Муша-Буша в пространството

Всичко, което харесвам е или незаконно, неморално, калорично, пристрастяващо, скъпо или невъзможно.

Да ви е живо и здраво…това с опашката!

Човек не трябва да си прави планове, особено когато са крайни. В моя случай – това с детето го свърших вече, сега просто чакам да порастне. Мислех си през пролетта да си взема кученце, след като си купя кола, минал е зимния период и посинелите ръце от сутрешната кучешка разходка и тъкмо е станало време да се ходи на палатка на Иракли. Така да се каже, живот, свободен от ангажименти и обвързаности.

Уви.

Стана традиция като пътуваме извън София за уикенда, да „взимаме за малко“ по нещо от пътя. Обикновено са дърва за огрев, пълен багажник с дънери, с които после правим най-вкусните пържолки на света и най-невероятния червен лук на фолио, който после няма вкус на лук. Случвало се е и каменни плочи за облицовка да тарашим, както и една плоча за натискане на зелето в бъчвата.

Мислех, че забърсването на чуждо втечнено ако е затворена страница за мен, както и ученето на навици да не се бърка в контакти, да не се дъвчат кабели и да не се катерят малки крачета по масата, където да ми се напие бирата.

Уви.

На шосето на Говедарци се белееше топчесто мокро, мръсно петно, което ако не трепереше силно, та чак не можеше да си стои на краката, нямаше да знам, че е живо. Дадохме му остатъка от кроасани с масло и го вкарахме в колата, да се изсуши на парното. Тъкмо щяхме да го закараме в колата до селото и да го оставим пред някоя къща, когато малкия Жоро ни погледна. Погледна ни с онези жални кафяви кравешки оченца, които природата нарочно е създала, за да може моми балъчки като нас, със сълзливо сърце, което се разчуства от две мравки една до друга, да се върже и да ги осиновим.

Погледна ни, значи, Жоро и тук започна лентата с нааканите задни крака, не дъвчи кабела, Жоро, и ако още веднъж се изпикаш тука, ще спиш на балкона, чу ли!

Майка ми, колкото и да е зла вещица, прибира всякакви животни. Дори толкова са й свикнали, че просто ги прехвърлят през портата вътре в къщата. Сега там е зоопарк от две кучета и, струва ми се, около десетина котки. Едното куче, Бинго, напира непрекъснато да излиза на улицата. Веднъж успяло да излезе, срещнало се с някаква овчарка, конфронтирали възгледи и Бинго сега е с три крака. Това не го спира да подскача около дръжката на портата. Другото куче, Бети, е нещо като булонка, която е срещнала каракачанска овчарка, но явно много ниска. Бети е набита, дребна, като табуретка, с муцуна на булонка, и тяло на …табуретка. По-интересното за Бети е изключително силният й майчински инстинкт. Бети няма нужда да ражда, тя кърми целогодишно, без претенции за животинския вид. Кърми сега три котки, две от които са вече в детеродна възраст. Явно това положение не притеснява никого и всички са доволни. Единственият, който не съм виждала, да се сгушва да яде от Бети, е Бинго. Той го раздава чорбаджия, спи сам в кучешката колиба, а Бети и котките спят под една външна маса върху старото палто на баща ми.

Офертата беше да изкъпем Жоро, да го ваксинираме и да го преметнем през портата в къщата на майка ми. Там със сигурност ще бъде осиновен от Бети. Проблема е, че както не искам да си оставям детето при майка ми, не искам да оставям и Жорко.

Гледам го сега Жоро тук зад мен, как дъвче един кокал и само ходи да пика непрекъснато. Никога не съм отглеждала куче и откровено нямам идея как се прави това. Гледам, че се държи като Максим, когато беше бебе и горе-долу това ми дава някакви надежди. Нямам никаква идея каква …ъъъ…порода е Жоро, но другите кучета около шосето в Говедарци бяха големи овчарки, а той е много рунтав, с набито тяло и може и той да стане такъв. Сега е като каракачанка+коли=Жоро. За намерено онзи ден на улицата помиарче, Жоро никак не е глупав – не иска да яде хляб, нито пиле с ориз. Иска печено пилешко бонфиле. Следвайки философията с Максим, аз, като по-голяма ще определям какво яде, обаче. И ще яде манджа! Само за една вечер научи какво значи да отиде на място, изобщо показва завиден интелект за размера си.

Та гледам го сега Жоро и се сещам за снощи. Едно двегодишно търчи наоколо и иска да си „пуша Моккейн и пиказка“, споделя си камиончето с Жоро, като го засилва към муцуната му и вика: „Его, игай си!“, а Жоро тича наоколо, надупва се и ПАК се изпикава, и едно, малко по-порастнало от тях двамата, с температура и влажни очи чака топла вечеря и прегръдка, а аз седя в центъра на цялата суматоха, пуша с накривена стойка и не мога да повярвам какво ми се случва.

Давайте съвети сега как да превърнем малкия Жоро в голям Георги.

P.S. Една седмица по-късно установихме, че Жоро всъщност е… момиче.

5 comments on “Да ви е живо и здраво…това с опашката!

  1. Karl von und zu Gossinger
    декември 23, 2010

    с много търпение, естествено🙂

    за да не пикае навсякъде, опитайте се да го научите да пикае върху вестник. добра идея е да се разходите до някой ветеринар и да си поговорите за гледане на куче и най-вече за ваксини.

    и накрая – моят опит от близо шестгодишно гледане на куче, ме научи, че то се възпитава като малко дете.

    btw на снимките изглежда супер, браво че сте се смилили и сте го прибрали.

    Like

  2. сисър
    декември 29, 2010

    много сладка Жорка, ама много!струва колкото поне 3-4 двукраки приятел(к)и.

    грижете се добре за нея- без бой и врясъци. какви обичливи кафеви очета! за други мисля, но и тези очароват..

    Like

  3. Йоана
    януари 3, 2011

    Прекрасна е, толкова е красива! Спасили сте й живота, като сте я прибрали.

    Аз си взех куче миналата година по това време и първите два-три месеца пишкаше често и навсякъде из къщи. След това, с много повтаряния и на принципа на награждаването за добро поведение я научихме първо да ходи само в банята, а после и да стиска, докато не излезе навън. Докато стана голямо куче вече пишкаше и акаше само по два пъти на ден, навън. Това обаче не знам доколко важи за всички кучета, най-добре е да се говори с ветеринар, както е посъветвал човекът над мен.

    Гледането на куче е много грижи и внимание, но има страхотно висок reward фактор, поне за мен.

    Like

  4. Maggi
    януари 11, 2011

    Рядко си позволявам да коментирам, но тук … Йес !
    Страхотно представена история за една безценна постъпка – спасяването на беззащитно същество.
    Да е жива и здрава … ъъъ … Жоря ;))
    А на Вас да ви се връща добрината !

    Like

  5. paper0planes
    март 10, 2012

    какво е пухкаво и красиво, как добродушно се усмихва на човека с ‘камерата’! така сладко е, че ми се приисква да си взема куче, а дори не съм им любител! а от постъпката ще остане много хубав спомен и, надявам се, доста положителна карма ^^

    Like

Кажете си

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Information

This entry was posted on декември 23, 2010 by in да си кажа....

Навигация