Муша-Буша в пространството

Всичко, което харесвам е или незаконно, неморално, калорично, пристрастяващо, скъпо или невъзможно.

В търсене на един звънящ телефон

Ще оставя тука една история. Да кажем, случила се на една жена, един мъж, едно дете зад кадър, един телефон и една ИКЕА. Мъжът и жената оставили детето в детския кът на ИКЕА, където в замяна дали на жената мобифон. Мъжът и жената се разходили напоително около 2 часа, закупили артикул със странно шведско име, което еднакво може да се преведе като „скарида в зелен облак“, и като „дървесна кукумявка зад хоризонт“. Артикулът бил тежък и жената и мъжът се наредили на опашката пред отдел „Доставка до дома“. Докато чакали, заедно с други мъже и жени, отнякъде се чула много дразнеща мелодия от телефон. Чакащите на опашката, обаче, погледнали с разбиране единствения служител в отдела, който се опитвал да помогне на няколко клиента едновременно. Нормално е човекът да не може сега да говори по дразнещия телефон, който не спирал да звъни. В следващите десетина минути влудяващата полифонична мелодия огласяла опашката пред отдел „Доставки до дома“, мъжът и жената се спогледали с повдигане на вежди и мълчаливо осъдили простака, който инатливо и много невъзпитано не си вдига телефона. На ръба на исхемична криза, с припряни нервни жестове, слжителката от съседния отдел „Монтаж“ с втурнала към бюрото на служителя от „Доставки“ и в кресчендо попитала: „Това на Велка ли е телефона? Да не си го е забравила!?!?!?“ От съпричасност всички на опашката започнали да се дупят около бюрото и да източват вратове като перископи, с надежда да локализират откъде идва невротично дразнещия полифоничен тормоз. Жената и мъжът, разбира се, също се включили в тази мисия. С ловък жест и лек подскок жената скочила веднага до ниското място под бюрото на съседния отдел, където последно се чула мелодията. „Ето го, тук е, зад това бюро звъни, чувам го!“, извикала тя. Телефонът звъннал още два пъти в доказателство. Всички се вкупчили и наклякали с наострени уши. Нищо не се чуло. Хората с разочарование се оттеглили крачка назад и отново се заслушали. Това, че трикрилен гардероб трябва да пътува до Лясковец, а след него чакат още 4 колички и остават само 5 минути от работното време на ИКЕА вече не било толкова важно за хората пред и зад бюро „Доставки“ – явно този, който звънял, имал да каже нещо много важно, защото телефонът пак упорито започнал да звъни. Жената, очевидно с по-добър слух от другите, първа чула мелодията и посочила с лека изненада краят на другото бюро, това пред нея. Насъбралата се малка тълпа закимала положително, чули се възгласи: „Да, така е, звъни оттам… странно, как се движи звука, чува се от различни места…“ Притихнали пред това научно чудо – телефон на собствен ход , който се премества от място на място, търси случаен минувач на опашката и му звъни с надежда все някой да го чуе, служителите и гражданите само мълчаливо посочвали откъде чуват звука на все по-дразнещата и повищава се полифонична мелодия. Като че ли и самият телефон се изнервил от тази игра на криеница и започнал все по-истерично да свири. Собственикът на гардероба, който щял да пътува към Лясковец, и мъжът на жената едновременно посочили джоба на черната й рокля, който, странно, издавал звук. „Вие звъните, май…“, казал Лясковския гардеробо-притежател. „Дали не е мобифона от детския кът?“, повдигнал основателен въпрос мъжа на жената. Недоверчива, но безпристрастна и справедлива, жената пъхнала ръка в левия си джоб и с искрена изненада извадила оттам вече виещия мобифон, от който служителите от другия отдел на ИКЕА, детския кът, се опитвали да привикат родителите да си вземат детето, защото детския кът вече затварял. След това жената и мъжът били много хрисими и много внимавали как попълват данните за доставката; притеснявали се, макар и напълно без причина, служителят и другите чакащи да не помислят, че са с леки психични отклонения или забавено развитие.

Така е, мили хора, случват се и такива неща в днешното модернизирано технологично съвремие, в което пластмасови предмети може да се окажат звънящи в неподходящия джоб на неподходящия човек…

One comment on “В търсене на един звънящ телефон

  1. Звезделина
    септември 10, 2015

    Заслужаваше си чакането! Представих си надупени хора, наострили уши. А детето какво каза?

    Like

Кажете си

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Information

This entry was posted on август 31, 2015 by in да си кажа....

Навигация