Муша-Буша в пространството

Всичко, което харесвам е или незаконно, неморално, калорично, пристрастяващо, скъпо или невъзможно.

част VII: Ловафеър, порнстар и драмакуин

Наближава рожденият ми ден, Сатурнова дупка, чувствам се сама, кредити, лизинги, сметки за парно, вода, ток, въздух, ендрише, гледка, такса пушек и прочее и малък апартамент, в който дори гардероба ми няма врати, слънце няма, а аз без слънце съм като литовците, които се самоубиват.

5 декември, 23:05. След един час имам рожден ден. Слагам детето да спи, днес много окъсняхме, бихме се с възглавници и ядохме супа два часа. Правя ретроспекция какво се е случило, какво искам да ми се случи и за какво си мечтая. Това е моят супер личен разговор с Бог. Засега само аз му говоря, той не отговаря.

Телефонът ми звъни. Гай е. Говорим си половин час. Казва да отида в тях. Скачам в колата, спирам на денонощния да взема бира и солети. Остават пет минути до полунощ, след 5 минути имам рожден ден. На завоя на неговата улица ми маха полицейска палка. Хвърлям телефона в скута и понечвам да си сложа колана, но сержант Никога-не-им-запомням-имената вече е забелязал, че говоря по телефона и съм без колан. Подавам си книжката, безименният сержант подскоква като натопорчен жабок и казва:

–       О, ама ти имаш рожден ден днес и сигурно отиваш да пиете някъде?

–       (да, аз обикновено по пижама и без грим отивам на парти, сешсе) Да, да, точно!

–       Тръгвай, айде, и честит рожден ден!

Приключваме 31-вата годишнина с близка среща с КАТ. Да видим с какво ще започне 32-рата.

Той ми отваря вратата по скъсани дънки, бос, гол до кръста. Гол по татуираните си ръце, по широкия си гръб, по наболата си брада гол. Естествено, спъвам се на стълбите пред вратата.

Честит ми рожден ден, минута след полунощ отваряме бирите, лягаме на дивана. Хубаво е до него. Гледаме телевизия и си говорим, и той казва, че никога не му се е случвало да си говори толкова много с една жена. Така е и има две неща, които могат да прецакат това. Едното е, когато единият от нас си намери гадже. Второто нещо е един от нас да хлътне по другия. Той се изправя, подпира се на лакът, поглежда ме и иска да му кажа какво мисля.

След моето откровеничене топката е в неговото поле. Вместо да  ме улесни, да каже нещо, заради което ще го нарека свиня, тъпанар, олигофрен, нещастник, катил, зомбил, неврастеник, емоционален преебвач, джмульо, дебил, пишкодържач, шушляк, аматьор, селяндур, чук… той казва, че не иска да си тръгвам. Харесва ме, но не по този начин. И не иска да си тръгвам от него. Съдията свири дузпа и моето сърце изхвърча с червен картон някъде към трибуните.

Имам два избора: да си тръгна, за да не си го причинявам. Втори избор – мъчение. Ако можех, щях да спра. Поемам по втория път със собствена програма – пренасищането води до отказване. Мисля си и че все някой ден той ще направи някоя тъпотия, като например да спи с първата кошница в някой бар и ще ме отврати от себе си. Ще дебна за тези издънки.

Оставам приятелка с него, по всички приятелски критерии, които мъж или жена може да иска. Ядосвам му се всеки ден, защото, защо, защо, защо не е обикновено лайно, което да направи няква тъпотия! Не може ли да забрави да ми се обади, не може ли да не спази някое обещание, не може ли да спи с някоя и да ми разкаже подробностите, не може ли да не му хареса какво съм сготвила, не може ли да пръдне, докато сме на масата, поне тва не може ли? Не може ли да не е толкова хубав всеки път, когато го виждам? Не може ли поне веднъж да не ме изслуша, докато бръщолевя някаква тъпотия? Не може ли да не седи с мен до 4 сутринта да си говорим!

Една вечер, минало е полунощ, отново не сме спали и предната нощ, и по-предната и изобщо не сме спали от Балканската война. Оставам да спя у тях. Обличам негова тениска, а той не знае, че никога повече няма да я види. Мъжете не разбират това с тениските и защо понякога губят по някоя, не разбират защо тези тениски не се перат никога, но понякога се спи с тях. Не го разбират. Лягам до него и си мисля, че ако не умра от сърдечен удар тази нощ, ще доживея златни старини.

Няколко пъти се размърдваме насън. Просто спим, не се докосваме. В един момент се обръщаме един към друг и за секунда всичко се завихря. Това е от онези моменти, в които си полу-сънен, полу-осъзнат, не мислиш, всичко е само усещане. Лицето ми е под грапавата му буза, наболата му брада драска лицето ми, усещам колко е горещ дъха му по врата ми, той изръмжава. Краката ни се оплитат, премятам десния си крак през кръста му. Ръката му се пъха под тениската ми, погалва гърба ми и ме дръпва рязко към себе си, ръката му слиза надолу, по кръста ми, плъзга се под бельото ми.

И зз се сещам, че не съм се бръснала от два дни.

Защо аз? Защо на мен?

Хващам ръката му за китката и се опитвам да го спра, той изръмважа, обръща се с гръб и преди да се почувствам гадно, протяга ръката си, слага я на кръста ми и ме прегръща.

Известно време след това на фирменото ни парти пих много. Отчаян опит да изтрия този мъж от съзнанието си.

Пияна като карпатски вълк, го дочаках да дойде в клуба. Закачахме се, с пияна преценка колко лесни и неангажиращи са нещата, обещавахме си да няма сконфузни моменти и сърдене и да си запазим приятелството. Изведнъж каза, че утре ще си изключи телефона и ще изчезне за известно време. Изтрезнях на минутата. Перспективата да не го виждам, да не го чувам, да изчезне просто…Попита защо това ме е разстроило. Не ме устройва, казах. Как така не те устройва, пита той. Е така, не ме устройва!

В таксито го попитах иска ли да спи в нас, той отказа. Аз … просто млъкнах. Мога ли да направя нещо повече? Има ли някакъв смисъл да продължавам с това? Просто млъкнах. Таксито спря и той слезе с мен. Нищо не казах. В мълчание влязохме вътре, свалихме си дрехите, облякох си пижама. Той излезе от банята, мълчание, разсъблече се, нарочно не поглеждах.

Легнахме, стана ми още по-тъжно. Шибана работа. Колко болно е всичко това!? Да спим в едно легло? Един до друг!?

Изведнъж той се обърна към мен, долепи цялото си тяло до моето. Прегърна ме с крака и ръце. Иде ми да заплача. Говори ми. Защо ми е станало кофти, че няма да се виждаме. Изнервям се. Тази игра не ми харесва, не обичам да ме мотаят. Повишавам тон. Това е глупаво. Говори ми, усмихва се, смее се тихо с дъха си в косата ми, погалва ме, аз … се разтапям. Не ме интересуваше защо го направи, нямаше значение. Това, което имаше значение е, че той, целият, гол, страхотен, ръцете му, раменете, гърба му, коремът му, лицето, устните, всичко, което е той, беше мое тази нощ.

7 comments on “част VII: Ловафеър, порнстар и драмакуин

  1. бат венци
    март 20, 2012

    Егати. Много сълзливо стана тука. Ако в последната глава не се случи някакво чудо с този, отказвам да чета повече чиклити. По-интересна си за четене, като не си влюбена.

    Like

    • chaotic
      март 20, 2012

      ми то в заглавието си пише – драмакуин…

      Like

  2. Shine
    март 20, 2012

    „Настоява да знае защо ми е станало толкова кофти, че няма да се виждаме.Плаче ми се, едва се сдържам. Повишавам тон и му казвам, че има неща, които няма да му кажа!“

    Е, не! Толкова неща ми се иска да блъвна, че…по-добре да не го правя. Т’ва май е най- дългия ПМС, за който съм чела…

    Like

  3. Musha Busha
    март 20, 2012

    Удръж до неделя. Тогава слагаме точка на чиклита.

    Like

    • chaotic
      март 20, 2012

      и започва кво? не че нещо, ма не можеш ни остави на сухо после.

      Like

      • Musha Busha
        март 20, 2012

        На сухо? Човекооооо, иде лятото:) Чиклита се е случвал зимата. Тепърва идва моето време.

        Like

  4. chaotic
    март 21, 2012

    лято – период от годината, когато работата е най-много и морето го гледаме от терасата.
    иначе да видим значи кво ше ни забъркаш.

    Like

Кажете си

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Information

This entry was posted on февруари 5, 2012 by in Трисечна любов, Чиклит and tagged .

Навигация