Муша-Буша в собствен сос, добро и зло, в здраве и болест, в dial-up и оптичен интернет, в и извън времето, внапредвид и деЦки от НОЙ

Ако еволюцията на човека беше приключила, майките нямаше да са само с две ръце.

(не)oчакваните петна

Петната са един от страничните симптоми на майчинството, за които никой не споменава. Количеството, консистенцията и цветовата гама на петното се умножават с всяко следващо дете, а при бременност на майката има и бонус от х1000.

Всеки път, когато нося дрехи, което се стремя да е в по-голямата част от времето, се опитвам да се опазя от петната. Това значи, че вече съм усвоила предпазни навици, като при всяко ядене на супа да си забивам лицето вътре във фидето за непосредствена връзка лъжица-уста, да си завия ръкавите до раменете, когато си мия ръцете, да се покрия с автомобилно платнище вместо салфетка и т.н. Когато си бременна, това изисква допълнителни усилия, първо, защото ядеш почти непрекъснато и риска от накапване дори с филия хляб е умножен по милион, и второ, защото така и не успяваш да свикнеш с допълнителната етажерка, която представлява корема ти, който винаги се оказва една лъжица или две чаши пред теб на масата.

За един възрастен човек петното е есенция на микрожитейски провал – шофьорът в съседната кола е спестил акумулатор и не е дал мигач и, voila, на гърдите си цял ден ще носиш Петно с подозрителен цвят, в което всеки се вторачва, все едно ти е порастнал трети орган на място, където се очаква да имаш един.

В света на детето салфетките са забранени, те са по-страшни от капките за нос дори. Вие може и да си мислите, че децата растат и стават разумни същества, които запаметяват като им се повтори два, три до 500 пъти и би трябвало петната да намалеят по брой и да се ограничат до основните цветове, но уви. Вие може и да си мислите, че децата ще внимават и ще ползват салфетка, когато ядат супа, или че ще си изядат сладоледа от кофичката, а не от крачола си, но уви.

Да, уви.

“Следващото лято трябва да пребоядисаме“ е реплика, която родителите на малко дете казват поне веднъж на година, обикновено докато единият от двамата на колене търка бежовия китеник в хола и се чуди откъде детето е хванало стомашен вирус, вместо да се чуди защо са застлали с бежов китеник, а не с евтина непромокаема мушама.

Ето списък къде сто процента ще откриете петна. Дори още да го няма петното, почакайте малко, сто процента ще се появи.

Петно от паста за зъби по мивката и огледалото в банята.

Максим си мие зъбите след закуска всяка сутрин, преди всеки от нас да тръгне към училище, ясла и офиса. Това се случва вече поредна година, всяка сутрин. И всяка сутрин Максим излиза от банята с едно или всички от изброените петна: паста за зъби на а) брадата, б) блузата, в) по цялата мивка и/или г) огледалото. Всяка сутрин.

Петна от развитие на творческото мислене

Детето посяга към перманентния маркер по същия начин, по който инстинктивно знае, че гуменото мече е по-вкусно от броколито, без дори да е пробвало броколи. Както и по същата еволюционна причина, поради която възрастните не разливат по себе си бяло вино, но винаги успяват да разлеят червеното. Според теорията на вероятностите ако детето е имало час по рисуване или домашен бит, напълно вероятно е по-голямата част от ползвания консуматив да е по дрехите, ръцете и лицето му, отколкото върху това, което са творили.

Петна от игра навън

На гол асфалт да го пратите да играе, детето ще се прибере с петно от трева по коленете, пясък в крачолите, кал по бузите и лактите и кучешко ако по обувките. Вероятно при децата гравитацията е по-силна отколкото при възрастните, което обяснява защо си влачат краката по земята като вървят и задират всичко по пътя си. А просто няма да споменавам какво предизвикателство е за едно дете да мине покрай ограда, мантинела или витрина и да не си прокара ръцете по цялото й протежение. Само будистките деца могат да устоят на предизвикателството да не остържат с нокът странното жълтеникаво-сиво твърдо вещество на пейката в парка.

Петна от храна

Ако не сте религиозни, сега ще ви обясня какво значи Ад на Земята. Това са будките до детските площадки. На пейката в площадката винаги има поне един корав волеви родител, чийто самоконтрол и вяра са тествани от безскрупулния продавач всеки път, когато детето с жален поглед се приближи с нов аргумент да му купят сладолед. Ако родителят все пак склони да му угоди, детето от радост изяжда една четвърт от сладоледа, а останалото си го носят по дрехите за вкъщи и го подаряват на пералнята. За толкова хилядолетия еволюция нито едно дете не е усвоило житейската мъдрост на чашката за сладолед вместо вафлената фунийка като ПО-добър начин да изядеш целия сладолед. Всеки опит да обясните на детето да ближе сладоледа първо там, където е започнал да се стича, завършва с детски нос, заврян до синусите в сладоледа и поне една трета от разтопения сладолед на гърдите му. Най-лошото, което може да се случи, е детето ви да види от друго дете как се гризе дъното на вафлената фунийка. Това никога, ама никога не завършва добре.

Как се яде мазна храна е отделна академична дисциплина. Често майката в такава ситуация е ползвана като жива салфетка и това е един от редките моменти, в които възрастния има повече петна по себе си, отколкото нахраненото дете. А ако детето е успяло да се докопа до кетчуп, тогава, ами тогава най-добре се съблечете голи и идете да ядете направо пред пералнята.

Петна от сапун и веро

Как разбираме, че детето си е измило ръцете със сапун? По балончетата от веро в цялата кухня, сапуна, който се търкаля на пода под масата и по това, че кърпата за ръце е малко хлъзгава. Ако в къщата има и друго дете, по-малко, ще миете и детски устенца и ръчички.

Петна (от кръв и други) телесни течности

Не знам какво количество кръв провокира истерия при момичетата, при моите момчета обикновено не е малко петно, а умалена кървава графика на континентална Африка върху корема им. Това обикновено провокира моята истерия, не тяхната. У нас се спазва принципа, че докато не се показва черво и не стърчи кост, няма повод за притеснение, а само за риванол и йодасепт. Най-често петната от телесни течности не са от кръв, а от други флуиди – жълтеникави, зеленикави и топчести, чат-пат кафеникави… Единственото, което можем да направим, е да си запушим носа, да отворим белината и да се пренесем мисловно на по-щастливо място.

Родителите тази зима могат да потвърдят, че обичайният календар на децата е:

Добре съм.

Добре съм.

Добре съм.

Добре съм.

(петък, късен следобед)

Мамо, лошо ми е.

Честито.

Колкото по-голямо семейство имате, толкова по-дълга е трилогията между първия сопол и последния оздравял член на семейството. Докато оздравеят всички бебета, деца и мъжове, вече у вас не се говори с думи, а сте измислили собствен език от кихавици, подсмърчания и кашлици. Да, сополите, храчките, слюнките и диарията вече са част от домашния уют и ежедневие.

Петна с неизвестен произход

Когато детето е на училищна възраст, вие го оставяте сутрин в приличен, без петна, класически вид и не знаете какво се случва с него в следващите 6-8 часа. Гарантирам ви, че мисълта да си пази дрехите не е сред останалите минаващи през главата му мисли. „Това петно откъде е?“, питате с надежда всяка вечер, сочейки новото мистериозно петно. „Не знам…“, повдига рамене детето всеки път. Единственото, което можете да направите, е да разплетете мистерията откъде е тайнственото петно и да изперете любимата тениска, защото утре детето пак ще иска да облече точно нея, въпреки че има поне 20 други.

Много често петната с неизвестен произход са резултат от това, че детето ви силно вярва, че вилиците и лъжиците са предназначени за ползване от някой друг – вас, съседа, учителката, водещия на новините, но не и от него самото. Ако можеше, детето сигурно щеше да яде всяка храна директно с муцуна като някакъв хищник. При децата правилото за 5-те секунди не важи, може би защото нямат концепция за време и дали бонбона е прекарал 5 секунди на пода или е там от вторник, няма значение. Докато бонбона пропътува от килима до устата, ще мине през ръцете, панталона, блузата, косата…

Колкото и да перете и да чистите, и вие, и аз знаем, че сменените чаршафи ще бъдат олигавени още довечера, ако не и напишкани и че току-що измитият прозорец привлича като магнит лепкавите детски ръчички. Прането ще свърши единствено, когато сте умряла. Ако има поне едно нещо останало за пране, значи или не сте умряла, или приживе не сте била достатъчно добър човек и ви е застигнала лошата карма.

Кажете си

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Информация

Публикувано на януари 29, 2018 от в да си кажа... с етикети , , .