Муша-Буша в пространството

Всичко, което харесвам е или незаконно, неморално, калорично, пристрастяващо, скъпо или невъзможно.

част VI: i…

Главата i, като i-сиктир, i-баси маiката, като жiteiската iрония. 

През ноември 2011 публикувах в блога си текст за радостта да шофирам. Офтопик е, но важно, да кажа все пак, че вече не правя така. В отговор получавам мейл от някакъв, когото ще кръстим тук Гай. Гай като Гай Мартин. Оказва се, че сме съседи.

Почти на 30 е, висок 185 см, сини очи, къса брада. Съсед ми е. С много татуировки. Кара мотор. Освен това, може да готви.

Пишем си всеки ден, говорим си за всичко. Решаваме да се видим. Навън е тъмно, студено, гадно, студено, много тъмно, мирише на зима, студено, студено, тъмно е, споменах ли, че е адски студено?

Той очевидно е пич, от тези, с които можеш да си много добър приятел и в чиято компания ти е приятно и спокойно. Отиваме да ядем супичка. Ядем и си говорим и както си говорим, минават 4 часа. Как така четири часа? Четири часа не сме млъкнали, не сме спрели да си говорим. На следващия ден цял следобяд чатене, вечерта пак среща, този път 5 часа. Така минават и следващите дни. В неговата компания ми е спокойно, неспокойният ми дух се кротва.

Моя приятелка ме запознава с неин приятел, срещата минава много зле – момчето живее в купчина от мръсно бельо. Спасявам се от срещата с въпросния мъж и отиваме в някакъв бар и отново прекарваме цялата вечер в говорене, все едно другите с нас са пейзаж. Пак не помня какво точно сме си говорили толкова до 5 сутринта.

Два дни по-късно се случва, каквото ще се случва. 

По традиция смя вечеряли, изговорили сме часове приказки. Докато се разминаваме зад колата пред тях и обсъждаме имам ли или не теглич, на който да закачим мотора му, си казвахме чао, той ме потупа по рамото приятелски за чао.

И тогава, в точно този момент, в този миг моята вселена спря за секунда, а на големи електрически табла в главата ми като на мач по ръгби пишеше: „Че-сти-то! Вие сте влю-бе-на!”

Осъзнала неприятната ситуация да имам несподелени чувства към приятел, предприемам бързи, спешни и сръчни мерки. В следващите дни започвам да дълбая, докато намеря достатъчно дразнещи негови черти, които не просто да ме накарат да не харесвам този човек. Виждаме се, ядем супичка и си говорим, аз се опитвам да скрия колко го харесвам, той или не го вижда, или се преструва.

Говорим си за храна и той изведнъж казва: „айде да готвим”. Предпазливо опипвам почвата и казвам да си доведе който иска на готвенето в нас. На което той отговаря, че нямало да взима никой, щото мислел, че ще е романтична вечеря, само ние двамата, след която ще изпаднем в непосредствена близост.

Нали сте виждали онези грамадните китайски чинели, които се удрят с един гонг по тях? Искам да си представите как в този момент, на думите му, си слагам главата между гонга и чинелите и после си представете Хълк Хоуган как се засилва с гонга и ДДДЖЖЖЗЗЗЖААААЗЗЗЗСССССЗЗЗЪЪЪЪНННННННН.  Четиринайсе минути резонанс.

Изпадам в паника. Той ако не доведе някой, а сме само двамата, а аз съм влюбена в него, a в кухнята имам един голям нож, ако има и моркови, винаго нещо се готви с моркови, аз предвиждам как от паника ще си накълцам пръстенцата, ще хвърчи лакиран палец, а мънечко осакатено кутре ще падне от плота, отчаяно от живота, осиротял показалец жално ще плаче и ще реди „На прощаване”!

Спешно търся приятели да дойдат на вечеря, но точно тази вечер нямам късмет. Оказваме се сами. Готвим, готвим, готвим, той готви червена супа от цвекло със сметана, някакви пържоли, накрая любимия ми кейк с тъмна бира. Кейкът се е изпекъл чудесно, шоколадовата заливка е жестока. Докато се опитвам да го обърна от формата за печене в една тава, кейка се разцепва през средата, because fuck you, отидоха ми усилията да направя впечатление с готварски умения… Поглеждам го плахо, държа в ръце тавата, а той само казва: „Залей го със шоколадовата заливка и дай една лъжица.” Има такива моменти, в които някой казва една толкова проста реплика, от която всичко кликва като парче пъзел.

След вечеря поисках да му разгледам татуировките на гърба. Той се обръща и си сваля тениската.

В единица наносекунда успявам да зяпна като настъпан опосум, да ме лъхне миризмата на кожата му, да си прехапя устните до кръв, от възбудата ми се разширяват зениците, не виждам татуировките, виждам само огромно цветно петно. Нелепа история. Най-подходящата за ситуацията реплика е „ухааа”, „ееее”, „оооо“, „супер”, „красиво”… И безопасна игла с мартеница да имаше татуирана, все тая.

Прекарахме над 12 часа заедно, един до друг, ядохме, смяхме се, пускахме си музика, прозявахме се и …толкова.

Advertisements

17 comments on “част VI: i…

  1. Longanlon
    март 11, 2012

    „аз и повечето жени имаме радар за истинския мъжкар“

    не бях се смял толкова много доста отдавна 🙂

    ти може и да имаш, не те знам, но „повечето жени“ голям радар, голямо нещо:
    http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=28316.0
    http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=181318.0

    Like

    • Musha Busha
      март 11, 2012

      Твърде много неща мога да ти отговоря на този коментар, затова ще замълча изцяло.

      Like

  2. kanew
    март 12, 2012

    cliffhanger .

    Like

  3. annahells
    март 12, 2012

    Ей , страхотна си! Не знам какво работиш в реалния живот, но спешно те моля да се заемеш с професионално писане – имам нужда да чета нещо толкова добро и безумно забавно, което ме кара да харесвам реалността съвсем мъничко повече 🙂

    Like

  4. Shine
    март 12, 2012

    След тоя разказ, чак моята интуиция светна в червено…

    Like

  5. Bogy
    март 12, 2012

    Чудо.

    Like

  6. Емо
    март 13, 2012

    Не знам как ще се развие случката,но определено имаш дар слово, Даваш напред с писането имаме нужда от нов Толкин да речем.:::::)

    Like

  7. P.
    март 14, 2012

    Kато изключим факта че си се изхетерастила най-нагло (‘как ни тъ е срам’, ‘предателка’, ала-бала), това е толкова милооо! :подсмърк:
    С annahells съм, ако не си твърде заета да си играеш на семейство (‘щото всички виждаме на къде отива тая история), наистина трябва да се замислиш за професионално писане – много си добра!

    Like

  8. Tsvetomira Petrova
    март 15, 2012

    Бях забравила как ме щипят очите след четене на твоя публикация. Щото не мигам, докато чета 🙂

    Like

  9. Гого (женен)
    март 15, 2012

    Почти забравих , че мразя хората… Браво!

    Like

  10. Ей тоя пост ме изкефи най-много! Чета те от 2+ часа, вече яко ми се спи, ама ще те продължа утре! Много ме кефиш.

    Like

  11. Mirela Slavcheva
    март 7, 2013

    Оф! Отчаяно се опитвам да открия продължението от някоя си неделя преди година по обед. Засега безрезултатно: помощ?

    Like

  12. Mirela Slavcheva
    март 7, 2013

    Намерих.

    Like

  13. Михаела
    април 23, 2014

    Може ли рецептата за кейка ? : д

    Like

  14. tsvetoliush
    август 7, 2014

    Днес исках да си го припомня това, ама… защо е съкратено толкова много? Аз тъжна 😦

    Like

Кажете си

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Information

This entry was posted on февруари 19, 2012 by in Трисечна любов, Чиклит and tagged .

Навигация