Муша-Буша в пространството

Всичко, което харесвам е или незаконно, неморално, калорично, пристрастяващо, скъпо или невъзможно.

Подай ръка…с кифла!

Който ме познава, знае, че съм много жалостива, понякога излишно. Вместо пари обикновено подавам някой кроасан или вафла. Аз съм по захранването, не по икономическата помощ.

Веднъж бях направила банички, да занеса на майка ми. На светофара под Моста на НДК мърляво мургаво хлапе почука на прозореца да иска стотинки. Отворих прозореца и му подадох баничка. Докато светне зелено хлапето доведе брат си и баща си и след секунди цялото семейство мляскаха банички и с дъжд от точени кори и сирене се отблагодаряваха.

Тази сутрин пред Пикадили виждам спретната бабка, рови в контейнера. Тази гледка моменталически отключва в мен оная тиха лудост, която ме караше да рева на рекламите, когато бях бременна. Няма по-умилителна гледка за мен от натюрморта баба със старо проскубано куче, застанали до контейнер за боклук на Попа, да продава китка здравец. Завтичвам се към магазина, закупувам хляб и тичам обратно да потупам бабката по гърба. До контейнера момчета разтоварват стока от товарен камион, наблюдават бабката безучастно и бъдещата пенсионерка с боядисана със синка коса в мен вътрешно изцъква с език неодобрително. Почуквам внимателно бабката по рамото, тя се обръща, подавам хляба и казвам „Заповядайте, госпожо.“

awrMgQx_460s_v1Следва диалог малко смущаващ и унизителен, в който става ясно, че бабката всъщност е от село и има кокошки и рови точно в тоя контейнер за изхвърлени от магазина зеленчуци и плодове. Аз се изчервявам, ставам с 3 сантиметра по-ниска и като тихо пръцкало се изнасям със закупения хляб. Сега не ми остава друго, освен да направя пържени филийки и да обиколя всички светофари на София с терапевтична цел.

 

3 comments on “Подай ръка…с кифла!

  1. Весела
    октомври 25, 2013

    Муша… е страхотна! Добре, че това лято мернах в e-vestnik шедьовъра за Карадере, та разбрах за блога. Господ да го поживи Ив.Бакалов – всичко изчетох и чакам за още. Ама как чакааам…

    Like

  2. The writer of coffeechapter
    февруари 14, 2014

    Преди време и аз имах един такъв изблик, но той се секна по следния начин: бях си купила два дюнера на цената на един, изядох единия и се разминах с един клошар, подадох му го и той ми каза едва ли не карайки ми се „Не искам храна, а пари !“ и даде дюнера на кучето до него, което го разрови и изяде само месото. Така приключи този мой порив.

    Like

  3. Stanko
    март 11, 2014

    най после си призна че си пръцкало🙂

    Like

Кажете си

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Information

This entry was posted on октомври 18, 2013 by in да си кажа....

Навигация