Муша-Буша в собствен сос, добро и зло, в здраве и болест, в dial-up и оптичен интернет, в и извън времето, внапредвид и деЦки от НОЙ

Ако еволюцията на човека беше приключила, майките нямаше да са само с две ръце.

Нещата от нашето детство, които трудно ще обясним на децата си*

Някои неща от детството ни са очевидни и лесни за обяснение и собствените ни деца биха ги разбрали, например това как появата на Леонардо ДиКаприо беше по-велико събитие от появата на цветен телевизор във всеки дом или това как нямаше „неподходящ“ цвят за детски панталони и нямаше проблем да ходим с пола на точки и блуза на райета, или това как едно време маратонките изглеждаха като направени от пластмаса и се нацепваха в студено време, или пък това, че вместо 100+ телевизионни канала, в лятната вакнция гледахме Пинко в 19:30 (в детската пауза на Панорама) и 4-часовото „Милион и едно желания“, в останалото време играехме навън с другите деца.

Това е лесно за обяснение, обаче има някои неща, които нашите собствени деца по-трудно ще разберат, когато се опитваме да им обясним какво, по дяволите, сме правели по цял ден, когато сме били деца без интернет, без кабелна и без мобилни телефони, дронове, таблети и онова безумие сегуей.

В някакъв етап от историята на българското човечество Аврора, Арсени, Букетка, Великан, Гица, Джанка, Изографил, Кифирка, Морфа, Пацка, Рою, Сафридка, Самолетка, Ташунка, Трудолюб, Франчешко, Ценцерушка, Щильон и Щоно са считани не само за напълно нормални имена, но за типа име, което ще предизвика похотливи мисли в тийнейджъри от мъжки и женски пол към обекта на чувствата им. По наше време е имало родители, които са мечтали някои ден дъщеря им Ценцерушка да бъде похвалена на уредбата в училище като отличничка, или синът им Трудолюб да срещне любовта на живота си Пацка и да създадат семейство.

Кога по-големи или по-малки, повечето от нас в един момент разнасяха мънички пластмасови яйца с малко екранче – на тези екранчета живееха сърцата ни, нашите домашни любимци, нашият собствеа „причина за съществуване“ – нашето собствено Тамагочи. Обичахме го, слушахме малките електронни крясъци от глад и от време на време забравяхме да го вдигнем достатъчно дълго и то умираше от измъчена смърт. Тамагочито беше може би първия ни досег със света на електрониката и дигиталната вселена, която поглъща и отнема истинското общуване, което впоследствие напълно се прояви чрез Фейсбук.

Много преди да ни навира посредствените си деца в лицето, някога Уил Смит всъщност беше идеалният човешки екземпляр. Той несъмнено притежава световен рекорд за спасяването на света в по-голямата част от времето си, като едновременно успяваше да пусне безупречна шеговита фраза и хладнокръвно да кимне към камерата, а ние да изпитаме едно топло спокойно вътрешно усещане. Уил Смит беше наистина страхотен супергерой, винаги готов да спаси света и момичето си накрая, а дори нямаше пелерина! А сега имаме Джейдън Смит, който пуска туитове като този: „Ние Трябва да Спрем Да Учим Младите За Миналото И Да Ги Насърчим Да Променят Бъдещето.“ Или този: „Ако Всеки На Света Спре Да Ходи На Училище Ще Имаме Много По-интелигентно Общество.“ Какво се случи в семейство Смит!?…

Макар на пръв поглед да са абсолютно еднакви, това дали харесвате The Backstreet Boys или NSYNC, Take That или East 17, говореше повече за вашия характер, отколкото който и да е тест на Роршах. Да харесваш NSYNC означаваше, че харесваш Джъстин Тимбърлейк, тъй като той очевидно беше най-видимия от бандата със спагетената коса. Истинските фенове (кхъ кхъ…и аз) го харесваха ВЪПРЕКИ спагетената коса и дънковите костюмчета. Ако сте харесвали Backstreet Boys, това значи, че имате по-разнообразен вкус, защото в групата нямаше определена Лейди Даяна, която да изпъкне на фона на останалите. Ник беше селския здравеняк,  Брайън – срамежливия, чувствителен тип. Ей Джей играеше опасното секси наркоманче. Кевин Ричардсън (освен, че е единственият с фамилият) беше немият пич с лицевото окосмяване. Никой не харесваше Хауи. Да избереш между двете групи беше като да избереш кое дете ти е любимо – пресечна точка, от която нямаше връщане назад. Положението с Take That и East 17 беше още по-плачевно. Ще кажа само, че все още не знам как изобщо East 17 се появиха на музикалната сцена… Ако вместо East 17 пускаха кадри на разгонена котка в чувал, едва ли някой щеше да усети разликата. ТТ ❤ !

“I wanna really really really wanna zig a zig ahh” Да, това най-вероятно изобщо няма да можем да го обясним на децата си. Това е илюминатито на нашето поколение. Днешните деца няма да могат да разберат какво значеха тези думи, какво значение имаше тази група и техните песни за нас, за поколението, което ходеше в Алиби, където DJ Ради пускаше анимационно порно на екраните. А отделно от това няма да можем да им обясним, че не само сме се обличали така, но и сме излизали на обществени места така…

Днешните деца едва ли помнят какво е казал Спондж Боб в епизода миналата седмица. А кой от нас не помни Спас и Нели? Или черния микробус, който преследваше Бенджи, Закс и Звездния принц?

Ако кажа: „Отвертка!“, да позная ли какво ще отговорите?

*Първоначално писан и публикуван за Майко Мила!

Advertisements

Кажете си

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Информация

This entry was posted on декември 13, 2017 by in размишления по теми всякакви and tagged , .

Навигация