Муша-Буша в собствен сос, добро и зло, в здраве и болест, в dial-up и оптичен интернет, в и извън времето, внапредвид и деЦки от НОЙ

Ако еволюцията на човека беше приключила, майките нямаше да са само с две ръце.

This Will Be (An Everlasting Love)

Искам да ви разкажа една истинска история.

Историята започва преди около 8 години. Олимпия е румънка, тогава на двадесет и няколко години, от силно религиозно семейство. Румъния, обаче, й се струва ограничаваща, както от гледна точка на образование, кариера и развитие, така и за личния й живот, защото тя е лесбийка. Макар да е много близка със семейството си, Олимпия усеща, че предразсъдъците, манталитетът и липсата на достатъчно бързо икономическо развитие в Румъния ще й попречат да разгърне животът си и да бъде това, което иска да е, да постигне мечтите си. Затова решава да отиде да учи другаде, някъде на запад. Преди няколко години Олимпия е студентка по, да речем, финансово управление. Това не е толкова важно, а и забравих какво наистина е учила. Това е първата й зима в Брюксел, а белгийската зима е кучи студ, влажен и сив, просмуква се в костите ти. Ако термометъра показва -2, усещането е като да те вали леден дъжд на -15, толкова е гадна белгийската зима. Олимпия живее под наем в стая, в която хазяйката е изключила парното и няма течаща топла вода. Тези няколко месеца са кошмарни за Олимпия, но тя стиска зъби и остава, защото целта оправдава средствата. Концентрирана върху образованието си и бъдещето си, Олимпия студува като куче, всеки ден е сбъднат емигрантски кошмар. Разбира случайно, че в университета й има гостуващ преподавател по дженджър тематика. Става й интересно, досега само е чела за джендър въпроси, и решава да посети лекцията. Оказва се, че лекцията се води от млада хърватка, нахакано, слабо, симпатично момиче на име Яна. Олимпия, иначе прагматичен разумен човек, който не се поддава на емоциите си и винаги е рационална, се влюбва от пръв поглед в преподавателката и дори не помни какво е говорила в лекцията. По дяволите джендър тематиката, мацката е жестока.

След края на лекцията Олимпия я чака на стълбите. И тя самата не знае защо. По-скоро се оставя на инстинктите и желанията си. Олимпия е зодия Стрелец и влечението й е по-силно от разума, така си мисли тя тогава. Не знае какво ще й каже, нито защо я чака, знае само, че има нещо в тази Яна, нещо различно от другите жени, нещо … за нея.

Преди около две години живях в Белгия, работех там и планирахме с тогавашното ми гадже да се преместим там да живеем, заедно с хлапето. В офиса работехме 13 души. Шефката ми, Олимпия, беше финансов директор. Абсолютната работохоличка, чудесно чувство за хумор, силен деспотичен характер, иначе справедлива и добра душа. За нея повечето хора биха казали, че е студена, прагматична, лишена от емоции кучка. В офиса се слушаха двама души – думата на изпълнителния директор тежеше толкова, колкото тази на Олимпия.

В началото живях около месец в апартамента на Олимпия и Яна, огромно хале, разпределено по райони на помещения. Толкова беше хубаво у тях, че нямах търпение да свърши работния ден и да се прибера. Беше уютно, домашно, подредено и семейно. Спалнята им, в дъното на халето, беше от огромно легло от ковано желязо, над което имаше прозрачно-бял балдахин против комари, в банята им имаше голяма старинна вана на лъвски крачета и около нея имаше саксии с цветя. Яна обичаше любителската фотография и всички стени бяха осеяни с черно-бели техни снимки, двете заедно през годините. За трите си години живот там, Олимпия и Яна бяха превърнали това хале в страхотен семеен дом за тях двете.

Познавахме се с Олимпия от години, много преди да работим заедно и тя да ми стане шефка, което иронично ни забавляваше. Вечер след работа се събирахме, пушехме трева над кухненската мивка, хилехме се като деца, пиехме черешова бира, слушахме Стоунс и Били Айдъл и викахме духове. Те двете имаха хармонична и стабилна връзка помежду си, някак си се напасваха, разбираха се с поглед, всяка правеше компромиси и отстъпваше, когато на другата не й беше комфортно. Дори когато се караха, беше с уважение и любов към другата.

Един ден Олимпия събра всички колеги в конферетната зала, искаше да ни каже нещо много важно. Седнахме всички кротко, в очакване, около голямата елипсовидна маса и зачакахме нервно да чуем какво иска да ни каже. Олимпия е от хората, на които изражението им не показва какво си мислят и какво се случва.  Олимпия даде на всеки от нас лист хартия, на който беше отпечатан текстът на This will be на Natalie Cole. Каза, че до сряда трябва да го наизустим, всеки ден в края на деня сме щели да репетираме как се пее. Изненада и недоумение в очите на всички ни. Защо? Какво има в сряда?

В сряда беше рожденият ден на Яна.

В сряда вечерта сме на купон в халето на Яна и Олимпия. Къщата е пълна, роднини, приятели, колеги, сигурно има поне 50 човека. Наближава полунощ, календарният рожден ден на Яна скоро свършва, Олимпия още не е дала на Яна подаръка си. Ние, вокално-инструменталният ансамбъл от 13 таланта, събрани от различни европейски държави, допиваме останалият алкохол, разпръснати сме седнали из цялата къща и чакаме Олимпия да даде сигнал.

Светлините изгаснаха, секунда тишина и зазвучаха първите акорди на песента. Чухме в тъмното как Яна се засмя и каза: „Олимпияяяяяя!“ Бяхме репетирали всичко. Имахме 30 секунди да се съберем в хола, в полукръг, всеки от нас си имаше реплики за пеене, припевът беше хорово изпълнение. О, Боже, тоя припев, репетирахме го десетки пъти и пак оплескахме нещата, но гостите само се смееха и пляскаха в ритъм.

В края на песента Олимпия се появи от тъмното, пристъпи към Яна и й подаде кутийка с формата на мандарина. Помня ясно първата реакция на Яна, каза: „Това е? Подаряваш ми мандарина за рождения ден? МАНДАРИНА!“

Олимпия отвори кутийката, вътре имаше годежен пръстен.

Олимпия и Яна се ожениха преди година, в красив парк близо до Кралския дворец, на скромна семейна церемония. Със спестяванията си и кредит купиха халето. Знам от тайни източници от бившите ми колеги, че планират скоро да имат бебе.

Разказах ви тази история по две причини. Първо, защото е красива, история за любов, за двама души, които са се намерили и са щастливи заедно, целият живот е пред тях и всички ние, всеки от нас беше щастлив да е част от този техен интимен момент.

Втората причина да ви разкажа тяхната история е, защото това е важно. В Белгия те имат право да сключат брак, децата им да имат двама родители по закон и отношението към тяхното семейство да е същото, както към семейство от мъж и жена. Макар че от години не се занимавам с ЛГБТ активизъм, а и отдавна аз самата не съм привлечена от жени, тази кауза ми е била близка близо 10 години и винаги ще бъде, винаги ще ми пука за хората, които не са хетеросексуални.

Агенцията за основни права на Европейския съюз започна мащабно проучване, първо по рода си, във всички държави-членки на ЕС и Хърватия, с което цели да разбере какво е действително положението на хомосексуалните, бисексуалните и транссексуалните хора. Резултатите от проучването ще послужат на Европейската комисия за изготвяне на законодателство, с което да се гарантира пълното равенство на всички, независимо от сексуалната им ориентация и проявление на пола. Моля ви да отделите десетина минути и да попълните въпросника от проучването. За някои от вас това може да са просто някакви директиви, някакви проучвания, някакви комисии, за други хора – резултатите от това проучване са жизненоважни, от тях зависят щастието и смисъла на живота им. Благодаря ви. 

Advertisements

11 comments on “This Will Be (An Everlasting Love)

  1. Galina Georgieva
    април 19, 2012

    Попълних го и се надявам….наистина силно се надявам най-накрая българите да поумнеят и да приемат нещо толкова нормално, като любовта на двама, било то и от един и същи пол!!!

    Like

  2. tanganaika
    април 19, 2012

    Няма как да помогна с проучването, но историята беше прекрасна и много добре разказана, мерси!

    Like

  3. chaotic
    април 20, 2012

    три опита и все ми съобщава, че не съм в таргет групата…

    Like

    • Musha Busha
      април 20, 2012

      „Хетеросексуалните“ стигаме само до пети въпрос явно. Но благодаря все пак. Your vote counts as many.

      Like

  4. chaotic
    април 20, 2012

    бе то чиста хетеросексуалност струва ми се няма. затъ се учудих що ме реже.

    Like

  5. freedom
    април 20, 2012

    Да живее Кинси и неговата скала за флуидността на сексуалнотта. 🙂 Какъв е смисълът да слагаме постоянно етикети, групички, разделчета и подразделчета…..ние сме хора, явно е адски трудно това да бъде разбрано..
    Life is a fight. I choose to fight with the weapon of LOVE.

    Like

    • banananna
      юни 1, 2012

      именно! аман от етикети, никой не ми пасва.

      Like

  6. блудница
    април 22, 2012

    страхотен матрял! попълних проучването два пъти, тъй като първия път бях със силен махмурлук и все едно бях друг човек, сега ми се иска и трети, но знам, че не трябва.

    Like

  7. Pingback: Муша-Буша: This Will Be (An Everlasting Love) | europeanlgbtsurveybulgaria

  8. Pingback: Непоискано пропагандно съобщение « Муша-Буша в пространството

  9. Ypa
    юни 5, 2012

    .. трогателна история.. напоследък си мисля, че само между жени или между мъже може да има такава любов.. не знам от кога не съм виждала хармонична връзка между хетеросексуални, все нещо се карат, все нещо делят, все се разделят.. тъжно..

    .. обаче историята ми припомни един от малкото любовни филми, които наистина са ме разтърсвали.. Room In Rome, ако не сте го гледали все още – горещо го препоръчвам..

    Like

Кажете си

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Information

This entry was posted on април 19, 2012 by in ЛГБТ, социално ми е.

Навигация