Муша-Буша в собствен сос, добро и зло, в здраве и болест, в dial-up и оптичен интернет, в и извън времето, внапредвид и деЦки от НОЙ

Ако еволюцията на човека беше приключила, майките нямаше да са само с две ръце.

Социална (без)отговорност

drug-abuseХодили ли сте на пости? Знаете ли какво е поста? Подминавали ли сте наркомани? Виждали ли сте възпален абсцес от целене на бедрото? Знаете ли как мирише изгнила плът?

Аз да.

Трети месец отлагам този текст, не защото темата не си заслужава или защото е писано по нея милион пъти, а защото не ми стигат изразните средства. Всъщност, се съмнявам, че някой има достатъчно богат и цветист речник, за да опише това, което човек преживява и вижда, когато отиде на поста.

През есента една Фондация обяви, че си търсят доброволци. Моя много близка приятелка работи там от години, познавам колегите й, които са пичове; второ – имах ужасно много свободно време, което усвоявах основно във филмиране и драматизиране на съществуващата ми тогава връзка и, трето, доброволческата работа се заплащаше, с някакви минимални дневни ставки, но какво пък, с моята тогавашна заплата всеки допълнителен лев е добре дошъл. Освен това, съм супер любопитна към всякакви нови неща, към целия живот наоколо и искам да видя и да знам всичко, а колкото по-страшно табу, толкова по-интересно. Има организации, които се занимават с превенция и други, които се занимават с лечение. Тази фондация се занимава с положението по средата – хората взимат наркотици и са зависими, и ние сме там, за да им дадем инструменти и да се опитаме да ги накараме да пазят здравето и живота си, докато взимат. Обожавам социалните експерименти да видя докъде е границата на собствените ми възприятия на приемане. Къде е моята точка на кипене, един вид.

Търсеха доброволци за аутрич или работа на терен.

Ден първи.

Преди да ме пуснат на терен, трябва да ме подготвят. Най-вече психически. Три часа слушам за зората на наркобизнеса у нас, за това как едновремешните мутри са започнали с продаване на трева като пълни мишоци. Сега е друго. Сега има клубна дрога – амфети, бело; и дрогата на улицата – компот, от който трудно ще излезнеш жив. Неща, които не бих пипнала, хората си ги вкарват в кръвта. Всеки ден. По няколко пъти. На бас, че не знаехте, че можеш да взимаш хероин и анално! Тръгвам си от офиса с договор за доброволческата ми работа, наръч брошури за различните видове дрога, начините на употреба и последствията и наръчник за аутрич. Решавам, че инфото вече ми е дошло ту мъч за един следобед и погребвам брошурите в едно чекмедже.

Ден втори.

Не мога да се ориентирам. Кое е помпа, кое е спринцовка, какво е десетка и какво е малка? Защо иглите са различни, мускулните сиви ли са или черни? Онези жълтите за какво са, а оранжевите? Лимонтузуто за какво е? В тази капачка какво се случва? Как изглежда метадона?

АаааааааААААААааааААААААааАААААааааааААААА!!!!!

Колегите постилат едни листа на масата в офиса, слагат една алуминиева капачка и вадят пакет лимонтузу. До тях – спринцовка, игла и чаша вода. Слагат в капачката една лъжичка нескафе, добавят вода и палят сместта със запалка и почват да варят. През цялото време ми обясняват кое какво е, какъв точно трябва да е цветът на сготвения хероин и как се инжектира. Говорят ми и други неща, но аз съм заета да мигам периодично насила, защото усещам как очите ми са твърде опулени от прииждащата вълна новини. Не само за това как се готви хероин, а за това как живеят хората, които си го купуват, готвят и инжектират. Аз съм в амок.

Ден трети.

  1. Носи задължително документ за самоличност и си пази вещите.
  2. Не давай на клиентите цигари.
  3. Не им давай пари, колкото и да се молят и каквато и история да ти разкажат.
  4. Не вярвай напълно на всичко, което ти казват.
  5. Ти си там за определена задача. Какво правят пред теб или каквото научаваш, не е твоя работа.
  6. Избягвай да стоиш твърде близо до лицата им и да дишаш дъха им.
  7. Не си длъжна да се здрависваш с клиентите и да упражняваш какъвто и да е физически контакт.
  8. Ако не си сигурна в нещо, попитай колегите.
  9. Не питай клиентите за лични данни, като как се казват например.
  10. Не съди клиентите и запази преценката за себе си.

Ден четвърти

Качваме се в буса и отиваме на пости. Предварително знам, че мога да видя дори някой приятел там, съученик или дори роднина. Знам и че повечето от клиентите са бездомни. Знам също, че някои от тях имат малки деца, които виждат ежедневно родителите и познатите им да се целят. Знам и че социалните не стъпват там. Предварително са ми казали, че повечето от тях имат хепатит, някои имат СПИН, туберкулоза, абсцес…Изобщо, чакам срещата с хора, които не са човеци, загубили са хуманното в себе си, животът им се ръководи от графика на дилъра, от дневната доза, от имането на пари за хероин или метадон. Попадам на пости, точно когато в София няма читав хероин, защото преди месец някаква гъба нападнала цялата реколта макове в Афганистан. Заради този факт през последния месец си отиват много хора – свикнали да взимат по-голяма доза изведнъж намират чист материал и предозират смъртноносно.

Едва сме паркирали и те ни полазват. Пъхат си ръцете през прозореца на буса, с измъчен поглед си разказват деня и мъките, издекламират си буквичките и цифричките за регистъра, който водим. Аз днес само наблюдавам, още не мога да се ориентирам и да опаковам инструменти.

Не мога да опиша какво видях. Пиша този текст месеци по-късно и емоциите са избледнели. Останал ми е само разговорът ни с приятелката ми колежка тогава – че наркоманите са по-готини клиенти от гейовете. Да не се обиждат сега всички гейове, моля. Те са противоположности – в най, ама най-лошия случай едните са някви кралици, пищящи и капризни, целия свят (особено пък организациите) са им длъжни, те са вулгарни и нагли, фамилиарничат наперено и непрекъснато ме пипат. Другите са омерзени от живота, отритнати от най-близките си, видели най-лошото на този свят, това да събираш остатък от сандвич от земята и да го ядеш те белязва жестоко, липсата на подслон и топла вода маркират погледа ти, нямането на приятели променя изконно начина, по който се отнасяш дори към напълно непознати. Колегите ми ме скъсват от ебавки, че трима клиенти са се скарали кой ще се ожени за мен и веднага получавам две кила комплименти и оферти.

И всички се усмихват. Не защото са друсани, още не – нали току-що са си взели инструменти от нас. Просто са такива, първични, земни, радват се като малко дете на всяко внимание, не се цупят и вбесяват, когато им креснеш да спрат да кудкудякат и да се дръпнат от буса, защото ни пречат да си вършим работата.

И да, мръсни са, мърляви, кирливи, с дрипи, няколко размера по-големи номера, без лично имущество, с мазни, чорлави коси, посивяла кожа, черни ръце с изпочупени нокти и засъхнала кръв, без зъби. Такива са, да.

Ден ХХХХХХ

Вече като го погледна, понякога знам дали му трябва лимон и капачка. На повечето съм им научила житейската история. Зная с кого да се ръкувам и от кого да се пазя. Не бъркам инсулиновите игли с мускулните, знам метадона как изглежда и как не трябва да си го инжектират, но те го правят. Знам на кого да дам пари да ми купи кафе от кафето, в което няма да вляза и знам, че ще ми върне рестото до стотника. Разбрала съм как за тях 3 лева е богатство, с 5 си оправят живота. Знам колко хероин си бият на ден и колко много лъжат. Ах, копеленцата мръсни, как лъжат. Знам имената на някои от тях. Вече разпознавам алкохолиците на улицата, те са различни от наркоманите. Знам и как действа лепилото, което дишат. По погледа и реакциите им знам, когато са пили … не помня как се казваше едно лекарство против епилепсия, което пият на поразия. Както каза моят колега: „Виждаш ли как те вижда със затворени очи?“ Ами да, вижда ме, следи ме с поглед направо. Сериозно говоря.

Ден пореден

На пости такива истории можеш да чуеш и видиш, които само Кубрик може да филмира.

Един пич от клиентите всеки ден е с различна кола. Вчера беше с джип BMW. Супер добре облечен, на бас, че ще го видя в Червило или Син Сити. Решавам, че е дилър. Не е. Бачка в автомивка и се фука с колите. Идва, паркира до нас, седи известно време, начесва си егото и си я откарва, непокътната.

Едно момче на 18-19 идва до буса с баща си. Иска помпа и спринцовка. Момчето изглежда добре, чист и не е отнесен. Бащата изглежда съсипан, срам се чете от всяка мимика на лицето му. Бащата чака нервно пред съборената къща, докато момчето се уцели зад зида и се върне. По-късно разбирам, че той е активен спортист, мега талантлив. Признал на техните, че е пушил трева, те заминали заедно с него в чужбина да го „изкарат от тази среда“. Година-две по-късно се връщат. Момчето не е помирисвало дори някаква дрога през това време. Но мама знае най-добре! Вкарват го в метадонова програма, защото някога е пушил трева, ерго е наркоман, следователно трябва да се лекува. Това момче е дотук.

*Милен, когото все бъзикаме, че не си признава, че е гей, е мега пич. Той е като уикипедия, всичко знае за всеки и по всяко време. Живеели с жена му и двете деца в някаква общинска къща. Един ден мутри купили парцела и *Милен заварил бележка на вратата да се изнасят до 10 дена. *Милен доскоро живеел на улицата, но няма толкова чист човек, кецовете му са винаги бели, дънките му са като изгладени, по якето му няма едно петно. *Милен най-много си мечтае за кухня, да си готви. За него кухня с размера на задното помещение в буса е огромна кухня. С Иво се смеем и се споглеждаме. Децата на *Милен ходят на училище близо до постата. Побеснял, той се развиква за Байландо и другите такива глупости. Къде са тъпите социални? „Моите деца нямат къде да живеят сега, защото съм наркоман и циганин, защо не съберат пари моите деца да имат храна, дрехи и учебници?!“ От страх за децата си, *Милен живее при приятелката си и се опитва вече втори месец да си смени личната карта, защото го ужасява мисълта да си загуби децата. Знам, че всичко това ще ви се стори странно и дори нагло, но аз го разбирам. Само ще замоля псевдо-христианите сега с майчински закрилнически уклон към морала да си затварят устата, не ми се спори със стени.

Задава се момче на около 17-18, изгубен в огромно оранжево съдрано яке, краката му по-слаби от ръцете ми, едва се тътри. Останалите само като го виждат, се разбягват като хлебарки. „Бегай оттука, бе, много миришеш!“ Приближава се до буса едва-едва, имам чувството, че му отнема цял живот. Разгледала съм го вече обстойно, но едва сега виждам, че половината му нос липсва, има само голяма дупка от лявата страна. Изглежда страшно, а аз не мога да откъсна очи. Само секунда по-късно ме блъска смрадта на леш, на гнила плът, на умряло и загноясало месо. Макар да сме вътре в буса, а той отвън, аз и Иво се споглеждаме и без думи си казваме, че ще повърнем. Не, не мога да опиша как смърди цялото това същество.

На 17-18 е, живеел при техните. Вече е бил наркоман. Една сутрин се събужда и вижда кучето му, питбул, да дъвче отхапания му нос. Родителите му запазили кучето и изгонили сина си на улицата. Така е от година, на улицата.

Само час по-късно викат Иво да го види в срутената къща, където е отишъл да се цели. Докато аз обмислям откъде това…тази торба с миризма на загнила твар, на смърт и проказа, си намира пари да си купи дрога, та той едва се движи, Иво се връща с още по-изразително лице.

Майка му на същото момче го преобува, за да го заведе в болница. Иво е видял откъде идва смрадта на леш – от огромните загноясали отворени абсцеси по целите му бедра и крака. Не мога да го опиша, представете си го.

Майка му, значи, която го е изхвърлила преди година, го преоблича да го води на лекар. Не вярвай напълно на всичко, което ти казват. Минават покрай нас с майка му. Тя му купува бутилка кола от будката. В тази гледка има необясним сарказъм. На другия ден научавам, че не са го приели в болница, защото не е в животозастрашаващо здравно състояние. Явно и в болницата яко друсат. Освен, че са слепи, с щипки на носа и никакъв мозък.

По-късно същия ден видях най-красивата жена на света. Или поне последните месеци. *Симона.

*Симона.

Нашата клиентка *Симона.

Господи, тази *Симона. Срещали ли сте жена, която можете и искате да гледате вцепенено с часове? Толкова е красива тази *Симона. Гласът й, гальовен и нежен, начинът, по който езикът й се плъзга по устните и зъбите, когато говори, шоколадовите й очи с дълги мигли, тъмната й мека коса, слабото й тяло и дългите й нокти, смуглата й кожа. Тази *Симона просто стопи сърцето ми. И това на Иво. Има такива *Симони, все едно са излезли от романа Парфюм. *Симона е Heartburn на Алиша Кийс, и Burn на Пърпъл, и Come on baby light my fire на Доорс, и Wild horses, и…

Утрешен ден

Утре е последният ми ден на пости. В понеделник започвам работа и няма да мога да ходя с буса. Странно, но това ще ми липсва. Всеки изпаднал наркоман, когото срещнах, оцвети по някакъв начин живота ми. Видях най-лошото, до което човек може да стигне и как може да живее като животно, без интерес и отговорност към децата си, себе си, здравето и живота си. Разбрах за един от клиентите ни, който е умрял и са го оставили в ъгъла на една съборена къща. Докато жена му плачела до него, дошли някакви други, носели железа и хвърлили железата върху трупа. Жената се развикала, а те й казали, че него вече няма да го заболи и я наритали в ъгъла. Видях как се търгува плът и вещи за джобни пари и никой не вижда нещо необичайно. Видях как изглеждат проститутките през деня и как отказват ласки, защото не са на работа. Вчера спря полицейска кола, оттам слезе един и нарита няколко от клиентите. Ей така, щото не го кефят. Щото са отрепки и боклуци. А той е Големия Човек.

Този текст стана безумно дълъг, без да съм успяла сигурно да предам усещането да срещаш такива хора. Искам да благодаря на колегите и приятелите ми, които имат нервите и психиката никога да не съдят останалите, да се здрависват и с най-мъсната кирлива ръка, да звънят десетки телефони, за да им помогнат за пореден път, да плачат, когато някой от клиентите си отиде, да имат търпението да им вярват на глупостите, които измислят всеки ден за поредната доза. Има събития и хора в живота, които просто не можеш разумно да осъзнаеш, а просто усещаш и възприемаш такива, каквито са. Шапка свалям на всеки, който е спрял дрогата и е заживял друг живот. От цялото преживяване се чувствам малка, но доволна, че видях и това.

* Имената са сменени.

Advertisements

61 comments on “Социална (без)отговорност

  1. longanlon
    януари 20, 2011

    изобщо не е безумно дълъг, даже е прекалено кратък

    Like

  2. voxy
    януари 20, 2011

    пълна загуба на време, всеки има глава на раменете си и да си плаща сам грешките, този наркоман без нос най-доброто което може да направи е да се гръмне, направо се чудя как някой може да съжалява тази паплач, всички тези утрепки са безумно противни в началото, чак когато пропаднат до дъното почват да съжаляват и търсят съжаление, е аз не мога да ги съжалявам

    Like

    • Musha Busha
      януари 20, 2011

      Никой и не те кара да го правиш.

      Like

    • tina
      октомври 21, 2013

      Не си прав. Егото ти е безумно голямо.

      Like

  3. Албена
    януари 20, 2011

    Много силен текст.
    Евала.

    Like

  4. Pingback: Социална (без)отговорност « Ule's Blog

  5. momakat
    януари 20, 2011

    Искам да ти каже, че начина, по който си описала преживяното е наистина личен. Създава впечатлението, че съм през цялото време отзад в буса. Но не, не съм. И според мен се изисква да си наистина силен човек да направиш това което си направила, защото е много лесно да си като voxy.

    Like

    • Йоана
      януари 24, 2011

      Напълно съгласна съм с всяка дума. Аз лично четох с ръце върху устата.

      Like

  6. kyobul
    януари 20, 2011

    Малко бях предубеден в началото дали не е поредното излияние на тема „ах колко е адски труден живота на друсащите се“, нямайки лично грам съчувствие към средата, но текста е наистина много хубав и пълен и не сърфира върху обичайните „истини и мудрости“ .

    Longalon прав, кратко е. Може бе и е безумно дълъг, понеже е безумно тежък сюжет…

    Like

  7. Петър
    януари 20, 2011

    Невероятен текст… не знам как ще си довърша работния ден и как ще погледна усмихващите се колеги в уредения ни офис…

    Like

  8. CHILIEV
    януари 20, 2011

    Вярно, че всеки сам си носи последствията от действията (или бездействията) си и всички (или поне 99% от тях) са избрали доброволно този път.
    Текста е завладяващ, много ми хареса.
    Поздрави!

    Like

  9. uleule
    януари 20, 2011

    @chile @voxy
    Изборът им е точно толкова избор, колкото и изборът на повечето хора със сърдечни заболявания. Статистиката сочи, че само 6% от хората, които са ползвали наркотици, развиват зависимост, за сравнение около 85% от хората с наднормено тегло придобиват сърдечни заболявания… Изводите са си за вас..

    Благодаря на Муша за смазващия текст!

    Like

  10. CHILIEV
    януари 20, 2011

    @блюблю, незнам дали си се опитал да ми изпишеш името, просто недовиждаш или се обръщаш към някой въображаем индивид, който живее само в твоето съзнание.

    Точно тази твоя статистика мисля, че стои в опозиция на първото ти изречение. Ако само 6% от хората, употребили наркотизи развиват зависимост то значи са им нужни доста „проби“ за да я затвърдят тая пуста зависимост. И сега ако кажеш, че не са имали избор… не знам дали има смисъл да пишеш нещо въобще.

    Хората с болести може по един или друг начин да са предразположени към тях, възможно е и да има фактори довеждащи до болестите, но съм на върха на изумлението си как може да твърдиш, че те имат избор – да се разболеят или не.
    Може би ще им се размине ако ходят на баячки всяка втора неделя от месеца? Или ако ядат само доматки? Незнам, обясни ми.

    Like

  11. bendyourcircuit
    януари 20, 2011

    Много, много силен текст!

    За нежеланието на лекарите да се занимават с рискови пациенти – наркомани, пациенти със СПИН, хепатит и пр. – мога да говоря дълго. Гледала съм операция на мъж, който е щял да загуби краката си заради анаеробна инфекция, защото се е бол в бедрените вени. Истински късмет е, че е попаднал на лекар, който е приел да го оперира. Алтернативата при ненавременна оперативна намеса е била ампутация и на двата крака, дори смърт, защото инфекцията се разпространява с невероятна скорост. Макар да е забранено, в повечето случаи пациентите се изследват тайно, тоест без тяхното знание или съгласие, за какво ли не – СПИН и хепатит са елементарни примери. За съжаление, това не е нищо ново или изненадващо, просто за това не се говори.

    Like

  12. vihrena
    януари 20, 2011

    Същото – предразположени към зависимост. Не всеки опитал, се закача. Но който е предразположен, развива зависимост адски бързо. Не всеки, който яде пържоли/масло/кафе/каквото там обвиняват за инфарктите, получава инфаркт. Но който е предразположен – артериите не издържат и от много малко.
    Същото е – болест, която може да хванеш, а може и да не хванеш, зависи с какво и колко прекаляваш и колко си предразположен.
    И защо едното (инфаркта примерно) да е национален въпрос и „горките хора, съдбата, лекарствата, тежък живот“, а другото (зависимостите) да предизвиква презрение, омраза, „отрепки“ и прочие. Това е лицемерие. Ако те е грижа за болните – няма разлика между високо кръвно, алкохолизъм, диабет, наркомания.
    Ако ще е личен избор – тогава и диабетът да е личен избор, и анорексията, и цирозата… Къде слагате границата и на какво основание?

    Like

  13. longanlon
    януари 20, 2011

    vihrena, и анорексията, и алкохолната цироза, са болести, но и резултат от личен избор. Ясно е, че трябва да се помага на такива хора, но не мога да ги съжалявам.

    Like

    • Йоана
      януари 24, 2011

      Анорексията е психическо разстройство.

      Like

  14. uleule
    януари 20, 2011

    Не става въпрос за съжаление, а за шанс.
    Безумието е, че в БГ на практика, няма варианти за ефективно лечение на зависимости (освен високо платени), няма елементарна медицинска помощ за хората страдащи от зависимост (Муша го е казала в текста, бързата помощ не покрива огромна част от нуждите), няма варианти за ресоциализация след преминато лечение, което го прави неефективно в огромен процент от случаите. За хората, които са на дъното на социалната стълбица не съществуват никакви варианти за измъкване, говоря за елементарни неща като и приюти или безплатна храна, които са част от отговорностите дори на църквата в много страни…
    В България тези хора са оставени на доизживяване, скрити са от погледите на „обществеността“ и се вадят на показ само когато има някакъв „скандал“. Преди няколко месеца медиите се взряха в метадона, който за много от зависимите е единствената причина да са живи. Естествено това не беше споменато, поантата беше, че правят далавера на гърба на данъкоплатеца продавайки безплатния си метадон (интересен е факта, че в София, за където ставаше въпрос в материала, с безплатен метадон се лекуват около 400 човека, а около 10% от тях не го използват по предназначение…)
    Важно е също да се отбележи, че според всички възможни класификации на болестите, зависимостите заемат цяла глава, което обаче не пречи на държавата и широката общественост да ги третират като неболни, да им се отказва лечение, да бъдат стигматизирани.
    Не мисля, че някой очаква зависимите да бъдат заобичани след този текст, но той поне дава някаква представа на какво ниво са нещата, които не се случват в БГ и подсеща, че това са хора.

    Like

  15. Pingback: Tweets that mention Социална (без)отговорност « Муша-Буша в пространството -- Topsy.com

  16. wakeop
    януари 20, 2011

    най-добрия текст, който съм чела от половин година насам в блогосферата. 10х.

    Like

  17. Лъчезар Томов
    януари 20, 2011

    Истинският Християнин и моралист не съди хората в беда, а им помага. Притчата за добрия Самарянин

    Хубаво е, че разказваш тези истории, за да се знае. Много е лесно да загърбиш чуждото страдание, когато е прикрито

    Like

  18. Дарина
    януари 20, 2011

    Аз не бих издържала и един ден там… възхищавам ти се за смелостта.

    (и изведнъж се почувствах благодарна, че не съм учила в училище като твоето)

    Like

  19. виктория
    януари 20, 2011

    Отдавна не съм чела толкова добър текст. Поклон! ПРЕКРАСЕН ТЕКСТ!
    Аз никога не съм употребявала наркотици, ако не се броят две-три напушвания, които завършиха точно като при теб – с крах. И тогава реших, че ще си остана обикновена пияница и няма да пробвам повече. Не е моят домейн просто.
    Не мога да се отъсря още от впечтлението. Пишеш прекрасно, искрено, великолепно. Не мога да намеря още суперлативи за този текст и да те похваля. Браво!

    Like

  20. ayaliciousss
    януари 21, 2011

    Мммм, браво! В този сайт можело да се пише и за нещо друго освен за рецепти, политика и кино… Уаууу! Получил ти се е страхотен разказ, за нещо на което хората по някакъв мн странен начин гледат винаги с погнуса, отвращение, презрение, ненавист, злоба и стигат дори до подигравки. Предполагам, че след вс това, вече гледаш по малко по-различен начин на живота си. Харесвам стила ти на писане, определено се отличаваш от масата. С удоволствие ще продължавам да те следя (-;
    Но въпреки всичко, аз имам малко по-различно виждане за нещата с наркотиците и въпросните хора и някак си докато четях текста ти, сякаш нещо ме провокира и аз да напиша нещичко, но това друг път. Поздравления, справила си се прекрасно. : )

    Like

  21. Pingback: Социална (без)отговорност | Bulgarian Blog

    • EL
      януари 21, 2011

      Много, много силен текст. Непременно да му пуснеш продължение. Образите в него са като живи пред мен…
      Не знам колко трябва да си смел, за да работиш всеки ден с тези хора, но се радвам, че се намират доброволци. Мизерия, мизерия и адски мрак – с това да трябва да се сблъскваш всеки ден и ти трябва здрава психика. Аз не бих издържала….

      Like

  22. mixer
    януари 21, 2011

    къде са постовете сега?

    Like

    • Musha Busha
      януари 22, 2011

      Ако си кука, дилър или наркоман, знаеш сам къде е постата и другите пости. Във всеки друг случай няма да ти отговоря.

      Like

  23. Фея сръчковка
    януари 22, 2011

    Работила съм 2 години като аутрич. За тази работа се иска сърце и работата остава завинаги в сърцето ти. Тъпото е, че ти се иска да помогнеш повече и повече, а не можеш на всеки и за всичко и накрая неминуемо прегаряш.
    Много силен текст, поздравления!

    Like

  24. pick up da phone
    януари 23, 2011

    МушаБуша, сама каза да не вярваме на всичко тук, та затова да попитам за момчето, което признало за тревата пред майка си. Вярно ли е?

    Like

    • Musha Busha
      януари 24, 2011

      Историята на момчето я знам от колеги. Аз не търся фактологическата истина при всеки на всяка цена. И горният текст е истина, или поне тази истина, която знам.

      Like

  25. Lyubomir Radev
    януари 23, 2011

    Текста е завладяващ.Колкото до личния избор,то той се е формирал при определени обстоятелства,които са продукт на всичко онова което ни заобикаля.

    Like

  26. Vesela
    януари 26, 2011

    Страхотен текст.

    Like

  27. dancho88
    януари 27, 2011

    Страхотен текст наистина, жалкото е че има много малко хора които наистина да ги е грижа за наркозависимите. Аз лично имам един познат (поизгубихме си с него връзките напоследък, но все пак се знаем), който е бил наркозависим, преминал е лечение в Испания и от няколко години е чист, никак не им е лесно на хората, а най-жалкото е, че в България, наща мила родина, този кът свиден и мил, няма лечебни заведения за тези хора. Жалко наистина, много жалко !

    Like

  28. mixer
    януари 28, 2011

    хехе, не, не съм, но имах път към сф и нужда от превръзка в движение, а – както знаеш – осигуровки за такива като мене няма. последния път бях на такова място преди 10 години – като спираше буса на баба яга. както и да е – вече не съм там, но ако искаш – можеш да ми дадеш инфо на пощата, да знам другия път

    привет!

    nox

    Like

  29. musha-busha
    януари 28, 2011

    Нашият бус дава само инструменти. Буса на Каритас дават вафли, чай, лекарства и витамини и т.н.

    Like

  30. milena
    януари 29, 2011

    страхотен текст! чудя се къде може да бъде публикуван, защото трябва да бъде публикуван.
    нарко зависимите са в постоянно чувство за вина, че са такива, затова са толкова мили. в българия е голяма стигма, защото невежеството е огромно. тук всеки трети пие като продънен, прави си дроба на швейцарско сирене, обаче на никой не му прави впечатление, нито пък той би си признал, че е алкохолик, а тревата се смята за тежка дрога. не е, по-безвредна е от алкохола. обаче както алкохола с който учениците тук ежедневно се анестезират, така и тревата е опасна ако я почнеш на малка възраст, както и всичко, което предразполага към зависимост.
    познавам наркозависими, които стигнаха дъното и имаха късмета да се оправят. възможно е, но изисква много ОБИЧ към тях, което е адски трудно, защото наистина животът им е изтъкан от лъжи. абе, да не дава господ на никой. имам близък приятел с дупка от едната страна на гъза именно от загнило месо от гнусна дрога по соц време. тогава пък друсаха такива неща, че не е за разправяне.
    сега се сещам – искаш ли да го пуснем в „новинар“? дилов веднага ще го вземе. заслужава си и ще предизвика огромна дискусия, която, разбира се, ще включи един куп малоумни кретени, но това идва с територията:) ако искаш, веднага ще те свържа.
    поздрави пак за текста!

    Like

    • Musha Busha
      януари 29, 2011

      Мерсаж:) С Дилов-син се познавахме в един друг живот предишен… Ами давай, да го пускаме:)

      Like

  31. milena
    януари 29, 2011

    окей! сега ще му го линкна.

    Like

  32. Eneya
    януари 29, 2011

    Муша-Буша, невероятен текст.

    Не мисля, че целта е тези хора да бъдат съжалявани, а по-скоро разбрани.
    Не мисля, че който и да е от тях, когато е взимал за първи път дрога, дори е подозирал, че може да стигне дотам.
    Нормално, защото тези хора са невидими, ние не ги чуваме, не ги виждаме, те са третирани по възможно най-ужасния начин.

    По-ужасно е, че тук няма реална възможност за помощ и нещата само се влошават, тези хора просто… умират.

    Знам, че любим на мутрите способ е да закачат момичета на дрога. Много често това са ученички, които веднъж попаднали в мрежата, за тях няма измъкване. И оттам нещата тръгват само надолу.
    И на никой не му пука и никой не си мърда пръста.
    Веднъж не съм чула публична личност, визирам депутат, министър, да каже дори копче по темата или да се зачеше темата публично.

    Така че, чудесен текст М., твърде нужен, твърде искрен, твърде самотен…

    Like

  33. сисър
    януари 30, 2011

    горчиво е, не ми се коментира!
    измъкнах се от лайната навреме и съвсем самостоятелно, но дадох свидна жертва…много близко приятелче:-(

    Like

  34. George Angelov
    февруари 2, 2011

    Съвсем човешко е да почувстваш нещата по този начин. Реалността се дефинира от заобикалящата среда, а когато сменим удобната илюзия, която сме създали за себе си и попаднем в нечий кошмар, най-добре оценяваме разликата. Аз лично смятам, че е лесно човек да изпита съжаление към тези хора. Въпреки буцата в гърлото, която всяка такава среща ти коства, хората лесно ставаме зависими към по-слабите от нас. Към помощта (ако наистина мислим, че помагаме, това е тема на друг разговор). В крайна сметка ставаме зависими към усещането, което тази ‘помощ’ ни дава. Да не се лъжем – това е най-благоприятното проявление на егото ни. Обаче аз отидох там, където не искам. Исках да поговоря за обективната истина и как я виждам аз.
    В действителност…. в действителност всеки един такъв човек от твоя разказ си има история, причини да е там, където е и причини по които никога няма да излезе от тази дупка. Обективната истина е, че такива програми (аз работя в такава) не помогат на хората да живеят по-добре. Помагат им да умрат по-чисто. Съжалението няма роля в цялата система и не е полезно. Те са ‘клиенти’ и историите им са без значение – всеки си има. Друга обективна истина е, че тези хора нямат грам социална стойност (поправи ме, ако греша), или ако имат – то тя е с негативен знак. Прави ли ги това по-малко хора ? Това е интересен въпрос, зависи как дефинираме пълноправен човек. Дали го дефинираме по това, че е клинично жив ? Дали го дефинираме по това, че е част от общество (без значение каква) ? Защото обществата си имат правила, когато искаш да си част от тях. Правила, които тези хора не спазват по ред причини. Кофти въпроси.
    Има част в която разказваш за това как някакво ченге наритало тези хора. Гадничко. Такова е отношението на всеки по-голям репресиран към всеки по-малък такъв. Човешко е. Тъжната истина е, че човек, който няма реално зачитане към собствения си живот и е склонен да превърне себе си в подвижна купчина разлагаща се плът, трудно може да се нарече пълноправен човек – той сам е откраднал правата си. Лесно е да се обясни защо други го правят. Тежко е за гледане. Трудно е за преглъщане. Шибано е. Грозно е. И да – бенда продължава да си свири.

    Like

    • uleule
      февруари 18, 2011

      Георги,
      работата в социалната сфера изисква отдаденост; вяра, че нещата могат да се подобрят, стремеж да се помогне на всеки индивид, спрямо неговите лични потребности.
      Може би, за самият теб, ще е полезно да потърсиш друга сфера за развитие, където не се налага да се бориш и да променяш несправедливостите на света, където ще имаш право да оценяваш стойността на хората.
      Съжалявам, но тази работа не е за всеки, това не е просто работа, това е призвание…

      Like

  35. berurie
    февруари 19, 2011

    UleUle, точно така е-социалната работа е призвание.ако не я носиш в сърцето си и гледаш на нея като на работа в кварталната бакалия няма да се получи. тук мисля, че георги казва нещо интересно- начин да се чеша егото. интересно ми, с 400 кинта (тази седмица бях с хора от ‘закрила на детето’ и ‘СП’, които бачкат за толкова) какво ли ти е егото, че товкова да си го „чешаш“ работеики социална работа. Да се чувстваш по силен, помагайки на по-слабите. Много често социалните работници не само не са в в тази позиция ами точно обратното. Историите на ‘клиентите’ нямали значение. Имат, защото точно те са тези, определили начинът им на съществуване. И ако за Геогри е нормално всеки репресиран да „нарита“ по-слабият такъв, то малко почвам да се притеснявам, че утре някой ще го репресира и ще дойде да ме набие, защото съм в по-слаба позиция. Социалните работници помагали на клиентите да умрат по-чисто. Ние не сме нито духовници, пречистващи душите им, нито „теляци в банята“, които ги къпят. И бенда не само трябва да спре да свири, ами и да го сменим с друг, знаещ верните ноти, защото това което свири е чиста „какафония“….. Може и да се повторя, но хората , които познавам от аутрич програмите вършат работата си със сърце, не за егото си.останалите са просто статисти, попаднали в чужд филм.

    Like

  36. lomonosov
    март 1, 2011

    А, къде е държавата в цялата тази картина? Опс….държава ли казах…..извинявам се. Тъжната действителност си описала……при това доста добре. Знам, че на живо е било съвсем друго, но за съжаление това е България. Колкото и да си обичам страната…….има неща с които не мога да се съглася. То текста си говори сам по себе си…..от коментари няма смисъл. Е, има де, но ако ги четата тези, които трябва. В социалните домове е същата картина, но това е друга тема. Евала Муши много добре си се справила.

    Like

  37. Georgi Angelov
    март 11, 2011

    Оставям настрана кривия прочит на мнението си, но само да попитам: като казвате ‘вяра, че нещата ще се подобрят“ и „стремеж да се помогне на всеки спрямо нуждите му“, как го вързвате с доставянето на игли и спринцовки ? Знам, че е антихив мярка и т.н., но наистина – как им помага спрямо нуждите им да се подобрят ?

    И като споменахте „закрила на детето“… всъщност имате ли представа какви тъпанари всъщност работят там ? И че повечето нямат други опции ? Разбира се, изключения има, но… всяка година във варна се провежда по едно голямо обучение за възпитатели от ДДЛРГ, СПИ, ВУИ и КСУДС… Такива истории могат да ви разкажат за социалните, че ще ви настръхнат косите. Иначе тия приказки за призвания и др. са много стари и именно защото познавам достатъчно хора, които го работя, мога да ви кажа, че са малцина тези, които отговарят на думата ‘призвание’
    Peace out

    Like

  38. teo
    април 8, 2011

    Текста ти е така завладяващ, че нямаше и да се забележи ако беше два пъти по-дълъг 🙂 Благодаря ти за споделянето на тази много лична гледна точка.

    Like

  39. Александър
    април 16, 2011

    Много професионално е написано… плени ме много здраво! По темата си се изказала толкова добре, че нямам какво да допълня, но и нямам опита от това… Може би ще накараш някой хора да се замислят преди да опитат за първи път 🙂
    Благодар

    Like

  40. asktisho
    април 19, 2011

    Чудесно! За пореден път го препрочитам този материал и всеки път намирам по нещо ново. Няма да бъда алчен читател и да искам „ОЩЕ!“, защото от болката на тези хора и мен започва да ме боли. Похвални са усилията ти да опиташ да помогнеш всевъзможно и лично!

    Like

  41. berurie
    април 30, 2011

    Георги, наистина не ми се ще , ама пак ще трябва да ти отговоря. На въпроса ти как точно се помага на хората, раздавайки чисти игли и спринцовки, явно знаеш отговора. Но за всеки случай ще поясня: не само хив е проблем, кръвнопреносимите инфекции, хепатитите (особенно HCV ), и т.н. Тази програма се занимава с превенция на здравето на инжекционно употребяващи наркотици. Утре, когато една част от тези хора спрат да се друсат, ще е добре да нямат хепатит С или ХИВ. Не на последно място има и икономическа полза. Комплект ‘прибори за инжектиране’ струва около 10 ст., лечението на HCV- над 20 000 лева. Изводите за вас….
    Ето един казус: Защо в аптеките отказват да продават на наркозависими игли и спринцовки. И за по-голяма част от ‘друсащите’ това като начало напълно отговаря на нуждите им. След това започва една дълга работа със всеки човек. Този процес понякога е много бавен, но като човек, който от 10-ина години работи в сверата, мога да кажа, че не един и двама от тези (обречени) хора са се справили успешно със зависимостта си и водят нормален (колкото може да е в БГ) живот. Това е плод на нашият труд (аутрич , лечебни и рехабилитационни програми ) Но всеки път се започва от улицата, защото тези момичета и момчета са там. И понеже са „НАРКОМАНИ“, те често не смеят дори да потърсят помощ, защото пак ще бъдат отритнати. Затова когато планината не отиде при…….
    знаете нали. И точно тук, на улицата всеки има СВОЯ история, която е ВАЖНА !!!
    Другото много важно нещо правено от хората работещи в тези програми е предоставянето на информация за лечения, водене на случаи на ХИВ позитивни и още куп дейностти.
    А дали е остаряла идеята за призванието, Георги ти сам си отговаряш. Тези, за които не е си наистина няма да оцелеят. Само един пример- впрограмата в София работят и се занимава с аутрич и превенция на ХИВ, двама от първите аутрич работници в БГ. Тези хора вече почти 15 години (защото аутрич съществува не от идването на Глобалният фонд, аз също работя от преди това) се борят с всякаъкви пречни за да бъдат полезни за едни гадни ‘наркомани’. Познавайки тези ауртичи, мога смело да заявя, че не го правят, защото не са имали избор или не стават за друго. Те просто вярват в това, което вършат……

    Like

  42. 080808
    май 4, 2011

    Поле за изява.Малко свързано с темата.Малко и с авторката?Общи приказки?

    Попаднах на този блог,видях пост за наркомани,прочетох първите изречения и си помислих – 100% следващите постове са за 1.Изоставени кученца 2.насилие над животни 3.нещо подобно.Изненада хахах
    После нямало стереотипи,хората били уникални,“не слягай под общ знаменател“,тнтнтн….
    Въпреки това прочетох целият текст
    Става ми жал като чета такива неща,само че за хората,които ги пишат не за наркоманите(в случая).Не си виновна ти,че мислиш по този начин,или те,или някой друг.Просто явно повечето хора разделят нещата на черно и бяло по много неефективен начин и в крайна сметка има хора като теб които са от ДОБРИТЕ има нечувствителни хора,които не ги интересуват твоите емоции и съдбата на отделния индивид(те сигурно са ЛОШИТЕ),има и други хора.Има хора,които ще кажат,че наркоманията е избор,други че е болест и трябва да се лекува и т.н.
    НЕ може ли да се примирим просто,че всеки прави това,което желае, и толкоз.Da,nqkoi moje i da nqmat izbor,no tova e tochno zashtoto nqkoi se e namesil i v tehniq jivot kakto ti si napravila (pr:Rodil si se,bashta ti e narkoman,drogiral te e ,iznasilil te e,otchaqn si ot jivota,prodyljavash da se drogirash ,posle tozi chovek popada nqkak si na lechenie kydeto drugi hora uj mu pomagat i krygyt se zatvarq i pak nishto ne se promenq OSVEN IZHABENITE USILIQ I ENERGIQ.bravo..no kakto i da e)
    Ami ako go poglednesh cqlata situaciq prez ochite primerno na policaq deto sleznal i prebil narkomanite?Kakto na teb ti haresva da se meshash v jivota na tiq hora do nqkakva stepen,taka i toi.Nito edin ot dvamata ne e prav za drugiq.
    Mnogo gluposti napisah,nishto konkretno po temata…i stigam do izvoda – ako vseki pravi neshto produktivno s cel razvitie na chovechestvoto,mislq che shte imame dosta po-byrz progres kato civilizaciq(za tezi koito vqrvat v progresa estestveno).Da,tragediqta na individa shte q ima vinagi,pri 7 milqrda choveka,vse nqkoi nqma da ocelee,vse nqkoi nqma da e poel po pytq koito na vas vi se iska.No ako naistina ste tolkova zagrijeni za horata(sydq po moi nabludeniq i tova kakvo ostanalite razbirat za zagrijenost,pomosht,razvitie,t.n) napravete neshto produktivno za izchezvashtiq veche homo sapiens….
    Kato naprimer receptata za pileshko s citrusi na avtorkata,daje bih q probval skoro,potekoha mi ligite samo kato vidqh snimkata ;d
    Kolkoto do narkomanite,za koito stava vypros v pisanieto ochevidno nqma sa napravili izbora si da umrat po-rano,da bydat shtastlivi,da ne se interesuvat ot razvitieto na chvoechestvoto,da imat vsichko za sebe si (vypreki che nqmat nishto spored povecheto ‘normalni’ hora,no taka mislqt narkomanite).Pyk i mislete za naselenieto-7mlrd+ vse nqkoi e slab,vse nqkoi nqma da ocelee…Interesno e kak kato sym se rodil dosta hilqdi godini sled pyrvobitnite hora, vse oshte tova ne e stanalo qsno na vsichki che e taka v jivota, i ne samo pri horata i pri drugite jivi organizmi.

    Da znam,che povecheto hora kato prochetat neshto tolkova ‘kraino’ biha si kazali na um daje bez da komentirat – “ negramotnik“ , „govnar ne si uvajava stranata i ezika pishe na latinica“ , „bezchuvstven typanar bih go schupil ot boi ako go vidq“ , „zaradi takiva kato tebe ima ubiistva i malkite puhkavi kuchenca i kotenca stradat „, „egati nesvyrzanoto,toq sigurno se e nadrusal“.Vsyshnost i az bih si pomislil na vashe mqsto takova neshto ako vidq podoben komentar,tyi kato e tvyrde kratyk za da moga da obqsnq kakvo tochno imam predvid..No ima nadejdata che nqkoi shte prochete i shte se zamisli malko i shte razbere nakyde biq ,i shte sglobi nqkoi misli v glavata si ,i shte ima zanimanie za izvestno vreme,i shte se zamisli kak broqt ni tolkova narastva a pyk efektivnostta ni namalqva postepenno i postoqnno..
    Ama tova e – dumi na vqtyra ,tyi kato predpolagam avtorkata trie vsichko koeto e na latinica kakto i na povecheto mesta na koito se dyrji na gramotnostta i na pravopisa i na kirlicata a samite dumi i znachenieto im sa na po-zaden plan.
    Eto daje v momenta se opitvam v umalen mashtab da napravq tova koeto vsichki ostanali hora iskat da napravqt – da nakarat nqkoi da misli po tehniq nachin… Opa

    No naistina..poglednete malko po-obshto na neshtata.

    Like

  43. филми
    май 22, 2011

    добра история, доста наркомани има днес.

    Like

  44. Мирела Тортуманова
    септември 8, 2011

    Много добре разказано – интересно преживяване, а всичките тези хора можеха да са на някаква обикновенна работа, да взимат една обикновенна заплата и да си живеят обикновенния живот, но с необикновенни мечти.Можеха и да живеят добре някъде на запад със семейства, приятели … Сега нямат нищо – те можеби незнаят дали ще се събудят утре след поредната доза. Ужасно е.

    Like

  45. Pingback: Човек на годината « Ule's Blog

  46. blaow
    ноември 17, 2011

    От няколко години живея точно на това място. Сигурен съм, че е същото. Виждал съм всичко за което говориш – и съборените къщи, и тоя с половината нос, и хората, и кафето, всичко..Хубаво е, че някои им помага, но за съжаление не всички са толкова добри. Като например тъпата лелка със отрязаните пръсти малко по-нагоре по улицата, която държи една книжарница, в която лепилото се продава като топъл хляб. Тая книжарница затваря в 00:00- 01:00, виждал съм я дори в 4 часа през нощта да работи.

    Like

  47. Tsvetomira Petrova
    декември 3, 2011

    Musha, какво е поста?

    Like

  48. Musha Busha
    декември 4, 2011

    Поста е място, на което се продават и вземат наркотици.

    Like

  49. Любчо
    юни 28, 2012

    Сори, ако звучи сълзливо, но ме адски трогна: благодаря ти за хубавия текст! Благодаря и на съдбата, че сред омразата, безхаберието и невежеството има хора, като теб и хората от Фондацията. От 10 години съм чист, имам семейство и деца, след като повече от 15 години се друсах. Хора, като теб и екипа на Фондацията (познавам ги много добре от самото начало, абсолютни пичове) ми подадоха ръка, когато най-много имах нужда. Благодарение на това сега съм жив. Пишеш добре, но по-важното: Имаш сърце .. Желая ти щастие.

    Like

  50. AZ SAM
    юни 21, 2016

    abe vsi4ki laete,jalko 4e ne znaete kak da hapite ne me razbiraite pogreshno ili dvysmislesno,tova koeto vi kazvam e 4e prikazkite sa mnogo blagozvy4ni no napalno bezpolezni!kato se pogledna v ogledaloto i moga da kaja 4e vsi4ki sme edin do, drenki imame jelanie no sme nesposobni da napravim promqnata. Ima na4in no mnogo ot vas biha se izsmqli ako vi go spodelq zatova zapazvam tova koeto znam za sebe si, do vremeto kogato shte vi svetna lampi4kata!

    Like

Кажете си

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s