Муша-Буша в собствен сос, добро и зло, в здраве и болест, в dial-up и оптичен интернет, в и извън времето, внапредвид и деЦки от НОЙ

Ако еволюцията на човека беше приключила, майките нямаше да са само с две ръце.

Моите първи десет лева

В тази история няма нищо поучително, нито насърчително. Всъщност, улицата и булевардът са измислени, автомобилът също, полицаят и десетте лева. Всичко е фикшън. 

 

Излизам от една малка уличка с десен завой по голям булевард и трябва да продължа направо по булеварда. Който е взимал такъв десен завой, знае колко е гадно престрояването там – от смяна на мигачите ти се чупят ноктите, дясно, веднага ляво, седи направо, леко тоя отдясно да не те засече, алоу шкодата вдясно, ти кьорав ли си бе?! Случват се около 14 783 маневри в рамките на 50 метра. А аз бързам, трябва до около 3 минути да съм си взела сина от детската градина, иначе пак ще имам „разговор“ с възпитателката Гьобелс и мустаците й.

Сто и двайсе МПС-та преди светофара, всички ленти заети. Светофарът за направо и надясно дава зелено по едно и също време. Пред мен една въшка (примерно Clio?) явно е  в същата дилема и, също като мен, решава от лентата за надясно да продължи напред.

Пред мен има патрулка и двама полицаи, точно след кръстовището. Въшката се шмугва обратно в колоната, още на кръстовището.

Продължавам уверено напред и аз, ама нали не съм с въшка, и престрояването не ми се получава толкова лесно.

Маха той с палката и вика да отбия вдясно. Шит. Фак. Шит.

Вдясно има отбил някакъв джип, модел тролейбус с вграден мезонет. Тия хора изобщо не знам как се побират в една лента в тези возила. Почти бутам полицая, щото той настоява да отбия зад тролейджипа. Полицаят подвива колена, избягвайки бронята ми и маха да отбия пред джипа. Верно ли, you think?!

Аварийки, вадя портмонета, документи, самообладание.

– Добър ден, знаете ли за какво Ви спрях?

– Нямам абсолютно никаква идея. (най-херувимския поглед на света!)

– От лента за задължително движение само надясно, вие се престроихте и продължихте направо.

– Кой, аз?!?!?!?

– Да, Вие, госпожице, видях ви.

– Оооо, в такъв случай сигурно сте видели и големия пикап, който ме засече и просто не ми даде шанс да се върна обратно в лентата? Видяхте го, нали? (и пак херувимския поглед. заклевам се, можех да измисля и регистрационен номер в тоя момент.)

Объркване. Смущение. Секундна въпросителна и съмнение. Възвръща си самообладанието и споменава в едно изречение думите „акт“, „50 лева разходи“ и „точки“. Аз като чуя „точки“ и „акт“, ми се включват всички вродени механизми за самосъхранение. Решаваме, че има друг начин да бъда наказана, за да не правя повече така. Вадя банкнота, смачквам я в дланта си и му я подавам през прозореца. На което той възроптава: „Не така! Сложете я в документите!“ Аз я пъхвам между книжката и гражданската и давам. Той бута обратно и вика култовата реплика:

– Ама вие, госпожице, май за първи път давате пари, а?

Ми за първи път ме спират полицаи, ебаси. Веднъж са ме спирали, но не КАТ, а другите, търсели някакъв и проверяваха личната ми карта. Преди това са ме спирали веднъж, като карах колело по Околовръстното. Откъде да знам как се подават банкноти ебаси!??!?!

Вече знам. Пъхат се в джобчето, под другите документи. Даваш ги и после чакаш, докато полицаят отиде до патрулката и се помотае десетина минути.

Може да звучи като наистина, но ще твърдя, че историята е фикшън.

Advertisements

5 comments on “Моите първи десет лева

  1. tech
    август 5, 2011

    Катаджия на шофьор, който се движи по трамвайната линия: „Ауе, ти трамвай ли си?“
    Отговор: „Колко сте?“
    XD XD XD
    Звучи като виц, но…

    Like

  2. Filip
    август 5, 2011

    Добре че е фикция, щото корупцията е отвратително долно нещо.

    Like

  3. x
    август 5, 2011

    Но понякога – полезно.

    Like

  4. Pingback: Моите първи десет лева | Bulgarian Blog

  5. бебешки храни
    август 25, 2011

    Тези дни имам чувството, че е зима :D:D:D Времето е подходящо човек да си стои вкъщи ;). Първите бизнес стъпки представляват интерес за мен по принцип, но напоследък от работа не остава време да чета по темата 😦 Хубави дни и до скоро 🙂

    Like

Кажете си

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Information

This entry was posted on август 5, 2011 by in да си кажа....

Навигация