Муша-Буша в пространството

Всичко, което харесвам е или незаконно, неморално, калорично, пристрастяващо, скъпо или невъзможно.

Кратка история със съседа

„Дръж се естествено“ са последните казани думи, преди камерата да увековечи брилянтен duck-face муцунка на някоя фейсбукова кошница. „Дръж се естествено“ важи и за обикновени житейски ситуации. Понеже няма как да словоблудствам тук с нови допълнения към Чиклита, не че няма нови, мога все пак да ви разкажа невинна кратка новелка от последните дни.

Преди няколко седмици висях като караконджул на перваза, докато си закачах нови щори. Макар да бях заета да балансирам между десен бос крак на парното (ребрата хем са студени, хем твърди), ляв върху перваза на прозореца (един от малкото пъти, в които съм съжалявала, че имам пет пръста, а перваза събира само три), случайно мернах в съседния блок нов съсед. Може и да не е нов, но аз нямам навика да гледам в съседните блокове, затова в моето полезрение е нов. Мернах го само, че е млад, примерно на 30, с тъмна коса и пуши на балкона, гледаше ме как дупча тавана над главата си. Кротко си седеше на балкона и пушеше. Само го мернах бегло, щото, нали..бормашина, перваз, парно, един крак, втори крак, код червено…

Преди няколко вечери, наслаждавайки се на почивните дни, съм се размазала полувтечнена от мързел пред телевизора и гледам нещо си. Точно зад телевизора ми е прозореца, който гледа към балкона на съседа. Целият му блок тъмен, няма никой вкъщи, всички кореняци са си отишли по родните ниви или са се юрнали да опознават родината като четници с китка здравец и малък хартиен трикольор. Всичко тъмно, само неговия прозорец свети.

Аз – на дивана, по гащи и потник, като желе разпльокана във формата на премазан паяк. Мързел и почивни дни струят от всяка моя чакра. Виждам му силуета на съседа, излиза да пуши на балкона. Пуши той, в светлината на цигарата и от апартамента виждам, че гледа насам, аз втечнена гледам филм и него. Той пуши кротко, аз пуша кротко. По съседски. И в моя блок е тъмно, само моя прозорец свети.

На другия ден. Понеже пак някакви лоши хора някъде ме влачиха, някакъв алкохол ми наливаха, насила нали, пъхаха ми запалени цигари в устата и без моята воля ми мърдаха краката да танцувам, нали, всичко беше насила, в някакъв миг се излюпих в късния следобяд от коматозното състояние, в което изпадаме всички, които сме разредили с малко кръв алкохола във вените. Поблъсках се в мебелите, направих си кафе, опитах се да загася слънцето и седнах на терасата да хибернирам. Както си хибернирах, рошава, забила половин лице в чашата с кафе, с празен снощен поглед, сглобявам пъзела от снощи, виждам съседа как отваря прозореца. Вече знам, че като отвори прозореца, излиза на балкона да пуши. И точно се показва, мойта пияна глава се сеща, че съм по потник без гащи. На терасата.

Появявам се 20 минути по-късно в целия гламур, на който съм способна с половин глава и разглобена физика. Изкъпана, косата прибрана, половите органи скрити зад дрехи и въобще – във вид. Съседа ОЩЕ пуши. Тоя сигурно некъв бонг е запалил, честно. Пуши той, гледаме се умно, пуша и аз. Влиза си в тях и излиза след минута, гол до кръста.

Чинг банг дрън бум дзвън данг данг бръм шакалакашакалака дрън чинг чанг

Това, гърди, корем, V-мускул и татуировка, голяма, цялата му ръка и половината гръб.

Уууу, фак, си викам аз. Все тоя мой късмет. Налагам си пълен контрол, „дръж се естествено“, един вид, нали, не изпращявай сега, така, кротко. Пуши той, аз пуша втора. Гледаме се. И пушим. Той и неговите татуси пушат и ме гледат. Аз и моите татуси пием кафе, гледаме го, дъвчем киви и пушим.

Това продължи половин ден. Достатъчно дълго, за да 1) предположа, че щом си държи прахосмукачката на открития балкон, вероятно живее сам (жените не държат прахосмукачки на отворен балкон) и 2) да разбера, че съм изгоряла до степен „Германска-туристка-в-Созопол-през-май-ниво-жертвоприношение“ на дясна буза, презрамка на потник, половин гръб и десен крак. Не само главата ми е наполовина вече, сешсе.

Съседът затвори прозореца и излезе. Аз използвах следващите часове да уеднаквя изгорялото и отляво. Това е трудоемко упражнение на полуизтрезняла глава, много формули от IX клас и презицно маркиране на изгорелите площи.

Следващата вечер историята се повтори. Ама тоя път се облякох по-официално, не просто по гащи и потник като предната вечер, ми да покажа, че имам и други изпрани дрехи сложих къси панталонки и тениска. Попушихме заедно 20-тина минути, след което пуснах щорите и излязох.

На следващия ден историята се повтаря. Ние със съседа сме като в оня филм, дето всичко се повтаря. Само дето аз в този следобяд излязох на балкона вече дори гримирана и натокана, щото имах среща след малко. Съседът показа по-добрият ъгъл на татуировките си, на мускулите и плочките си, събра си прането от сушилката и попушихме с поглед десетина минути.

Днес привечер. Изгледах 5 серии на един сериал на балкона, толкова увлечена във филма, че сега имам втора бяла лента от презрамки, съвсем червени бузи и изгорял ляв прасец. Не знам как успявам да изгоря така разделно, на части, по партишъни. Сутринта в опит да си прибера косата, се получи ефект Горгона Медуза, но поне ми беше прохладно. Имам един потник-ветеран, пази спомени за вкусно кафе, червено вино, изпусната ножица, объркана програма на пералнята и други. Той е потник със спомени и аз го обичам. Установявам, че хляба свършва и както съм си Горгона Медуза по потника с олимпийски кръгове от кафе и вино, цървена звезда във фейса, изгорял прасец и въобще целия тоя гламур се понася към магазина за хляб.

И там, в магазина значи, точно между марулите и консервирания зелен грах, се сблъсквам (да, сблъсквам, щото косата ми пречи и от лявата страна не виждам) в кого!? В пушещия съсед с татусите.

Така спекох изведнъж, че вероятно съм се изчервила като кралска скарида на вече и без тва моравата си муцуна. Толкова бързах да се махна, някак си да изчезна мистериозно и фамозно, че си шибнах колената с пазарската количка, създадох суматоха и шум и неизбежното се случи. Смотолевих „извинете“, щото в хаоса се обърках и не можах да се сетя за валидният за всякакви ситуации израз „опа“. Пушещия съсед с татусите се обърна, огледа ме и май тръгна да казва нещо. Май, защото аз вече спринтирах към касата. Мисля, че ако съм била много бърза, като светкавица, може да не ме е видял, нали? Е така, супер-мега-бързата Горгона Медуза профучава като полъх на вятъра с нарязан хляб под мишница.

Сега съм пуснала всички щори и засрамено си пуша тайничко вътре.

12 comments on “Кратка история със съседа

  1. nousha
    май 2, 2012

    Ох, докато измисля какво да напиша по предишния пост, че да не звучи тъпо, се появи този. Чиклитът ми липсва, радвам се, че си добре след стреса с колата и съм се смяла с глас допреди малко. Колко жалко, че моите прозорци си съседничат само с горичка и мършава рекичка и ни един балкон в удобна позиция😦

    Like

  2. Рос
    май 2, 2012

    Леле, да ти завиди човек за тоя съсед…

    Like

  3. Shine
    май 2, 2012

    Подозирам, че тук ще има хепи енд.

    Like

  4. through
    май 2, 2012

    Хааааааааа!
    Хааааааааааааааааааа!
    Хааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааа!

    Like

    • Musha Busha
      май 2, 2012

      Бе вие тука смело си коментирате, а аз при всеки нов коментар подскачам нервно дали няма да е: „Комшо, пуша от дваесе минути на балкона, де си, Горгоно?“.

      P.S. Съседа пак пуши, ама с момиче на балкона. Прахосмукачката е прибрана.

      Like

  5. justjulia
    май 3, 2012

    Ох, смея се с глас и през сълзи🙂 Горгоно, погледни го от добрата страна, вече те е видял, трудно можеш да го стреснеш повече. Затова дръж се неестествено и си пуши на балкона по каквото си искаш. Пък на него ако му се пуши с теб, то ще си покаже.

    При толкова народ дето те е видял в магазина, що па баш тоз съсед да ти е проблема … ааа я си излизай на балкона, че ще чакам продължение🙂

    Like

  6. EL
    май 3, 2012

    Хахахаха, оф сетих се за моя съсед дето готви гол, без да пуска щорите. Пожелавам ти другата седмица срещу твоя прозорец да се появи такава гледка:)
    А и ми стана смешно, защото женския мозък като се засили по нанадолнището и случайно вземе, че наистина физически се окажеш близо до обекта на мозъка, неминуемо се спичаш. До скоро си мислех, че само на мен ми се случа. Пък то си било нещо нормално:))))))

    Like

  7. chaotic
    май 6, 2012

    бе виж кво – може и по-зле от коментар от комшията.
    може се изтърси и на входната врата с кутия цигари и 6 бири…

    Like

  8. Ми дано да дойде комшията. Че само с това пушене не става филм. Трябва да има и друга сюжетна линия:)

    Like

  9. zornitsa
    юни 26, 2012

    пушещата на терасата може да е сестрата, споко, ако ти дойде пауър може да го подпиташ като се засечете в магазина🙂

    Like

  10. Александър
    август 4, 2012

    Вие поне си имате блок на каре… Срещу мен са гробищата и някак ще ми е неудобно, ако си попуша гледайки се с някой скелет… Не за друго, ми щото няма да съм наясно мъжки ли е или женски…

    Like

  11. жоро
    октомври 9, 2012

    страхотно е. само финал му трябва. може нещо просто – как съседа е изгорял асиметрично и ти се чудиш, дали ще пасне пъзела :)))

    Like

Кажете си

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Information

This entry was posted on май 1, 2012 by in да си кажа....

Навигация