Муша-Буша в пространството

Всичко, което харесвам е или незаконно, неморално, калорично, пристрастяващо, скъпо или невъзможно.

„Ако микровълновите можеха да говорят“

Вярната ми микровълнова, ДЕУТУ на микровълновите, Печката, която може да размразява, стопля, готви, вари и пече на грил, моят верен кухненски помощник умря. Всъщност, не е умряла още, защото мига и работи един бутон, така че по-скоро получи микровълнов инсулт и всичките й копчета се парализираха. Никой никъде в упътването и в Мануела на потребителя не е упоменал, че тактилните бутони за програмите могат да бъдат натискани само два гугоплекса*, което аз лично намирам за маркетингов недостатък.

Макар и с увреждане, сърце не ми даде да я изхвърля, може би именно, защото е само с увреждане, а не умряла, а по-вероятно – защото съм плюшкин, като майка си, и защото ВСЕ ПАК ЕДИН БУТОН работи. Бутонът Beverage, който е замислен да стопля напитка за 1:30 м., и който аз ползвам на практика за всичко.

Микровълновата сега е пенсионирана и кара благи старини на рядко ползване и редовно почистване с мека микрофибърна кърпа. Ако не броим това, че бутоните й не работят, единственият недостатък на фурната е, че циферблатът й свети непрекъснато, като един кухненски Мордор, който следи всичко, което семейството прави в будно и заспало състояние.

Една нощ гледах в ококореното й цифрово око и си мислех на какво ли е ставала свидетел горката, за какво ли си мисли днес с единствения работещ Beverage бутон, след трилиона затопляния, петстотин милиарда почиствания и n-найсе милиона детски пръстчета, които са я ръчкали…

5 сутринта: КАКВО СТАВА, ПО ДЯВОЛИТЕ!? Кой пищи?! Защо пищи? Защо свети лампата!? ОБОЖЕМОЙГОСПАДИ! Това бебе някога ще доспи ли поне до изгрев слънце?! Изобщо на колко стана това бебе?! А другото на колко стана? А дали нямаше и трето?…

5:40: Не искам никога повече да виждам дори една гърда, дори и половин зърно! КОЛКО ВРЕМЕ ще го кърми това бебе!? Докога ще се разхожда по цици в кухнята!?

6:10: О, Слава Богу, тишина и тъмнина, любимата ми комбинация.

7:00: АМА ВИЕ СЕРИОЗНО ЛИ? Кой топли мляко в такъв безбожен час? Не може ли кафето да се пие сутрин, не посред нощ!?

7:15: Много моля да смените канала. Ако още един път чуя Хихимян, дори да е между превключванията на каналите, и Beverage няма да работи вече. Благодаря.

7:42: Таткото вари кафе в джезве. Не разбирам кой нормален човек вари кафе в джезве, като има 3 различни кафе машини. Пак уж го гледа да не изкипи и пак изкипялото кафе ще е нашата малка сутрепна тайна.

7:44: Голямото дете се събуди.

7:44 до плюс безкрайност: „Мамо? Мааамо? МАМО! МАААААМММООООО!?!?!?! МАМАМАМАМАМАМАМАМАМАМАМАММАМААМАМАМАМАМАМАААААММММОООООООООООООООООООООООО?!?!?!?!?

7:46: Кратка беседа какво ще закусва, след което то яде пак същото, каквото иска да яде всеки ден. После следва още една кратка беседа може ли да яде Ментос на закуска, която завършва по същия начин.

7:50: Трябваше да се обзаложа с някой колко пъти голямото дете ще каже „мамо“. Щях да съм богата ламарина, не просто стара печка за скрап.

7:51: Най-голямата котка ПАК се изака. И ПАК рови до недрата на Земята, изравяйки цялата тоалетна навън. Най-малката котка ПАК копае в саксията, въпреки че вчера яде бой за същото…и оня ден…и по-оня ден…и всеки ден. Средната котка ПАК чака някой да я придружи до купичката с храна и тя с изненада да открие, че храната ПАК е там, където стои ВИНАГИ. Аз съм в някаква машина на времето, заклещена с моя Beverage между три котки с общ умствен капацитет на джапанка.

7:57: Таткото сипа кафе на майката и излезна нанякъде с него. Сигурно й го е занесъл в леглото, поне така се надявам. Ако не, мисля, че е малко подозрително накъде излиза всяка сутрин с чашата в ръка и се връща без (чаша де). Ако ми беше по-дълъг кабела, щях да проуча.

8:01: Не съм сигурна какво точно се случва. Чуват се красъци и шум от удар С тъп предмет по стената. Майката крещи: „КОЧКИИИИИИИИ! ВАСТА КОТЕШКА КОЗЗЗЗАААА!“ Сигурно иска да каже „Котки! Вашата котешка кожа!“, но понеже е сънена и се е поляла с горещо кафе, звучи като пияна гъркиня. Три котки с настръхнали опашки профучават покрай мен и уплашено се завират между два атома и един неутрон. И мен би ме било страх от недоспала, раждала преди месеци жена със заякнали от носене на бебе ръце. Таткото пуши на балкона и само поглежда дали всички котки ще оживеят.

8:10: Голямото дете с четка за зъби в уста и паста по цялото лице се кокори срещу мен и чака да минат две минути, защото са му казали по две минути да си четка зъбите. Мълча и гледам разсеяно настрани, чакам да се усети, че циферблата ми не работи отпреди 3 години. Някой ден той и зъболекаря му ще ми благодарят.

8:15: Таткото още пуши кафето си на балкона и чете новините. Майката влетя в кухнята, чорлава и ядосана, с празна чаша кафе в ръка. Голямото дете моментално хвана първата книга наблизо и потъна в четене, бебето започна само да суче от каквото му попадна пред лицето, а котките се сляха с пейзажа и заприличаха на стенно пано. Майката огледа бавно цялата кухня и видя, че няма с кого да се скара. Пак си сипа мляко и тръгна да си прави кафе с кафе-машината. Опитах се да извикам: „ИМА ГОТОВО КАФЕ В ДЖЕЗВЕТО!“, ама нали съм просто микровълнова, само мигах на ненастроен часовник и мълчах. Чу се „туп“ и бебето се разрева. Майката заряза кафето и изхвърча.

8:19: Таткото тръгва на работа, като всяка сутрин, и това създава суматоха. ВСЯКА СУТРИН. Като че ли не отива на работа, а да завладява Вестерос. Оф, как не ме купи някое по-спокойно, емоционално стабилно семейство!

8:30: Майката ми отвори вратичката и напъха вътре чаша кафе с мляко. Явно все пак е видяла джезвето. Натисна Beverage и изчезна нанякъде.

8:51: Върна се, взе чашата, отпи и направи гримаса. Сигурно защото кафето с мляко изстина преди около 4 столетия, докато тя беше в тоалетната. Аз съм микровълнова, не Слънцето. Айде пак ме включиха. АЛО, ЧАКАЙ, МАЙКАТА, НАТИСНА BEVERAGE ДВА ПЪТИ, АЛОООО ВЪРНИ СЕ ТУКАААА!

8:54: БИП! БИП! АЛОООООО, ГОСПОЖА??? АЛОООО? Изпържих се тука с вашето кафе с мляко! Мисля дали не стана вече на кашкавал?!?!?! Бип, бип, госпожоооо! ТЪПОТО ВИ КАФЕ Е ГОТОВО, АЛОО!!!!

9:15: И после защо е студено кафето… Дори няма да бипкам.

9:16: Едното дете иска да гледа Семейство Симпсън, а другото си дъвче крака. Майката им обяснява търпеливо, че единия трябва да си дочете Том Сойер, а другия да реди кубчета едно върху друго. Никой не я чува обаче, защото по телевизията Барт Симпсън преминава със скейтборда си през опашка от хора, чакащи автобус.

9:49: Ох, за Бога, защо пак се реве?! В тая къща се вдига твърде много шум! Бебето реве, защото е бебе, голямото дете реве, защото пак се е спънало само в собствените си крака и се е ударило със собствената си ръка в собственото си око, майката реве, защото не е спала от 1924-та година, котките реват, защото са им настъпали опашките, цветята реват, защото са ги изкопали, аз рева за изгорелите си бутони, ЕГАТИ РЕВЛИВИЯ ЖИВОТ!

9:53: Е, кажи честно! Верно ли се сети за кафето? ЕМИ ДА, пак е студено! Айде пак Beverage…

9:54: Бип! Бип! Ало, ретарда с кафето? БИИП, мадафака!!!

 

*Гуголплекс е число с толкова много нули, че цялата видима вселена няма да стигне само да го напишем, дори ако можехме да поберем по една нула във всеки атом. Т.е. с една нула повече от бройката „Мамо?“, които синовете ми изричат сутрин в рамките на една минута.

Advertisements

Кажете си

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Information

This entry was posted on август 3, 2017 by in да си кажа... and tagged , , .

Навигация

%d bloggers like this: