Моите първи десет лева

В тази история няма нищо поучително, нито насърчително. Всъщност, улицата и булевардът са измислени, автомобилът също, полицаят и десетте лева. Всичко е фикшън. 

 

Излизам от една малка уличка с десен завой по голям булевард и трябва да продължа направо по булеварда. Който е взимал такъв десен завой, знае колко е гадно престрояването там – от смяна на мигачите ти се чупят ноктите, дясно, веднага ляво, седи направо, леко тоя отдясно да не те засече, алоу шкодата вдясно, ти кьорав ли си бе?! Случват се около 14 783 маневри в рамките на 50 метра. А аз бързам, трябва до около 3 минути да съм си взела сина от детската градина, иначе пак ще имам „разговор“ с възпитателката Гьобелс и мустаците й.

Сто и двайсе МПС-та преди светофара, всички ленти заети. Светофарът за направо и надясно дава зелено по едно и също време. Пред мен една въшка (примерно Clio?) явно е  в същата дилема и, също като мен, решава от лентата за надясно да продължи напред.

Пред мен има патрулка и двама полицаи, точно след кръстовището. Въшката се шмугва обратно в колоната, още на кръстовището.

Продължавам уверено напред и аз, ама нали не съм с въшка, и престрояването не ми се получава толкова лесно.

Маха той с палката и вика да отбия вдясно. Шит. Фак. Шит.

Вдясно има отбил някакъв джип, модел тролейбус с вграден мезонет. Тия хора изобщо не знам как се побират в една лента в тези возила. Почти бутам полицая, щото той настоява да отбия зад тролейджипа. Полицаят подвива колена, избягвайки бронята ми и маха да отбия пред джипа. Верно ли, you think?!

Аварийки, вадя портмонета, документи, самообладание.

– Добър ден, знаете ли за какво Ви спрях?

– Нямам абсолютно никаква идея. (най-херувимския поглед на света!)

– От лента за задължително движение само надясно, вие се престроихте и продължихте направо.

– Кой, аз?!?!?!?

– Да, Вие, госпожице, видях ви.

– Оооо, в такъв случай сигурно сте видели и големия пикап, който ме засече и просто не ми даде шанс да се върна обратно в лентата? Видяхте го, нали? (и пак херувимския поглед. заклевам се, можех да измисля и регистрационен номер в тоя момент.)

Объркване. Смущение. Секундна въпросителна и съмнение. Възвръща си самообладанието и споменава в едно изречение думите „акт“, „50 лева разходи“ и „точки“. Аз като чуя „точки“ и „акт“, ми се включват всички вродени механизми за самосъхранение. Решаваме, че има друг начин да бъда наказана, за да не правя повече така. Вадя банкнота, смачквам я в дланта си и му я подавам през прозореца. На което той възроптава: „Не така! Сложете я в документите!“ Аз я пъхвам между книжката и гражданската и давам. Той бута обратно и вика култовата реплика:

– Ама вие, госпожице, май за първи път давате пари, а?

…

Ми за първи път ме спират полицаи, ебаси. Веднъж са ме спирали, но не КАТ, а другите, търсели някакъв и проверяваха личната ми карта. Преди това са ме спирали веднъж, като карах колело по Околовръстното. Откъде да знам как се подават банкноти ебаси!??!?!

Вече знам. Пъхат се в джобчето, под другите документи. Даваш ги и после чакаш, докато полицаят отиде до патрулката и се помотае десетина минути.

Може да звучи като наистина, но ще твърдя, че историята е фикшън.