Муша-Буша в собствен сос, добро и зло, в здраве и болест, в dial-up и оптичен интернет, в и извън времето, внапредвид и деЦки от НОЙ

Ако еволюцията на човека беше приключила, майките нямаше да са само с две ръце.

Нещата от нашето детство, които трудно ще обясним на децата си*

Някои неща от детството ни са очевидни и лесни за обяснение и собствените ни деца биха ги разбрали, например това как появата на Леонардо ДиКаприо беше по-велико събитие от появата на цветен телевизор във всеки дом или това как нямаше „неподходящ“ цвят за детски панталони и нямаше проблем да ходим с пола на точки и блуза на райета, или това как едно време маратонките изглеждаха като направени от пластмаса и се нацепваха в студено време, или пък това, че вместо 100+ телевизионни канала, в лятната вакнция гледахме Пинко в 19:30 (в детската пауза на Панорама) и 4-часовото „Милион и едно желания“, в останалото време играехме навън с другите деца.

Това е лесно за обяснение, обаче има някои неща, които нашите собствени деца по-трудно ще разберат, когато се опитваме да им обясним какво, по дяволите, сме правели по цял ден, когато сме били деца без интернет, без кабелна и без мобилни телефони, дронове, таблети и онова безумие сегуей.

В някакъв етап от историята на българското човечество Аврора, Арсени, Букетка, Великан, Гица, Джанка, Изографил, Кифирка, Морфа, Пацка, Рою, Сафридка, Самолетка, Ташунка, Трудолюб, Франчешко, Ценцерушка, Щильон и Щоно са считани не само за напълно нормални имена, но за типа име, което ще предизвика похотливи мисли в тийнейджъри от мъжки и женски пол към обекта на чувствата им. По наше време е имало родители, които са мечтали някои ден дъщеря им Ценцерушка да бъде похвалена на уредбата в училище като отличничка, или синът им Трудолюб да срещне любовта на живота си Пацка и да създадат семейство.

Кога по-големи или по-малки, повечето от нас в един момент разнасяха мънички пластмасови яйца с малко екранче – на тези екранчета живееха сърцата ни, нашите домашни любимци, нашият собствеа „причина за съществуване“ – нашето собствено Тамагочи. Обичахме го, слушахме малките електронни крясъци от глад и от време на време забравяхме да го вдигнем достатъчно дълго и то умираше от измъчена смърт. Тамагочито беше може би първия ни досег със света на електрониката и дигиталната вселена, която поглъща и отнема истинското общуване, което впоследствие напълно се прояви чрез Фейсбук.

Много преди да ни навира посредствените си деца в лицето, някога Уил Смит всъщност беше идеалният човешки екземпляр. Той несъмнено притежава световен рекорд за спасяването на света в по-голямата част от времето си, като едновременно успяваше да пусне безупречна шеговита фраза и хладнокръвно да кимне към камерата, а ние да изпитаме едно топло спокойно вътрешно усещане. Уил Смит беше наистина страхотен супергерой, винаги готов да спаси света и момичето си накрая, а дори нямаше пелерина! А сега имаме Джейдън Смит, който пуска туитове като този: „Ние Трябва да Спрем Да Учим Младите За Миналото И Да Ги Насърчим Да Променят Бъдещето.“ Или този: „Ако Всеки На Света Спре Да Ходи На Училище Ще Имаме Много По-интелигентно Общество.“ Какво се случи в семейство Смит!?…

Макар на пръв поглед да са абсолютно еднакви, това дали харесвате The Backstreet Boys или NSYNC, Take That или East 17, говореше повече за вашия характер, отколкото който и да е тест на Роршах. Да харесваш NSYNC означаваше, че харесваш Джъстин Тимбърлейк, тъй като той очевидно беше най-видимия от бандата със спагетената коса. Истинските фенове (кхъ кхъ…и аз) го харесваха ВЪПРЕКИ спагетената коса и дънковите костюмчета. Ако сте харесвали Backstreet Boys, това значи, че имате по-разнообразен вкус, защото в групата нямаше определена Лейди Даяна, която да изпъкне на фона на останалите. Ник беше селския здравеняк,  Брайън – срамежливия, чувствителен тип. Ей Джей играеше опасното секси наркоманче. Кевин Ричардсън (освен, че е единственият с фамилият) беше немият пич с лицевото окосмяване. Никой не харесваше Хауи. Да избереш между двете групи беше като да избереш кое дете ти е любимо – пресечна точка, от която нямаше връщане назад. Положението с Take That и East 17 беше още по-плачевно. Ще кажа само, че все още не знам как изобщо East 17 се появиха на музикалната сцена… Ако вместо East 17 пускаха кадри на разгонена котка в чувал, едва ли някой щеше да усети разликата. ТТ ❤ !

“I wanna really really really wanna zig a zig ahh” Да, това най-вероятно изобщо няма да можем да го обясним на децата си. Това е илюминатито на нашето поколение. Днешните деца няма да могат да разберат какво значеха тези думи, какво значение имаше тази група и техните песни за нас, за поколението, което ходеше в Алиби, където DJ Ради пускаше анимационно порно на екраните. А отделно от това няма да можем да им обясним, че не само сме се обличали така, но и сме излизали на обществени места така…

Днешните деца едва ли помнят какво е казал Спондж Боб в епизода миналата седмица. А кой от нас не помни Спас и Нели? Или черния микробус, който преследваше Бенджи, Закс и Звездния принц?

Ако кажа: „Отвертка!“, да позная ли какво ще отговорите?

*Първоначално писан и публикуван за Майко Мила!

Advertisements

Кажете си

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Информация

This entry was posted on декември 13, 2017 by in размишления по теми всякакви and tagged , .

Навигация