Муша-Буша в собствен сос, добро и зло, в здраве и болест, в dial-up и оптичен интернет, в и извън времето, внапредвид и деЦки от НОЙ

Ако еволюцията на човека беше приключила, майките нямаше да са само с две ръце.

„Много се извинявам, ама ям за двама…“

Бременността е нещо прекрасно и даже красиво, особено ако предишната прилича на продължението на „Екзорсистът“, където вие сте в главната роля, със синини по ръцете от хепаринови инжекции, закотвена насила в леглото за месеци, с шепа лекарства в едната ръка, а другата ръка свободна, за да се можете да посегнете към въженцето, пържолата или обезболяващите.

Обаче ако вярвате в кармата и най-накрая една ваша яйцеклетка е успяла да бъде възнаградена от космическата милост на леката, безпроблемна и наистина приятна бременност, това са прекрасни и красиви месеци от живота ви. Не само, защото вече може да сте наполовина на пътя и сутрешното гадене (което не се случва само сутрин и се чувствате подведена, когато го разберете) е останало назад в миналото, коремът още е коремче и не ви пречи на съществуването, обуването и разминаването с пешеходци, и все още спите сладко и непробудно (в моя случай това става, само когато втория ми син, понастоящем на година и два месеца, не ме разхожда нощем по милион и двеста пъти между спалнята и детската стая, за да го завия или обърна, или подам биберона, или просто да види колко пъти и колко бързо мога да се дотътрузя).

Бременността неслучайно е 9 месеца, за да имате време поне веднъж да откачите, да поспите, да си изчистите банята, да ядете здравословно и да обещаете на всичките си приятели, че тази събота ще излезете с тях на по бира. Ако те са свръх настоятелни и не се откажат след 14-тия път, в който не се появите, ето още няколко напълно резонни причини, с които да обясните поведението си понякога. Ако поне веднъж не сте казали някое от тези по време на бременност, направо не знам каква бременност сте карали!

Ако не знаете какво да кажете или запецнете по средата на изречението, което не е като да не се случва на бременните, винаги може да довършите с „прекалено съм уморена, за да …“ Това изречение е като черни равни обувки – върви с всичко. Много сте уморена, за да чистите, да готвите, да излезете, да отидете при роднините. Докато бебето е още вътре във вас, експлоатирайте това извинение, защото след няколко месеца даже няма да ви питат „спи ли ти се?“.

„Може да го счупя!“ Когато не можете да счупите „нещото“, можете да счупите „себе си“. С напредване на бременността ставаме все по-тромави и непохватни и понеже хората около нас поне веднъж са ни виждали как изпускаме пълна чаша или се спъваме на абсолютно равна повърхност, никой няма да рискува да ви помоли да направите нещо, което може да почупи вещите им или пък да вземете да се почупите сами, докато вървите например (това на мен ми се случва често, заради което по-големия ми син вече предпочита да не го изпращам от колата до училище, а да върви сам).

„Изскочило ми е от ума!“ Косата ми е естествено тъмно руса, което, според мен влошава нещата с паметта. Ако не знаехте, мозъкът на бременната жена се свива с до 5% по време на бременността, което не я прави с 5% по-тъпа, но не всички хора го знаят. Заради хормоните е съвсем нормално бременните да забравят дали са си пили ежедневните витамини, както правят всяка сутрин, или къде са си оставили пуловера снощи или какво са яли на вечеря. В това отношение бременността е като повтаряща се сутрин след тежка алкохолна нощ, без кофти дъха и махмурлука. Понеже вие едва ли сте първата бременна, която хората около вас виждат, повечето очакват и знаят, че на бременните паметта е къса. „Упс, много съжалявам, но съм забравила, знаеш как е!“ върши чудесна работа, ако не сте успяла да се измъкнете от настояването да се видите с неприятен човек.

„Ям за двама!“ Идат празници, а бременния ви мозък чертае маршрут за обедна обиколка на всичките ви роднини и приятели. Може гинекологът да е споменал, че е здравословно да качвате около 500 грама на седмица, но пък баба ви няколко пъти го е оборила, защото бременните ядат за двама, нали така. Което си е чудесен легитимен аргумент да изядете последното от всичко и да хапнете лека следобедна закуска от брутния вътрешен продукт на малка африканска държава.

“Това не е глезене, аз имам нужда от това!“ Аз лично изпитвам огромна вина, когато правя нещо само за себе си, например отида на фризьор или си купя дънки. Може би заради това тези две неща ми се случват два пъти в годината. По време на бременността обаче има някои ритуали, които просто променят начина, по който се чувства жената. Масаж за бременни, педикюр, козметик – всяко то тези ми се случи общо по веднъж за трите ми бременности, но всеки път се чувствах просто страхотно. Имам приятелка, която като забременя, се научи да се грижи за себе си и прие веруюто, че часовете за козметик, маникюр и педикюр не могат да бъдат отменени или пренасрочени и стават част от календара ѝ. Съгласна съм с нея – щастлива и спокойна мама, щастлив и спокоен дом. Още само теоретично следвам това, защото само като видите колко късо съм си подстригала косата, разбирате защо самотните майки с две деца ходят два пъти в годината на фризьор.

 

Тези извинения са като ваучери, които можете да ползвате само в рамките на няколко месеца. А ето и последното: правим всичко това заради бебето. Хайде сега, станете от компютъра и отидете на маникюр, само внимавайте да не се препънете. 

Advertisements

Кажете си

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Информация

This entry was posted on декември 4, 2017 by in Когато сме "трудни" и "носим плод" and tagged , , .

Навигация