъжете спермобанка, а жените – утробна фурна, празници минаха и заминаха, прочетох някоя друга книжка и в подготовка да отлетим обратно към България, аз гледам обявите за работа от любознателен интерес (нали от 3 февруари съм безработна по избор). Гледам, гледам и виждам.

Виждам липса на мисъл.

Криза е. Трудно се намира работа. Уволняват хора. Не назначават хора. Безработица. Няма капацитетен човешки ресурс. Няма кадри. Няма качествена работна ръка.

Няма… мисъл няма, това е. Мисъл в главите на тия, дето пишат обявата за работа няма, това е. Маймуни има. И много Гугъл, и много зле преведени от английски, чути някъде, сложни фрази.

Масово обявите за работа започват с „водеща фирма“. От толкова много водещи фирми, не останаха такива, дето да са развиващи се или да не са първи в бранша. От много вожд няма воин.

На баш водещите обявите им за работа седят по един месец по сайтовете за намиране на работа. Няма качествен мат’рял сигурно. Пускаш обява като за полу идиот, пък само пълни идиоти идват на интервюто.

Всички, и водещите също, си разширяват дейността и пазара. България се пръска по шевовете от толкова разширения. Всеки разширява нещо, пък било криза, няма пари, действайте.

Комуникативност и работа в екип са must-do. Отиваш на интервю с цяла банда мажоретки и доказваш какъм тимплеър си. И не спираш да ломотиш, нали трябва да си комуникативен.

Актуална снимка. WTF. Актуално мога да им пратя своя снимка от близкия супермаркет как пазарувам, почти в реално време актуалност. Или лятна актуална снимка – аз, по фишу, на плажа. Актуалната снимка също е must. Особено за позицията „склададжия“. Или уебдизайнер. HR-ите трябва да са сигурни, че не наемат някой крокозавър, да им плаши клиентите. Учихме по сто години, цялата Европа обикаляхме, папка с дипломи събрахме, Ph.D.-та, MBA, Eng. и други съкращения събирахме, за да отидем в някое студио и да си направим профешънъл актуална снимка, барем някой погледне надолу в автобиографията.

Висше образование. Ей така, просто висше образование. Дали обявата е за Корпоративен мениджър или продавач-консултант, след гореизброените мислоблоъсканици на HR-а стигаме до „Висше образование“. Ако съм завършила Специалност източни бойни изкуства в НСА, броим ли го или не е много високо това висше? Също, не съм сигурна защо на една секретарка й е нужно юридическо образование. Или пък на „Ценоообразувател“ му е нужно висше по маркетинг, реклама ИЛИ право.

И последно, заплащането. Това е някакво шаманско пророкуване. Извън България навсякъде хората си публикуват брутното възнаграждение за търсения служител. В България публикуваме „бонусни схеми“, или „конкурентно заплащане“, или „мотивираща заплата, обвързана с резултатите“, или „финансов стимул“. Последното звучи като симулиран оргазъм.

Не че няма читави и можещи работници. Има лумпени, на които им се плаща да мислят какъв работник ще свърши най-добре дадена работа за даден срок и дадени пари. Докато този лумпен не може да ми отговори защо главата му е родила горните обяви, работната ръка ще е или толкова глупава като този, който я е наел, или още по-глупава. И в двата случая не е виновен назначеният.

Кой е по-по-най

Не ми било щепсел, най ми било контакт, Пенке лье.

Аз съм феминистка.

Не, не съм.

Феминистка съм.

Не съм, бе, казвам си!

Като за замисля, май съм феминистка.

Трябва да спра да мисля.

Не знам какво съм и аз вече. Уж съм/бях феминистка, ама май не съм/бях. Не мисля, че  мъжете и жените са равни. Мисля, че и мъжете, и жените могат да правят еднакви неща по различен начин и в това не виждам нищо лошо. Виждам само хубавото. Мисля, че жените могат да карат автобус, макар че една наредба казва, че не могат. Мисля, че Владо Карамазов може да изиграе Д-р Куин Лечителката, макар че според някои – не може, трябва много грим и много тренировка. Мисля, че от Александра Сърчаджиева би излязъл перфектен Дориан Грей, също така.

Мисля, че има хора, които са феминист(к)и, когато ги кефи, в това число съм и аз. Решението да имаме дете, не, да си направим дете, избора на клиника, избора на име на детето, самата бременност, после раждането, как тялото ми се промени по време на целия процес и все още е различно от преди – всичко това са много топли спомени за мен, някои от тях весели, други носталгични. И когато ми харесва, или когато по време на вечеря обсъждаме и се подхилкваме как някои жени и партньорите им откачат тотално по време на бременност, мога да се превъзнасям за това колко космически-супер-върховно-уникално-ей затва се живее-усещане е да си бременна. Или обратното – да им се чудя на акъла за какво са живяли преди това средно 20 години и за какво ще живеят след средно 20 години по-късно, когато няма да могат да раждат. В очакване на Големия момент или в Спомени от големия момент, ето за това са живели. Когато ми харесва, мода да опиша патетично и поетично как живота ми се промени, след като родих. И няма да е лъжа.

Ако съм в настроение, мога сега да споря с който иска ей тука кое е по-по-най: уникално-перфекциозната-уау природна система, необходима само за една усмивка и как тялото ти направо …уау, ей това е просто уникално, от всички мускули, които имаш, най-много се използват за усмивката. Или как целия ти организъм се задейства като огромен смазан часовник, за да поеме, преработи и изхвърли храната. Или да забременееш и родиш. И така нататък. Когато ми харесва, се подигравам на мъжете, че сравняват казармата с бременността и раждането. Когато ми харесва, мога да пикам права, без да си напръскам обувките или коленете. Удобно е. Когато искам, мога да готвя. Мога и да не готвя. Ако ми харесва, мога да си пусна брада, сигурна съм. Или поне мустак. Познавам жени, които нямат против да отглеждат мустак или не го забелязват. Ако се наложи, мога да пренеса огромния телевизор, който тежи 50 кила, от 6тия до 1вия етаж, с помощта на още един ентусиаст. Ако не искам, няма да раждам. Ако искам, ще си осиновя дете. Или котка. Ако искам, ще си осиновя и дете, и котка. Сигурна съм, че има как да си спра месечния цикъл, понякога е много дразнещо – една такава рутина, всеки месец тампони, превръзки, ше ми дойде, няма да ми дойде, ше ми свършва, няма да ми свършва, болят яйчници или там каквото боли, планираш си (или си прецакваш) лятната отпуска на морето според тази рутина. Ако искам, ще раждам. На всеки две години мога да раждам, стига да искам. Ако ми харесва, няма да си бръсна краката и други части. Жена ми ме обича „каквато съм“ и винаги мога да проверя тази теория на практика. Ако исках, нямаше да кача 45 кила по време на бременността. Ако ми харесваше, щях да си остана 90 килограмова майка с огромен бюст. Ако са ми малки гърдите, мога да си ги увелича. Или да си ги намаля. Зависи от сезона – лятото е тегаво да си с големи гърди. Сигурна съм, че ако искам, мога да изляза на кафе гола до кръста, по къси панталонки цвят каки и джапанки. И да люпя семки. И да обсъждам Стоичков. И ако искам, мога да пия Каменица. Когато се наложи, мога да забия пирон в стена или да лепя плочки. Когато не се налага, не го правя. Ако ми харесва, мога да си облека фрак и папионка и да си залижа косата назад и да се представям като Господин. Мога, стига да ми харесва и да искам. Ако искам, мога да съм Ms, или Mrs или Miss. Мога да си изруся косата, да си начервя устните и да отида в Син Сити, примерно. Мога и да не отида. Мога и (съм го правила) да си обръсна главата, защото една жена, която харесвах, каза, че няма нищо по-секси от това.

Това, което не искам, е да сравнявам кое е по-хубаво и изгодно. Да избирам щепсел или контакт. Както и не искам да меря колко е дълъг щепсела, за да е добър и щастлив щепсел, нито искам да меря колко дълбок е контакта, за да е щастлив и добър. И щепселът, и контактът ги има в този свят и всеки е ок с другия. Не е нужно да са включени винаги, но ги има и, когато си общуват, го правят добре.

Не съм си избирала да съм жена. Не знам дали бих избрала сега да съм мъж, защото не съм била мъж. Сега съм жена и ако мога, като жена, да правя и бъда това, което са мъжете, с две – ДВЕ – разлики, тогава аз съм окей с това. Двете неща, които прави женското тяло (но не задължително и винаги!), а мъжкото не, са да ражда и да кърми. Това го прави тялото, това не го прави човекът жена или мъж. Женското тяло няма да може да направи тези неща (поне засега), ако го нямаше и мъжкото тяло и неговите сперматозоиди. Но аз не съм просто едно женско тяло. Аз съм И моето женско тяло, но аз съм… аз съм като кромид лук – имам много слоеве, не само една луковица. И луковицата ми нямаше да я има, ако не бяха слоевете около нея.

P.S. Аз не съм самотен щепсел-контакт със слоеве в блог-пространството. С такива като Лиска не трябва да се сдушаваме, особено с толкова еднакво мнение, че сме заплаха.

Makes me wanna scream

Има неща, които просто ме карат да си изскубя косата и да крещя до прегракване. Като спра да крещя, може да напиша защо подобни картинки и текстове ми действат така рязко на нервната система.

Има надежда невроните ми да оцелеят все пак – на горното има антидот.

P.S. Ако текста в линка е шега, не се смея.

2 Февруари – наздраве на празнуващите и извинете на останалите

Наздраве на празнуващите и извинете на останалите!

2 февруари 2010:

На 2 февруари микс клуб ID Club ви кани на специално парти – OVER THE RAINBOW: тематични декори, атмосфера като за празнуване и много любима музика. Джордж Майкъл, Мадона, Шер и … „Студио 54”.

Партито OVER THE RAINBOW е на 2 февруари – вторник, в ID Club от 23:55 часа. Входът е 5 лева, а на входа ви очаква специален подарък… Дрескод – всички цветове на дъгата!

2 февруари 2009:

Истерията около 2ри февруари

2 февруари 2008:

Всички питат за 2-ри февруари. Полудяват, някак си, … от гейство. Искат да празнуват. Като сме безделници, казват, да не сме без празници? Година след година се чудим какво гейско има в тази дата, но, уважаеми гейове, лесбийки, бисексуални, транссексуални, интерсексуални и обикновени п…, щом ви се празнува – НАЗДРАВЕ! На тези, които смирено и простодушно не празнуват, и на тях наздраве. Прави сте – няма какво да се празнува, нито у нас, нито по света 2-ри февруари не е, повтарям, не е празник на гейовете.

Преди три години на 06 февруари 2005 в 13.00 часа по радио НЕТ се излъчи първото по рода си в България предаване за хомосексуалните, бисексуалните и транссексуалните.

В първото предаване разказахме историята на 24-годишно момче, което прави опит за самоубийство, след като осъзнава, че е гей. Когато споделя със семейството си, получава пълна подкрепа. Въпреки това момчето не може да се примири със сексуалността си и прави опит за самоубийство. По темата „Ужас! Аз съм гей!“ в студиото гостуваха Митко и неговата сестра.

Изтеглете предаването – 15MB

2 февруари 2007:

Много отдавна, на 2-ри февруари 962 г. е основана Германия. Соломоновите острови са открити на същата дата през 1568 г.

През 1943 на днешния ден Германските войски капитулират при Сталинград по време на Втората световна война. На 2 февруари 1977 г. е родена Шакира, поп-певицата. На същата дата през 1922 г. е родена Стоянка Мутафова. През 1907 г. на този ден почива Димитрий Менделеев, руски химик, откривател на Менделеевата таблица, а през 1984 г. — Михаил Шолохов, руски писател, лауреат на Нобелова награда за литература, авторът на „Тихият дон”, книгата, основен виновник за това майките да кръщават дъщерите си Аксиния.

Днес е Световния ден на влажните зони. Хм…замисляш се, нали?
ВЧЕРА БЕШЕ Трифон Зарезан — ден на лозарите, градинарите и кръчмарите, посветени на тракийския бог на веселието и виното Дионисий.

ДОВЕЧЕРА МОЖЕШ ДА…

Отидеш в Калигула в Пловдив. Чувам слухове за конкурс, водещ Мис Бони, Expose и т.н.
Отиди в Chillout 2 на Versus Mix Party
Или в Адонис на партито с Розови момчета
В In Da Club правят нещо само за „мъжлета”

Макар че според мен има само едно място, което си заслужава довечера:

Ялта. 10 годишния рожден ден на Спартакус. Ти сигурно не помниш Екскалибур, и последната вечер на Екскалибур, преди да стане Спартакус, сигурно сега помниш как затвориха Спарта заради проекта за метрото. Екскалибур и Спарта не бяха просто клуб. Да ходиш там беше култура, лайфстайл, беше куул. Там израсна поколението, което четеше Егоист (тогавашния Егоист с Тъпата Гина, с Ина Григорова, с Епидермис на Карбовски, с Богдан Русев и…) и посрещаше изгрева в подлеза на Софийския. Рейв модата, помниш ли? Бурни години бяха…началото на едно клубно движение. Хубаво беше да живееш тогава.

С умиление и срамежлива сълзица в ъгъла на окото ти пожелавам хубав 2-ри февруари и интересен Info.Update.

2496 pages in 77 lines

(here’s the original post in Bulgarian)

In the first book this chick appears and declares: „I’m Bella Swan. Yes, that’s totally real name. I just moved in here to the Forks.“ And then she meets Edward and thinks: „This one here is a boner.” And he thinks: „Ah, I’ll kill her.“ But then she is stumbles cause she’s very clumsy in all the books, and the he says: „And now I love you.“ And they embrace, but not very much cause, you know, he’s very strong and poisonous, and she is a loony loser and brittle as a nut biscuit. And then he takes her to the mountains and states: „By the way, I’m super fictional, mysterious and mega-cool vampire. And I sparkle in the sunlight.“ She just blinks and sighs, cause she already knows, cause she read many books and googled. And the chick’s not afraid and says: „Dude, I’m a sheep and you’re a lion, and we’re in love.“ And then they love each other, but carefully, cause otherwise she will die, if she doesn’t stumble on her own beforehand, and he is virgin and has no idea how to deal with her. But there is another, second first book where Edward thinks a lot about the things. And the guy is kinda nervous, because of 100 years of virginity and then he’s like “will kill her, will love her”, but thanks there’s another first book, otherwise we’ll never know did he kill her, did he love her…

In the second book, Bella turns 18 and develops complex she’s aging and her boyfriend the super-duper-cool vampire was frozen on 17 pristine hundred years ago. And then his super-duper-cool vampire family organizes kinda party for the chick’s birthday and they are very cool because they only drink animal blood, and have little sickly yellowish faces and crazy eyes. But then, cause Bella is still a clumsy loser and her own hands betray her, she cuts her finder on a packaging of a gift, which we never found out what it is anyway, and then she daubs the white carpet with blood, cause there’s a lot of blood pouring around out of the half-blood finger. And then one of the super-duper-cool vampire relatives of Edward grins and jumps at the chick to eat her, but her magical boyfriend magic that sparkles in the sunlight stops him and then he looks at Bella very odd and walks out in slow motion, thinking something we, the mortals, will never understand. And then he wears very cool designer suit, and Bella is with a yellow nylon trashy mop and he takes her for a walk in the forest and then he says: „I love you too much, but you’re a muffin and I’m leaving.“ And then Bella hampers again in kinda branch and she’s to die in the woods, but then this wolf with large eyes comes and saves the chick from misery. And then they become BFF with an Indian dude and he loves to walk naked to the waist, shirtless. And then the Indian pal tells her he loves the chick very much too and, by the way, he’s an Indian werewolf. But he wasn’t werewolf before, but now he is, cause there’s some redhead pussy chasing our chick Bella to kill her, cause in the first book Edward killed her dude and she’s now seriously pissed off. And then our chick Bella decides to jump from a cliff, cause she wants to see again Edward’s sparkling face, but is saved once again from the Indian Wolverine and then comes the super-duper-Cool vampire sister of Edward and she takes our chick to Italy, cause Edward turned blue and his abdomen is purple and hairy and wants to reveal himself there at the sun to some dudes with red cloaks and he’s like to die too. And then they still love each other, cause it was just a misunderstanding in the forest, because of the yellow trashy mop that Bella does not wear anymore. And then the sun lights up Edward’s sparkling face and he says to Bella let’s marry. And she just hiccups and we do not know what’s happening now.

In the third book the Indian werewolf and the sparkling vampire dude show no love to one another. There ain’t love in the air between the two dudes. And then in Seattle some murders are happening, but the police can’t do a thing, cause the luminous boyfriend knows that those are some newborn vampire dudes. And Bela splits her personality between the Indian werewolf, who is very hot and has no shirt for a whole book already, and the illuminated magical vampirised boyfriend with the fancy-pansy designer clothes. But then comes again the redhead pussy to kill Bella and they all go camping. And then Bella is very cold, but the Mr. Wolverine biceps is very warm, and he heats her up. And then he blackmails her to kiss and it was clear that the clumsiness and being a loser is what prevented our chick Bella to capture she is in love with the Wolverine here. It’s a bit embarrassing, but then comes the redhead with some dude, who loves the redhead very much, but she gives no shit about him and they start fighting there with another werewolf and the luminous vampire boyfriend. And then this other guy, the new redhead’s boyfriend, loses limbs and ultimately eventually dies. But Bella, who we already know is much of a loser and doesn’t follow the whole fight action there, thinks: „Why I don’t just help my dude by cutting my arm with this stone here?“ And she cuts her hand again and there’s a lot of spurt blood and then redhead chick loses her head. Then Edward does campfire with purple smoke. And then everything goes alright, cause there are only ten pages to the end of the book and there’s no time and then Bella’s tells the Wolverine fitness dude: „I’ll marry this vampire dude here”, and the Wolverine guy is about to vomit and hates our chick Bella and runs away from home.

In the fourth book Bella chases Edward to marry, cause our chick also wants to shine in the sun and go vampire, but actually what the chick’s after is sex. And then he drags her to some island and they make much sex everywhere. And then Bella is very happy, but because she’s all with bruisers, Edward tells her no more sex for her, while the chick is still nut biscuit. And then she cries a river and dreams colorful kids and purple smoke and is very afraid. But Edward’s angels are pussies and he gives up and then they make a lot of sex again. And then suddenly, Bella becomes very, very pregnant and keeps eating fried eggs to burst. But the chicks is like “I’m gonna die”, cause the baby is kinda demon somehow. And then the Wolverine dude goes bossy and says to the other werewolves they should not fuck up with Bella and the super-duper-cool vampire dudes. And then Bella, because it’s already clear she’s the clumsy loser, does something weird with her hands and feet and starts giving birth just like that and then the chick dies. But Edward the luminous one sticks her with one syringe vintage selected poison and Bella goes vampirised. And then they have this child, half-luminous, half human. And then Bella and her husband make a lot of shining vampire sex and they crush some houses and furniture. And then the baby grows up and says: „Guys, did you really named me Renesme?“ But there is no time to think, cause some very bad vampire vermins from Italy are coming to kill our dudes, cause there’s a whole book almost with no death threats yet and still nobody tried to pop off our chick Bella. But then the super-duper-cool vampire dudes and the Indian werewolves bring a whole gang of other sparkling vampire dudes and they beat the bad Italian gringos. And then Bella is the hero of the day, because finally she is not clumsy, but even helps. And finally the sparkling dude and our vampirised chick love again, but the Indian werewolf pees over the baby and says „Spotted, I’ll be marrying this one Renesme here” and the super-duper-cool sparkling parents are not happy of this fact, but still there are just dozen pages to the end of the book and they say: „Well, as long as there’s love and the young ones love each other…“

Защитен: Кошмар (парола: как наричаме възрастна мечка, двете думи без разстояние, на латиница, общо 8 символа)

Публикацията е защитена с парола. За да я видите, моля въведете паролата:

Парола:

Дебатът вчера в PACE

Ако следите какво се случва в UN и CoE, следната новина може да е интересна. Накратко, става дума за доклад за дискриминация по признак сексуална ориентация и проявление на пола, който, ако бъде гласуван и приет от Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа, ще доведе до Резолюция, която, макар и незадължителна (т.е. юридически не е binging, като Treaty примерно), е политически разписан ангажимент на държавите-членки.

Дебатът вчера (за гласуване на доклада) не мина съвсем по план.

Това, което се случи е, че противниците на резолюцията внесеха огромен брой изменения (около 70, имаше и около 10 в подкрепа на резолюцията). Комитетът по правни въпроси и човешки права не е имал време да разгледа новите изменения преди дебата вчера в Парламентарната асамблея на CoE. Затова бе решено да се проведе основният дебат, както е планирано, но да се отложи гласуването на доклада за априлската сесия на Асамблеята.

Враждебните изменения бяха внесени от няколко групи – предимно руски депутати, както и група италианци, близки до Ватикана. Освен другите неща, за които настояват, внесените от тях изменения са:

• Настояват да се даде приоритет на свободата на религията над правото на личен живот и недискриминация;
• Да се следи и намали използването на език, който може да ограничи свободата на религиозните организации и отделни лица да използват враждебен език срещу хомосексуални и транссексуални лица и теми.
• Настояват за правото на морална оценка (или включване на морал като критерий) при разглеждането на човешки права на ЛГБТ хора.
• Изричен отказ на каквато и да е подкрепа за признаване на еднополовите съюзи.
• Премахване на препратките и текстовете в подкрепа на семейно право и осиновяване.
• Премахването на някои позовавания към проявление на пола и подкрепа за медицинско лечение, както и към семейния живот за транс хората.
• Защита на религиозната свобода (т.е. правото на дискриминация) в областта на заетостта, осигуряване услуги, образование.

Дебатът е на интернет страницата на PACE, за текст виж под „verbatim reports“. Всъщност мина много добре, изказаха се от всички основни политически групи, които са в подкрепа на резолюцията, за сметка на само два враждебни говорители. Един от тях, обаче, беше бурно аплодиран. Изглежда все още има изобилие от противници в Асамблеята, макар и не публично заявени.

Следващият етап не е съвсем ясен, защото се говори докладът да бъде върнат обратно към Комитета по правни въпроси и човешки права – което означава, че има вероятност резолюцията да бъде изменена в Комитета през март, преди да се върне за гласуване в Асамблеята през април.

Папата пък е изпратил писмо до някои от делегатите с “насоки” как гласуват, обосновавайки го с избирането на италиански съдия в Европейския съд по правата на човека и във връзка с избора на лидер на Европейската народна партия (Християндемократи) в PACE. Предпочитания от тях кандидат имаше успех – Лука Волонте от Италия. Той е лидер на групата, която внесе най-много от враждебните изменения в резолюцията.

Продуктът Хаити

Понякога си представям как цели телевизионни екипи следят новините за бедствия и катаклизми, застанали в нисък старт, готови да се изстрелят към студиото за секунди, за да продадат новото нещастие. По време на грима, новината за бедствието и цифрите жертви биват облечени в нещастната милозлива дрешка на съжалението, с професионален жест се отмята кое ще продаде най-добре това конкретно човешко бедствие и се отбелязва с голям кръг най-продаваемия продукт на света (след секса) – децата. Сирачетата на Хаити. Бедстващи деца от Хаити. Затрупани, полуживи, ранени, останали без дом сирачета. Бързо се спретва телевизионен аукцион с известни продавач-консултанти (сделката за тях е още по-добра всъщност) и така се стига до сълзлив призив да осиновим детенце от Хаити. Интернет форумите са заляти от въпроси на разтревожени настоящи и потенциални родители каква е процедурата и колко време отнема осиновяването на детенце от Хаити и един през друг анонимни и разпознаваеми интернет родители страдат и се надпреварват да оплакват дечицата от Хаити, които ще бъдат осиновени, ей сега, само някой по телевизията да каже на кой номер да пуснем смс “osinovi_dete_haiti” и да спасим едно поне. Всякакви (до мухлясали и леко вмирисани) общественици се надвикват кой с какво повече да помогне и с какви по-Яворови думи да опише колко е гадно и скапано всичко това с Хаити, проливат се телевизионни сълзи, предаване след предаване, в което водещите гледат като припикан пекинез от жалост.

Децата на Хаити колко да са? Няколко десетки хиляди да са. Не са проблем за нас. Майка България веднага ще осигури поне една институция на калпак по избор на сирачето. Там хаитиянското диваче ще се запознае и с годините сближи с останалите хиляди изоставени български деца. Явно самото съществуване на институцията Могилино не е достатъчно бедствие. Очевидно трябва да организираме я земетресение, я потоп, за да се трогне журналистическото и зрителско сърце и да осиновим първо някое от децата, които са само на няколкостотин километра от нас, не на друг континент.

Update 04.02.2010: Леле, леле, леле…Леле (бяла нормална) мамо и леле (твоите бели нормални) деца…

Коментар 14 и 15 под тази публикация:

(форматирането е от мен)

Анелия says:

Аз не проследих концертите и шумотевиците по телевизията, но изпратих няколко смс-а, направих го с желание и с мисълта, че помагам на деца в нужда. Никой не е застрахован от природни бедствия, така че дарих своите левчета за децата на Хаити. Никой не е застрахован от болести, така че съм дарила своите левчета, и ще продължавам да го правя, за Българската Коледа. Никой не е застрахован от недъзи (вродени или придобити), така че съм дарила своите левчета за децата от Могилино. Когато сърцето ми подскаже, че е за добро, винаги ще дарявам (дори и скромно).

Не могат обаче да ме трогнат по никакъв начин изоставените по домовете деца, които вие наричате българчета. Това не са българчета, това са циганчета, деца на “родители”, които се плодят като животни, без изобщо да се замислят, че създават живот и обричат на мизерия и жалко съществуване своите създания. Наскоро гледах репортаж с една циганка, която ражда своето 14 дете. От 14 деца тя успя да изброи иманата на едва 5 от тях, като каза, че не може да запомни имената на всички, не знае и рождените им дати……..Ето такива деца по домовете не могат да ме трогнат, а напротив – ядосвам се тихо, че държавата не прави нищо по въпроса да се спре това безумно плодене и пълнене на домове за изоставни деца. Така че не ми говорете, че не се сещаме за нашите деца, защото тези деца там не са наши.

Нашите деца, които имат нужда от помощ и се надяват на добри ни сърца, са по болници, по медицински центрове и родителите им правят чудеса от храброст, за да ги спасят, за да върнат усмивките по лицата им.

Ей така, спонтанно ми дойде всичко и го излях в думи, просто споделих. Споделих своето мнение.

February 4th, 2010 at 10:42

LeeAnn (бел. автор на публикацията) says:

Анелия, напълно подкрепям твоето мнение. По принцип имам известно количество етническа търпимост, но не безкрайно.

В случая обаче, според мен ти не си разбрала за какво говоря в статията.

Говоря за бяло дете на нормални родители, болно от левкимия. Дете, на което държавата не осигурява безплатните лекарства. Парадоксалното е, че същите тези лекарства и платени не могат да се намерят, защото не се внасят. А не се внасят, защото вносителите нямат сметка да ги внасят. А нямат сметка, защото държавата така е постлала… и така нататък…

Така че, приемам мнението ти по принцип, но то е извън контекста, който съм вложила.
February 4th, 2010 at 11:00

2496 страници в 77 реда

В първата книга се появява тая мацка и вика: „Аз съм Бела Суон. Да, това е съвсем истинско име. Току-що се преместих да живея тука във Forks.“ И после среща Едуард и си вика „Тоя е неква грешка“. А той си вика: „Ааааа, тая ще я убивам.“ После тя се спъва, защото е много смотана във всичките книги, и той й казва: „А аз сега те обичам.“ И те се прегръщат, но не много, защото той нали е отровен и много силен, а тя е смотана и чуплива като ореховка. И после той я води на една планина и вика: „Между другото, аз съм супер измислен, мистериозен и мега-готин вампир. И блестя на слънце.“ Тя само мига и въздиша, но вече знае, защото е прочела много книги и е търсила в Google. И не я е страх, и му вика: „Пич, аз съм овца, а ти си лъв и ние се обичаме.“ И после те се обичат, но внимателно, защото иначе тя ще умре, ако не се спъне сама, а той е девствен и не знае как да се оправя с нея. Ама има още една първа книга и там Едуард много ги мисли нещата. И човека се изнервил след 100 години девственост и ту ще я убива, ту ще я обича, ама добре, че има друга първа книга, иначе няма да стане ясно убил ли я е, обичал ли я е…

Във втората книга Бела става пълнолетна и има комплекс, че остарява, а гаджето й супер-дупер-куул вампир е замръзнал девствен на 17 преди сто години. И после неговото супер-дупер-куул вампирско семейство организират некво тържество за рождения й ден и те са много готини, защото ядат само животинска кръв и имат малко жълтеникав болнав вид и налудничави очи. Обаче понеже Бела е много смотана и собствените й ръце я предават, се порязва на опаковка на подарък, който така и не разбираме какъв е. И после нацапва белия китеник с кръв, щото шурва една струя кървище. После един от супер-дупер-куул вампирските роднини на Едуард се озъбва  и се хвърля да я яде, обаче магическото й гадже, което блести на слънце, го спира и после я гледа много особено и се изтътрузва от стаята, докато мисли нещо. И после си облича един много готин костюм, а Бела е с някакъв жълт шушлеков оръфляк и я води на разходка в няква гора и й вика: „Аз много те обичам, ама ти си кифла и аз си тръгвам.“ И после Бела се спъва пак в некъв клон и ше мре в гората, обаче идва един влък с големи очи и я спасява. И после се сдружават с някъв индиански пич, а той обича да ходи гол до кръста и си казват, че са най-добри приятели завинаги. После индианската дружка й казва, че също много я обича и между другото е върколак индианец. Ама той не е бил върколак досега, ама е станал, щото няква червенокоса мацка я преследва да я убива, щото в първата книга Едуард затри гаджето й и тя много се ядосала. И после тя ше скача от една скала, щото иска да види пак лицето на Едуард, ама върколака я спасява и после идва супер-дупер-куул вампирската сестра на Едуард и я води в Италия, щото Едуард му е посинял корема и се е окосмил и иска да се показва на слънце там при некви пичове с червени наметала и той ше мре. И после те пак се обичат, щото е станало некво недоразумение в гората, заради жълтия шушлек, който вече Бела не носи. И после Едуард светва на слънцето и вика на Бела да се женят. И тя хлъцва само и ние не знаем какво става сега.

В третата книга върколакът и светещото гадже вампир никак не се обичат. И после в Сиатъл стават некви убийства, ама полицията нищо не може да направи, щото светещото гадже знае, че това го правят новородени пичове вампири. А Бела си раздвоява личността между индианския върколак, който е много горещ и няма тениска, и светещото магическо вампирясало гадже с хубавите дизайнерски дрешки. Обаче после идва червенокосата мацка да убива Бела и всички отиват на къмпинг. И после на Бела й е много студено, ама върколака нали е много топъл, и я изпотява. И после я изнудва да се целуват и става ясно, че смотаността на Бела е попречила да схване, че е влюбена във върколака. Става сконфузно, ама после идва червенокосата с некъв пич, дето много я обича, ама тя него не и почват да се бият там с един друг върколак и с вампирското гадже. И после тоя другия пич, на червенокосата новото гадже, губи крайници и в крайна сметка умира. Ама Бела, щото е много смотана и не следи действието, си вика: „Аз пък що ли не взема да помогна на моя човек и да си срежа ръката тука с ей тоя камък.“ И си реже ръката и пак шурва кръв и после червенокосата мацка си губи главата. После Едуард пали лагерен огън с лилав пушек. И после пак всичко се оправя, щото остават само десетина страници до края на книгата и после Бела вика на върколака: „Аз тука ше се женя за ей тоя вампир“, а върколака ще повърне и много я намразва и избягва от къщи.

В четвъртата книга Бела вика на Едуард да се женят по-скоро, щото и тя иска да свети на слънце и да вампирясва, ама всъщност й се прави секс. И после той я завлича на някакъв остров и правят много секс и навсякъде. И после Бела е много щастлива, ама понеже е в синки, Едуард й казва, че повече никъв секс за нея, докато е ореховка. И тя после много реве и сънува цветни деца и лилав пушек и много се страхува. Ама на Едуард са му слаби ангелите и пак правят много секс. И после Бела изведнъж става много бременна и яде пържени яйца до пръсване. Ама Бела ще умира, щото бебето е някъв демон лош. И върколака после става началник и казва на другите върколаци да не се гъбаркат с Бела и супер-дупер-куул вампирските пичове. И после Бела, понеже стана ясно, че е много смотана, нещо си омотава ръцете и краката и почва да ражда така, изневиделица и после умира. Ама Едуард й забива една спринцовка с винтидж селектирана отрова и Бела вампирясва. И после имат едно дете, дето е половин светещо, половин човешко. И после Бела и мъжа й светещия вампир правят много вампирски секс и чупят некви къщи и мебели. И после бебето пораства и си вика: „Ама верно ли ме кръстихте Ренесме?!“ Ама няма време да го мисли, щото идват едни много лоши вампирски гадове от Италия да ги убиват, щото вече цяла книга не е имало смъртна заплаха и никой не се е опитвал да пречука Бела. Ама супер-дупер-куул вампирите и индианските върколашки пичове докарват цял митинг други вампири и после се бият с лошите италиянски грингоси. И после Бела е героя на деня, щото най-накрая не е смотaна, ами даже помага. И най-накрая пак се обичат, ама индианския върколак припикава бебето и вика „пу за мене, ше се зимаме с тази тука Ренесме“ и супер-дупер-куул родителите не са хепи от тоя факт, ама пак остават десетина страници до края и си викат: „Е кво пък толкова, като се обичат младите…“

Не на място

Много ми е трудно да бъда търпелива.

Твърде емоционална съм, за да чакам. Съзнателно знам, че чакането е добро нещо, но рядко ми се удава. Откакто Максим се роди, съм по-търпелива и, някак си, възрастна.

Договорът ми за сегашната работа изтича на 3 февруари. Обявиха позицията ми за вакантна от 4 февруари. Сметнах, че ще е странно, ако не кандидатствам, макар че работата определено не е моята чаша чай (на английски е по-смислен изразът). Кандидатствах в израз на благодарността си към дадената възможност, един вид референция и отговор на работата, която получих. В самото писмо писах, че независимо от изхода, за мен е гордост да съм част от този екип и благодарение на него научих много. Макар и не за конкретната позиция, а по-скоро за организационна култура и етика в работата.

Не бях в списъка с одобрени кандидати по документи. Странно. С моя опит, за чисто секретарска позиция. Много странно ми се стори. Нямах наистина намерение да оставам  и дори обмислях как да изляза от положението да откажа работата, след като съм кандидатствала. И после – не бях одобрена по документи.

Приятелите ми спекулираха с причината за това. Получих лаконичен отговор от три реда от изпълнителния ни директор, че няма да ме поканят на интервю.

Днес имахме поредния коктейл по повод новия ни изпълнителен директор. Доскоро тя беше Policy Director. Откакто получи работата на ИД, не се спряхме с коктейли и приеми за добре дошла. Мисля, че колегите си намериха добър повод за пиянстване в работно време.

На поредното офисно парти ето и нас, обичайните заподозрени, лошите момчета и момичета на офиса и wannabe-лошите, които винаги се залепят към нас. Пряката ми шефка, Мадмоазел, която се напи през декември на подобно събитие и ми скочи в таксито, с която все още обсъждаме защо не спах с нея тогава. Беше забавно онази вечер. Колежката ми, която се занимава със Западните Балкани, правеше същото. Аз просто не бях в настроение онази вечер, не исках никоя, освен една, която не беше там. Мадмоазел е супер възторжена как мога да спя с някого просто за една вечер, без обвързване, и как „чисто по мъжки“ разграничавам секса от правенето на любов. За да съм пич, й казах, че не бих злоупотребила с жена, която не е на себе си. Това е възпитания начин да кажеш на една жена, че между вас има минусово привличане и никога не би спала с нея, без значение колко алкохол си погълнала.

15 бутилки шампанско, студен бюфет, лошите момчета и момичета, на които може да се разчита да са палави. Съберем ли се тримата, винаги се стига до спомени, които не искаме да помним понякога. В 16:30, когато отворихме първата бутилка шампанско, не мислех, че два часа по-късно ще се напием и ще пушим коз с хора от Съвета на Европа, ЕК и Амнести, но е добре човек да не си прави планове. Мадмоазел неотлъчно до мен, като с двойно залепващо тиксо залепена за тялото ми. Пияна достатъчно и отчаяна, че си заминавам само след десетина дни, идва при мен и със силен френски акцент ми казва, че никога никой няма да е като мен.

Не съм в списъка с одобрени по документи кандидати за  работата, защото съм твърде квалифицирана и защото търсят изпълнител, не мениджър. Дежа ву. За втори път ми се случва волята и решителността ми да са дебит и да ми пречат на работата. Мадмоазел се разревава и ме прегръща в опит за последна, пияна, целувка, която няма да се брои в понеделник, когато сме трезви на работа. „Искахме обикновен кандидат, който има опит в един проект, а твоята кандидатура е за позицията на шефката и на двете ни.“ Почувствах се тъпо. Не ми пука за тъпата работа. Не ставам за пускане на факсове и резервиране на маса за вечеря. Пука ми за нея, за грешните й чувства. Пука ми, че си въобразява, че съм нещо значимо в живота й, че от три месеца ме сравнява с жена си, с която имат двегодишна връзка и живее в надежда, че може да ме напие достатъчно, за да има причина да я остави. Пука ми, просто. Пука ми, че Анна, която получи работата, някаква руса мацка от Русия с малка черна рокля (кой, по дяволите, ходи на интервю с малка черна рокля!?) ще е мерена по мой аршин. Според Мадмоазел, Анна никога няма да е и наполовина добра, колкото съм аз. Супер за егото ми. Абсолютно неизползваема информация иначе.

Аз съм пияна и напушена. Толкова не на себе си, че си мисля за човек, когото не познавам на живо дори.

Дори няма десет часа още. Утре ще чета какви глупости съм писала тази вечер. Извинявам се на абонираните за блога ми по този повод.  Ето снимки, да си спомням очите си тази вечер, те говорят много за мен. За спомен от тази вечер. Voila.

Ще използвам сегашната илюзия, за да споделя, че зациклих в четенето и гледането на измислени приказни истории с несъществуващи персонажи, чудовища, смъртоносни опасности и безгранична любов. Имам нужда да избягам от дните си. Отне ми половин година да осъзная колко съм нещастна тук сама, в Брюксел. Още по-тъжна съм, че трябва да се върна в България.

Бягам сега, потапям се в приказния свят.