Муша-Буша в собствен сос, добро и зло, в здраве и болест, в dial-up и оптичен интернет, в и извън времето, внапредвид и деЦки от НОЙ

Ако еволюцията на човека беше приключила, майките нямаше да са само с две ръце.

Олимпиада за майки

Да са ни честити XXIII-те зимни олимпийски игри в Пьонгчанг, Южна Корея! Готови сме да аплодираме атлетите, които са прекарали последните 4 години в тренировки, за да представят своята страна.

Подобно на атлетите, майките също тренират усилено и денонощно, всеки ден, обаче накрая не им дават медал, най-много скъсан чорап за кърпене или недоядена поничка. А майките, всъщност, са истинските ежедневни атлети, упорити, целеустремени и издръжливи. Значи и те трябва да имат свои Олимпийски игри. Ето какви щяха да са Мамините Олимпийски игри.

Градът домакин за Мамините Олимпийски игри е избран след само 28 гласувания, 3 бана от администратор, 8 блокирания във фейсбук, 398 призива „да спазваме добрия тон“ и ∞ коментара за грамотността и правописа на участниците.

Датата за провеждане на игрите е променяна едва 8 пъти, поради намерени гниди в косата на председателката на МОК (Мамин Олимпийски Комитет), спешна акция по търсене на детски кухни от Лидл и два нови щама на грип, който не се повлиява от шуслерова сол, солна стая и леене на куршум. Тъй като част от участничките все още търсят алтернативни методи за лечение на вирусното заболяване чрез комбинация от компот от сливи, ендрише и засяване на люцерна в северната част на ливада, се наложи още едно извънредно отлагане на началото на Мамините Олимпийски игри.

В крайна сметка МОК (Мамин Олимпийски Комитет) избра игрите да се проведат в детския клуб „Малки сополивковци“, получил най-много „+1“ в популярна фейсбук група на майки от София (в която членуват и майки от Малко Търново, Гюргево и Челопеч). От логистична гледна точка бе решено на откриващата церемония да присъстват само майки на деца-еднорози, които заспиват сами при команда „Лягай, Жоро!“, за да се даде възможност на публиката да ръкопляска и да дюдюка одобрително, без да събуди ничие бебе.

На откриващата церемония бе решено да се сервира САМО ПО ЕДНА чаша кафе и ЕДНА ЧАША вино, за да се избегнат сблъсъци с Валери Симеонов и да не пострада близката детска градина, в която още няма камери.

Вместо билети, за игрите са пуснати в продажба намалени общо 1 180 000 пакета памперси. Два дни по-късно, поради флашмоб на еко-био-майките, са пуснати и пелени за многократна употреба с лика на Бионсе, защото е най-био.

За начало на Мамините Олимпийски игри спортистите и членовете на майчините делегации, които ги съпровождат, за да им носят солетите, мокрите кърпички и играчките, тържествено преминават по локалното към детския клуб. Атлетите от всяка страна оформят отделна група: „Новородени и неадекватни“, „Подрастваща фурия“, „Детски пубертет“, „Изтощен по-голям брат/сестра“, „Напаст в предучилищна възраст“ и „Спящо ангелче в изключително неудобен за носене от потната му майка слинг“.

За награден фонд МОК единодушно реши да връчи ваучер за сладкарница с аниматори и детски кът за 1-во място, каса вино за 2-то място и чифт стилен анцунг и ластик за коса за 3-то място.

На церемонията се произнасят приветствени речи от администраторите на майчини фейсбук групи, на МОК (Мамин Олимпийски Комитет), официален представител на хомеопатичната общност в държавата, в която се провеждат Игрите, понякога и педиатър от квартала. Майка на поне 6 атлета издига Олимпийският памперс и дава начало на Игрите с репликата „Мами, имам въпрос. Препоръчайте ортопед за възрастен човек, който да работи и нощем през уикенда, да е по НЗОК, да има бенка на лявата буза и да е евангелист.“ Олимпийският памперс се издига с изпълнение на „В джобчето ми дрънкат семки и бонбонки“. Понякога се издига знамето на Маша и Мечока като традиционен символ на мира, символизиращо желанието по време на Игрите да спират всички майчини конфликти в интернет.

Олимпийски огън не се пали от съображения за сигурност, откакто на летните олимпийски игри един от участниците запали по погрешка полата на майка си, заради което тя остана гола пред погледа на мъжа си и това доведе до две деца по-късно.

От 1932 г. градът-домакин изгражда „олимпийско село“, защото е нужно цяло село, за да се отгледа едно дете.

Освен Мамините Олимпийски игри, се организират и Парамамините Олимпийски игри, в които се провеждат състезания по две дисциплини: „Скоростно вдигане на боклуци от земята“ и „Крещене по малки деца, които не слушат“. Награден фонд няма, тъй като вече милион години МОК не може да излъчи победител.

Списъкът на Мамините олимпийски спортове е както следва:

Синхронно къпане на бебе. Това е колективен спорт, който комбинира елементи от плуване, гимнастика и различни танци. По своята спортна насоченост то има много общо с художествената гимнастика в стил „чекнене с гъба в ръка“ и фигурното пързаляне на майки по пеньоар в тясна баня. Участващите майки се опитват да изкъпят бебе, докато то пълзи, обръща се, пръска ги и пръцка във ваната, изяжда гумено пате и се изпишква във водата, с която го поливат. Майки, които са по-мокри от бебетата, биват дисквалифицирани.

Модерен петобой в „Джъмбо“. Модерният петобой (срещано и като модерен пентатлон) е олимпийски спорт, който комбинира 5 напълно различни един от друг спорта: фехтовка с пластмасови мечове от „Междузвездни войни“, стрелба с дъвки, плуване между щандове с цикламени кукли, бягане към касата и конен спорт, при който участничките се прескачат една друга в опит да докопат последната сглобяема детска кухня. Целта на този спорт е била да събере всички умения, които е трябвало да притежава една съвременна майка от ХІХ век – да бяга, да плува, да язди, да стреля, да се дуелира, да може да напсува съперниците си и да изглежда грациозно, дори когато е с разкъсани дрехи и потна като кон.

Лека атлетика по градските улици. Този спорт представлява съвкупност от различни видове спорт, които включват бягане между колите, прехвърляне на детска количка над паркирали автомобили и скокове между плюещи локви. Тя е основна олимпийска дисциплина от 1896 година. Името ѝ идва от гръцката дума „athlon“, която означава „аз съм на кон“, с която се е описвало усещането да си майка в съвременна България.

Шорттрек за многодетни майки в аптека. Този спорт се провежда обикновено на тясна и претъпкана 111-метрова писта от аптекарски щандове, най-често в аптека на улица със „Синя зона“. В тази дисциплина многодетни майки се състезават коя най-бързо ще стигне до касата с всичките си деца и напазарувано всичко от рецептата. Интересна част от състезанието е, че на децата се дават предварително чаша кока-кола, шепа бонбони и обещанието, че на тайни места в аптеката са скрити лакомства. Борбата за първото място налага различни стратегии — забавяне, забързване, изпреварване. Първоначално държавата, която доминира над всички в шорттрека, е била Канада, но това се променя и в днешно време този спорт е особено популярен в малките квартални аптеки на Люлин, Дружба и Толстой. Интересен факт е, всяка година федерация „Анти-ваксъри“ завежда съдебен иск срещу Маминия Олимпийски Комитет с жалба, че техен член е минал пешком в близост до аптека, в която се продават антибиотици и по този начин се е разболял от морбили.

Борба с противник с височина под метър. Представлява физическа схватка между майка,  която се опитва да сготви вечеря, и подрастващото ѝ дете, което в същия момент строи крепост от Лего около краката ѝ. Физическите техники, с които се характеризира този спорт, са: вкопчване, захващане, заклещване и премятане. За тази дисциплина майките-атлети тренират в казарма и се учат на военни техники за ръкопашен бой и самозащита. Борбата с малокалибрен потомък е сред най-древните спортове. При разкопки са намерени глинени съдове с изображения на схватки от борбата между майка със стомна в ръка и малкото ѝ дете, което се опитва да я ритне в коляното.

Фехтовка между две майки на кафе. Това е вид борба между две майки, които използват различни по вид оръжия, както и ръкопашен бой, в опит да довършат поне едно изречение, докато същевременно пият кафе и гледат децата си. Основен инструмент при обучението на майките атлети е била лъжичката за кафе. Чрез овладяването му майките-бойци са достигали до всяко дете, което се е завряло под масата и щипе майка си по крака. Освен това част от задължителната подготовка е включвала и ръкопашен бой. В предишни години тази дисциплина е продължавала с дни, но днес са въведени правила да се ограничи до максимум 4 часа, в които всяка майка състезател трябва да успее да си допие кафето, да озапти детето си и да довърши изречението, което е започнала в началото.

Не на последно място е и биатлонът за шофиращи майки. Първото писмено регистрирано състезание по биатлон е организирано през 1767 г. През годините набира популярност като упражнение за военни. През 1930 г. финландската армия на ски с пушки изтласква руската армия от границата си при съотношение на войските 10:1 за Русия, което най-вероятно е вдъхновило милиони майки да тренират този специфичен спорт, преди да тръгнат на път в колата си с дете. През 1958 г. на кръстовището на бул. „България“ и бул. „Акад. Гешов“ се провежда първото световно първенство по биатлон за шофиращи майки. На него се провежда единствено индивидуален старт с 20 km/час и са разрешени само 4 псувни с по 5 средни пръста към други шофьор/ки на разстояние от макс 100 m. Три години по-късно МОК въвежда допълнителен критерий на задната седалка да се возят поне две деца, които да кажат поне 6 пъти за 1 минута „Стигнахме ли?“. Златния медал в тази дисциплина вече 5-та година се държи от майка, която пътувала от София до Варна с три деца, едното от които не може без бибата си, другото повръщало в движение, а третото няколко пъти се опитало да скочи през прозореца в движение. Най-много дисквалификации има в тази дисциплина, след като участнички са задавали въпроса „Мамита, с кой трамвай да стигна от НДК до ул. Фр. Нансен, как е пътя и колко километра са?“ По очевидни причини в тази дисциплина не участват мъже, тъй като учени са установили, че центърът в мозъка, който отговаря за чуване на детски вопли от задната седалка, рецепторите в носа за повръщано и частта от мозъка, която подтиква другите разумни същества да питат за посоката липсват при мъжа.

Пожелавам успех на всички олимпийски атлетки! Някои хора тренират с ГОДИНИ, за да овладеят тези спортове. Златен медал трябва да се дава на всеки, който успее след 4 безсънни нощи все още да помни как се обуват чорапи!

Advertisements

Кажете си

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: