Муша-Буша в пространството

Всичко, което харесвам е или незаконно, неморално, калорично, пристрастяващо, скъпо или невъзможно.

фифти шейдс оф ай ем соу дистрактед

Не мога да дочета двете книги, на които цикля вече месец – „Червеният дракон“, защото синът ми гледа през няколко дни едно анимационно как да си отгледаш дракон и на всяка страница в главата ми изниква образът на Антъни Хопкинс (покрай „Мълчанието на агнетата“), който яде сурова риба до едно езеро, пърха с криле и през носът му излиза огън. Отмятам образа на Антъни Хопкинс, тва, викам си, даже е нелепо. Зачитам се. Обаче се сещам, че моя приятелка му вика Антъни ХипХопкинс. Секунда, какво стана в предната страница? Някой го убиха? Кой? Защо? Ама умрял ли е? А това коя книга е? Отново тъкмо се концентрирам и БАМ – ама защо викингите толкова мразят Антъни Хипхопкинс?

Другата книга вече я гледам така, все едно на всяка четна страница трява да пия рициново масло. До такава безподобна степен ми е втръснало от нея. Съдебна патоложка разследва сериен изнасилвач. Още преди 48 страници забелязах, че бъркам името на патоложката с това на главния заподозрян. Те нали всички са е Смит, нямат Смитков или Смиткова… В книгата са с различни имена, Джоунс и Робинсън, но очевидно не съм внимавала. 48 страници, препрочетени три пъти, защото на всеки диалог между патоложката и полицаите негодувам тая каква е двуличница и актриса – хем ги изнасилва и убива, хем лъже полицията, че разследва собствените си престъпления. И пак – фейспалм и превъртам с 48 страници назад. Не мога да разбера кой кого и защо уби 12 жени. Или бяха 9? Жени ли бяха само? А всички ли уби или всички изнасили, а една я бутна кола? Офффф. И така подхванах нова книга.

965737_375_282_4x3Майка ми (76 г., украинка, вдовица, по натура изкукуригало какаду, бивш кадър на Бърза помощ със стаж 35 години) се жалва, че изчела всичките си книги от поредицата Арлекино, Мистериозният гост и Елизабет, Нежност в пшеницата и Шана 1, 2 и 3 и помоли да й купя нова „любовна художествена литература“. В книжарницата, гордо изпъчила вратовръзка, се фукаше „Петдесет нюанса сиво“. Книгата, която прелъсти целия свят удивителен знак. Автор Е Л Джеймс. Аз харесвам много „Професия Блондинка“, и двете части, нещо като житейско верую са, нали, затова си казах, щом Е Л е написала книгата, няма начин да не става за майка ми.

Книгата е 493 страници. Докато прелиствах, на последната страница мернах репликата „- Не си отивай!“ и тва малко ми развали края, начи свършва с драма!

Прочела съм в последните два дни 113 страници. А дори не знам как.

Толкова е увлекателно това четиво, че нямам никаква идея какво пише в първите 99 страници. Докато четях 6 глави, успях да изгледам и „Облакът Атлас“, „В Бруж“, започнах да гледам Wanderlust. От книгата разбрах, че Е Л е освирепяла фенка на „Здрач“, само че в този случай супер-дупер-куул-мега-хипер-якия пич вампир е важен милиардер на 27 години (а някои от нас и на 33 години не могат да се похвалят със спестени 38 лева…), а смотлата в жълт оръфляк е 21-годишна девствена студентка. Някак си в тия 99 страници те се срещат, очевидно се влюбват, понеже е евридейпикчър индустриалци-милиардери да се влюбват умопомрачително по оръфани и малко глуповати, но девствени моминки и така, нали, в рози, сатен, прасковен цвят и аромат на канела и ошав всичко им се получава.

На 99 страница си викам – това е най-чОдесната книга за майка ми. Тя става в 4:30 сутринта, има много ангажименти през деня и когато не завладява света, не измита цялата улица пред нас, не мие прозорците с маркуча и не лекува с Тетрациклин поредното прибрано бездомно животно, ще прочита на ден по страничка-две и воала – ето й страхотен льобовен роман, който да я вълнува и кара да въздиша до 2015 година!

И после ТЪРЪДЪДЪЪЪЪ. На страница номер 100 попадаме на 7 параграфа описание на стая с камшици, белезници, халки, вериги, тупалки, бухалки, тигани, метални пейки, въжета, колани, балдахини, монахини, мохикани, с буркани, без буркани, рококо, трикраки столчета, бастуни и други обичайни артикули от кварталната железария до вас. На страница 101 аз се чувствам като майка ми – сигурно и тя седи с премрежен поглед и присвити очи, повдигнала замислено лява вежда и подпряла с показалец брадичка с въпрос:

КВО СТАВА ТУКА БЕ?!

Викам си, това ще да е бедеесем сигурно, ама си го казвам това, за да не се чувствам съвсем проста и изостанала от съвременните сексуални тенденции. Няма страшно, викам си, майка ми няма да разбере и ще прескочи тия две страници. Няколко страници по-нататък героите вече са излезли от кварталната железария, но са седнали на писалищно бюро, за да четат и парафират едни Общи условия за ползване на техния взаимен секс, в който тя се съгласява да не си пикат и акат един върху друг с пича, да не си пускат ток, да не правят тройки с копитни животни и други такива дисклеймъри.

Мисля си, майка ми може и да заподозре, че тия двамата искат да се сношават. Дано се размине по-нататък.

Една страница по-късно майка ми ще пляска с ръце от радост и възторг, защото разбираме, че главната героиня, вероятно е далтонистка, след като вижда само петдесет нюанса сиво, е съумяла в нашето забързано съвремие на стрес, фастфууд, фастдринкс и фастдикс да остане девствена на 21 години. След прочита на страница 112 майка ми ще ми се обади по телефона да ми каже как за момичетата, дето не правят секс на 21 пишат книги, а за мен и един очерк никой не е написал, защото не разполагам с девственост.

Ще преживея това. Остават 300 страници до края, тя едва ли ще остане девствена.

Боже, толкова трудно се чете тази книга! Не ме кара да се чувствам по-млада като авторката или като аудиторията, за която предполагам е писана, а ме кара да искам да й шлесна два шамара и да й кажа, че човешката кръв не циркулира със „скоростта на болид“ и че като си свалиш дрехите, не оставаш „увита в замечтания му, замъглен, пушечно-сив, потъмнял, дълбок като пещера непроницаем поглед“, оставаш гола по шошолина, мойто момиче! Не разбирам как в едно „добър ден“ има толкова много черни, потъмнели, сиво-опушени, ама иначе лъчезарни, но прикрити зад студената маска на малко тъжно момче с роял, което всъщност е един силен мъж с железария в мазето, измъчени, но възбудени и нежни, но малко груби ОЧИ. Има „добър ден“ и очи. Точка. Тази жена, също като любимата ми Бела от „Здрач“, си живее живота на стоп-кадър – отива да си купи хляб и, докато й казват сметката, тя паузира живота, вглежда се в очите на касиера и там тръгва черно-бял френски филм от Втората световна война.

Ядосано се връщам обратно към страниците, където загубвам едни ценни петнадесет минути от живота си над репликата „заби зъби“. Не знам защо, започвам да го казвам на глас. Заби зъби. Заби зъби. Божке, това е идиотско. Заби зъби. А зъби заби ли? А има ли зъби да заби? А някакъв говорен дефект имате ли? Заби зъби. Логопедката ми дали може да каже три пъти едно след друго забизъби забизъби забизъби? Петнадесет минути… Вече готовите мозъчни гънки се разгъват и изглаждат. Повтаряйте след мен: Заби зъби.

Ох, тия двамата ще правят ли секс или да давам на майка ми книгата? Какво ще се случва в железарията долу? За нея разбрах, а той девствен ли е? Тя до края на книгата ще успее ли да види и друг цвят, освен петдесет сивоти? Е Л Джеймс секс някога правила ли е? Как така тази книга е прелъстила целия свят? Аз вече сто страници не съм възбудена и грам, проблем ли имам? А? А?!

О, мадър оф драгънс, още стотици страници във всякакви нюянси на разсейването ме очакват!

20 comments on “фифти шейдс оф ай ем соу дистрактед

  1. Marfa
    януари 9, 2013

    Муша Бушоооо!!!!!!!! Страхотна си! Обичам та!😀😆❤

    Like

  2. Michel
    януари 9, 2013

    Смял се на глас, умрял от смях!😀

    Like

  3. Загубата на девственост е сложен проблем.
    Ето в „Здрач“ младежът си е девствен от сто години и това не му пречи да се катери по дърветата, което е свързано с някои неудобства при определено състояние на пещеристото тяло (да не се бърка със Съева дупка, различно е).
    Що се отнася до използването на подръчни средства, закупени от кварталната железария, то тук всичко се свежда до цитиране на „Историята на О“. Все пак академичния стил предполага добро познаване на материята, най-вече в теоретичен план.
    Въпросът със секса за мен винаги е бил неразбираем.
    Сексът е форма на взаимодействие между епителни тъкани.
    Биологията никога не ми е била силна страна.
    Обемът на написаното е нещо различно. Не може с няколко думи да се обясни нещо толкова сложно като първичния мерак.
    Преди известно време се опитах да обясня какво точно означава „куноичи“. Само на името отделих три странници. Докато стигна до еротичните похвати, вече се бяха натрупали доста два неиздадени ръкописа, една монография, седем статии, три доктората, два доклада и една популярна статия. Реших да спра до тик, за да не ме обвинят в дребнотемие.

    Liked by 1 person

  4. veneliniliev
    януари 9, 2013

    Мдааа! Няма да я купя тази книга явно. И аз се зачетох в нея в една книжарница, попаднах на некви възбудетелни пасажи и се по-възбудих /а защо, не знам! /. Огледах се дискретно наоколо, но никой нищо не беше забелязал. Оставих книгата и бях забравил за нея чак до днес. Но, като чета твоите впичатления и щом има девствени, детствени и дествени девойки, ни ща да си я купувам. Но, ще чакам да я дочетеш ти и да продължиш със споделянето тук. Мооооля тееее!

    П.П. На мен пък вуйна ми е украинка.🙂

    Like

  5. They call me Smith
    януари 9, 2013

    На летището в Гибралтар решавам да си купя книга за да има какво да чета до Лондон и после до София. От всички корици на които нямаше мъртвобледи девойки с тъмночервени очи се спрях на 50 Shades of Grey. Blunder номер 1 се оказа това, че успях погрешка да взема втората част от рафта. Плащам си и сядам на терасата (с великолепен изглед към Скалата). След първия абзац усетих, че нещо не е както трябва при все, че изкарах само 4 на изпита по литературна теория. Обръщам книгата и осъзнавам, че съм по средата на чутовната бестселър-трилогия „50 Shades…“ Връщам се обратно в книжарницата и купувам първата част. Останалото си описала съвсем точно. Първият полъх разочарование настъпи когато установих, че госпожица Стийл има ужасно беден речник що се касае до експресивност на тема емоции. „Crap!“ и „Holy crap!“ са единствените реплики, които изразяват широкият спектър (ако можем да се доверим за това) от емоции у главната героиня (но за да съм напълно честен ще отбележа, че когато разбрах, че е деВСТВена и аз възкликнах „O, crap!“). А все още бяхме над Билбао… До София прочетох още 250 страници и си казах, че е крайно време да напиша книга, която ще ме направи неприлично богат. Никак няма да е трудно. Говорейки за пари в контекста на тази книга, искам да споделя, че е възможно да направите залог за това коя актриса ще играе главната роля в едноименния филм. Фаворитки при курс 4 към 1 са непознатите за мен Алексис Бледъл и Шайлин Уудли. Фаворит за ролята на младият милионер е някой си Алекс Петифър. Мога да се обзаложа, че тег лайн на филма ще е нещо от рода на „It only kinky the first time…“

    Liked by 1 person

  6. Eneya
    януари 13, 2013

    Уф, тази книга има толкова общо с БДСМ културата, колкото Здрач има общо с биологията.
    Не мога да си го обясня по друг начин.
    Не че се шляя всеки ден по сцените, обаче ДЕСЕТМИНУТНО мотане из гугъл могат да извадят достатъчно информация, че да не се излага автроката като кифладжийка. Просто бруталия.

    Like

  7. Petya Lazarova
    януари 15, 2013

    Това беше страхотно четиво! Книгата настрана.

    Like

  8. Мария
    януари 16, 2013

    Благодаря! Чудесно начало на деня с Вашето четиво! А защо не вземете Вие да пишете книги, вместо да ги четете. Повярвайте ми дар за писане имате и аз искрено се забавлявах четейки!🙂

    Like

  9. стефан
    януари 16, 2013

    Много се радвам, че моят първи (и навярно последен) прочит на тази книга беше през Вашия мозък. Чудесна статия. Благодаря.

    Like

  10. missjabka
    януари 16, 2013

    ахахаха непременно ще дойда отново да почета : )
    благодаря : )

    Like

  11. bloodyrosered
    януари 16, 2013

    Благодаря от сърце за прекрасната публикация!!! Моя личен съвет би бил да не продължаваш да се тормозиш с тази гавра със съвременната литература, аз го направих до край и втората книга няма да пипна.

    Напълни ми душата с това ревю, смяла съм се от сърце и веднага преминавам към тази за много „любимият“ ми Twishit!!!

    Like

  12. valucy
    януари 16, 2013

    скоро не бях чела толкова свежо нещо, браво,момиче, достави ми страхотно удоволствие, четох го 2 пъти това и още ще си го чета, както и други неща тук, със сигурност :))) бъди здрава и щастлива и продължавай да пишеш :)))

    Like

  13. Бени
    януари 29, 2013

    НСФВ – всички разбират, че не работя по сподавения ми кикот.

    Like

  14. daniela
    април 1, 2013

    Ей, много се смях БЛАГОДАРЯ!

    Like

  15. borime4ka
    ноември 3, 2013

    Уникално ревю на книгата, смях се с глас! След 5 глави и над 80 страници, чакайки нещо да се случи, я зарязах… Защо има такъв успех тази книга, не ми изглежда по-различна от тоновете бозави любовни романчета…

    Like

  16. Awatara
    януари 20, 2015

    Що за чекиджийски коментар от Герасимов !?!?!

    Like

  17. jannii
    март 30, 2015

    Reblogged this on Яна (несъвършенството прави стила …)и коментирано:
    Без да обиждам когото и да било, рядко ми се случва да се смея със сълзи на български блогърски текст, но този е освежаващо прекрасен.

    Like

  18. Eoc
    март 30, 2015

    тази книга нямам намерение да чета, нито пък да гледам филма🙂 но по повод на Антъни ХипХопкинс да споделя за една моя приятелка, която не харесва Бен Афлек, защото заради него умрял Брус Уилис в Армагедон и по този повод го нарича Бен Туфлек :)… е, всеки път като видя, че излязъл някакъв нов филм, свързан с него и аз си викам:аааа…. Бен Туфлек😀

    Like

  19. СнеЖ
    март 31, 2015

    Изключително умен и интелигентен текст. Със страхотно чувство за хумор и анализ на нещата. Благодаря, че е написано и споделено. Прелиствала съм книгата и отдавна реших, че няма смисъл да си губя времето и парите за такова четиво. Същото се отнася и за филма. Жалко, че има хора като описаните в книгата, а още по-жалкото е, че има такива, за които тя е върхът на сексуалните и емоционалните преживявания. Поздравления за авторката.

    Like

  20. jannii
    април 2, 2015

    Мисля, че ще оцените по достойнство –

    Like

Кажете си

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Information

This entry was posted on януари 9, 2013 by in размишления по теми всякакви.

Навигация