Муша-Буша в пространството

Всичко, което харесвам е или незаконно, неморално, калорично, пристрастяващо, скъпо или невъзможно.

Муша-Буша lvl: Spidermama

Моля някой със стълба или кола (не джип) да ми се обади, много ми е спешно! И малко смешно.

До този статус във фейсбук се стигна така:

196021_10152020668371686_584074268_nВолна и фриволна, решавам да се порадвам на хубавото време и да взема Максим от детската градина пеша, не с колата. Понеже аз с колата ходя НАВСЯКЪДЕ, нямам навика да нося чанта. И така, волна и фриволна, по къси панталонки, в едната ръка телефона, 20 лева в джоба за сладолед и ключовете в другата ръка, подскачам хлапашки и безгрижно към детската градина. След обичайната суматоха в детската градина, където гоня Максим по пързалката, а той се гони с друго дете, опитвайки се да му извади очите с ключовете, преповтаряне на урока, че ръкавът на якето не се нахлузва на главата, а обувките се обуват с развързани връзки, двамата с Максим потегляме волни и фриволни и с подскоци за сладолед и детска площадка с пързалки. Да слушам възрастни хора да говорят един с друг как „ние акаме зелено“, „на нас ни расте зъбче“, „вчера заспахме без приказка“ и подобни не ми е любимо, но заради Максим си го причинявам понякога.

По пътя към вкъщи един час по-късно, подскачайки с Максим, слушаме Молоко, аз на едната слушалка, той на другата, хванати за ръка и скок-подскок, вървим зад батко, който носи в ръка опаковка тампони. Максим, който по природа си е общителен и без косвени притеснения от социалното общуване с непознати, избързва към него с думите:

– Мамо, може ли да питам този батко какво носи?

Баткото се обръща, среща изчервения ми поглед и на свой ред, в отговор с изчервява. Максим пак:

– Извинявай, батко, какво носиш?

Настава неловка тишина. Ситуацията прераства в положение. Той решава да се спаси с репликата:

– Ами, нося едни …неща.

НЕЩА. Разбираш ли, неща носи. Докато аз се извинявам, Максим настоява да види отблизо „нещата“. Баткото неловко му ги подава, отбягвайки погледа ми. В паралелна вселена сигурно щях да кажа: „Дойде, а?“ Ама се спрях. Максим разглежда опаковката и възклицава с всичката детска радост на света:

– О, мамо, виж! Баткото носи патрони за пистолет!

ПАТРОНИ ЗА ПИСТОЛЕТ.

Извиняваме се взаимно с неловки усмивки и продължаваме, скок-подскок. Стигаме до вкъщи, където аз осъзнавам, че в едната си ръка все още имам телефон, а в другата е ръката на Максим. Трета ръка с ключове – липсва!

Оп-па.

– Максиме, къде са ключовете?

– Кои ключове?

– Как кои?! Ключовете от вкъщи, с които гонеше Ники в детската градина!

– Ами…в детската градина? (плах въпросителен поглед, все едно казва: „Ядрена зимааа????“)

Аре трамбовка обратно до детската, вече без Молоко и подскоци, а с бърза, стегната походка с кратки прибежки в конски тръс. Детската, разбира се, е затворена, няма охрана, няма лелки, няма госпожи, няма изоставени деца, няма и бездомно куче да спи под пързалката, на което да се помоля да ми подаде ключовете. Звъня на Госпожа Дани, която потвърждава, че ги е намерила, но са в Госпожа Биляна, която ще ми ги даде утре.

Вече е тъмно навън, а ние с Максим сме бездомни. Освен бездомни, сме и гладни, лепкави от сладоледа, цигарите ми са вкъщи, а и съм болна междувременно. Сещам се, че съм оставила една от балконските врати отворена. По дефолт, в нас няма нищо ценно, освен домашните яйца в хладилника. Намирам съседката и й изпушвам една цигара, докато обмислям стратегии. Съседката няма стълба. В моя блок никой няма стълба. Имаме крещящи Гергани, едно бебе, което реве така, все едно някой е затворил котка в чувал от зебло и я налага с лопата, една луда, дето през вечер изхвърля дрехите на мъжо си през балкона и на другия ден ги събира, пере и глади, но стълба нямаме.

Заставам пред блока, където има отворено уифи (на Генади уифито KURVI_I_BELO) и в отчаяние пиша горният статус във фейсбук. Обмислям следните тактики за превземане на дома:

1) някой да дойде с кола, да паркира под балкона ми, аз да се кача на капака й и да се преметна през балконския перваз. Трябва кола, щото джип не може да влезне в безистена.

2) да кача някак си Максим (все след третото падане ще намерим цаката как да го кача), да му обяснявам 12 минути къде има резервни ключове и после да крещя отдолу, докато той още на балкона е забравил за какво е качен там и си е пуснал CN и яде кроасани, докато аз бедствам долу.

3) да си изкъртя вратата?

Леко почвам да се изнервям от ситуацията. Решавам да взема крути мерки. Връчвам на Максим телефона и слушалките и му казвам ако нещо стане, да се обади на Деси или на баба си. Телефона ми почва да звъни, приятели искат да знаят за чий ми трябва стълба или кола, обадиха се да питат мотор ще свърши ли работа. А може ли кон? КОН… Но аз вече имах идея!

Като бях малка, винаги съм вярвала, че опитът, натрупан от катерене по покриви, дървета и, респективно, прескачане на огради, докато бягаш от съседа с пълни шепи със сливи, ще се отплати някой ден. Е, този ден дойде. Качих се, значи, почти до втория етаж по един улук, оттам лазейки нагоре по стената, по някакви пукнатини в мазилката, набрах се с една, после две ръце за решетката на балкона и voila, си бях вкъщи. Погледнах победоносно отгоре и видях, освен изумения поглед на няколко съседи („Ъъъ, спокойно, аз живея тук!“, не се прибирам обикновено по този начин!) че дори само заради възхитения поглед на Максо, за който тази вечер майка му беше по-куул от любимия му Невероятния Спайдърмен, си заслужава да го направя пак, ама някой друг ден.

Утре, за всеки случай, ще извадя поне пет комплекта резервни ключове и ще ги пръсна из цяла София, just in case.

P.S. Докато пишех този текст, Максим дойде и каза: „Мамо, айде пак да ми покажеш това на стената!“

22 comments on “Муша-Буша lvl: Spidermama

  1. Tsvet (@tsvetoliush)
    септември 27, 2012

    Да, да и пак ДА !😀

    Like

  2. Gergana Nikolova
    септември 27, 2012

    якооо🙂

    Like

  3. Martin
    септември 27, 2012

    Хубавото е, че си си взвела 20 лв. за сладолед😉

    Like

  4. Diana
    септември 28, 2012

    И аз искам сладолед😉

    Like

  5. Весела
    септември 28, 2012

    Нямаш равна. Стрaхотно!

    Like

  6. Калин Михайлов
    септември 28, 2012

    Как ти хрумват всички тези неща, а и умееш, много леко и приятно (като в нормален разговор) да ги опишеш!
    Ей, разкошно откритие си, и не си давай такива дълги почивки, че се бях притеснил…!
    Приятни почивници!

    Like

    • Musha Busha
      септември 28, 2012

      Мерсаж:) Те не ми хрумват, случват ми се. И не се притеснявай – когато съм много щастлива, пиша по-рядко:)

      Like

  7. Doncho Angelov
    септември 28, 2012

    Страхотно!
    Почти ти простих само-изгонването ми заради непушачите-талибани, ама няма!

    Like

  8. moonlight
    септември 28, 2012

    Ех, така е, като нямаш по горните етажи съсед-пещерняк/катерач, да опъне една системка до вас🙂
    Но и с катерене на улуци става де, само аз съм недоверчива и не им хващам вяра. Преди години като се прибирах „тайно“ вкъщи един така грозно ме предаде… само като си спомня и почват да ме наболяват някои анатомични части🙂

    Like

  9. Cameron
    септември 28, 2012

    Уникална и неповторима! ’nuff said!🙂

    P.S. Сега се почувствах като един малоценен и скучен родител, щото не съм си влизала вкъщи през балкона пред погледа на детето. Не за друго, де, ама живеем на 7-я етаж.😉

    Like

  10. Drigan
    септември 28, 2012

    Хахаха! Това беше един наистина приятен и много забавен текст :> Надявам се от инцидента действително да ти остане само по-леката страна на спомените!

    Like

  11. Michel
    септември 29, 2012

    Ха! направо си умрях да се смея, докато те четох – знам, че докато се е случвало, НЕ ТИ Е БИЛО СМЕШНО, обаче така хубаво си го описала…😀

    Аз май не съм чак такъв готин родител (не съм по-готин от Spiderman), май е време да си взема бележка… и да си спомня, как се катери човек по дърветата!

    (P.S. Обаче бях много добър да се катеря по стълбве с лампи горе, от тези, не много високите, по 3-4 метра…)

    Like

  12. Бу
    септември 29, 2012

    Завиждам неблагородно, защото по дърветата как да е, ама по стените и парапетите никога не ми се е отдавало.

    Like

  13. justjulia
    септември 29, 2012

    Ох, смях се с глас🙂 Не знам на кой етаж си, но преди години правих подобно упражнение до втория … облечена с дълга пола; голям цирк и гледка. Добре, че е била отворената врата, щото аз имам случай – самозаключване при излизане до кофата за боклук – без телефон, ключове, пари и т.н. и напълно затворен апартамент на третия етаж – радост🙂

    Дирзай, друго си е човек да е Spidermama :)))

    Like

  14. justjulia
    септември 29, 2012

    Дерзай исках да кажа, ама от това писане с една лява ръка – извинете

    Like

  15. taniaark
    септември 29, 2012

    Смелчага си! Бурни ръкоплещения за ентусиазма за разрешаването на този проблем. Аз в такъв случай обикновено викам ключар да ми отвори вратата :-)))

    Like

  16. zabliznacite
    септември 29, 2012

    А зор! Развесели ми вечерта, благодаря ти! Спомних си как един ден в Холандия с двойната количка, вали дъжд, стъмва се, мъжа ми на работа, та децата им се пишка… С парче дръжка от метла си отворих вратата през дупката за пощата и то от втория път! Какво ли са си помислили съседите за техниките на „българката“ :)))

    Like

  17. Galina
    септември 29, 2012

    Ей сега ще изям един сладолед в твоя(ваша + Максим) чест! Иначе…и аз искам да го видя този номер, имам хлапе на възрастта на Максим🙂

    Like

  18. Mihaela
    септември 30, 2012

    Страхотно! Аз също имам един малък бандит, но засега с него навъртаме километраж със спринт. Готвим се за следващите олимпийски игри на 100 м. Стягам колана и за високите скокове! Поздравления!

    Like

  19. Shine
    октомври 1, 2012

    „да му обяснявам 12 минути къде има резервни ключове и после да крещя отдолу, докато той още на балкона е забравил за какво е качен там и си е пуснал CN и яде кроасани, докато аз бедствам долу“…
    Колко ми е познато това и все пак не спира да ме разсмива всеки път😀

    Like

  20. linbul
    януари 15, 2013

    мн сладко приключение

    Like

Кажете си

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Information

This entry was posted on септември 27, 2012 by in да си кажа....

Навигация