Муша-Буша в пространството

Всичко, което харесвам е или незаконно, неморално, калорично, пристрастяващо, скъпо или невъзможно.

част IV: Да срещнеш Ивъл Канивъл – втора част

Влизам в заведението, виждам го, същия от снимките, седнал е на някаква маса. Здрасти-здрасти. Забелязвам, че или косата му е мазна, ама много мазна, или не знам това момче фетиш ли има към тоя гел или какво?! Той ужасно много ми напомня ми на последното ми гадже, иначе мило и добро същество, но не знам как се оказахме заедно 4 месеца, връзката ни беше като все едно да се опитваш да тичаш по плажа с кънки за хокей. Забелязах и ужасно малките му ръце, по-малки и от моите.

Това се случва в 16:00.

В 16:57 поглеждам часовника, да видя от колко време кимам и мълча. 57 минути съм мълчала и съм кимала. За 57 минути ушите ми са поели ужасно много информация: че е футболист, ама бивш, щото не е тренирал от пет години, а преди тва е тренирал в Гърция, където майка му работи от 10 години в един ресторант, но сега се е върнала в България, защото баща му е починал от третия си инсулт, след неколкомесечно залежаване, когато нашия герой ХХХХ с мотора го е гледал и се е грижил за него, както би се грижил за семейство и дете, ама още не е срещнал човека, а и то в днешно време тия хора как си правят деца, то не може да живееш под наем и да раждаш деца, те нали трябва да им сменяш памперси, да ядат, поне 250 лева отиват на месец, макар че в Гърция е взимал добра заплата и 700-те евра са му стигали за всичко, даже и да си води на заведение приятелката, която е много богата и майка й забранила да се виждат, щото парите при пари ходят, като имаш, идва още, например имаш една кола, като Опел, която е здрава кола, ама я е раздрънкал отвсякъде, особено в една огромна локва на пътя към язовир Лобуш до Радомир, нали знаеш като минеш покрай Радомир, после има един град Земен, и от там цепиш нагоре, нагоре по един много стръмен планински път и накрая на пътя е селото му, в което живеят 40 човека, ама е толкова красиво, че на Нова година мисли да отиде там, да си запали печката, красота, да цър-пър некво месце и от на дедовците в селото от домашната ракийка, той не пие по принцип, макар че вече не тренира, но то няма значение, защото като отидеш в някой от нашите отбори и им кажеш, че от 5 години не си играл мач, все едно никога не си играл, нищо, че в Гърция си играл, малко и в Швейцария, където е живял една година, но тва, швейцарките, са най-грозните жени на света, за една година не е срещнал ни една хубава…

Чертичка. Точка. Хоризонт.

Докато той бърбори като пренавита латерна, на мен за секунда ми стана малко жал за него, защото показва, че ме харесва, макар и без да ме познава изобщо, а на мен в главата ми беше съвсем друг човек. Вместо да изпише очи, избоде вежди тая среща.

Това момче не млъкна бе! Заболяха ме и корените на косата от тая логорея! 57 минути нон-стоп. Ако можеше да влезне в по-големи детайли за това, което говореше, щеше да разбие думичките на електрони, протони и фотони по масата и пепелника.

В 16:59 той, вмъквайки тоя въпрос измежду телеграфния преразказ на живота си и всяка мисъл, която му минава, ме попита: „А ти как се казваш?“ 59 минути по-късно иска да знае имам ли си име.

И ако досега сте си мислели, че най-доброто предстои, можехте да се обзаложите на шкембе чорба, че е така. Ставам да си облека палтото, обръщам се към него …

И не го виждам. Беше тук, секунда по-рано беше тук. Къде е? Къде си, бърборило перпетуум мобиле?

О, ето те къде си, не си си тръгнал, просто си се изправил… и си на височината на носа ми.

How is that even possible?!?!?!?!?!?

о.О

Аз съм 162 см. Никой друг не е по-нисък от мен или колкото мен, целия свят е по-висок от мен. Скоро и 4-годишният ми син ще ме гледа отвисоко. Бърборилото явно е бил футболист в някаква много, много малка лига, за много, много ниски спортисти с малки вратички и мъничка топчица за тенис сигурно на едно малко миниатюрно теренче. И мъничък съдия тича по малкото стадионче и ако вкарат гол, не се вижда резултата, заради малкият шрифт на таблото с размери на айфон.

Усещането от този факт е неописуемо. От цялата ситуация ме напуши такъв смях, че щях да падна по стълбите на излизане.

И тогава си казах – точка с тия глупости. Насила хубост не става, не може един човек да бъде заменен с друг, ако тва е целта, този човек никога няма да е толкова добър, умен и хубав и каквото и да е като другия, защото не се прави така, не става така и не трябва да е така. Не е честно за никого. Ако ще и на милион срещи да отида, аз няма да виждам в тях друго, освен просто нови приятели в сянката на несподелената ми любов. Когато си срещнал някой, който ти е влязъл под кожата, не трябва да скачаш в безразборен секс и срещи, а просто да чакаш търпеливо, всичко си минава с времето.

Advertisements

Кажете си

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Information

This entry was posted on февруари 26, 2012 by in Трисечна любов, Чиклит and tagged .

Навигация