Муша-Буша в собствен сос, добро и зло, в здраве и болест, в dial-up и оптичен интернет, в и извън времето, внапредвид и деЦки от НОЙ

Ако еволюцията на човека беше приключила, майките нямаше да са само с две ръце.

Бойните белези на майчинството

„Мамо, на другите жени защо гърдите сочат напред, а твоите надолу?“

Това е въпросът, който моят син не ми е задал, но сигурно само от възпитание (да се чете – страх от тежката майчина ръка), не че не си го мисли. Когато брат му се роди, по-големия ми син един ден ми ръчка с пръст корема и попита дали вътре няма още едно бебе. Ама сигурна ли съм, защото иначе защо така се друсал…

“Мамо, защо си дебела?”, попита веднъж, докато вечеряхме. Явно между залъците съм успяла да докарам милозлива физиономия, защото почти веднага се коригира и каза: „Не исках да кажа дебела, а …че си кръгла. Мамо, защо си така…кръгла?“

Еми… как да отговоря на такъв въпрос!? Да му кажа ли, че за бънджи корема са виновни той и брат му? И че и моите гърди едно време са сочели напред, многовиблагодарязавъпроса, преди той и брат му да ги ползват за изхранване и биберон. Няма как да му кажа такова нещо, той е на 9, а и на 99 да е, пак няма как да му кажа такова нещо.

Когато беше много по-малък, се къпехме заедно. До един момент, в който посочи с показалец кожата на корема ми и каза:

„Мамо, коремът ти е като покривка“, и после задърпа кожата нагоре-надолу, явно да изтупа трохите от останалото ми достойнство и суета.

Не знам защо децата имат гадния навик да сочат с пръст физическите недостатъци и, ако случайно си се разсеяла и не видиш соченото, за всеки случай го хващат с пръсти и ти го навират в лицето.

Прехапваш устни и стискаш зъби. Той все пак е на 9 и само секунди по-късно вече е забравил за какво сме говорили.

До след няколко дни.

Съседка му казала, че много прилича на мен. Той пък се засегнал, защото неговата коса била тъмно руса, а моята била по-руса, освен това аз съм имала бръчки, казал той.

Бръчки съм имала. Ето това се казва удар в слабините.

Бръчки. Сбръчкана съм била. Разбираш ли. На 37 сбръчкана стафида ме нарече малкият пикльо.

Знам, че не е искал да ме обиди. Знам, че го е казал с чисто сърце, както го е мислел, без да разбира, че такова изказване може да нарани майка му. Децата не ни съдят, те просто изказват на глас наблюденията си. А и той е прав. Аз наистина имам бръчки. И гърдите ми наистина вече не са каквито бяха.

При втората бременност качих 30 килограма и ако детето не забелязва колко съм дебела, ще се притесня ужасно за преценката му и за необходимостта от очен преглед.

Облизах си раните от казаното и си поплаках малко с носталгия по загубеното дупе, гърди и корем (загубеното от гърдите очевидно е отишло в корема). Тъкмо му обяснявах защо не е хубаво да казва такива неща на хората и че съпругите също не харесват подобни коментари, не само майките, когато осъзнах, че не искам момчетата ми да ме виждат разстроена от коментари за външния ми вид.

Искам да видят, че не ми пука за такива изявления. За 37-те си години косата ми има твърде много бели коси, около очите ми има твърде много бръчки, гърдите ми вече не са щръкнали напред, дупето ми не е „бразилско“ и коремът ми отдавна не е плосък, но вътрешно съм хубава и винаги ще бъда хубава, дори и на 100 години.

Искам синовете ми да се харесват такива, каквито са отвътре, и да харесват хората около себе си, особено жените, заради тях самите, а не заради щръкналите им стегнати гърди или дупе като барабанче, или безупречна кожа. Защото тези неща не са вечни и ако някой си планира щастието на база външния вид, си е направо прецакан.

Когато беше по-малък, веднъж ме попита защо коремът ми е на райета. Първоначално ми стана малко мъчно и за секунда ми се искаше да му обясня какви следи оставя бременността по майчиното тяло, но после си казах: „Защо? Защо да казвам това на едно малко дете?“

Затова му казах, че мама бавно се превръща в тигър.

Хлапето много се зарадва, че майка му вече има първите следи на бенгалския тигър, а аз се почувствах адски добре и вече стриите не бяха белег, а хубав спомен.

Advertisements

Кажете си

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: