Муша-Буша в пространството

Всичко, което харесвам е или незаконно, неморално, калорично, пристрастяващо, скъпо или невъзможно.

последна VIII: Пасквил

Уважаеми читатели,

Изхвърлете всички ненужни броеве на Космополитън, Жената Днес, Утре и Вдругиден, сп. Паралели и Ева! Натрупайте на купчина на двора пред блока всички изрезки със съвети как в десет стъпки да постигнете абсолютното съвършенство като една жена, залейте ги с нафта и ги запалете, после хвърлете и два-три сутиена отгоре за повече драматизъм, хвърлете и нарязана снимка на бившия! Регистрирайте се в bg-mama и пуснете поне 4 теми за просветлението, което сте получили, оттърсвайки се от оковите на увлеченията си по всякакви лумпенизирани пишкопритежатели! Кажете сбогом на черпака в кухнята, напсувайте пералнята и с ръка на сърцето си признайте как специалната подправка „любов”, с която сте готвили за някого, всъщност е трапезна чубрица!

Ако сте хетеросексуален мъж, не се хабете да четете по-надолу. Това четиво е безумно скучно за вас, толкова безмислено, че ще предпочетете да сте изхвърлили боклука през това време. Ако сте хетеросексуална жена, най-добре бременна/наскоро родила, която в паузата между храненето на бебето и спането му, прекарва квалитетно време в превключване между сайтовете на Лече Лига, bg-mama и онлайн рецептурника на Иван Звездев, това е забавното четиво за убиване на малко време. Ако наскоро сте родила, няма да е толкова интересен този текст, защото в момента ви вълнуват далеч по-жизнеутвърждаващи дилеми, като например е ли акото на малкото ви слънце твърде зелено или по-скоро резеда, дали това, че е изял копчетата на дистанционното, е показател за генетичен талант към технологиите и т.н.

 

Аз не съм такава. Аз не съм от онези жени. Аз не съм онзи тип жена. Аз не съм майка ми и татко ми. Моята мусака не е като на майка ти мусаката. Аз не правя така.

Аз не ставам 5 минути по-рано, за да ви направя закуска. Аз няма да ви питам какво ви се яде – палачинки или банички със сирене. Аз няма да се затичам в януарските преспи до магазина да купувам круши и банани, защото съм забелязала как винаги към това посягате. Аз няма да искам от вас да ми казвате дали довечера ще спите вкъщи, нито ще ви звъня по телефона, когато не ми се обаждате. Аз няма да си променя плановете за деня, за да ви оставя да се наспите. На мен няма да спре да ми се пуши, когато съм около вас. Аз няма да гледам някакъв сериал, който вие следите, във времето, в което по телевизията дават този, който аз следя. Аз няма да подскоча като развълнувана ученичка, че идвате у нас. Аз няма да позволя да ме видите как плача, защото Дензъл Уошингтън ще го убият след малко в края на филма. Аз не бих си изключила звука на телефона, докато спите до мен. Аз няма да купувам солети, защото вие обичате да си хрускате пред телевизора. Аз не бих ви направила пилешка супичка, когато сте настинали и ви боли гърлото и не бих ви я докарала до леглото, за да не ставате, понеже не ви е добре. Аз не съм хибрид между тази, която спи с вас и добър приятел, с когото си говорите за тъпите путки, с които сте спали предната седмица. Аз няма да прекарам 4 часа в търсене на начини да премахна петното, което някакво момиче е разляло върху тениската ви.

Аз не бих. Аз не съм. Аз не съм от тези жени. Аз не съм вашата съпруга. Аз не съм вашата майка, нито вашата сестра.

Аз съм точно обратното.  

Аз съм тази, която обича да шофира, за да си избистри главата и да си почине, когато усети, че от месеци този мъж я чупи емоционално и която отпрашва в 2 през нощта нанякъде, сама с дисковете в уредбата, червената светлина от таблото, звездите в черното небе и побелелите борови гори на Рила. Аз съм тази, която се смее като дете насред гората в Говедарци, до замръзналият рилски поток, смее се с пълно гърло, смее се и не може да повярва как, докато е правила обратен завой, там в тъмната гора, насред боровете и преспите, задницата на колата се е плъзнала по снега на баира и е заседнала в една огромна пряспа. Смее се, залива се от смях, защото от опитите да изкара колата е замирисало на съединител, гуми и руса тъпота, а след малко от очите й потичат сълзи от смях, когато се заравя до кръста в пряспата зад колата, за да извади веригите от багажника и се оказва, че той е замръзнал. Аз съм тази жена, която посред нощ, на мъждивата светлина от фарове, насред една побеляла от сняг Рилска гора със замръзнал планински поток, изтупва снега от русата си коса, подскача от крак на крак в замръзналите си кецове и късата си поличка и си говори сама дали да не се опита да размрази багажника със запалката. Аз съм такава жена, от тези, на които им се случват такива неща и които се смеят като малките деца. От тези руси пачи, които отиват пред колата, поглеждат я във фаровете и й казват, че двете трябва да се справят някак си с тази ситуация сега, защото освен заспали мечки и помаци-овчари, в радиус от 5 километра няма жива душа. Аз съм този тип жена, изтупвам снега от полата и кецовете, влизам в колата и сантиметър по сантиметър, на маневри и извъртане на волана, успявам да изкарам колата, все още се заливам от смях и, тръгвайки обратно, погалвам таблото и й казвам колко е страхотна и как никога не ме предава.

От този тип жени съм аз. Които се връщат обратно към София с избистрена глава и взето решение да сложат точка на умопомрачителното емоционално самоубийство, в което сами са се вкарали с този мъж.

Аз съм тази, която стои половин час изтръпнала в една заледена пряспа, насред Самоковско шосе, до колене в снега по летните си кецове и късата си дънкова пола, която трепери от студа и шока и гледа следите от гуми по асфалта, разбитата си броня, регистрационния номер, решетките и части от бронята разхвърляни наоколо през мантинелата в дерето. Аз съм тази, която допреди минути караше успокоена и свободна обратно към къщи, когато на един завой срещу нея една хонда на дълги светлини удари нейната отляво и дори не намали, а само изправи волана си и отпраши.

Ох.

Моята кола се завъртя бясно два пъти по шосето около оста си по заледения път и се заби централно в мантинелата. При сблъсъка, въпреки колана, някак си полетях напред, ударих си челото много силно и отскочих назад обратно към седалката.

Стана тихо. Колата изгасна. Черна нощ, фаровете светят в мантинелата, вие се пушек от изгорелите газове, от преспите покрай пътя хвърчат снежинки, на мъглявата светлина виждам следите от гумите ми по асфалта, след завъртането и удара колата е застанала напречно на пътя. Всичко се случи толкова бързо, аз просто седях вцепенена зад волана, още го стисках здраво и усетих как краката ми са още на спирачката и съединителя.

Дори не помня как съм излязла от колата. Помня само как в един момент се сепнах от студ, защото краката ми бяха мокри до коленете в снега, стоях права в някаква пряспа до мантителата и събирах разхвърляни парчета броня.

Очите на сина ми Максим са всичко, което виждах в този момент. Лицето и усмивката му. Стана ми много страшно за него, ако мен ме няма.

Влязох обратно в колата, завъртях ключа, тя запали без проблем, нито една предупредителна лампичка не светна на таблото, свалих прозорците, заслушах се в шума на колата, всичко звучеше нормално, включих парното, прегледах датчиците, всичко изглежда нормално. Отвън нищо не пушеше под капака, нямаше теч и локви под колата. Окопитих се. Трябваше да събера каквото ставаше още за колата. Зад мантинелата в дерето някъде беше регистрационния ми номер, една от решетките, другата беше под колата, счупена, трета на няколко метра отпред. Бронята ми беше като натрошен порцеланов сервиз наоколо. Беше толкова тихо, толкова страшно тихо, черно и самотно.

Взех си телефона и без да мисля, набрах неговия номер. Още преди да даде свободно, прекъснах. Защо му се обаждам? На кого се обаждам? Какво искам от него? Да му кажа какво? Да искам от него какво? Да му плача и хлипам? Да му кажа колко съм изплашена? Да се пошегувам как сигурно няма сериозни щети, но съм сама и наистина много, много съм се уплашила и искам да го видя, искам да дойде, да ме прибере, искам да постои с мен и да ме прегърне, да ми каже, че такива неща се случват, но всичко ще е наред, аз съм добре, детето не е било в колата, това ли искам?

End call.

Седнах зад волана, включих на първа, вдигнах прозорците, включих парното на 3, треперех толкова силно, че кракът ми вибрираше върху педала на газта. Не пушех от месеци, заради него ги отказах. Извадих забравена кутия от жабката и запалих цигара. Обадих се на една приятелка. Дори не помня какво сме си говорили. Карах до София с 20 км/час, беше ми зле, всичко ми се размазваше пред очите, заболя ме главата, през целия път не можех да спра да треперя, а в главата ми като на ретроспективна лента се въртеше удара, фаровете на другата кола, как ме заслепяват, неприятното чувство, че нещо лошо ще се случи, докато другата кола се приближаваше към мен и за стотна от секундата ми мина мисълта „само да не се ударим, само да не се ударим”, шока и изненадата от удара, въртенето на колата по шосето, в паниката си как съм стиснала здраво волана и се опитвам да го изправя, кракът ми е натиснал до ламарината спирачката, винено-червената задница на хондата в огледалото за задно виждане, което мервам с периферното си зрение за секунда, докато виждам как се отдалечава, мантинелата, която някак си се приближава ужасно бавно към мен, все едно на забавен каданс, ДРАААААААН…и тишината после. Лицето на сина ми. Отново и отново. И панически мисли ако можех да върна времето назад, само ако бях мръднала малко вдясно, щях да го избегна, ако бях минала оттам малко по-рано или една минута по-късно, нямаше да се засечем на този завой, дали шофьорът е бил пиян, защо избяга, какъв боклук трябва да си, за да удариш някого и да избягаш, докато го виждаш как се удря челно в мантинелата, само половин метър по-надясно ако бях минала, трябваше не само да му присветна, трябваше да му бибитна, може би нямаше да се случи това, защо трябваше да се случва изобщо, не трябваше да излизам да карам…

Не ми беше добре. В болницата ми направиха скенер и преглед. Имах сътресение и шок. В следващите няколко дни трябва да седя на тъмно, да не гледам телевизия, да не чета книги и да не седя пред компютъра, а ако започна да ставам сънена, трябва да се върна в болницата веднага. Казаха, че треперя от шока, няма физиологична причина за това. Ако получа паник атака, това е нормално.

Прибрах се вкъщи и отворих бутилка с водка. Не помня лекарите дали ми казаха нещо за алкохола, но исках да спра да треперя и да се успокоя. Много се бях изплашила. Не успях да изпия водката, горчеше.

Когато се събудих, мислех, че всичко е сън, не се е случило. Около обяд ме събуди колежката ми, зачудила се къде съм, изпуснала съм срещата с екипа си. Докато й разказвах, избухнах в сълзи, не можех да спра да плача и да й повтарям едно и също по телефона. Ами Максим? Какво ще се случи с това слънчево страхотно дете, ако мен ме няма?

Привечер се обади и той. Когато му разказах какво се е случило, той каза, естествено, че такива неща стават, не е голяма работа. Естествено. Това са ламарини, оправят се. Естествено. Гласът ми трепери глуповато, хълцам, докато се опитвам да скрия, че плача. Няма смисъл да му казвам, че искам да го видя, тези месеци между нас всичко е било сбъркано и нередно. Нямаше да е такова, ако той не знаеше, че съм влюбена в него, а аз не знаех, че той няма никакви чувства към мен.

Ще се чуем, по-късно. Друг път, някой път, по-късно, някога…

Затварям телефона и затварям тази глава от живота си. Аз не съм от тези жени. Аз не съм такава. Вътре в себе си съм, всичко това и много повече, но то е за някой, който е добър за мен, който е за мен и за когото съм аз. Някой, когото ще обичам повече от себе си и който ще ми отвърне със същото.

Дотогава – новогодишното обещание: доколкото зависи от мен, no man’s land, no more I love you’s.

34 comments on “последна VIII: Пасквил

  1. chaotic
    март 25, 2012

    +1 от хетеросексуалните.

    Like

  2. Nousha
    март 25, 2012

    Гледам да не досаждам с коментари, но да се заявя като верен читател в сянка🙂

    Like

  3. Kaenni
    март 25, 2012

    Неочакван, но много подходящ и символичен край.

    Like

  4. Galina Georgieva
    март 25, 2012

    И аз не съм такава жена-разбирам те напълно, въпреки, че съм от хомосексуалните….и няма да правя дискусии🙂

    Like

  5. EL
    март 25, 2012

    Познато.
    И хубаво, и не толкова. Въпрос на гледна точка и варианти на края.
    Всеки чат пат си прави собствена серия от „Листопад“, лично негова си.

    Like

  6. Shine
    март 25, 2012

    Welcome back🙂

    Like

  7. Shine
    март 25, 2012

    Аз си прочиствам главата по магистрала „Тракия“.

    Like

    • Musha Busha
      март 25, 2012

      Не обичам магистрали. Карам по тях, само когато бързам.

      Like

  8. BAPHA
    март 26, 2012

    баси, прииска ми се да съм бил стопаджия в онази нощ, на онзи път

    Like

  9. Дарина
    март 26, 2012

    Дали да не взема наистина да изровя от старите албуми снимките на всичките си стари любови и да ги изгоря? Към женски списания отдавна съм развила непоносимост, ама снимките още ги пазя.😀

    Леле, пуста хетеросексуалност ти се отразява много зле наистина (казва хетеросексуалната жена с всички онези снимки за горене).🙂

    Такава случка като твоята с хондата не я пожелавам на никого, дори само от четенето й здравата се стреснах.

    И съвсем наистина вземи да напишеш книга най-после, please!🙂

    Like

  10. бат венци
    март 26, 2012

    Ако това е сверката, значи не съм хетеросексуален мъж, ами съм бременна женичка. То беше ясно какво ще стане още от предната глава. Дано ти е минало, по-интересна си за четене като не си влюбена. Кога се развива действието в последната глава?

    Like

    • Musha Busha
      март 26, 2012

      „…по-интересна си за четене като не си влюбена.“ Значи, последното изречение е радост за твоите очи.
      Иначе – зимата.

      Like

  11. бат венци
    март 26, 2012

    Е тъкмо събрах смелост да те поканя на среща и no more I love you…тцъ тцъ

    Like

  12. tsvety
    март 27, 2012

    Много ми харесва как ти хвърчат мислите, от тема на тема, макар че цялото е една тема.
    На end call се разревах… баси.

    Пожелавам ти късмет и не се ядосвай!

    Like

  13. neva
    март 27, 2012

    Малииииииии, добре си наредила мъжкото братство, …глухи и кьорави….страхливи люде са повечето…пожелавам ти да срещнеш изключение…осъзнаването на емоционалната катастрофа като закон във всяка връзка ли се очертава…е, не искам да повярвам …

    Like

    • Musha Busha
      март 28, 2012

      Ау, много черно го описа:) Мъжете са като жените – има пичове, има и невменяеми нискостеблени лунгури (няма връзка с героя от последните две глави, говоря по принцип). Не мисля, че емоционалната катастрофа е задължително условие на връзката (а в конкретната история от Чиклита няма връзка), по-скоро такива преживелици са изключение, може би на всеки му се случва. Както казва една приятелка, всеки си има дъно:)

      Like

  14. chaotic
    март 28, 2012

    к’во разбираш под дъно – онова, което като го стигнеш и почваш да копаеш ли?

    Like

    • Musha Busha
      март 28, 2012

      В търсене на нефт?:)

      Това с дъното е по принцип, всеки си има свое възприятие кога стига дъното. Историята в последните две глави е много лична, както се вижда де, но вероятно трябва изрично да кажа, че момчето не е кофти човек и да предотвратя бъдещ хейт по негов адрес.

      Like

  15. chaotic
    март 28, 2012

    аз за моето възприятие си го казах – питах за твоето. а че момчето е свястно е ясно – иначе историята щеше да приключи на втора серия максимум.

    Like

    • Neva
      март 29, 2012

      Ако беше свестен щеше да я чува и като не приказва…глухари са ви казвам, повечето…черно ли е бяло ли е…туй е.)))

      Like

  16. Neva
    март 29, 2012

    Невменяеми нискостеблени лунгури е нещо като емоционални тюфлеци ли…

    Like

  17. Ретгрограден Марс дае*а
    април 1, 2012

    Мушо.. пиши ме 10-та читателка! Искам да ти кажа, че от 15 януари, до 15 април сме в ретрограден марс.. не знаех какво значи тая бъзикня до преди 7-8 медеца, когато бяхме на ръба на мн важна сделка с тлъст хонорар за мен. Тогава, моят Той ми каза: стига се пъна, регрограден марс, нищо няма да стане, само се набираш, по-добре отложи всичко за еди-кога-си (не си спомням колко дни по-късно).. и аз копелето не го послушах, надух се, викам му: Аз съм велика бе, сто от лежанка дигам, ти ще ми кажеш на мен, я къш ретрограден марс и той с теб.. ФАКТ сделката ми пропадна в последната секунда!!! Сега както се сещаш знам какво е ретрограден марс и чинно му паля свещи всеки път като се добера до църква (тази година само веднъж).. Та това което исках да ти кажа.. до 15 април нищо което започнеш няма да е сериозно, хубаво е това време да се използва за приключване на разни отношения, работи, за размисъл, за философстване, за избистряне и пр… ако искаш да завържеш неангажиращи сексуални контакти – сега е момента, но.. нищо друго.. както и момента в който е най-лесно да се отървеш, от връзка като твоята.. т.е. ДЕРЗАЙ МОМИЧЕ и не тъжи.. което си е твое ще те намери и тогава мн ясно ще го разбереш, че е ТОЙ (тва и за себе си го пиша).. ДА Е ЖИВ И ЗДРАВ РЕТРОГРАДНИЯ МАРС, ама леко ми ходи по нервите вече..

    Like

    • Musha Busha
      април 1, 2012

      Начееее, четох твоя коментар, докато чаках да излети самолета и, честно, смях се с глас десетина минути:) Ще настроя алармата за 16 април, че съм разсеяна и може да пропусна големия мастър план за себе си:) Иначе мерсаж за топлите думи.

      Like

  18. Ретгрограден Марс дае*а
    април 3, 2012

    .. и аз съм на тезгяха като теб, дори по-зле, че с едно дете те водя ;)).. ама не ми дреме – забавлявам се както падне.. научих се първо да мисля за себе си, после за всички останали – малко трудно свикнаха, но свикнаха.. със споменатия Мой Той си разказахме игрите по всички параграфи, а най-вече – виж ме колко съм велик/а и как мога без теб.. и за финал и двамата ближем рани в момента – всеки самостоятелно..
    тя моята е толкова драматична, с емеленти на садизъм и мазохизъм, че ако започна блог, като теб, ще ме скъсате от бъзици и смях.. но нямам толкова време, въпреки, че съм нахвърляла едни 200 стр. А4 из разни word файлове..
    .. иска ми се да те предупредя да не залитнеш по ходене на врачки.. при мен там се объркаха нещата (аз дето ги мразя и не вярвам въобще!!!).. пишех една статия тогава за един пич, дето мацката му го зарязала щото врачката така й казала – голям смях е, мога да ти я пусна на е-майл.. ТА ми трябваше още някаква случка, нещо интересно от тия материи.. и така случайно заради пиятелка попаднах на една врачко-кифла.. оффф.. и от там нататък само надолу.. суррррррр.. та до преди 3-4 м., когато окончателно разбрах защо го мразя това племе..
    та така де – благ съвет от мен – НИКВИ ВРАЧКИ, гадателки, астроложки и пр. производни!!!.. забавлявай се до момента, в който няма да можеш или няма да искаш да го правиш.. другото само се нарежда😉..
    хайде леко.. аз хвърлям тук по едно око и очаквам поредния материал ;))..

    Like

    • Musha Busha
      април 3, 2012

      Мацко, положението е Маг Галатея явно при теб… Не знам дали сериозно си ми ги написала тези неща, но ако си, особено тва с врачките и драмата, както вика един приятел, яко си изплискала легена, без да се обиждаш:) Нито има чак такава драма, нито съм седнала да рева и да страдам, камо ли пък да хукна по врачки да ми предричат срещата с Голямата любов, дори напротив:)

      Like

    • chaotic
      април 3, 2012

      а че дай матрял за врачките – не се стискай.

      Like

  19. Musha Busha
    април 3, 2012

    Ето мат’рял за нов Чиклит! Муша-Буша в света на паранормалното. Ще е бласт.

    Like

    • chaotic
      април 3, 2012

      бе аз имах предвид момата по-горе, но от друга страна ти гарантирано ще се справиш по-интересно. само предупреждавай, ако ще ходиш в канал 3, че да знаем да гледаме.

      Like

  20. Ретгрограден Марс дае*а
    април 3, 2012

    Да бе, то е ясно, че не се познаваме, от къде да знаеш каква каша ми е в главата ;))..
    „Никви врачки“ е съвета ми към всеки, който срещна, щото се оказа Мушо, че всеки втори е с врачка в задния джоб или астроложка, или смес между двете заедно (разпитай, ще останеш ужасно неприятно изненадана).. Лудница просто.. Оказа се, че дори мъжете и те, мн чинно ходят по такива места.. ТОВА МЕ ПОТРЕСЕ тотално преди 3-4 м., както споменах. Още не мога да го смеля с главата си.. Нормално изглеждащ пич, дори подрънква така, приятно да ти стане, а ходи циври на няква леля и й плаща да го лъже.. АРЕ БЕГАЙ!! Лудница е навсякъде или поне навсякъде около мен.. тъжна история!
    Материала за врачката си стана супер, ама какво ми струваше само аз си знам.. ще видя къде да го качна и ще ви пусна линк да се посмеете и вие.. Аре лека😉

    Like

    • chaotic
      април 4, 2012

      ами то има някакво обяснение – психо-/лози/терапевти/аналитици струват майка си и баща си, а са с квалификация на гледачки от махалата. така че ясно що пича е одил при лелята.

      Like

  21. Ретгрограден Марс дае*а
    април 4, 2012

    ето заради тази тъпа статия трябваше да срещна врачка http://ypaaa.wordpress.com/2012/04/04/%D0%BB%D1%8E%D0%B1%D0%BE%D0%B2%D1%82%D0%B0-%D1%81%D1%80%D0%B5%D1%89%D1%83-%D0%B2%D1%80%D0%B0%D1%87%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0/
    .. значи, аз като пиша статии си слагам минимум три случки по една и съща тема.. ако не се намерят – разнищтвам само една.. е.. тук както ще забележите е само една, бяха две и ми трябваше трета.. за да я намеря разрових цялото интернет пространство, но нищо интересно не открих.. тогава позвъних на приятлка, която знам си чуролика с няква лельо-врачка нонстоп.. тя пък за късмет тъкмо отиваше при нея.. и аз с там..
    от вратата още заявих на лелята, че ми трябва интересна случка, че не вярвам на такива чудеса, че врачките и циганките ме мразят и ме гонят като ме видят, че да не ми излиза на мен с номера, ми да си върши работата, аз ще си кротувам и ще си записвам, няма да споменавам имена..
    стоях наблюдавах им ритуала и си се хилех наум през цялото време слушайки разни глупости, които с информацията, която имах и аз можех да наредя.. дори ми хрумна план да започна да гледам на баница, хем оригинално, хем ще хваща декиш, хем ще хапват хората и т.н., пък и до вкъщи има баничарница – сичко тип-топ.. скучаех и що глупости се извъртяха в главата ми.. като си свършиха с простотиите и аз си започнах с въпросите.. нищо не можах да извадя.. лелята нямаше никаква интересна история, освен че веднъж няква я попитала кога кмета ще оправи дупките по улиците.. и така.. разочарована аз си тръгвах, когато тая ми ти леля ме дръпна на вратата и ми нареди бъдещето ми в близката година, ей тъй без кафе, без нищо.. и факт.. мота-мо всичко от-до ми се изсипа на главата.. после като съм си мислела, реших, че това е късмета на новия.. или кьоравия ми късмет – все тая.. но от тогава все такива истории ме нападат, ВЕЧЕ НЯМАМ НЕРВИ.. и винаги съм с едно на ум.. и ако щеш вярвай като се запознавам с някой първо подпитвам ходи ли на врачки, ако ходи – аут – да не ми губи времето, тия са луди ;))..
    точно тази статия не ми е любима, писана е за женско списание преди две години.. това не е моя стил, но.. се чете, респективно се заплаща.. в сайта ще намериш още две.. продължението на тази и една друга, от по-новите ми.. enjoу😉

    Like

  22. kassitra
    юни 26, 2012

    Стилът ми напомня за Ина Григорова. кефи ме.

    Like

  23. Omnia
    септември 17, 2012

    Да се присъединя и аз към редовно- читателската група :)- изявявам се като върл читател от историята за Карадере, а днес приключих и с частите на Чиклит- а.
    Намесвам се с коментар, само , за да изразя подкрепата си към поредната жена, която отказва да върви против себе си в името на подобни отношения. Не, че и аз не съм в същите, както и че човекът е много куул. Ма не за мен, явно.
    Успехи по пътищата и здраве на теб и детенце. Това са по- важните неща:)
    Благодарско за красиво споделената история и още веднъж- успех!

    Like

  24. Orlin
    януари 10, 2014

    Браво. Стилно, samobitno и самотно в краянакраищата. Стискам ви палци.

    Like

Кажете си

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Information

This entry was posted on януари 29, 2012 by in Трисечна любов, Чиклит and tagged .

Навигация