Топлоfuckация

Топлофикация София нямали профил във фейсбук, затова ще споделя с вас, може някоя Ваша леля или братовчедка да работи там.

С две думи: служителите там са нефелни.

 

С малко повече от две:

Аз отдавна знам, че в Топлоfuckация работят хора, които участват в обществен експеримент. В предишният ми апартамент близо година получавах месечна сметка от 200 лева, без да ползвам парно и след като внасях всеки меец 200 лева. Впоследствие се оказа, че счетоводителката/касиерката/леля Венче не помислила, че съм написала абонатния номер в платежното, а търсела фактура на името на вносителя и, накратко, не знаела, че аз плащам тези сметки. Днес, обаче, те припомниха отново за себе си. Само като споменах, че искам да ми се приспадне начислената лихва, леля Венче получи едновременно сърдечна криза, СПИН, гръдна жаба и коксартроза, а аз се отказах да търся интелигентна форма на живот в Топлоfuckация.

Неуважаеми топлоизмерватели, използвам боб за готвене, не за гадаене КОГА ще посетите адреса да отчетете уредите, особено когато три пъти триете с маркер и надписвате с химикалка датата и часа. Разбирам, че вашето работно време е по-важно от това на потребителите, които си тръгват от работните места по-рано, нетърпеливи за очакваната среща с вас в пет часа. Пардон, „след 17 часа“, както пише (май последната) редакция с химикал на бележката. Не знам дали ви е направило впечатление, че обикновено жилищните сгради притежават една сложна и научно недоказана технология, която обикновените топло-потребители наричат ЗВЪНЕЦ. Той се натиска с пръст, крайник или химикалка и известява чакащите потребители, че вие сте готови да влезнете с обувки и кални в чистите им домове със синьо килимче, за да запишете някакви цифри, от които зависи дали другия месец ще ядем месо.

След като изчаках напразно паметното позвъняване 36 минути, реших да се разходя из блока (9 етажа, една кратка тренировъчна мисия със стълби), видях на вратата залепена от вас бележка. Залепена от вашите мръснички, тъпоглави, нахални и нефелни пръстенца бележка, на която ми пишете с удивителни как ДВА ПЪТИ сте посетили адреса ми и сега, понеже никой не ви е отворил (по миризмата е трябвало да усетя, че сте отвън и да отворя порти и да постеля рогозка вероятно?), мога да се обадя на телефон еди-кой-си, за да насроча нова дата за посещение, за което ще ни таксувате по „3 лева на разпределител и 8,40 лева за транспортни разходи“.

Очевидно тези Разпределители пътуват до квартал Стрелбище в София от покрайнините на гр. Ямбол, щом транспортните им разходи са 8,40 лева и затова решавам да не ги разхождам излишно. Подхождам съвременно, через обаждане на посочения телефон: 955-43-59.

На посочения телефон леля Венче, която се взира с лупите си в нечии платежни и вече 48-ма минута не може да разбере това датата на плащане ли е или сумата по фактура, отказва 5 пъти да общува с мен. Или, може би подобно на митичните и (не много умни) разпределители, които не са информирани за измислянето на звънеца, и тя не е сигурна зелена или червена слушалка трябва да натисне, когато пластмасовата кутия на бюрото й издава звук.

Изключително силно се надявам, че има Провидение и тъй като не можете да си спрете парното през зимата, на леля Венче в кабинетчето се надявам да й изгори електрическото табло. Единствено и само други подобни мозъчни фусили като вас биха могли да ви оправят, неуважаема Топлоfuckация.