Муша-Буша в собствен сос, добро и зло, в здраве и болест, в dial-up и оптичен интернет, в и извън времето, внапредвид и деЦки от НОЙ

Ако еволюцията на човека беше приключила, майките нямаше да са само с две ръце.

Кратък журнал на ситуациите, които ще се объркат, когато имате деца

Повечето майки пазят някакъв дневник или записват важните събития от живота на бебето, докато порастне до дете или им писне да пишат всеки ден.

Когато Максим (сега на 9 г.) се роди, една приятелка ми подари много красив подвързан албум, в който можех да прикачам снимка и да дописвам текст, за да увековеча всеки важен момент на порастващият малчуган. Изключително красив подарък, много мил жест, който страшно много ме амбицира да създам този уникален архив от бебешките и ранните детски години на Максим. Когато Явор се роди (сега на 6 м.), разопаковах най-накрая въпросния подарен албум и със същия ентусиазъм и мотивация се зарекох да го попълня, този път и за двамата. Реших, че това ще е страхотен спомен за момчетата някой ден, а и за мен, когато някой ден стана спаружена отрудена бабишкера, седна до камината и си налея чаша вино.

Трескаво започнах да попълвам албума. След първите вълнуващи данни, които вписах, като „невероятно интересните“ дати на раждане и на двамата (абсолютно тривиалните 5 февруари и 14 октомври), още „по-занимателните“ размери и тегло на двете момчета при раждането, стигнах до очакваният ужас да се налага да записвам, че „от днес Явор ака твърдо“ или че „май на този ден Максим се преобърна от гръб по корем“. Това определено не са вълнуващите детски спомени, които някой ден искам да чета до камината.

Защо изобщо реших, че за КОГОТО и да е, дори за Явор и Максим, би било интересно да разбере точно кой четвъртък се е прозял 8 пъти? Или точно колко нощи е ревал всеки от тях, докато им порастне първия зъб?

Максим приплака 3 нощи, а Явор три седмици разстрисаше цялата кооперация с истерични писъци, защото явно е мамут и му е избивала бивна, но се надявам да забравя тези три безсънни седмици, вместо да ги увековечавам. Първата стъпка на Максим беше доста тривиална и скучновата, като при повечето бебета, затова залагам на Явор след като направи първата си самостоятелна крачка, да друсне едно Дайкино хоро – ЕТО ТОВА е спомен, който си заслужава да бъде записан!

Хората обаче се интересуват и помнят много скучни неща, които касаят децата им. Наскоро една непозната в магазина ме попита колко тежи по-големия ми син. Признах, че нямам идея. Последният път, когато го теглих беше на кантар в кабинета на ветеринарна клиника, докато чаках да ми върнат кастрираната котка. Не виждам необходимостта да знам колко тежи, тъй като нямам (наистина) намерение да го пращам като колет някъде.

По принцип разбирам защо майките изпитват нужда да увековечават ежедневието на детето си и бих разбрала защо записват само скучните моменти, ако нямаше други. Да имаш дете обаче никак не е скучно. Да имаш бебе е като да носиш непрекъснато със себе си балон, пълен с телесни течности, който от време на време пропуска, издава пищящи звуци и се опитва да сдъвче всичко, до което се докопа.

Затова не разбирам защо някой с ума си би загубил време да записва „мега вълнуващи“ моменти на първата опитана твърда храна или първият път, когато си е напъхал целия юмрук в устата и е повърнал, вместо да запише истински важните моменти, като първия път, когато мама почти получи сърдечен удар, защото почти изпусна бебето?

Именно затова реших да напиша своя Кратък журнал със спомени от вълшебните моменти, които искам да споделя някой ден със синовете си.

Кратък журнал на ситуациите, които се объркват, когато имате деца

  1. Първият път, когато се обърнах с гръб за милимунда от секундата и Явор се изсули от столчето на пода.

След чудната възраст до 4-5 месеца, когато бебето е вързоп, който намираш на леглото или кошчето в позата, в която си го оставила, следва прелюдията към майчиният 9-ти кръг „Про-хож-да-не-то“. Това са няколкото междинни месеца, в които бебето е като изпуснат портфейл на Витошка – само преди секунда си го изпуснала и той вече отдавна не е там. Явно Исаак Нютон така е открил гравитацията – оставил е бебето си за стотна от милимундата без надзор, което е довело до великото откритие, че едно бебе продължава да се движи с постоянна скорост, освен ако върху него не действа външната сила на родителския взор. Измислил е историята с ябълката, за да не откачи жена му, като разбере, че НЕ Е ГЛЕДАЛ БЕБЕТО, КАКТО СЕ Е ОЧАКВАЛО ОТ НЕГО И ТО, ОЧЕВИДНО, Е ПАДНАЛО 12 ПЪТИ НА ГЛАВАТА СИ ОТ 25 МЕТРА ВИСОЧИНА ВЪРХУ БЕТОННА ОСНОВА СЪС СТЪРЧАЩИ ОТ НЕЯ МЕТАЛНИ ШИПОВЕ! (Така майките виждат обикновено първото падане на бебето)

 

  1. Първият път, когато си играехме на „самолетче лети“ и то ми повърна в лицето

Сто пъти акушерки, баби, други майки и вътрешното ви аз повтарят да не джуркате бебето, скоро след като е яло, но единствения начин да го проумеете е, когато го вдигнете над главата си да си играете на „лети, лети, малко самолетче“ и специалният товар на самолетчето не се изпльока върху лицето ви. С повечко късмет и бързи реакции, ще успеете да си затворите устата преди да се приземи товарчето.

 

  1. Първият път, когато се опитах да изрежа ноктите на бебето и без да искам отрязах малко кожа.14680884_10155084503446686_7308442741770763492_o

Не знам как се очаква да изрежа бебешки нокти с размера на 5 неутрона. Така си е мислел и нещастният християнин, който е измислил самобичуването с кожени каиши с метални шипове накрая. Гледали ли сте „Страстите Христови“ и кървавата сцена с бичуването? Много кървава и брутална сцена, която няма как да не гледаш, защото е като катастрофа на пътя. Гледаш колко жестоко е и се чудиш как е възможно някой сам да си го причини. Ами аз вече знам – Максим беше на няколко седмици, когато без да искам, докато му режех микроскопичните ноктенца, кръцнах и малко кожа. На фона на капката кръв от мънечката бебешка ръчичка на малкото ви новородено бебенце самобичуването вече е разумен и рационален акт.

 

  1. Първият път, когато ме наакаха.

В такива моменти друго не ви остава, освен да си припомните колко много сте искали да имате бебе. Само ако можехме да впрегнем енергията и мощността на бебешката перисталтика, нямаше да ни е нужен Южен поток. Истината е, че първият път, когато бебето ви оповръща, напишка или наака (или трите едновременно), усещането се запечатва като спомен завинаги. С времето уж надобряваме и ставаме бързи в захлупването с памперса веднага, щом видим струйка или някаква консистенция да се подава, но бебето хитрува и понякога печели.

 

  1. Първият път, когато детето е запомнило думи, които не е трябвало да помни.

Да сме откровени, майка му стара, всяка майка някога псува! Не че тя е лош човек просто скапания свят е пълен с дебили и шибани идиоти, които просто ти ебават ежедневието и направо ти скапват живота с простото си селяндурско съществуване на мижитурка и шибаняк. Опс. Ооопс. Без да искам! Ето така става и после се чудим защо първите думи на детето са „мама дай ебасимуси“.

 

  1. Първият път, когато непозната реши да ми дава непоискан съвет каква майка съм и как да си гледам децата.

Както знаем, ако има на тоя свят някой, който ЗНАЕ 100% как да възпитавате и отглеждате  детето си, то това е някой непознат. Единственият начин да се отблагодарите за непоискан съвет е да отвърнете с такъв. Да завия бебето, казвате? Мисля, че трябва да гледате Шрек 3-ти и да обърнете внимание на Фиона, за да си дооправите прическата, сега изглежда малко недовършена. Мислите, че не съм го завързала правилно в слинга ли, скъпа непозната госпожо, която се реди зад мен на касата във Фантастико? Аз мисля, че количеството фон дьо тен, което сте пльокнали на бузите си, ще е достатъчно да си измажа къщата.

 

  1. Първият път, когато друго дете на същата възраст, е по-развито от моето

Направо е невероятно как след поколенията X, Y, Z, Милениум, Индиго (сигурно изпускам някое важно поколение с още по-гръмко название), новинарските емисии все още не са заменени от рубрики „Поредния световен проблем решен от 2-месечно бебе!“. Ако не вярвате, прочетете някой майчин форум как бебета на 3 месеца ядат спокойно масло, фонтанели се затварят на 2-месечна възраст, бебета прохождат на 4-месечна възраст и т.н., докато на по-малкия ми хубосник най-голямото постижение е, че успя да си хване с ръка крачето и да си го напъха в устата. Докато чакам 6-месечното си бебе някой ден да проходи, а 9-годишния да продължава да умножава и дели, мога само да се надявам другите брилятни дечица да решат до месец-два проблема в Сирия, до юли да открият лечение на рака и да намерят извънземен живот, докато си играят с Легото.

 

  1. Първият път, когато бебето истеряса на обществено място.

Максим никога, ама като казвам никога, имам предвид точно това – нито веднъж не се е тръшкал на обществено място, в магазин, в ресторант или където и да е. Знам, че сигурно си мислите, че ви лъжа и той не е истинско момче, а е кукла Кен от пластелин, но имам свидетели, които да потвърдят, че ДОРИ В МАГАЗИН ДЖЪМБО Максим никога не е правил сцена и не се е тръшкал. А родителите, които са имали неблагоразумието да влязат в Джъмбо с децата си, знаят за какво изпитание на духа и тялото говорим. Явор обаче успя вече да пореве истеричаво по време на един спокоен следобеден обяд, просто защото така.

 

  1. Първият път, когато забравих да натисна спирачката на количката.

Ако имаше Олимпийска дисциплина, в която състезателите сме Юсеин Болт, Карл Люис и аз, тичаща след засилваща се по улицата количка, щях вече да забърсвам праха от медала си. Не разбирам всичкото внимание към времето за ускорение от 0 до 100 на спортен автомобил и всякакви реклами с Мартин Чой, когато на една проста бебешка количка без спирачки по нанадолнище ускорението е от 0 до 4 000 км/час за 0,3 секунди. Еволюцията се дължи на именно такива преживявания, когато майки така си премятат краката връз главата по нанадолнището на някоя улица, че сърцето им буквално се качва в гърлото, а мускулите се съкращават за отрицателно време.

 

  1. Първият път, когато не можех да си спомня подробностите около бременността и раждането на първото дете и затова исках да родя и второ.

Всичко изглежда вълшебно и розово в спомените, дали не забравяме нещо, някаква маловажна подробност? Бременност и раждане, наистина ли е имало нещо неприятно в тях? Сигурно е понаболявало, но хайде сега детинщини, и да си прещипеш пръста боли понякога, но не е кой знае какво. Кой в днешно време не пие шепа хапчета всеки ден? И на кой днес пък не са му двете ръце в сини буци от ежедневни инжекции хепарин? Това са съвсем нормални естествени и ежедневни неща, да не ставаме драматични. Да, сигурно е имало моменти, в които локвата кръв в краката ви ви е изкарвала акъла и се налагало да лежите в болница за по седмица, но хайде сега – на всеки се случва малко да се стресне като му бипнат на кръстовище, нали! Кому е нужно да има пари или пък време?! Пфу, това пък да ти стигат парите и да имаш време са все остарели, назадничави неща. Съвремените, прогресивни, модерни хора не спят, никога не спят, ама съвсем никога, за да имат време да са вегани и грамър нацита – къде сте тръгали вие със следродилната депресия, системно безсъние и крайно физическо изтощение да се оплаквате? Сериозно, не бъдете лигли, родете второ, трето, 25-то.

Иначе, сериозно, ако имате топки и физически (и финансово) можете да си го позволите, не раждайте – осиновете.

За 9 години и 6 месеца толкоз. Тепърва чакам пубертета на Максим, за да видя Краткия ми журнал дали няма да стане Енциклопедия.

 

 

 

 

 

Advertisements

One comment on “Кратък журнал на ситуациите, които ще се объркат, когато имате деца

  1. vesela
    май 18, 2017

    Едно време, когато бях млада майка на ръба на нервния срив, нямаше ни интернети, ни блогове, ни фейсбуци. Та се налагаше да си позаписваме това-онова от гига-мега-турбо важното поетапно развитие на отрочетата. Щото се забравя, нЕма к’во да говорим. Сега нищо не налага тази пунктоалност- пишем си в мрежата, тя помни и след време израстналите тормозатори, ако искат, да заповядат и да четат. Понеже ЕГН-то ми е от зората на шейсетте, продължавам да си увековечавам „моментите“ по допотопния начин- изваждам си снимките на хартиен носител , редя ги в албумчета и бая се емоционирам, колчем ги разгърна. Абе, важно е да се помни, а как- Стив Джобс да каже, или па Илън Мъск…

    Like

Кажете си

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s