Муша-Буша в пространството

Всичко, което харесвам е или незаконно, неморално, калорично, пристрастяващо, скъпо или невъзможно.

Писмо до Меглена Кунева

Щабът на Меглена Кунева поиска въпроси от блогъри, ето моите тук. Със съществено закъснение (на което няма да обръщам внимание, действително знам колко са натоварени кандидатите в момента), получих следните отговори. Останалото го пише по-долу. Публикувам го така, както го изпратих обратно на прес офиса на Кунева.

„Здравейте, Госпожо Кунева,
Веселин, Мила, Пепа, (бел. а. прес офиса на Меглена Кунева, който си общува с мен)

Благодаря за отговорите. Наясно съм, че е възможно моят личен коментар и мнение да повлияят на някой читател на блога ми, заради което оставих заключенията и тълкуванието на позицията Ви на индивидуалната преценка на всеки.

По-късно, обаче, размислих.

Отговорите Ви са разочароващо общи. Аз не съм привърженик на политическото говорене, в което се казват много думи, но няма смисъл, а и не обичам да търся между редовете какво всъщност иска да каже авторът.

Отговорът на първия ми въпрос по отношение на позицията Ви за проблемни световни теми и защитата на човешките права по света противоречи на този, който давате на въпроса ми дали ще се застъпите за законодателни промени за узаконяване на фактическо съжителство, независимо от пола на партньорите.

Не е възможно да организирате широка обществена дискусия дали да бъде узаконено съжителството на двама души. Възможно е, но не е правилно, поради три причини. Първо, сексуалната ориентация не е въпрос на избор, това важи както за хетеросексуалните, така и за хомосексуалните. Алтернативно е да се допитате до общественото мнение дали жените имат право да си пускат дълги коси. Не може, а и е против националното и европейско законодателство, да ограничите едно основно право на човека – правото му на семейство и защита на личността и семейството му заради сексуалната му ориентация, която не е негов волеви избор. Това, че дори и Конституцията на Република България противоречи на Закона за защита от дискриминация, е ли пък на няколко Европейски директиви в областта на гарантиране на равенството, е факт, както е факт и липсата на политическа воля законодателството да бъде синхронизирано. Втората причина е, че не е правилно да изисквате от всички български граждани (ВСИЧКИ!) равенство пред закона, когато става дума за упражняване на техните права и задължения, но на част от тях да бъде отказвано право, достъпно за останалите, а именно – правото на защитено от закона семейство във всичките му съществуващи форми. Факт е, че немалко двойки избират да живеят във фактическо съжителство, с или без свои деца, без сключен брак. Това важи както за партньори от един и същи пол, така и за хетеросексуални партньори.

Третата причина, обаче, е тази, която ме накара да Ви напиша това писмо. Като „първи човек“ в държавата Вие или можете да следвате политика на ценности, европейски, съвременни и най-вече – човешки, или, в конкретния случай, да не правите нищо, обяснявайки го с „широк обществен дебат“, „дискусия“, „съгласуване с общественото мнение“. В светлината на събитията в Катуница, ако сега организирате референдум, широка обществена дискусия или друга форма на диалог с гражданите, на тема трябва ли циганите да бъдат изселени или направени на сапун, какъв, според Вас, ще е резултатът? Кого ще поканите в тази дискусия? Ще чуете ли мнението на крайно-десните националистически формации по същия начин, както и това на правозащитните? Чий крясък ще се чуе повече – на тези, които крещят с омраза и призовават към насилие, или на другите? В примера с Катуница, чия теза получи по-голямо внимание и чуваемост – на агитките, които се сблъскаха с полицията пред къщата на Кирил Рашков или на онези хора, които се обявиха против разрастването на това икономическо-битово престъпление до етническа война? Надявам се, алегорията между случая с Катуница и гласността на невидимите хомосексуални е очевидна.

Едно нещо или е правилно от човешка гледна точка, от гледна точка на социална справедливост и спазване на закона, ако щете, или не е и трябва да се забрани и да не се прави. Равенството за всички граждани в България не зависи и не трябва да зависи от обществените настроения. И ако Вие, като кандидат да оглави държавата във всичките й прояви на законност, правила и морал, не осъзнавате това, мога само да се надявам становището, което получих в отговор на въпросите си, да не отразява цялостното Ви мнение и намерения.

Желая Ви успех в неделя и, независмо от резултата от изборите, във всяко Ваше бъдещо начинание,
Аксиния“

One comment on “Писмо до Меглена Кунева

  1. Lea C.
    октомври 23, 2011

    Браво на авторката. Харесва ми позицията й. Толерантността не е въпрос на спазаряване, а задължително условие. Призоваването към „обществен дебат“ е най-тъпата форма да се избегне личен отговор и да се препрати топката там, където не трябва (примерно в краката на футболните фенове, които по-добре от нас знаят как да си послужат с нея.)

    Like

Кажете си

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Information

This entry was posted on октомври 21, 2011 by in да си кажа... and tagged , .

Навигация