Муша-Буша в собствен сос, добро и зло, в здраве и болест, в dial-up и оптичен интернет, в и извън времето, внапредвид и деЦки от НОЙ

Ако еволюцията на човека беше приключила, майките нямаше да са само с две ръце.

Зърнена закуска за обяд (и други начини една майка да бъде „абе, и така става“)

Без бой признавам, че съм много далеч от наистина супер майките, които познавам наживо и във фейсбук. Значи, тотално съм върха поне два пъти, обикновено във вторниците и четвъртъците, но в останалите 5 дни съм „окей“, „ставам“, „можеше и по-зле“, „справям се някак си“ и „абе, средна работа“.

Понеделниците са най-страшни! Все така става, че в неделя стоя до късно будна, опитвам се да изгладя, докато наваксвам с изпуснатия преди 4 сезона сериал, който е прключил ефирно излъчване на 7-мия си сезон преди 2 години. Така става, че докато наваксам със сериала, съм наваксала с две чаши вино и четири перални, защото така и така „наваксвам“…

И така се получи въпросния понеделник преди няколко месеца, когато за обяд нямаше друго, освен зърнена закуска с прясно мляко. Ако някога ми се наложи да правя списък с ОЩЕ ползи от кърменето, ще добавя и този ден, в който трябваше да правя обяд само за Максим, защото още кърмех Явор. 

Ами какво пък чак толкова?! Зърнената закуска е вкусна, полезна, съдържа много неща, които не знам какво значат, но щом са на опаковка с анимационни герои, значи са полезни и от тях растат костите на детето. Освен че е полезна, много вкусна и, най-важното, налична, зърнената закуска за обяд пести и припряното суетене в кухнята в чуденка какво да сготвим, което да съдържа най-малко пет различни хранителни групи, не струва колкото ипотеката на къщата и можем да го сготвим, без да нацапаме 12 различни съда и прибора. Детето си изяде зърнената закуска с мълчаливо задоволство, което се предаде и на мен под формата на спокойно, хармонично настроение с позитивна нагласа за деня и понижени нива на мизантропия.

Ето и други неща, които правя (или не), които ме превръщат от „добра майка“ в „абе, и така става, ама можеше и по-добре“. 

  • Веднъж приспах бебето с Baby TV. Има и такива вечери.
  • Позволих на децата да ядат твърде много сладко заради теорията: По-добре те да го изядат, а не аз. (Вие може и да качвате 12 килограма при бременност, а аз удвоих теглото си, така че…)
  • Опитите за налагане на дисциплина изискват повече постоянство. Последният път, когато Максим беше наказан, наказанието да си седи сам в стаята продължи общо 3 секунди, основно защото влязох там по някаква причина, която забравих на момента обаче и той реши, че наказанието е свършило.
  • По пътя от вкъщи до яслата псувах поне трилион пъти. И Максим повтаряше всеки път всяка дума. А аз всеки път се извинявах и обещавах повече да не правя така. И така трилион пъти.
  • На ден казвам на децата „само момент“ поне 4 897 пъти.
  • Пробвах един ден да съм позитивни и нито веднъж да не кажа „не“. Когато в супата изведнъж придоби вкус на течния сапун от банята, разбрах, че това с позитивното мислене невинаги води до позитивни последствия.
  • Прекарахме цялата събота вътре вкъщи. Навън беше чудесен ден и сигурно трябваше да излезнем, да се разходим, да поритаме топка, да седнем на одеало и да ядем сандвичи на някоя поляна. Вместо това цял ден се мандахерцахме по пижама вкъщи.
  • Излъгах, че няма компот от череши, защото (съвсем откровено) не ми се занимаваше да отварям буркан и да разполовявам всяка череша, за да й извадя костилката, понеже Максим може да си плюе костилките сам, но брат му ще види компота и ще поиска и той.

В главата ми този списък звучеше по-страшно. Всъщност не е. Освен това имам и вторниците и четвъртъците, когато съм по-добра майка.

Двете ми момчета дори не осъзнават, че майка им понякога не е във върховата си форма. В очите им виждам как ме мислят за супер майка всеки ден от годината. В очите на всяко дете майка му изглежда така. Освен, когато им кажем, че отдавна е минало 9 вечерта и утре ще си догледат филма, или че ако не си изядат кюфтето, няма да има десерт, или че ако намерим играчка на земята, ще я изхвърлим.

Но каквото и да правим, винаги имаме поне един вторник и четвъртък, в които сме мега, хипер, ултра, супер майки!

Advertisements

Кажете си

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Информация

This entry was posted on декември 18, 2017 by in 2 ДЕЦА И 3 КОТКИ ПО-КЪСНО, да си кажа....

Навигация