Муша-Буша в собствен сос, добро и зло, в здраве и болест, в dial-up и оптичен интернет, в и извън времето, внапредвид и деЦки от НОЙ

Ако еволюцията на човека беше приключила, майките нямаше да са само с две ръце.

А ДРУГИТЕ родители какво правят?

Първите няколко месеца майчинство вкъщи бяха трудни, защото на всеки би било трудно да е единствен възрастен у дома. Точно тук е моментът, в който повечето хора възкликват: „Ама ти не си сама! Ти имаш дете и бебе!“. Обаче да имаш дете и бебе не е същото като да си в компанията на друг възрастен човек, с когото можеш да проведеш истински, смислен диалог с глаголи! С децата не можеш да обсъждаш развитията в „Откраднат живот“ (моля без спойлери, още не съм изгледала последните 4 епизода), или някоя новина (за заплахите на Янка Такева например) или да критикуваш балните рокли на тазгодишните абитуриентки. (още ли са модерни обувките, на които подметката прилича на ютия или останаха в миналото? И още ли е модерно да си завтъкнеш тениската само отпред в дънките, което изглежда като предната версия на това да си загащиш полата на излизане от тоалетната?)

Заради това понякога се случва да търся нарочно място, на което знам, че има други родители. Това само по себе си вече е малко налудно, защото ако сега попитате 12-годишното хлапе, което бях някога, дали нарочно бих отишла на място, където да се радвам, че има възрастни, сигурно щях да забеля очи, да се врътна и да реша, че много сте стоели на слънце.

Но вече не съм на 12 (и Слава Богу, иначе щях много зорко да пазя в тайна двете си деца!) и отивам да търся други родители, с които да проведа смислен разговор, дори и за времето.

Един следобед отидох на кварталното Кръгово, защото в нашия квартал бъдещата детска площадка сега е едно кръгово, на което между пейките са засадени няколко храсти туя и две-три дръвчета. На пейките обаче нямаше нито една майка или баща. Нямаше баби, нито дядовци, нямаше никой.

С бебето в количката, между две пейки, до една туя, седя в следобедното слънце на кръговото и се чудя:

„Къде сa другите родители? Когато другите родители не са на Кръговото, къде са? Къде ходят другите родители? Да не правят нещо с децата си, което се очаква и аз да правя с моите, а пък не съм разбрала?“

В двумилионна София има стотици хиляди родители, от които поне няколко хиляди живеят в близост до нашето Кръгово. КЪДЕ СА ТИЯ ХОРА?!

Бутам бавно количката по алеите на Кръговото, примижавам от следобедното слънце и се питам: „Къде са другите майки и бащи?“ И докато се питам, естествено започва да ми отговаря съвестта ми.

Другите родители ги няма, защото в момента правят планове за образованието на детето си. А ти бутай количка на Кръговото.

В един майчин форум майките обсъждаха, че са планирали в кое училище ще учи детето им, още докато са били бременни. Вероятно още от утробата е трябвало да му говоря на английски на бебето и да му чета Кант, за да има някакъв, минимален макар, шанс в тоя живот. А ето на, бебето вече родено, бутат го в количка, а аз не съм планирала в класа на коя госпожа ще бъде записан в първи клас. Ужас! Другите ще учат в Сорбоната, а моя хубосник ще събира изхвърлени тенджери за желязо от контейнерите в Люлин…Очевидно другите родители са седнали у дома си на масата, отворили са екселски интегрални таблици и филтрират най-подходящият имот в хубав квартал съобразно училищата наоколо, за да са сигурни, че детето им ще е лауреат на гимназията, а нещастникът, дето го бутате в количката до туята ще се пенсионира като продавач амбулантен търговец на автогарата.

Другите родители ги няма, защото са си вкъщи и творят уникати с децата си.

Помните ли оня случай, когато в Youtube гледахте стъпка по стъпка инструкции как да си направите преспапие от бебешки буркан, изрезки от вестник и изкуствен сняг и тъкмо сте се настроили да го направите, когато в същия момент детето ви с крясъци изхвърча на балкона и започва да сочи трескаво един гълъб и да крещи „Мамо, виж – дракон! Мамо, дракон!“, а вие хуквате след него и викате, че не е дракон, а гълъб, и след около 12 повторения накрая примирено казвате, че е дракон. Другите родители, тези, които не са на Кръговото, сигурно са си у дома с детето и сигурно сега лепят бебешкия буркан, пълен с изкуствен сняг. Ако не това, сигурно пекат козуначени кифлички, омесени от детските ръчички. Или изобщо каквото и да е творческо и семейно, което изключва да гледате как отрочето ви крещи по един гълъб на балкона.

Другите родители ги няма, защото са вкъщи да готвят истинска, здравословна храна на децата си.

Защото спагетите „Карбонара“, които готвите два пъти в седмицата, не са достатъчно питателни и здравословни, като смути от авокадо, кедрови ядки и месо от бяла акула, което родителите, които не са тук с вас, днес дават на детето си на обяд. Може вие да сте отгледана в глутница, където сте ръфали току-що откъснат домат в едната ръка и бучка сирене в другата, има родители, които са пример за съвременната кулинария и здравословен начин на живот. Вие може и да дебнете детето да си отвори устата, за да му напъхате лъжичка супа с буквички, докато има и родители, които дават на детенцето си чепка чери-доматчета, след това подават един крекер, след това подават една обезкостена маслина, след което подават кубче козе сирене и наричат това подаване „здравословен начин на примане на храна“, а вие, все едно сте в някакъв хранителен тунел, наливате вътре в хранопровода на детето вода, докато се напие, супа, докато не иска да преглъща и ябълка, докато почне да я плюе.

Другите родители ги няма, защото вършат важни за развитието на детето неща.

Детето на другите родители, които ги няма сега с вас, е на същата възраст като вашето и е прекарало последните три месеца да учи испанската азбука, докато вашето е усвоило имението да изяжда сварен картоф, който е извадил от джоба си. Вашето дете успява за около двайсетина минути да извърви около метър, а децата на родителите, които не са тук, а вършат важни за развитието на детето неща, сега учи цветовете и числата и рисува с водни боички пейзажи на Витоша. Всичко това е, защото продължавате да триете спама от детски езикови центрове и лятни занимални за високоинтелигентни деца, защото явно ви е по-важно пощата да ви е чиста от спам, а не картините на детето да ги излагат някой ден в Националната художествена галерия.

Другите родители ги няма, защото са се върнали на работа.

Върнали са се на работа! На основната си работа! Вече не са в отпуск по майчинство! Помните ли какво е „работа“? Не тази около гледането на децата, прането на наакани гащи, писането на домашни и гладенето в 2 през нощта, а онази, на която отивахте сутрин и си тръгвахте вечер и ви плащаха заплата и даже колегите чат-пат ви уважаваха? Помните ли я? О, колко яко беше едно време, когато работехте от 9 до 6. Родителите, които не са тук с вас днес, да бутат количка, са се върнали да работят от 9 до 6 за някой, който не е с размера на прасеца им и не им крещи без причина в 3 прз нощта, защото не искате да му подадете цицата си и който сам ходи до тоалетната и не се налага да му разглеждате акото по няколко пъти седмично.

Другите родители ги няма, защото всички са някъде заедно на тайно място, на което вие не сте поканена.

Да, най-вероятно всички отсъстващи от Кръговото родители са се събрали заедно на някое супер готино място, където в момента се веселят супер яко. Тези родители са си най-добри приятели един с друг. Даже сигурно понякога си наемат заедно няколко бавачки, които да гледат всичките деца, за да могат родителите заедно да излязат и да си направят еднакви татуировки и после заедно да отидат на бар, където да стоят в кръг с чаша в ръка и да се смеят на шегите си.  През деня най-вероятно се събират заедно в някаква обща къща с двор, която са наели заедно, защото супер много се харесват едни други и само ако знаеха, че киснете до туята между две пейки на Кръговото във вторник следобед, щяха да се смеят дружно като Гринч от филма, в който Гринч открадва Коледата.

Освен ако…

Освен ако всеки път, когато бутам сама количката на Кръговото и няма нито един друг родител и си мисля едно от изброените по-горе неща, се оказва, че не са верни. Повечето случаи се оказвам все сама на Кръговото, но в случаите, когато засека там родители, ги питам какво правят по цял ден с детето.

И знаете ли какво ми отговарят?

Същото, което и аз бих казала.

„Нямам идея.“

Сигурна съм, че има родители, които проучват яростно условията за кандидатстване за първи клас, както и че има такива, които са залепнали пред някой пост в Pinterest и в момента измайсторяват полилей от стария глобус на детето и два чорапа, сигурно има и други, които играят в момента с детето си игра с картинки за запаметяване, но съм сигурна, че повечето биха ме погледнали със същия недоспал поглед като моя и биха казали: „Не знам, нищо конкретно, разхождаме се понякога, играем, после му чета приказва и той заспива, спи няколко часа, после ядем…Не знам. Доста неща правим.“

Което е истинско облекчение. Не че моето ежедневие с детето изглежда по-лесно, но определено в хубаво да знаеш, че това е нормалното ежедневие на повечето деца и родители. А не че има нещо огромно значимо, супер важно, което се очаква да правя, а аз не съм разбрала и че всъщност няма нищо лошо да прекараш деня без конкретна цел или задача, просто в „игри и разходки с детето“.

Използвам случая да помоля ако някоя майка някак си е успяла да изнамери начин, по който да си стои вкъщи сама с детето или децата и да успее да свърши огромно количество работа, докато децата са будни и до нея, много моля да НЕ споделя как, защото това може да ме вбеси жестоко и без да искам да я убия и после да се чувствам кофти.

Advertisements

Кажете си

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: