Муша-Буша в пространството

Всичко, което харесвам е или незаконно, неморално, калорично, пристрастяващо, скъпо или невъзможно.

част III: Да срещнеш Ивъл Канивъл

Или тръгваш с нагласата Да срещнеш Джо Блек, а после В какво се превръщат мечтите – в Ивъл Канивъл

Тази глава трябваше да бъде за Сборния ансамбъл от blind dates, където има три основни персонажа: приятел на моя приятелка, който ни покани да пием вино у тях. На влизане в тях, той разрина с ботуш пода, на който почиваха слипове, тениски и кърпи някакви за да направи пътека, по която да мине височайшия кортеж. В кухнята, в частност в мивката, предстоеше заснемането на нов епизод за поредицата Еволюция на видовете на National Geographic. Хапнахме, все пак, малко нарязани моркови, и аз избягах с един приятел от срещата малко по-късно.

За втората случка дори не ми се пише. Кулминационна сцена: така стана, че се загледахме в едно порно, той не спира да коментира обзавеждането на сцената, осветлението към актьорите, абажура вдясно от леглото, на което се случва действието, завесите. Има неписано правило, което гласи, че по време на порно, Пришълеца, Смело сърце, Точка на пречупване, Жега и подобни продукции НЕ СЕ коментира, всъщност, се мълчи и се гледа, позволено е да се хлипа тихо и да се плаче в салфетка, в случая с порното се разрешава постепенно потайно възбуждане и навлажнен поглед. Ядосана, изключвам порното, а той протяга ръка към мен , нескопосано такова и казва: „Би ли желала малко удоволствие?”  Не, бих желала да си чертичка, точка, хоризонт.

Третият е на 23. Тук би трябвало да сложа точка. Дори не знам какво иска от мен. Представете си нацупено момченце, което се натъжава, когато вали дъжд, гушка му се, праща ми плюшени мечета, емотикон на роза, зюмбюл, кокиче, ендрише или друга росна китка, способен е три часа всеки ден да ми обяснява как се чувствал предната вечер, докато заспивал и ми пише съобщение след съобщение, след съобщение, след съобщение. На поредното съобщение се ядосах и му казах да спре да настоява, защото няма смисъл, няма и да дойде смисъла, аз просто не харесвам типа момченца като него, той реши да ми докаже, че в него дреме истинският мъжкар за мен и почна да пише „мъжкарски” съобщения от рода на жените са джанки, „искам да го бутам в устата на някоя”, придружено с емотикон на плюшено мече. Oh, seriously!? 

Появява се и още един герой. Той кара мотор. Положението с него отива от „ъъъ“, на „злех, злех“ в посока „е са шси е*е мамта“. За да не мисля за него, гледам филми с Аштън Кътчър. Стигне ли се до Аштън Кътчър, следващата стъпка е много страшна. Графа. Зазвучи ли Графа, нещата са излезли от контрол.

След поредния романтичен филм с Аштън Кътчър решавам да взимам мерки, трябва да се разсея от непрекъснатото му присъствие в главата ми.

В Нета, където всичко е възможно. Пускам всичко, което мога да пусна – скайп, гугъл +, блогове, туитъри и елмаз.ком. Елмаз винаги е бил душеприказчик и ме е разсмивал.

Регистрирам се и ме трескат 110 нови съобщения. Явно кризата, безработицата, стачките и предстоящите коледни празници е довела до масово асексуализиращо възпрение и култови реплики в моята пощенска кутия.

Повечето съобщения приличат на следното: „Инаце ми е пицнало от гърци, които ми писат колко ме харесват и ицкат да ме поканят на вецеря. Su6to mi e pisnalo i ot 20-25 godi6nite pi6lemeta, koito me obsebvat i vsi4kite sa strhotni i samo nqma koj da gi oceni, ama 6te me skasat, ako me vidqt.“ Измежду 110-те има едно съобщение “6te te izpapkam !”. Винаги такива думи ме агресират. Пък направо изревавам като вълк, като видя „6те” и „4етвъртък”, “съжелявам”, „незнам”, „збъдна”, „изтория”, „циганий”, „навпредвид” и, разбира се – „психопад”.

Заговаряме се с някакво момче. По ирония той също кара мотор. 184 съобщения по-късно аз решавам да приема поканата за среща. Никога не съм ходила на среща с непознат, е ли пък от елмаз. Какво пък, все някак трябва да се разсея.

Той пише с 4-ка вместо “ч” и 6-ца вместо “ш”, а “6t” е “щ”, но да не издребняваме. „Да не издребняваме” се оказва лайтмотива на срещата.

Имаме среща е 4етвъртък в 4 часа, точно в 4етвъртъка, в който аз имам много работа. Навън е студено, вали, мъгла, дъждовни капки се стичат по стъклата на колата като сълзи. Влизам в заведението, виждам го, същият от снимките, седнал е на някаква маса. Сядам и аз, драсти-драсти. Забелязвам три неща…

Какво се случи на срещата, четете в следващата част.

5 comments on “част III: Да срещнеш Ивъл Канивъл

  1. nousha
    януари 8, 2012

    Е, не, сега как се издържа до неделя! 🙂

    Like

  2. Shine
    януари 8, 2012

    Неееееее! Как можа да прекъсне6 тази изтория, бива ли такива циганий!

    Like

  3. Мечо Пух
    януари 9, 2012

    Чудно

    Like

  4. Дарина
    януари 13, 2012

    Ох, като чета за такива мъже, чак и аз се изкушавам да стана лесбийка. 😉

    Не че не ми се иска някой нежен и галовен мъж (ама не познавам такъв, който да не е гей), признавам се, че дори се умилявам виртуални китки и плюшени мечета, колкото и да съм tomboy и жена-воин (но единственият мъж, който ми ги изпраща всяка година за рождения ми ден чак от Америка, е гей), ама ако някой ми говори по три часа на ден за чувствата си, и на мене много ще ми дойде, а и съм неприлично стара за момчета на 23 години. 😀

    Like

  5. Kosta
    май 20, 2014

    Хаха, първо попаднах на историята за коня и БМВто, но тази история ми оправи махмурлииското главоболие.

    Like

Кажете си

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Information

This entry was posted on март 4, 2012 by in Трисечна любов, Чиклит and tagged .

Навигация