Муша-Буша в пространството

Всичко, което харесвам е или незаконно, неморално, калорично, пристрастяващо, скъпо или невъзможно.

(не) отива една жена на лекар

Знам само, че няма как 33 години трудов стаж в спешната медицинска помощ да не ти се отразят.

Може би това обяснява защо в медицинския кръгозор на майка ми са се запаметили диагнози като „Елефантиаза“ (или Слонова болест), „Хипертрихоза“ (или Синдром на върколака), болест на „пълзящата кожа“ и „обострена рефлексия“, които майка ми обобщава в отговор на въпросителния, но притеснен, поглед на съседа Стоил, който пита тази бенка нормална ли е, с краткото: „Емболия. Ще умреш.“ Сърцето на Стоил прескача удар-два и в ококорените му очи се прокрадва недоверие: „Ама сигурна ли си?“ Майка ми веднага заема онази специфична поза на лекарка от линейка на Бърза помощ с пъхнати ръце в джобовете на престилката и изпъчени гърди, отмята назад глава и го поглежда с физиономия „Абе ти какъв си, кой си, що си! Ти ли в мене се съмняваш, бе, който дори не знае какво е лупус, бе!“

Стоил не смее да й противоречи. С плах глас и поглед в земята прошепва: „Ама това е само една бенчица…“ Майка ми го прекъсва припряно и повишава глас: „Това е бенка, която ще порасне, ще обхване гръбнака ти и по него ще стигне до малкия мозък, от което ще се увеличи щитовидната ти жлеза, ще получиш Базедова болест, ще ти изскочат очите и от това ще ти се разширят зениците, което ще доведе до системно главоболие, от което няма да можеш да спиш и понеже ще си изтощен, ще отслабнеш много и няма да можеш да се бориш с бактериите и вирусите във въздуха. Така ще се разболееш от вирусна ангина, ще ти се запушат синусите и няма да можеш да дишаш и ще имаш упорита суха кашлица и един ден ще се напънеш да се изкашляш, и от напъна в мозъка ти ще се образува съсирек, който ще запуши главната ти артерия и ще умреш от емболия! СЕГА СТАНА ЛИ ЯСНО, ЧЕ СЪМ ПРАВА?“

Стоил е спрял да диша преди 3 минути и само се взира в майка ми с ужас. Тя сепнато поема въздух и вече с по-спокоен нисък глас казва: „А може и да не е емболия, може да е обикновен злокачествен тумор…или инсулт…“

Когато майка ми е учила медицина и до голяма степен в повечето време, когато я е практикувала (имам предвид легално), за човечеството всяка пъпчица или коремна болка е била симптом за смъртоносно заболяване. Дотогава болестите са се казвали простичко – заушка, охтика, кашлица, чума, проказа. И общото между тях е било, че от всичко се умира, с или без лечение с пиявици, източване на кръвта, заколване на агне или танцуване по нощница на хълма над гробището.

Как семплите състояния като кашлица, проказа и заушка са били заменени от синдромът на Тричър Колинс, синдромът на Туре, синдромът на Св. Вит и други хора със странни имена? Вероятно електричеството още не е било измислено, когато майка ми се е готвела за държавния си изпит по медицина – трансплантация на свински гръбначен стълб в дървесна жаба под втренчения поглед на портрета на Енгелс в операционната. Сигурно липсата на електрическа светлина е основната причина брадясали лаборанти с престилки, които миришат на нафталин, да заспиват до някоя колбичка с посявка на неизвестни дотогава бактерии и да се събуждат с коремен тиф, ебола и сифилис едновременно. Не им оставало нищо друго, освен в последните часове от лаборантския си живот да описват с наплюнчен молив всеки свой симптом, болежка и цвят на изпражнения и да се подписват отдолу с „Оттук нататък тази болест ще се казва на мен©! Къщичка, заключ!“.

Някъде във втората половина на медицинския трудов стаж на майка ми са се изчерпали свободните имена на известни хора, с които да кръщават различите форми повръщано, акано, изкихано и кожно. След като медицинската наука увековечила синдромите на Диоген, Стендал, Фреголи, Аспергер, дошло времето на съвременните куул имена на заболявания, като астробластома. Уау. Астро. Бластома. Астро-бла-сто-ма, оле! Авада Кедавра и Астробластома, Волдемор!

Ако някога, когато майка ми е била в първи курс на медицинския университет, коремният тиф е причинявал сърдечна недостатъчност, отпадналост, главоболие и безсъние, днешните артистични астробластоми са съвсем друга ракия. Някога пациентите са се въргаляли в повръщано и акано, а днес снимат с инстаграм художествената гастрономна инсталация, която вътрешностите им са оформили в специално за целта пластмасово легенче с ергономична форма и цвят, който отива на очите на пациента.

Проблемът на съвременните болести е, че антибиотиците вече са унищожили „добрите“ болести и са останали само такива, които си ходят на дружки с още поне две, най-често хормонални разстройства.

И искам да ви кажа, че знам какво му е на Стоил. Когато имаш такава майка, не ходиш на лекар. Съзнателно отлагаш посещението до момента, в който червото отново се подаде от корема ти, въпреки втората лепенка. Част от страха ми да кажа на майка, когато съм болна, е защото е изключително вероятно да ме диагностицира с тумор на простатата, причинен от пиене на студена кока-кола миналото лято и ако не ме убие простатата, със сигурност още в петък ще получа инсулт. Или два. И гръдна жаба. С оток на емфизема. Втората причина е, че майка ми е традиционалист в лечението и е убедена, че всичко се лекува с тетрациклин (който не се произвежда от много отдавна, когато още имаше „Милион и едно желания“ и аз не можех да избягам от майчината медицинска грижа) и болното място се налага с живовляк, напоен в калиев перманганат. Вероятно и други хора лекуват рана на крака с току-що извадена медуза от морето. Или обрив на глезена с китайско зеле. Или болната котка с коктейл от доксациклин, аналгин хинин и лъжичка мед („да го преглътне по-лесно!“).

Не? Вие не се ли лекувате така?

Не?

И АЗ НЕ! И затова ме е страх да й кажа, че съм болна.

Макар че майка ми се пенсионира преди много години, съкварталците на Стоил предпочитат да отидат при нея за съвет и лечение, вместо да разчитат на НЗОК. Много е възможно майка ми да им каже, че вече всъщност са умрели от тежка форма на чума и когато отидат на лекар за второ мнение, новината, че са живи и просто имат колит да ги зарадва неописуемо и да даде нова перспектива на живота им. Един вид втори шанс. Друга причина за наплива към лечебницата на леля Лидия е, че пациентът може да си мисли, че има наследствена шизофрения, но кратко събеседване с майка ми и нейния 33-годишен лекарски стаж може да внесе нови измерения на проблема с главата. Пациентът може да сподели с майка ми, че вече не чува гласове, а майка ми веднага ще предположи, че има проблеми със слуха и вероятно покрай оглушаването, е възможно да има и глаукома или артрит. А защо не и двете? Така пациентът ще знае да обърне внимание не само на психиатъра си, но да посети и УНГ и невролог. Превенция, превенция. Ако се хване навреме артрита, има шанс да се избегне ампутация на долните крайници и присаждане на коса. Така съветва мъдро майка ми, а пациентът кима разбиращо, попива това медицинско познание и се чуди да се обеси ли или да легне във ваната с тостера, да си спести предстоящата здравословна тегоба.

Бих искала да помогна на квартала и да спася поне един хипохондрик от медицинска консултация с майка ми. Ще изготвя въпросник и ще го закача на портата й, един своеобразен вход към Адът на Данте и неговите 9 форми на псориазис. А на майка ще й подаря наръчник как да НЕ кажем на човек с главоболие, че има непознат за съвремието смъртоносен вирус, който причинява падане на кожата, отделяне на главата от тялото и дълга и болезнена смърт в кръв и черва.

One comment on “(не) отива една жена на лекар

  1. НАТАША
    юли 20, 2015

    ХАРЕСВАМ СВЕЖИЯТ ВИ СТИЛ,НЕСВЪРШВАЩОТО ВИ ЧУВСТВО ЗА ХУМОР И САМОИРОНИЯ!!!

    Like

Кажете си

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Information

This entry was posted on август 8, 2014 by in всичко за майка ми.

Навигация

%d bloggers like this: