Да отрежеш греха

 

Desert Flower (2009)

Представете си, че имате дъщеря и живеете в държава, в която обрязването на жени е традиция. На каква възраст, според Вас, е най-подходящо да извикате някой да отреже с бръснач външните полови белези на дъщеря Ви?

Отговор на този въпрос намерих във филма „Desert flower“, правен по действителен случай.

Най-подходящата възраст за обрязването на момичето е детството, защото:

1) Детето (вероятно) няма да запази цялостен спомен за това.

2) Дори и момиченцето да умре в резултат от обрязването, за родителите й ще е по-лесно да превъзмогнат загубата, тъй като за толкова кратко време няма да са създали силни връзки с детето, както ако това се случи в по-късен етап от живота й. Също така, ако детето умре в ранна възраст заради обрязването, семейството дотогава няма да е инвестирало много пари все още за отлеждането му, колкото би им струвало няколко години по-късно.

Женското генитално осакатяване, всъщност (погрешно) познато като женско обрязване се е радвало на историческо забулване в тайна като част от културни и исторически традиции, които не подлежат на обсъждане. Традициите просто се спазват, те не се поставят под съмнение и не подлежат на актуализиране.

На практика, тази традиция представлява цялостно или частично премахване на външните полови белези на жената с бръснач, церемониален нож или острие в абсолютно нехигиенични условия и без болкоуспокояващи или каквато и да е форма на анестезия. Това се случва на момичета на възраст между 1 година до началото на пубертета.

От тази традиция има незабавни физически усложнения, като изключителна, нечовешки силна болка, шок, инфекция, нараняване на околните органи, счупени кости, обилно кървене, остра инфекция на пикочните пътища, тетанус и нерядко смърт. В дългосрочен план, момичетата, които преживеят осакатяването, изпитват хронична болка, много болезнена менструация, инфекция на половите органи, която води до безплодие и изключително трудна и болезнена бременност. Раждането на дете от „обрязана“ жена е живо мъчение.

По данни на Световната здравна организация тази традиция е засегнала около 200 милиона жени. Всяка година 2 милиона жени са осакатени. 6000 момичета всеки ден.

Това насилствено премахване на най-чуствителната част от женската анатомия се практикува широко в Африка около Сахара, Арабския свят, Малайзия, Индонезия и дори сред имигрантското население в западните държави.

Защо?

Заради религията, културата, историята, по медицински причини (!?) и заради общественият морал.

„Виждате ли, обрязването ми беше обяснено като нещо много хубаво, като началото на моята женственост. Казаха ми, че вече ще бъда истинска жена. Един мъж ме държеше през гърдите, а другите четирима държаха краката и ръцете ми разтворени. Една възрастна жена с бръснач изряза клиторът ми, изстърга вагината ми отвътре и изряза срамните устни. Остави всичко гладко отвън. Накараха ме да танцувам, за да покажа, че съм смело момиче и така да покажа радостта си от обрязването. След това, обаче, раната се инфектира. Трябваше да ме режат отново, за да махнат изгнилата тъкан. Отново без обезболяващи… След това не чувствах нищо с мъж…Отне ми много време да забременея, шест години. Когато забременях, бременността беше много трудна и болезнена. Белегът и зашиването бяха толкова сериозни, че бебето не оживя, не можа да се роди. Днес съм на 35 и вече имам 3 деца, момчета близнаци и едно момиче. Споменът за обрязването е толкова болезнен, че дори и не си помислям да кажа за тази „традиция“ на дъщеря си!“ (Колпока, Североизточна Гана)

„Много се вълнувах! Казаха ми, че днес е голям ден за мен. Бях в центъра на вниманието на всички и много ми се радваха. Чувствах се специална. Нямах търпение да видя подаръците си. Казаха ми, че ще ми дадат нова рокля и първият ми чифт обувки. Майка ми каза, че днес ще донеса чест в семейството…чувствах се толкова горда…

Помня, когато видях бръсначът, исках да избягам, но не можех да помръдна. Три жени ме държаха притисната на земята. Опитах се да съм силна, но когато започнаха да ме режат, закрещях с все сила, болеше жестоко. Припаднах от болката и не помня какво е станало после. Трябваше да остана на легло почти две седмици след това, краката ми бяха вързани един за друг. Болката не спираше, аз плачех, и плачех…Кървях цял месец…“ (разказът на Фадуме)

Всъщност, това е традиция заради бедността, необразоваността, суеверията и дехуманизираният образ на жената като по-нисшо същество в тези държави. На практика жените, които не са осакатени (или „обрязани“) са обществено отхвърлени, нежелани за брак, което обяснява парадокса най-силните защитници на запазване на тази традиция да са именно жертвите, заедно с жените, които извършват самото обрязване.

Великобритания научава за тази практика едва преди около двадесет години и я забранява със закон. Въпреки, че няма заведени дела срещу жените, които извършват тази церемония, законовата забрана възспира много семейства да причинят това на дъщерите си.

Днес се чува за тази традиция, благодарение на жени, които са преживели (повечето от тях в съзнателният си живот) смазващото от болка осакатяване и живеят с последствията от него. ООН създава фонд, с който подпомага образоването на населението в тези региони чрез единственият  разбираем за тях език: театърът, танцът, музиката и разказването на приказки.

Възможно е, допускам, вярвам, не, всъщност се надявам, че това е въпрос на убеждения и перспектива, на собствени възприятия за „морал“, „правилно и неправилно“, „добро и лошо“. За разлика, обаче, от носенето на бурка например, отрязването на външните полови белези на дете на 1-3-5-9-годишна възраст няма нищо общо с личностният избор. Клиторът е най-чувствителната точка от женското тяло, много по-чувствителен от главичката на пениса, той е носител на сексуалното удоволствие в жената. Благодарение на хормоните, отделяни по време на оргазма, жената се привързва към партньора си. Без удоволствие от секса, сексуалният й (в ОГРОМНИ кавички) живот се превръща в поточно производство на яйцеклетки и поколение. Да убиеш желанието й за секс, удоволствието от него е равнозначно на това да убиеш жената в нея. Отнемайки й изборът да е жена, тази традиция отнема правото й да е личност. Тя остава физически субект за разплод, а животът й е ежемесечна ретроспекция на болката и страхът да отрежат най-съкровената й, скрита, мека и нежна част на живо, с мръсно бръснарско ножче, докато я държат разчекната на някоя червена прашна скала в пустинята и после зашият кървавата болезнена рана с игла от бодил и усукано черво от животно.

6000 момичета всеки ден. 

Традицията се извършва основно от жени.

В друга част на света други жени заплащат хиляди долари за нова, екзотична козметична операция: вагиналната пластична хирургия. Тя представлява изменение големината или корекция на срамните устни и клитора чрез рязане и скъсяване. Вагината, тялото, решението за медицински екип и анестезия, обаче, са техни и те разполагат с тях.