Муша-Буша в собствен сос, добро и зло, в здраве и болест, в dial-up и оптичен интернет, в и извън времето, внапредвид и деЦки от НОЙ

Ако еволюцията на човека беше приключила, майките нямаше да са само с две ръце.

Аз сърце моята кола

P.S. Описаните случки в разказа отразяват чистия късмет, щастливо стечение на обстоятелствата и съвсем малка доза адекватна реакция за избягване на инцидент на един млад, но много ентусиазиран шофьор, който обича колата си и изживява всеки миг със затаен дъх, макар и в случая понякога наивно и с недостатъчно добра преценка. Текстът може да звучи забавно и интересно, но всеки разумен читател сам/а ще осъзнае, че това е в рамките на тъпотиите, които сме преживели с късмет и не трябва да правим втори път. За успокоение на читателите (особено разтревожените и ядосаните), авторката на текста отдавна не прави подобни глупости, поддържа автомобила си напълно технически изправен, не поема излишни рискове и не тества късмета си (както и на останалите на пътя). Авторката кара доста кротко и спазва всички правилата на движение и пътни знаци, дори когато може да предизвика нервниченето на шофьор зад нея, който може да бъде главен участник в текста долу. Авторката си пожелава с този текст да се изчерпа историята с възможните и действителни инциденти на пътя, а на читателите – да се усмихват, докато го четат, защото целта му е да разкаже по забавен начин за тези иначе много сериозни случки, но в никакъв случай да смятат, че което и да е в него е правилна, разумна и преценена постъпка. В противен случай цената може да е твърде висока и нито един забавен разказ не си заслужава.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––-

Уважаеми хора от Ауди,

Отдавна исках да ви пиша и колкото повече време минава, толкова по-дълго става писмото. Искам да ви пиша за моята кола и за съвместния ни живот с нея.

За да разберете защо ви пиша, трябва да ви кажа малко предистория за себе си.

Аз съм на 31, родена съм и живея в София и имам син на 3.5 години. И обожавам да правя неща, които не планирам. Обичам, например, в 4:30 сутринта да ми се прииска да закуся някъде в Рила или да проверя дали мохитото на изгрев на Градина е по-вкусно от това на залез някъде в Ковачевица. До април тази година това беше логистично трудно: нямах кола.

Миналата година, докато бях на палатки на Иракли, си пожелах на следващото лято да имам кола, която да извози мен и 50-те кила „лек“ багаж, който аз, като всеки къмпингар, влача със себе си към някой пущинак. Всеки следобед влачехме сухи дърва по плажа, 3 км в едната посока и 3 км на връщане – 6 километра хамалогия всеки ден. Започнах да мечтая за кола, такава кола, която ще ме закара до Иракли и няма да мъкна раници и самари повече.

Въпреки, че започнах новата година без работа и без ясни перспективи за такава, най-много от всичко исках да имам кола. Денонощно мечтаех за колата, Колата олицетворение на свободата, независимостта, горещите залези, прашните пътища и смачкана карта на България с излющени сгънки. Мечтаех да си купя Rover 214, малката хлебарчица със спортен двигател, метално сива и много бърза. Мечтаех си за първата си кола, на която ще се науча да карам, която ще издържи напъните ми на млад шофьор да се пречукам без да искам и която няма да се разпадне, докато не събера пари за нова. Мечтаех за моята лична учебна кола, здрава достатъчно да издържи това, което съм си наумила за нея.

Записах се на шофьорски курсове през февруари. Понеже започнах нова работа, нямаше как да ходя на лекциите по теория, заради което (вероятно) ме скъсаха два пъти на вътрешния изпит по листовки, които наивно се опитвах да взема ей така, от обща култура, натрупана от возене като пътник. По-късно прочетох листовките и пред ДАИ си взех изпита от първия път. На практическите упражнения обаче бях дъ бест просто, чувствах се на място зад волана, все едно като пъзел съм си паснала с колата. С учебния ми голф летяхме всяка нощ из софийските улици, а инструкторът ми беше просто замечателен субект – приличаше на един от тримата мускетари, с поддържани мустачки и бяла коса на кече, бели еспадрили, бели джинси и неизменно турско синьо сако. Възползвахме се максимално от възможността да се науча наистина да карам ненаказуемо с возило У, преди някой недоспал служител да ми е връчил книжката и да се уча впоследствие на някой булевард. И карах като луда, тествах ежедневно какво прави колата, какво правят краката ми, как се присветва, докато ръката държи волана и как се показва среден пръст на кръстовище. Все важни навици за един шофьор.

Докато си мечтаех за моят малък звяр, роувъра, майка ми ми каза, че брат ми си продава аудито. По-късно ще разберете колко отбирам от коли, затова не е изненада, че за колата на брат ми знаех само, че е ауди и че е бяло. Толкова много се запалих по идеята да купя аудито на брат ми, че просто не можех да спя. Аз съм такава – паля се за нещо, ама не просто се паля, ами направо избухвам във фоерверки и се побърквам, и ставам нетърпелива, и горките ми приятели тогава – принудени са да слушат цикличното кибичене по поредната идея.

Три дни по-късно взех заем, взех си инструктора от шофьорския курс да види колата и на следващият ден с ключовете за колата и договор за покупко-продажба, талони два броя и още сто бумашки отпразнувах сбъдването на мечтата ми с ядене на Bake rolls по Витошка на връщане от нотариуса.

Моята лична история с Аудито започна същата вечер, когато майка ми, в радостен възглас, че съм си купила кола, каза:

– О, колко се радвам, че брат ти е успял да я поправи за толкова кратък срок, след ужасната катастрофа преди два месеца!

Ко рьечи?

Тогава започнахме да се опознаваме с Аудито, което се оказа родено 1997ма, модел А4 седан, 1.8 двигател и около 147 коня (подобряване била). Видях разцепеният мост между двете врати отдясно, липсата на маркировка на стъклата, предната ми лява гума прави едно такова особено звучене, нещо потракваше, подрънкваше и подсвирваше… Така научих думата полоска и разбрах, че гумите имат маншони, които могат временно да се поправят с чорапогащник. После й сложих плеър и уредба и така реших проблема с тракането, дрънкането и подсвирването, но пък и научих, че музикалната ми колона в багажника е позиционирана в кафява пластмасова саксия, залепена със силикон за багажника. Аудито е на бензин, но има и газова уредба, което пък ми помогна да науча думата потенциометър и да разбера къде се намира. Така и така бях отворила капака, исках да проверя маслото (помня, че инструктора ни говореше нещо за масло понякога…). Видях, че има пръчка до една голяма черна пластмасова кутия под капака с винт и на винта символ на масльонка. Отворих винта, пъхнах пръчката, видях, че почти няма масло и сипах около литър. Седмица по-късно по голямата пластмасова кутия под капака имаше малко избило масло, а инструктора ми като разбра, искаше да ми избие на мен някои неща от и в главата. Голямата пластмасова кутия с винт било двигател. Ти да видиш.

Вероятно не е добра идея да го казвам, но като съм почнала да си споделям… Купих си колата през април, а изпита ми за шофьорска книжка се случи на 13 юли. Имаше един период от около 2-3 седмици, в които се удържах и подминавах паркираното ауди, за да пътувам с автобус. После открих разковничето: първо правило – никога не карай без книжка извънградско; второ правило – карай сутрин и вечер в най-натоварените часове, когато трафика е убийствен и КАТ не спира и трето правило – карай, когато вали проливен дъжд, тогава КАТ не спират. Благодарение на тези три правила, на чист късмет и абсолютната категорична тъпотия от моя страна да карам без книжка в София, успях в периода март – юли да опозная габаритите на колата, движението „ножица“ на краката (съединител – газ), да науча протокола и общуването на пътя (клаксон, светлини, жестове, поздрави на роднини) и други такива полезни неща.

Причината да ви пиша е, за да ви разкажа какво й се случи, или по-точно какво й случих аз на моята любима ауди и как се чувствам от всичко това.

В деня, в който я купих, с моя приятелка (която имаше книжка и шофираше) я закарахме на ГТП, маркировка за Каско и прочие. Снимаха я за застраховката каско и момчето ни каза да паркираме наоколо и да отидем да си вземем полицата. След завоя, докато паркирахме, шофьорката събра задницата на един зелен фолксваген и вдлъбна лявата задна врата на чисто новото ми беличко и красиво ауди. Момчето от каското се фрустрира и ми даде телефона на мобилната им група – ценен контакт, който ми влезе в употреба по-късно. Реших, че ще живея хармонично и с леко вдлъбната задна врата и не се обадих.

Две седмици по-късно си осиновихме куче от приюта в Богров. На излизане от приюта същата шофьорка се беше взряла толкова осторожно вдясно да гледа за идващи коли по черния път, че не видя едно дърво от лявата страна на завоя. Дясната задна вдлъбната врата си имаше сестра-близначка отпред вляво, на шофьорското място.

През юни аз вече съм набрала самочувствие и карам смело. След месец ми е насрочен изпита пред КАТ. Трябваше да ходя до полицията по работа. Тогава, докато паркирах през Министерство на вътрешните работи, научих габаритите на колата и способността й чудодейно да прекършва колчета като снопче пшеница и дори да не оставя улики по задницата си. Амейзинг.

Дойде и дългоочакваната книжка на 13 юли. На 15-ти нулирах километража, навъртян от април дотогава с ежедневно шофиране из София и поех към Варна. Взех най-добрата си приятелка от Естония от летището и заедно проверихме какво се случва, когато без да искаш влезеш в насрещното, какво става, когато караш на газ и ти паднат оборотите на завой в планината, какво е серво и как е различно от хидравликата и защо никога не трябва да пускаш волана, особено, когато нещата станат кофти, как миришат изгорелите гуми, когато дрифтираш и други важни нАучни факти.

Важно е да отбележа, че карам внимателно и предвидимо. Винаги, дори на еднопосочни улици, давам мигач, не правя резки маневри, не се тузаря по бул. България и не засичам. Правя го по няколко причини – аз съм самотна майка и много си обичам детето; ремонтите са много скъпи, особено ако още си изплащаш колата и един кредит междувременно; а и никога не е сигурно дали в лентата до мен не кара някоя психопатка, която си е купила кола преди седмица и няма книжка!

Юли е вече, аз съм си взела шофьорската книжка, пътувахме с приятели към морето. След Ябланица минахме със 120 през трупа на току-що прегазено куче, огромно куче, като вълк. Когато караш през нощта със 120, всичко се случва много бързо. Факт. Само го мернах на пътя пред нас – голяма сива буца на средата на пътя. Отначало си помислих, че има паднали камъни на пътя и не ми мина целия живот пред очите, а само една мисъл – ей дотука сме. Колата, карах на газ, подскочи жестоко, изгасна, хванах волана здраво и запалих отново, хидравликата на волана стана трудна. Отбих в една бензиностанция. Кръв по бронята и джантите. Една приятелка я ми с мопа за прозорци на бензиностанция Shell. Дано колите след мен имат течност за чистачки.

После сутринта на горещ юлски ден в Несебър. На кръстовище в новия град поемам с мигач и с 5 км/час да завивам наляво. От дясната ми страна на ъгъла има паркиран огромен джип, тип тролей, от който аз не виждам ни-щи-чко отдясно. В момента, в който изнасям колата в кръстовището, виждам как към мен лети сив Хюндай и също така виждам и чувам как предницата на моето красиво, мило, обичано и бяло ауди се треска джестоко в сивия Хюндай. Резултатът: една трета Хюндай я няма, калници, огледало, шофьорска врата, стъкло, неща… Аудито: разцепена предна броня, не просто пукната, а сцепена на две, ожулен десен фар, разместени калници и голямо фффшшшш от климатика. Тогава на моето ауди й измислихме новото име: АудРи.

Хванаха бронята в един сервиз в Несебър с 57 винта, болтове и свински опашки и ме пратиха да си ходя. Оказа се, че от каско на автомобил от 1997 година почти няма смисъл. Когато паркирах пред централата на Булинс да си оправям щетите, ми паднаха два болта от регистрационния номер, но гадовете от Булинс искаха да ми насрочат петнайсе огледа, преди да ми платят стотина лева за бронята. Отказах се, реших да карам така, докато събера пари за броня. Пък и колата изглеждаше зверско отпред, виждах как колите отбиват да мина, когато се засечем на някоя улица.

През септември се харесахме с един мъж и, в обстоятелствата на това харесване, й случих на колата още един урок. Аз бях в София и с една приятелка възнамерявахме да покараме малко до Самоков и да пием бира. Той ми писа, че е на кея в Созопол, където е ветровито, студено, пусто и много, много хубаво. Още по-хубаво ще е и аз да съм там. 11 минути по-късно със спътничката ми поехме към морето, не заради въпросният на кея, а заради общата ни любов към морето. На път към Созопол установхме две неща: първо, че ако на пътя се засекат едно ауди А4 от 1997 и една Мазда 3 и си правят гонки между камерите на бензиностанциите, пътуването е много забавно и включва изчакване, поздравяване с аварийки, „подишай ми зад ауспуха“-ситуации и други много приятни събития. Второто нещо, което установихме е, че аудито ми вдига и кара без проблеми на газ 210 км/час, без да почне да вибрира, без да отклонява волана, без да ръмжат гумите. Ако наистина човек може да получи оргазъм зад волана, за мен пътуването от 47 минути София-Пловдив и общо 3 часа и 50 минути София-Созопол беше най-невероятният секс в историята.

На другата сутрин той трябваше да дойде с колата си на Градина, където го чакахме, кротко седнали с чаша 3 в 1 на плажа. И понеже мъжете никога не питат за посоката, и понеже винаги знаят как да карат и понеже винаги жените са калпавите шофьори, неговото BMW затъна до носачи в пясъците на Градина. Тогава пък научих, че BMW не е направено ни да закъсва, ни да помага – нямат теглич. В моят багажник има въжета за теглене, крик, бормашина, винкел, гаечни ключове, както и три големи дървени трупи, резерва за случаите, в които ми хрумне да нощувам изненадващо някъде на палатка и там няма дърва за огрев. А той пък научи, първо, че моето ауди може да изтегли неговото лъскаво беемве и второ, че не имането на пенис те прави добър шофьор.

Същата вечер, когато се върнахме от Созопол, отидохме да пием бира в едно заведение в София. Трябваше да паркирам между две коли, но той стоеше пред колата ми и гледаше усмихнато в мен. Зад него седяха посетители на заведението, пушеха и пиеха навън, на тротоара, където имаше бетонни гъби, за да не се паркира. Улисана в погледа му, дори не усетих как аудито е изтръгнало една такава бетонна гъба заедно с металните болтове, с които е била захваната за паважа. Чак когато съм добутала гъбата в краката на хората, забелязах, че ръкомахат и (явно) викат да спра. Той паркира аудито, а аз много се срамувах от себе си.

От юли досега ми се случиха много неща с колата, но един конкретен инцидент ме накара да ви пиша. Откакто занулих километража през юли до датата на инцидента (септември) бях изминала 12 000 километра, почти не слизах от колата и вече мога да кажа, че се познаваме добре, предвиждаме си реакциите и се обичаме много. Тя знае, че аз не съм у ред в главата, аз знам, че тя е пич и не се дава лесно. Купих я за 3000 лева и досега за ремонт и поддръжка съм дала не повече от 1200, което включва смяна на броня, преден носач, пълнене с фреон, смяна на масло, поправяне на газовата уредба и амортисьори. Найс, а?

Карах в най-лява лента на бул. България, беше натоварено движението, трите ленти бяха пълни и всички летяха. Моята грешка е, че надцених ситуацията и реших от крайна лява да се престроя в крайна дясна в много къса отсечка, за да вляза в една от преките на бул. България. В момента, в който аз, с мигача все пак (и какво от това), се престроявам със 70 км/час към средна летна, супер-мега-скъпарска-ултра-лачена кола зад мен в средната летна дава яко газ и ме засича. Та-дам! Абсолютен тъпанар! Знам, че не мога да се върна вече в моята лента, не мога да продължа в средната, защото няма място от коли и единственото, което мога да направя е да дам газ, да го изпреваря и да завия на 90 градуса в пряката. Погледнах за секунда километража – 100 км/час, хванах здраво волана и само се надявах да няма пресичащи бабички в уличката или някое куче. Влетях като фурия в завоя, избегнах един стълб, една бетонна стена и продължих с бясна скорост по тротоара. Дясната задна част на колата се вдигна във въздуха, дори не можех да повярвам, че това се случва! Бях ходила на пазар и на завоя от пликовете на задната седалка полетяха към предното стъкло шунки, кисело мляко, пита кашкавал… Чух режещ звук и после ритмично так-так-так – пред мен имаше метални колове, за да не се паркира, зад мен в огледалото ги нямаше. Свалих колата от тротоара и спрях да видя нещо пуши ли, трака ли, гори ли, ще запали ли пак (вече от опит знам, че гасне при такива удари и блокира волана). Слязох от колата и видях, че първите три колчета съм ги срязала до основа, а останалите десетина съм ги залепила хоризонтално за паважа, едно след друго, кат дълга метална тръба. Запалих и потеглих бавно на аварийки, чу се стържещ метален звук. Паркирах и видях, че бронята, хваната на морето с n-брой болтове, тотално се е разцепила и виси пред гумите, регистрационният ми номер се е откачил и се влачи по асфалта, което обяснява режещият метален звук и …това беше. Кората под колата беше малко ожулена, но й нямаше нищо.

Тогава, ТОГАВА, в този момент осъзнах колко обичам тази кола, този голям бял лебед, стабилен като скала, това голямо купе, което ме пази, тази невероятно сигурна и здрава кола! Кола на 15 години, на която аз ежедневно е.авам майката с неукото си още каране и която изтърпява всички мои напъни да науча от нея как се шофира! С тази кола ходех редовно на палатки в Рила, карах по офроуд пътища с оголеми камъни, локви и бабуни с клони, маневрирах между дървета и река по склонове, по пясък на плажа, по сняг и дъжд, това е моята кола! Това е моята свобода и независмост, другар в пътуванията ми, изненадващо планирани посред нощ, когато тръгвам нанякъде, без посока и цел, тази кола може да ме заведе навсякъде и винаги, мога да разчитам на нея, че ще издържи на всичко и въпреки мен, ще закара мен, спътниците ми и детето ми безопасно и без изненади. Моята кола, чиято поддръжка ми е коствала досега толкова малко и винаги търпеливо е чакала да събера пари за ремонт и за която се поболявам, все едно съм без крака, когато не мога да я карам. Откакто имам кола, дори нощем не излизам без нея – просто не пия.

Написах ви това ужасно дълго писмо, за да ви благодаря, че сте измислили тази кола и да ви разкажа защо имам причини да е така, а не просто имането й. Искам да благодаря на инженерите ви, на техниците, монтьорите, продавачите и сервизите за тази машина. Аз не просто обичам колата си, тя е част от живота ми и някой ден, когато наистина я разглобя от каране (надявам се да минат още много години дотогава), отново ще си купя ауди, също толкова красиво и здраво, като сегашното, но по-ново и лъскаво черно. Карала съм и други коли, но никоя друга кола не ми дава това усещане, както моето ауди – все едно сме едно цяло, усещам я и мога да разчитам на нея.

Уважаеми хора от ауди, писмото ми е безкористно, без очаквания и искания спрямо колата ми или бъдещите ми ауди-та. Просто като потребител и заклет фен на моето ауди, исках да споделя това с вас. Не знам дали за някой от вас шофирането носи същото усещане, както за мен, както и дали някой от вас толкова много обича колата си, но се надявам, че всички се грижите за вашите толкова и с любов, както и аз към моята. Ауди рулира!

На себе си пожелавам безаварийно и запомнящо се шофиране оттук нататък, на вас пожелавам да правите още по-яки машини и вбъдеще!

Advertisements

77 comments on “Аз сърце моята кола

  1. Eneya
    ноември 15, 2011

    Съсипах се от смях (и етажа колеги), евала.
    Само че… А сега минавай пак по бул. България без нервно и трескаво оглеждане за бели Аудита. 🙂

    Like

  2. Мария Кавлакова
    ноември 15, 2011

    Уффф, всичко много ми хареса, но начинът, по който си постъпила при последната „авария“ е доста незрял….. стоящият от дясно е с предимство и второ … – винаги можеш да стигнеш до желаната дестинация по обиколен път. без жертви за никого ….. дано да е така занапред.

    Like

  3. Nonameoff
    ноември 16, 2011

    „Не имането на пенис те прави добър шофьор“, но и не имането на пенис не те предпазва от това да си тип „селски бек с премиум кенеф на 15 години“ шофьор.

    Like

    • Musha Busha
      ноември 16, 2011

      Вашият пенис да не се обиди нещо?

      Like

  4. Shine
    ноември 16, 2011

    В голям спор съм със себе си коя точно ми беше първата любов от плът и кръв, но първата ми ламаринена любов се наричаше Опел Кадет, незначително по-млад от мен. Много издръжливо копеленце се оказа и ме направи завинаги фен на Опел 🙂 Сега карам Пежо, но като мине някоя новичка Астра и ми се обръща сърцето…

    Like

  5. acho
    ноември 16, 2011

    Разказът е супер, доближава се до действителността ( 30/70 реалност/истна), но е увлекателен ;).
    Пишете !!!

    Like

  6. acho
    ноември 16, 2011

    реалност/фантазия. сори

    Like

  7. ithilieth
    ноември 16, 2011

    Страхотен разказ. Върна ме във времето когато си купих първото audi и което оцеля и не ме предаде след всичко което му причиних. Логично, следващата и настояща кола пак е Audi. Just fyi, казва се полуоска. Не питайте откъде знам 🙂

    Like

  8. Valdi
    ноември 16, 2011

    На теб трябва да ти се отнеме шофьорската книжка !!!
    Не може за такъв период да направиш толкова инциденти.
    Чист късмет и да не си пострадала както ти така и някой друг.
    Пази боже да не те срещна на пътя … кръстя се и се моля
    Най-тъжното е че като че ли си горда с всички тези приключения, а в тях няма нищо героично.
    Всичко е низ от грешки и погрешно поведение на пътя.
    Относно поддръжката на колата – спокойно, при такова каране много скоро ще си ти излезе всичко и няма да е сумата която очакваш.

    Like

  9. Милен Милев (@fanfolet)
    ноември 16, 2011

    Мисля, че трябва да се ограничиш до използването само на градски и обществен транспорт.

    Like

    • Димитър Попов
      ноември 16, 2011

      Tака, Муша Буша… всеки от нас е правил глупости… дори мога да кажа.. че колкото късмет си имала … толкова си и нямала… понеже си се блъскала…
      Нормално е жените да са по слаби като водачи… пример ще дам че един мъж минава през своето детство около 20 000км с колело…. някой и повече… колкото и много да ви звучи от 5 до 18 години… това е нормално…..
      Радвам се че си осъзнала грешките си! Колата която караш е много хубава и здрава /като модел/ поддържай я и тя ще се грижи за теб! ауди си е ауди .. така е!

      Пожелавам на всички HATERS или нормални хора, Лека и безаварийна зима! Да не ни поднася, дядо коледа да донесе нови гуми на нуждаещите се и ново масло за мен !

      А за теб Musha Busha, пожелавам много весели и безаварийни километри Пази както себе си и пътниците си , така и другите на пътя! Нека бъдем по толерантни един към друг, Никой не се е родил научен!

      Like

  10. Milen Kostov
    ноември 16, 2011

    Евала ти си горд идол за всички тъпи пачи и селски пръчки горди с това, че карат кола и неумеещи да взимат адекватни решения на пътя.

    Ако вместо колчета на пътя вземеш стълб си със счупен крак и евентуално нос. Когато това се случи, ще чакам следващия ти шитопис.

    Поздрави

    Like

  11. Desislava Grigorova
    ноември 16, 2011

    Колко комплексарски хейт. Чудничко. Муша само описва премеждията си като млад шофьор с известна доза шеговитост към себе си, с пълното съзнание за допуснатите грешки и обобщение на наученото от тях.
    Вие, супер-мачовци-уонаби-шумахеровци, да не би да не сте допускали грешки на пътя? Да не би да сте се родили със скоростен лост и волан в ръчиците си? Да не би да сте безгрешни? А съм сигурна, че високият левъл на комплексарщина, който лъха от постовете ви, никога няма да ви позволи да си признаете, че сте сгрешили. Също така съм сигурна, че сте от тези шофьори, които като объркат пътя и се изгубят, ще предпочетат да изгорят 10 литра гориво, вместо да попитат за правилната посока.

    Like

  12. Ina Киш Toteva
    ноември 16, 2011

    Няма значение кой кара – мъж или жена, кретенското поведение зад волана няма пол. Има абсолютни шмихове, които за нищо на света няма да карат толерантно, има и разгонени пачи, които не виждат от агресия да се докажат като шофери. Но при Муша най-хубавото е, че оценява какво е направила и това ще я направи неопасен и опитен водач. Другото безспорно thumbs up – любовта към колата :).

    Like

  13. Milen
    ноември 16, 2011

    Скандално!
    Два пъти го четох и ако не беше действителност щеше да е много забавна история!
    А последната случка нямам думи да я коментирам, само да попирам авторката, ако на тротоара беше майка, която е излязна на разходка с детето и?
    И как можеше да твърдиш че си отговорна майка, като с тая кошница, за която сама ти казваш в какво състояние, каваш с 200!!!1

    Айде със здраве!

    PS: Дано нико не ти се налага разбереш дали патроните в Airbag-овета са ти заредени.

    Like

  14. Ivan
    ноември 16, 2011

    Боже опази от такива шофьори!….А теб душицо, трябва да те направят почетен член на Ауди клуба.

    Like

  15. Musha Busha
    ноември 16, 2011

    Значи, кара си един мъж по черен път в планината. Кара си кротко и разглежда природата. Покрай него профучава друга кола, шофьора сваля прозорците и изкрещява:

    – СВИНЯ!!!!!

    Първият шофьор озадачен. Мига, мига, после псува, псува, ядосва се и натиска газта да го догони да го пита на-кой-ше-викаш-ти-свиня-бе-катил-с-катил.

    И както си кара, изведнъж в средата на пътя КАКВО!? СВИНЯ легнала на платното!


    Това е единственият коментар, който мога да кажа на всички, които си осмислиха деня в опит да ме хранят заради текста.

    Like

  16. gost
    ноември 16, 2011

    Да те хранят, да те хранят колко да те нахранят?
    Ти сама ще се уредиш , ( и като ти чета писанията ще е скоро май….)
    И дай Боже да не вземеш друг със себе си!

    Like

  17. Thirteen
    ноември 16, 2011

    Разказа е супер, а ауди А4 <3. Чест ти правя за това, че си осъзнаваш грешките и, че ми каза кога мога да карам из София без книжка 😀

    Like

    • Musha Busha
      ноември 16, 2011

      И таз добра! Както писах в текста, карането без книжка е категорична абсолютна тъпотия. Не, сериозно, не го прави.

      Like

  18. Valdi
    ноември 16, 2011

    Отговорна майка …..
    Добре че на мястото на шунката която е полетяла не е било детето ….
    Аман боже опази.
    И е било чист късмет на тротоара да няма никой.
    Тогава може би нямаше да пишеш с толкова голямо удоволствие.
    Помни обаче че късмета понякога изневерява.
    Дано с теб не вземеш и някой невинен.
    По престъпно обаче е удоволствието с което разказваш и това че не приемаш обективната критика.

    Like

    • Musha Busha
      ноември 16, 2011

      Виждам вече си се абонирал за текста и стръвно се ядосваш на всеки ред. Хайде с по-малко катаклизми и страшни апокалиптични картини, ако може, нали. ЕСТЕСТВЕНО, че е въпрос на голяма доза късмет и съвсем малко на реакция, за опит не говоря (все още). Обаче хайде малко по-кротко с квалификациите и генерализациите, шот съм абсолютно сигурна, че МЪЖЕТЕ не правят така, МЪЖЕТЕ не си тестват колите, те не ожулват калници и НИКОГА, ама НИКОГА не карат с превишена скорост, НИКОГА не правят нарушения и ВИНАГИ са ПО-добрите шофьори.

      Такива неща аз не наричам „обективна критика“, а обикновена простащина, извинйечи за френския. Сега, за да ти направя вечерта още по-възмутителна, ще кажа, че няма значение дали майка, дете или възрастен човек загинат на пътя, абсолютно никаква разлика няма за погубен човешки живот.

      Пък и за да е съвсем хейтърски отговора, ти (тук всеки сам да си се разпознае, моля), пикльо (може и да не си, ама трябва да сме в тон?), познаваш ли ме, знаеш ли какъв човек съм, друго, освен написаното тук знаеш ли, че да ме съдиш каква съм, бяла ли птица съм, сива гугутка ли съм, кенеф ли карам или спа център, ше мра ли зад волана или ше векувам, шунки ли ще ми летят по стъклото, каква майка съм и прочие? Това е риторичен въпрос, да уточня.

      Хубава вечер и …ако ме засечете на някое кръстовище, отбийте, по-страшна съм от ескорт на НСО! Буахахахахаха!

      Like

  19. Valdi
    ноември 16, 2011

    Само да ти кажа че имаше един случай където някаква жена засякла някакъв психо и той слязъл и извадил пистолет…..
    На задната седалка било малкото и дете.
    Колкото и да си луда все ще се намери по луд от теб!
    Не всички ще избягат и ще се пазят …. има много агресивни шофьори, а безразсъдни като теб дваж повече.
    Не ме интересува каква си а какво си написала.
    А то е от абсурдно по-абсурдно та на всичко отгоре и си горда с идиотщината ти на пътя.
    Заслужаваш си определението ПАЧА.
    Както и колкото да квалифицираш някой, само ще ти кажа че за 14 години в който шофирам и имам книжка, нямам ПТП и имам златен талон. На година средно по 15К км.
    Айде пожелавам ти късмет и да не отнесеш някой с теб, там накъдето си се запътила.
    п.с. и още един път – „героизма“ ти на пътя не е точно нещото с което да се гордееш.

    Like

    • Musha Busha
      ноември 16, 2011

      Обявявам виртуално примирие, в което аз няма да ти отговарям повече и ти ще стискаш палци да не правя повече така и да не забърша някой на някой булевард. Стискаме си клавиатурите и си сипваме бира и спираме да спамим. Дийл?

      Like

  20. Thirteen
    ноември 16, 2011

    Карането без книжка, че е тъпо, тъпо е, но има някой наложителни случай.
    Valdi ти май си нямаш п***а, за да си играеш и затова спамиш?

    Like

  21. Valdi
    ноември 16, 2011

    Аз съм на пуканки и кола, обаче съм съгласен с предложението ти.
    Все пак целта не е да се обиждаме ….
    Мога само да ти пожелая безаварийно …
    Успех !

    Like

  22. iva
    ноември 16, 2011

    Такива шофьори по-пътищата много. По-лошото е, че много от тях допускат такива грешки не от незнание и липса на опит, а защото са убедени че това което правят е нормално и логично… В случая поне се посмяхме. На който никак не му е било смешно, означава че трябва да се замисли повече върху себе си. Аз лично се превивах от смях със сълзи на очи от началото до края на писмото и донякъде разпознах и видях себе си. БЛАГОДАРЯ!!!! Споко – аз книжката я взех от раз, без да съм чела листовките нито веднъж, разрешавайки въпросите за 15 мин и без нито една грешка дори при практическата част… обаче това от мен не прави шофьор, затова познавайки себе си мъдро заключих че така и така не ми е супер наложително да използвам лично МПС е по-добре да отложа тези приключения.

    Like

  23. anonymous
    ноември 16, 2011

    Мила Musha Busha,

    Да видим дали ще изтриеш този коментар, както направи с няколко други 🙂

    Какво целиш с тази приказка? Ти имаш ли далечна идея с тази си история колко хора настрои срещу себе си за 1 ден? Явно не. Бройката сред моите познати до момента надвишава 20. От техни приятели и познати – още 20 пъти по 20.

    Обяснявам: ти демонстрираш, че не спазваш законите, взимаш София-Созопол за 3 часа и 50 минути, сечеш наред колчета с беузмни скорости, караш без книжка (и даваш съвети как да го правят и останалите) и имаш болното желание да се хвалиш пред света с 15 годишното си Ауди?

    Обяснявам отново: ти, мила, имаш проблем. Не знам къде се корени. Може би трудно детство, знам ли. Обаче имаш проблем. Управлението на технически неизправно превозно средство, без право да го управляваш изобщо, застрашаването на живота на всички участници в движението и сляпата надежда, че супер колата ти винаги ще те спаси граничи с диагноза „налудност“. С две думи „мисловен процес, при който въображаеми факти се смятат за действителни“.

    Моля те, вземи мерки, защото не искам утре аз да съм пресичащият, когото да пометеш. Най-странното – на теб всичко това ти харесва! Хвалиш се как си си купила кола за 3000 лева на 15 години, която иска поне още толкова, за да е всичко наред по нея, но после се хвалиш как си дала само 1200 за ремонти (от които половината брони) и накрая се хвалиш как трошиш наляво-надясно каквото ти падне с нея!

    Погледни се отстрани. Ти си опасна за обществото. И колкото и да се мисиш за модерна, яка или не знам и аз каква, имаш проблем.

    Най-тъжното: думи и дела на една майка.

    Наистина – лекувай се.

    П.П. Опиташ ли да изтриеш коментара, бъди спокойна – мисля да напиша доста обширно и да разглася твоя проблем, за да се вземат съответните мерки. На много места. Познавам достатъчно вестници и онлайн списания, в които до няколко дни ще лъснеш и ще има доста анализи по темата. Всъщност най-добре изтрий този пост, защото проблемите, които потенциално може да имаш изобщо няма да дойдат от мен. Аз само мисля да разглася в медийното пространство какъв болен човек съществува.

    Послушай ме. Скоро започват активни действия срещу теб.

    Like

    • Musha Busha
      ноември 16, 2011

      Уважаеми анонимен,

      За Ваша информация не трия коментари. Ако погледнете по-нагоре, ще видите, че коментарите са в нишки един след друг и отговорите се публикуват под съответния коментар.

      Как ще приемете написаното тук, какво смятате за разказа и какво възнамерявате да направите в реалния живот по повод текста във виртуалното ми пространство оставям изцяло на преценката Ви, както и на останалите. Вляво горе пише, че това е блог, в който пиша каквото си искам, както си искам, за каквото си искам и когато си искам. Ако Ви смущават текстовете ми, чувствайте се поканен/а да не ги четете.

      Поздрави.

      Like

  24. Gruio
    ноември 16, 2011

    pa4ata be6e pusnala tema da se pohvali i v audi foruma ama byrzo q mahnaha :)))

    Like

  25. anonymous
    ноември 16, 2011

    Уважаема Musha Busha,

    Двама главни редактори, които са ми доста близки, вече проявиха голям интерес да се свържат с Вас и да Ви поканят за интервю. От едно радио също ще намерят местенце идната седмица (след 21-ви). Ще се свържат с Вас през този блог. Разбира се, имате правото да откажете, но това ще е само началото.

    Към момента (така да се каже) си почивам по цял ден и се чудя с какво и кого да се захвана. Мисля, че открих занимание. Ще се заема с Вас. Скоро ще осъзнаете как и защо. Исторически съм постигал значителни успехи при подобни начинания, не виждам и този път защо да не успея.

    Моля, не бъдете изненадана от хората, които ще потърсят контакт с Вас следващите дни и не се опитвайте да избягате от отговорност.

    Приятна вечер.

    Like

    • Musha Busha
      ноември 16, 2011

      Уважаеми Анонимен,

      „Към момента (така да се каже) си почивам по цял ден и се чудя с какво и кого да се захвана. Мисля, че открих занимание. Ще се заема с Вас.“

      Ами, енджой. Аз лично имам натоварено ежедневие и доста ангажименти. Щом Ви влече да се занимавате с блога ми и разказите ми, уелком сте. Харесвам блога си и зная, че пиша увлекателно, но не съм изкукала дотолкова, че да занимавам аудиторията на вестниците и онлайн списанията, които „познавате“, с обяснения какво пиша в онлайн пространството си. Да Ви добавя ли и като приятел във Фейсбук, там е много занимателно, читателите много харесват статусите ми? Приемете го както искате.

      Изненадана останах, действително, каква вълна омраза заля блога ми и препубликуваните материали във форуми, след като това е просто текст в блог. За да разберете катилното ми спокойствие и липсата на огън и жупел, трябва да Ви кажа, че преди две-три години на този блог беше публикувана истинска история за това как група скинарчета нападнаха една циганска къща близо до дома ми. Тогава, ТОГАВА, каква омраза заля мен лично, блога и пощата ми, си нямате идея. Онзи текст беше препубликуван и анализиран и прочие. Същото се получи и с текста ми „Социална (без)отговорност“, също публикуван тук. Така че, така да се каже, с онлайн хейта имам познанство отдавна, както и със заплахите.

      За останалите, които четат това (понеже не трия коментари, но рядко отговарям на такива, в които пише, че съм пача, разбираемо, надявам се): ако наистина някой от вас е видял насърчаване и одобрение в иначе весело поднесеният ми текст за автомобилни инциденти и учене на практика, и ако не сте усетили хиперболата, самоиронията и забавната част от научените уроци, тогава, простете, но вие не сте наред. Ако аз пиша разкази увлекателно и забавно, на каквато и да е тема, но ответната реакция да е, че съм пача и престъпник, ми ай сиктир от блога ми, ще си пиша каквото искам тук, егати.

      Like

  26. Ina Киш Toteva
    ноември 16, 2011

    Ей, Муши, ама ти каква АУДИтория имаш – психолози, професионални шофьори и по някой Св.Тарапонтий за цвят. Малко ми прилича на мъжете, които с неодобрение говорят за жените, които са имали много партньори – те автоматично стават курви, нищо, че и самите мъже, които ги обсъждат, правят същите неща. Интересно ми е защо при толкова съвестни шофьори все има по някой премазан? Вие Груйовци, анонимни кривозащитници (кого плашиш, анонимен шмих? Какви медии те гонят и кога се върна пак тая мода да се заплашваме с недоклатените бг „медии“, дето са гъз папир на която политическа сила ги пожелае?!) и пр., колко пъти спряхте на пешеходна пътека, например? Вярно, забравих – някои от вас са заченати, родени и отраснали с волан в зъбите, та са съвсем наясно с тънкостите на шофирането, затова една жена, която не драматизира, а пише забавно, веднага става „пача“. То и вашите жени са смотани патки и пачи, когато скачат на газта, за да се докажат, ама казвате ли им го? Казвате им го йок, защото персоналното духало ще ви отреже. Айде, като сте такива експерти до един, идете в КАТ и се числете доброволци да патрулирате по пътищата. Ореолчето и крилцата – на входа, безплатно.

    Like

  27. Valdi
    ноември 16, 2011

    До Thirteen ….
    Болен мозък – няма случай в който да е позволено да караш без книжка! НЯМА !
    Още повече ако не си я взел официално.
    Ти трябва да си някакво извратено недоразумение та да оправдаваш карането без книжка.
    И на нормален човек не му трябва пишка за да го осъзнае това.
    Ти в тъпата си глава само пишки трябва да имаш та да даваш акъл че има случай в които може да се кара така ….
    Не е за вярване на какви абсурди като теб може да попадне човек.
    Като си толкова куражлия, тръгни без книжка да караш и отиди да обясниш на някой полицай защо го правиш деба тъпата ти тиква безмозъчна

    Like

    • Musha Busha
      ноември 16, 2011

      Ама нали нямаше да се обиждаме, или това важи за между мен и теб, Valdi?

      Естествено, че карането без книжка е тъпо, безотговорно и изобщо, дебилна работа. Но не полицаят в случая е страшилището, а това, че книжката ти я дават, като положиш изпити два броя, че имаш право да караш наред с другите водачи. Няма да обсъждам, обаче, колко стойностна е книжката и колко трудно е да си извадиш книжка… Но да кажем, че има няколко задължително условия, за да намалиш вероятността да се случат лоши неша на пътя и книжката е първото такова.

      Like

  28. Stella Raycheva
    ноември 16, 2011

    МБУАХАХАХАХХА :))))

    Муше, имаш си безработен хейтър на опашката, ВНИМАВАЙ!!!
    Исторически е постигал значителни успехи аааахахахахах :)))

    А що наистина не ги триеш всичките гнусотии? Особено псуващите… Чак да му стане противно на човек да чете…

    Текстът е супер :)))
    Впрочем, ще кажа на майка ми, че има и друг човек, който кара толкова зле, колкото тя…

    Карай КРОТКО! Пази се 🙂

    Like

    • Musha Busha
      ноември 16, 2011

      Стела, ми шото…свобода на словото примерно, пък и съм в добро настроение напоследък:) Няма да кажа как карам наистина, щото ще разваля магията и всички хейтъри ще трябва да си легнат да спят:)

      Like

  29. tutankhamon661
    ноември 17, 2011

    Добре, добре. Доживях да чуя жена, която говори така за колата си.
    Това си е направо нежност.

    Like

  30. anonymous
    ноември 17, 2011

    И на мен ми е (беше) забавно. Хейтърът това, хейтърът онова, хейтърът безработен, но най-вероятно изкарва с (много) пъти повече пари от теб. Не се обиждай. Както и да е – безсмилена тема, а и меренето на пишки винаги води до още повече омраза.

    Знаеш ли, взех съдбоносно решение, че не си струва да съсипвам розовото балонче, в кеото живееш. Живей в него. Няма смисъл да се занимавам с теб. Наистина не си струва. Така или иначе теб животът сам ще научи кое е добро и кое не и един ден като се събудиш, ще разбереш за какво говоря.

    Like

    • Musha Busha
      ноември 17, 2011

      Начи, станах рано днес, призори, изкъпАх се, да лъщя, заредих телефона в очакване да се обадят главни редактори и тръпнещо чаках да изгрее моята медийна звезда в някое блиц списание, редом с жената, снахата и тъщата на Веско Маринов. И каквооооо…Нищо. Изкарвай си многото пари и живей за по-смислени каузи от хейтването по непознати блогове, това мога да ти кажа.

      Like

  31. Valdi
    ноември 17, 2011

    Musha Busha, последния ми коментар беше изцяло към Thirteen.
    Извинения за езика ама копеленцето си го заслужава с глупостите които пише.
    Щял да кара без книжка…. ми това си е криминално проявление.
    С теб имаме договорка и мисля да не я нарушавам …
    Не виждам смисъл от нападки и обиди.
    Все пак изглежда че не си безсмислено упорита и приемаш критика която в която има смисъл ….
    Нагледали сме се на агресия и дивотии на пътя – няма смисъл.
    За съжаление много рядко човек го осъзнава докато не му се случи приключение ….
    Айде безаварийна и лека на всички блогъри и шофьори .. кой с какво има между краката xD

    Like

    • Thirteen
      ноември 17, 2011

      Valdi една книжка не прави шофьор. Познавам хора, които са над 30 години шофьори, но карат по зле от някой тъкмо взел книжка или още нямащ такава. Само не разбрах кво трябва да им обяснявам на полицаите? Спирали са ме два пъти и нито един от тези случай не е бил защото съм в нарушение, след като проверят документите на колата ме пускат да си ходя.

      Like

  32. Боги
    ноември 17, 2011

    Един виц специално за теб 😉

    Из обясненията на катастрофирала шофьорка:
    „Докато карах с превишена скорост, навлязох в насрещното платно, закачих две коли, качих се на тротоара, съборих една будка, помлях някакви сергии, пак се върнах на платното, ударих един камион и тогава вече загубих контрол над колата“.

    Like

    • Musha Busha
      ноември 17, 2011

      Хахахаха, това е добро:) Може и „Докато карах с превишена скорост, навлязох в насрещното платно, закачих две коли, качих се на тротоара, съборих една будка, помлях някакви сергии, пак се върнах на платното, ударих един камион и, понеже си изпуснах червилото от едната ръка и цигарата от другата, точно в този момент, тогава вече загубих контрол над колата“.

      Like

    • Чип Тунинг
      ноември 17, 2011

      Това беше добро!

      Like

  33. Eneya
    ноември 17, 2011

    Пфф, анонимнката обра всички точки. Идва, не смее даже именце да си напише и започва да заплашва, че щял да те разгласи (голяма заплаха, наистина, представете си, щял да пише на медиите… все едно те не обикалят по цял ден онлайн да събират информация и да препубликуват текстове), след което след като тъкмо да те види и теб (интернет) славата и решава, че не си заслужаваш и за довиждане, да сподели колко много пари печели и задължително повече от теб (защото е важно да знаем, че той/тя може и да е трол/загубеняк, дето досажда по блогове, обаче е добре платен трол/загубеняк, който досажда по блогове.
    🙂

    Like

  34. momakat
    ноември 17, 2011

    Аз пък не мога да разбера къв е тоя хейт? Забавно разказана история на една кола и връзката с нейния шофьор. И щом си има име за мен е достатъчно да разбера, че не е просто средство за превоз от точка А до точка Б – we go on another level 🙂
    Абсолютно съм сигурен, че всички, които хранят са имали подобни ситуации – искали са да видят колко най-много вдига колата им, заигравали са се с други по пътя, минавали са през бордюрите и т.н. Според мен шофирането е действието, за което важи с пълна сила – да се учиш от грешките си. Въпросът е да не допускаш те да са фатални. Колкото повече караш толкова повече се учиш и разбираш, че нещата, които си правил в началото са били понякога безумни. Не виждам нищо толкова лошо в това, което си написала освен карането без книжка – you outlaw!
    Безаварийно, все по-малко колчета и нитове в бронята и все повече невероятни места, до които да те закара твоята кола :)))
    P.S.Трябва да направим клуб на хората, които чувстват колите си нещо повече от машини за транспорт ахахахахах 🙂

    Like

  35. lanzz
    ноември 17, 2011

    Аз пък не мога да разбера как, след като имаш толкова опит с онлайн хейта, си толкова изненадана, че с тази история го предизвика в такива пропорции.

    Like

  36. Musha Busha
    ноември 17, 2011

    Колкото хейт, толкова и любов.

    Like

  37. трезвомислещ
    ноември 17, 2011

    Цитирам:
    „Второто нещо, което установихме е, че аудито ми вдига и кара без проблеми на газ 210 км/час“
    само това като прочете човек и разбира ,че процента истина/измислица в цялата тази иначе интересна за четене история е 10/90 ,това Ауди в началото след страшната катастрофа на брата тракаше подсвиркваше и гумата му тропаше а после вече лети със 210 /НА ГАЗ/ и не мърда от пътя :))) От тук нататък няма какво да се коментират всичките фантасмагории ,тъй като те са в сферата на имагинерното въображение на авторката 🙂

    Like

    • Musha Busha
      ноември 17, 2011

      Ауди е страхотна кола, не мислиш ли?:)

      Like

    • lanzz
      ноември 17, 2011

      Невероятна, ако караш под 200км/ч трака и гумата тропа, та щеш не щеш — 210 о_О

      Like

      • Musha Busha
        ноември 17, 2011

        Бе човек, тракането спря след като слпожихме баланс на гумите и изобщо, каквото имаше да й се оправя, а то беше ужасно малко действително, беше оправено отдавна. Кво си се хванал за тва тракане и тропане, баси…разваляш емоцията в текста:)

        Like

  38. mimo
    ноември 17, 2011

    Ало, авторката ти имаш ли 16 години ,навършени .Питам защото май не си личи да си карала кола някога.Тия десет колчета дето ги повали с 100 км/ч с 90 градусов завой(това е невъзможно да стане с тази кола).Та те не ти пробиха радиатора или картера още повече че са били на някакъв бордюр,нали.Еърбек не се отвори разбираш ли значи,аре бегай си пиши есетата по литература някъде без да ги качваш в нета.И за капак ми се струва че за 3ч и 50мин София -Созопол малко трудно с кола(или поне с такъв курник пък и на газ) виж с мотор може.
    Аре лек ден

    Like

  39. Musha Busha
    ноември 17, 2011

    Коментарите стават все по-забавни:) Добре дошли на Мъжете, Истинските мъже:)
    Начи, другия път смятам да пробвам със скейтборд, щото, нали, стана ясно, че нищо от това НЕ Е ВЪЗМОЖНО да се направи.

    P.S. Не опитвайте, не е добра идея.

    Like

    • mimo
      ноември 17, 2011

      Със скейтборд ще си ужулиш коленцата и лактите,мани недей пробвай.
      Като човек който е карал и поддържал Ауди ще ти кажа че тия премеждия които описваш тази А4к-ка не би ги издържала.
      Сега ще напиша реална случка.
      Една сутрин ставам и си гледам колата леко разкривена отпред(Ауди А6).Слизам да я вида отблизо и да ти кажа личеше си доста че е подпряна .Когато издирих момчето което ме беше подпряло (оказа се едно комшийче)каза че при маневра на заден ход ме беше подпрял, едва ли не не е усетил почти ,а на мойта освен спукана броня чак и гредата под бронята беше поддала ,при опита да се извади(изчука)гредата се спука защото е алуминиева ,та кажи сега как да ти повярвам че си съборила 10 колчета със сто км/ч без особенни поражения по колата освен козметка по пластмасорийте.Два пъти пукам картер почти от нищото ,а ми обясняваш некакви чак скокове през препятствия .Нещо май А.
      София -Пловдив съм го взимал (не точно возеха ме)за 36 минути (това от църна маца до КАТ Пловдив)преди повече от 10год когато нямаше трафик с мотор и да ти кажа като се замисля сега за какви скорости става дума се стряскам.
      Аре пак лек ден

      Like

      • Musha Busha
        ноември 17, 2011

        Нао ми стана интересно:) Наистина не мога да говоря за технически спецификации и авто-майсторлъци, защото не рабирам, каквото съм научила около моята, е било от опит (както писах, полУоска, потенциометър и прочие). Няколко пъти са ми подпирали колата на паркинг (или по-точно, на улицата, паркирана до тротоара), но никога дори не е ожулвана от това. Зад мястото, където я паркирам често, има стена и натрупани камъни и самата земя е под наклон – заради което, въпреки че паркирам там всеки ден по два пъти от месеци наред, ми се е случвало на задна да я подкарам по-силно и да чукна (случвало се е и да я тресна, за жалост) бронята в стената. Нямам дори драскотина на бронята, а се е чувало яко. По този повод – не знам аз ли съм твърде внимателна и като хахавелите си слушам колата за звуци, докато карам, и мисля, че лекото тресване в стена е много страшно, или наистина бронята е здрава. Момчето, което те е подпряло, според мен, силничко се е треснал. Не знам де, може наистина аз да съм доста префинена с моята…Наистина и понякога докато карам, спирам музиката, слушам как звучи, някъв нов шум няма ли, свалям прозорци и изобщо хахава работа.

        Единствената радостна новина от това с колчетата е, че благодарение на жесток късмет наистина нищо не се случи, извлякох си голяма поука (никога не съм повтаряла нито една грешка втори път след всички тези преживелици) и на това, че не пуснах волана и не се хванах за косата, с червило в ръка и писък на уста. И автотехникът ми после не можа да повярва, че само е ожулена кората отдолу и номера се беше разкачил от удара, а бронята просто се разглоби, щото беше хваната с болтове и свински опашки. Мога да снимам, ако искаш, колчетата, да видиш за какви точно говоря, първите три, които срязах до основа, още са си там, останалите по-късно от Общината явно са ги изравнили (аз само ги бях занулила на кота 0, но не бяха срязани).

        А за картера – не знам дали си ходил до къмпинг Корал от селото? Там освен, че пътя е в стил аерошоколад и лунен пейзаж, има на три места издадени шафти със следи по тях от масло и стъргано. Толкова си обичам колата, че тогава, за двете седмици престой на Корал, и ежедневното ходене до селото се научих да минавам оттам така, че да не задира. Със същата кола карах и карам на Говедарци в гората, много бавно и внимателно, но никога не съм задирала сериозно. Кората ми е надрана, но дотам. Една приятелка с пежо си раздра ауспуха на същото място.

        А за скоростта…наистина 210 вдига и кара, и то на газ, без проблеми и вибрации и шумове. Може би може и повече, но тогава е единственият път, когато съм пробвала да видя колко може да развие. Внимавам за скоростта и правилата, не за друго, ами не ми се плащат глоби или, в най-лошия случай, никога не се знае какво може да се случи с 15-годишна кола, е ли пък да спукам гума…

        Like

    • lanzz
      ноември 17, 2011

      @Musha Busha: Ъм, извинявай, ама въобще не си обективна. Повечето коментари са от рода на „караш малоумно“, а не „жените не могат да карат“. Ти си основния коментатор, който го превръща в gender issue.

      Like

      • Musha Busha
        ноември 17, 2011

        Извинете, ама сагата не се развива само тук. И това, че повечето хейт идва от мъже, натъжава най-много мен.

        Like

  40. Ina Киш Toteva
    ноември 17, 2011

    😀
    „Ало, авторката“, имаш ли 16 години и кога го роди това дете, че чак и до почти 4 годинки е оживяло?! 🙂
    Ама и работиш, изобщо… откога непълнолетните са така ангажирани. И имат книжки (шофьорски) :)?

    Like

    • Musha Busha
      ноември 17, 2011

      Бе аз карам метла, модел Чистометка 11, нищо не разбираш ти. И всъщност, АЗ съм на 4 години. Може да си мислиш, че си ме виждала с колата и да знаеш за горните случки от първа ръка и снимка, ама тва си е фентъзи. Само си го мисуиш.

      Like

  41. Торбалан
    ноември 17, 2011

    Уважаема Муша Буша, пожелавам ВИ много безаварийни километри. И по леко с научната фантастика. Доста сте се поувлекли 😉

    Like

  42. lanzz
    ноември 17, 2011

    Не е ОК да подкрепяш прайдове, а когато пуснеш кофти текст и получиш подобаващия хейт, да се опитваш да извъртиш че всички критики са от „мъжете, истинските мъже, уинк-уинк, нъдж-нъдж“. При примерно 10% малоумни коментари от посетителите ти, че жените не могат да карат, 90% от ТВОИТЕ коментари са „мъжете това, мъжете онова“. Хейта срещу поста ти не е gender issue, ти го извърташ така. Може да си си взела поука от глупостите, които си направила зад волана, но си ги направила — а те си ЗАСЛУЖАВАТ хейта. Стискаш зъби, казваш „съжалявам“, и това е. И е несериозно да се защитаваш, че „вие все едно не сте правили такива неща“. Ми не, не знам как да ти го кажа, но повечето хора не са ги правили тези неща в началото на творческата си кариера зад волана. Само за себе си мога да говоря, но аз първата половин-една година зад волана бях като насран. Разбирай 50км/ч на междуградско и 100 на магистралата. Колкото и да не е мачо. И въобще не се срамувам да си го призная, и точно там е работата — мен не ме е срам да си призная, че не съм мачо, и че съм карал като пенсионер, докато теб не те е срам да разказваш как събираш колчета и излизаш в кръстовище без видимост. И въобще не става дума кой мъж, кой жена.

    Like

    • lanzz
      ноември 17, 2011

      М, сега ти видях коментара, че повечето хейт идва от мъже. Надявам се, че си в състояние да разграничиш хейт, който идва от мъже, от хейт, който е насочен към жените. Иначе е все едно да очакваш като направиш глупост, половината от хората които биха те светнали че е глупост да си затраят, само за да пазят някакво пополово статистическо разпределение.

      Like

      • Musha Busha
        ноември 17, 2011

        Корект – има разлика между хейт от мъже и хейт към жени. Сагата се развива не само тук, но и в мейла ми и по форуми. Колкото и да ти се стори нередно, не съжалявам, че съм научила тези неща, само жалко, че стана по трудния начин, коствало ми е нерви и пари. Мога само да се радвам (меко казано), че само това ми е коствало. В това е наученият урок. Сега всички си мислят (добре де, всички, които не ме познават), че карам като няква обезумяла Круела Девил с 260 по Раковска примерно и не пропускам пешеходец или колче. Ми, не, пичове, не е така. И напротив, много се дразня на тъпи шофьори, като снощи некви пачи в голф на лентата до мен, които са първа кола на сфетофара в крайно лява лента и решават да завият надясно, но не чуват как им бибиткат всички, защото са надули Азис (примерно) до дупка и колата чак баунсва. Не само не съм фен на джендър-биасването, но напротив: много мои приятели са свидетели как забелязвам, че повечето ожулени странично коли са карани от жени, забелязала съм и че много жени или ще ми се заврат в ауспуха, или ще оставят 3 коли разстояние между нас. Вероятно и заради собствен опит, гледам да съм възпитана на пътя – и аз съм карала колело (и ме е бутала кола два пъти бтв), и аз съм пешеходец, и аз понякога бързам и ще се радвам, ако този, който се движи с 40 на Околовръстното, мине вдясно и ми даде път и още сто хиляди примера. At the end of the day, поне след всичко това станах два пъти по-внимателна и като ми бибиткат отзад защо спирам на знак СТОП, аз си нося снимка на бронята и си знам защо. Надявам се това изчерпва нещата с текста ми:)

        P.S. Е как пък не се намери некой мачо с омазани ръце до лактите и да ми каже, под мустак, с дълъг нокът на малкото пръстче: „Ела тука, батко, да ти покажем къде ти е картеро!“ И да ме заведе в гаража си, където има канал и в тоя, ей тоя момент аз да достигна нирвана!

        Like

    • lanzz
      ноември 17, 2011

      Хората си мислят, че караш с 260 по Раковски, защото това си писала ти самата. Защото като пишеш „с 210 [… до морето] е най невероятния секс в историята“, трудно получаваш съчувствие за „трудно научените“ уроци. Нека не е 260 по Раковски, но взимане на завой със 100 по България пред някой друг шмульо, който почти сигурно също е карал с над 80, е сейм шит.

      Мен най-вече ме дразни отношението ти към коментарите. Заслужила си си хейта. „Трудния начин“ не е да ти коства нерви и пари; трудния начин е, на някой друг да си коствала много повече заради едната ти лошата преценка.

      Like

      • Musha Busha
        ноември 17, 2011

        Сега, извинявай, но ме подценяваш много и ме принизяваш до егати нивото на немислещо безчувствено същество. Няма заслужен хейт, има свобода на мнението. Аз повече няма да се обяснявам, без това рядко го правя, а и вече казах, каквото имах за обясняване.

        Like

    • lanzz
      ноември 17, 2011

      Сега като се замисля, сигурно е трудно човек да се извини за нещо, което е написал в блога си. Все едно да се извиниш на широката общественост, че си пърдиш сам вкъщи. Само че блога не е вкъщи, и хората които ти се изсипват да те хейтят не са хора, възмутени от къщните ти навици, без никога да са стъпвали у вас. Писането на блог е вид ексхибиционизъм, и не можеш да се възмущаваш на хората че гледат, респективно четат. Писането на блог е до известна степен отговорност и към хората които те четат — не че им я дължиш по някакъв начин, но е тъпо да пишеш без никой да те чете, нали, а щом някаква група хора те четат, значи пишеш за тях, м? Как можеш да разбереш обаче кои от хейтърите реално са ти читатели, демек твоята лична публика, и кои са се изсипали само защото някой от публиката ти е постнал някъде линк към статията ти? Колко от хейтърите в коментарите ти са твоята публика, и колко са случайни интернет тролове? Нормално е някои постове да генерират непропорционално голям хейт, примера ти със скинарския погром на ромска къща е удачен. Но случая тук не е същия. Поста ти е извънредно провокативен, защото описваш събития, за които не е достатъчно самоироничното ти отношение, и които трудно могат да имат забавна страна. Поста ти привлича хейт, защото хората не се виждат на твоето място, зад волана, след някоя глупост, която случайно им се е разминала, и хаха колко е забавно, а защото се виждат на пътя до теб, или на тротоара пред/под теб. Защото ситуациите, които описваш са страшни, а не куриозни. И защото твърде често такива ситуации се случват без толкова късмет, колкото в твоя случай. И да четеш, как човека който е лично отговорен за тях, гледа на тях повърхностно и като на за „забавната част“ на „трудно научените“ уроци, и основния урок е колко добре понася Ауди косенето на колчета, е обидно и страшно. За това ядеш толкова хейт, а не защото истинските мъже мразят жените шофьори.

      Може би те подценявам, наистина. Не те познавам лично, така че изводите си вадя само от коментарите ти и твои постове които съм чел. Честно казано, този пост наистина те принизява доста под мнението, което съм си изградил от останалите ти постове. Човек понякога прави грешна преценка кое е леко и забавно, и за коя тема е достатъчно, че пише добре. Въпроса е да се усети óвреме.

      Like

  43. mimo
    ноември 17, 2011

    Най лошото е че дори и да е истина написаното от теб в което аз още не вярвам ,може да дойде момент в който да те стъргам от някой стълб ,защото това ми е работата.

    П.С 1 Дано това никога не се случи ,пожелавам ти го разбира се

    П.С 2 И гараж имам и канал имам xaxaxaxaxa
    😉

    Like

    • Musha Busha
      ноември 17, 2011

      Абсолютно сериозно на никого не пожелавам да стане статистика, освен тази за златните талони.

      И кво, канал, а?:) А бидонче грес и гаечни ключове имаш ли?:)

      Like

  44. Val
    ноември 17, 2011

    Жената не трябва да кара АУДИ ! А Мини ! А в най – добрият случай – Smart 🙂
    http://www.automedia.bg/news/article_14771.html

    Like

  45. mimo
    ноември 17, 2011

    ЕЕЕЕЕЕ грестта ми свърши 😉

    Like

  46. Филип
    ноември 17, 2011

    Вие сте една вагина хипнотика симплицитас,или ако предпочитате -тъпа п*тка заспала!
    В живота си съм вадил три пъти хора от катастрофирали коли и в два от случаите единия от участниците беше камикадзе като Вас. Виждал твърде много загинали по пътя ,за да си позволя да се усмихвам не безумията Ви.Надявам се ,че когато детето Ви израства ,никога няма да го срещне такъв антишофьор като Вас,защото Ви гарантирам ,че детско погребение е едно от най тъжните неща които може да видите по тоя свят.
    Освен това се надявам , когато детето Ви порастне (живо и здраво) да бъде един съвестен шофьор и в тогавашния еквивалент на блоговете ,да опише как е решил/а ,че ВИНАГИ е по добре да спазваш правилата ,когато от тях зависи нечий живот.
    Аз също мога да карам като идиот-вече знам ,че Вие определено сте такъв-обещавам Ви ,че като Ви видя по пътищата ще слизам на Вашето ниво с цел поне да Ви потроша колата до такава степен ,че да се замислите дали :
    1.-Тя е толкова здрава наистина
    2.-Наистина имате някаква роднинска връзка със рода Маклауд.

    Вечно Ваш:
    Антифен
    п.п.-И да ме хейтвате-все ми е тая-аз съвсем сериозно мисля всичко по горе -особенно последната му част

    Like

    • Musha Busha
      ноември 18, 2011

      Вече, струва ми се, с коментара си слязохте на доста ниско ниво. И не ми „обещавайте“ подобни подвизи, може да съм по-симплисити, отколкото ме смятате и да взема да направя трули симпъл маневра и да се потрошим не само ние двамата, но и още няколко, защото като Маклауд идиот и „вагина хипнотика симплицитас“ (и между другото, не е вагина, а вулва хипнотика) вероятността да отговоря на очакванията Ви на пътя са големи. И да, Вие действително ще докажете, че можете да карате като идиот, а аз доказах, че мога да пиша текстове, които провокират подобни миши реакции. Можете и да не си правите труда да коментирате в блога ми, прегледах брилянтизмите ви във форумите и съм запозната с Вашето и на останалите мнение.

      Like

  47. Бай XYZ
    ноември 17, 2011

    Ако в сметката включиш и покриване на щетите, които си нанесла на други автомобили, колчета (дето общината ги плаща и с моите данъци) и т.н. дали пак ще ти се стори евтино. На мен една боя на вратата ми излиза 380 лв. и ми дреме на оная работа, дето не ме прави шофьор, като ми ожулиш колата, за да си гъделичкаш егото.

    Ей заради такива като теб, каското не покрива почти никакви щети вече, щото всичко е паркинг щети и „няма виновен“… а гражданската отговорност ще стане по 300 евро…

    Like

    • Musha Busha
      ноември 18, 2011

      О да бе, заради „такива“ като мен и твоите данъци…Айде стига, че вече дори не е забавно, а досадно.

      Like

  48. Musha Busha
    ноември 18, 2011

    Ииии дотук с коментирането на тази тема. Кой каквото казал, го казал, каквото обяснил, обяснил. От папагалщина вече стана досадно. Хейтвайте/лайквайте си свободно по форуми, фейсбуци и блогове, на маса в кръчма, по чатове, мейли и писма по пощенски гълъби. ПиснА ми да се занимавам с вас и нощните ви излияния какъв шофьор съм и каква ми била вагината, колата, заплатата и прочие. Имам по-интересни неща в живота си от четенето и коментирането на текст, който дори не е адресиран до вас. Лека нощ.

    Like

Коментари са забранени.

Information

This entry was posted on ноември 15, 2011 by in да си кажа... and tagged , , .

Навигация

%d bloggers like this: