Муша-Буша в пространството

Всичко, което харесвам е или незаконно, неморално, калорично, пристрастяващо, скъпо или невъзможно.

Гадинаааааа

Двегодишният ми син още се учи да говори, затова „на градина“ е „гадинааааа“. Днес за първи път той посети китната институция ОДЗ.

Много съм възторжена от него. Това с първите седем години наистина е вярно. Допреди няколко месеца бяхме две, сега останах сама с него и, откровено, понякога е много трудно, не само от чисто битова гледна точка и разпределение на времето, но и когато се питам дали не бъркам в нещо и как, например, да му изкореня някой навик.

Аз не съм от майките-орлици, които изпадат в истеричав гърч, когато детето си ожули коленете. За краткия му житейски път досега вече му се случиха много неща, започвайки с възпитанието да израстне независим и да се справя сам. Мои познати имат дете на същата възраст, което заспива сгушено в родителите, леглото му е до тяхната спалня и задължително има светната нощна лампа. Не и у нас. Максим от бебе заспива сам, в отделна стая, на загасена лампа и затворена врата. Всъщност, той заспива като по команда – просто го слагам в леглото му, целувам го и му казвам лека нощ, той си гушка любимата играчка, обръща се веднага настрани и затваря очи. И спи непробудно 10 часа.

Максим (който си има и собствен блог!) е много общителен и усмихнат, няма страх от нищо и никой, супер любопитен към всичко. Макар че не го изпускам от очи, го оставям сам да изпита границите на собственото си любопитство, за да разбере как е устроен света и нещата около него. Помня, че като бях малка, всичко ми беше ужасно интересно и непрекъснато разглабях вещите на майка ми, само за да видя как работят и какво има вътре.

Бях малко притеснена от предстоящото му тръгване на детска градина и градските майчини легенди за болни, ревящи деца.

Е, ревящи деца има. Много. Преобладаващата част от децата бяха почти в истерия, вкопчили се в полата на майка си, която ти тегли в обратната посока. Лелката се опитваше да надвика заобикалящата опера и да ме пита дали ще го взема за обяд, понеже му е първи ден. Явно съм се опулила, защото поясни, че децата трудно се адаптирали, затова майките ги взимали първите дни, да си обядват вкъщи и после ги връщали. Казах, че с моето няма да има такъв проблем. Децата се будели към 15:30, така че към 16 часа вече мога да го взема. Аз още повече се опулих – защо толкова рано. „Ами,“ обясни пак лелката, „те като отворят очи и почват да скачат на всеки звънец и родителите ги взимат още в 15:30“. Е, моето ще си тръгне в 18, казах аз.

Докато си говорехме, Максим само възкликваше „Гадина, гадинаааа“ и „пизалката, пизалката!“ („Градина, градина“ и „пързалкатам пързалката“) и докато се обърна да му оставя раничката му в шкафчето, той вече беше отпрашил към общото помещение с другите деца. Извиках го, да съм сигурна, че всичко е наред, а той само се обърна и ми помаха за чао с усмивка.


И направо ми се разтопи сърцето. Единственото хлапе с плетени терлици от баба на фона на другите с пантофи, с розови бузи и захилен до уши, невероятно щастлив, че най-накрая се е добрал до „гадината“. За него това е невероятен ден, пълен с толкова много нови и интересни неща, нови приятели, различни играчки, пързалки и катерушки и ихууууууу!

Вероятно това се случва по две причини – заради това, че от малък е свикнал с много хора наоколо, общителен е и го уча да се радва на всичко наоколо, светът да е интересен за него, всеки ден да е приключение и да научава нови неща. Втората причина е, че моя приятелка е аниматор и Максим обожава да ходи в парти центъра, в който работи тя. Толкова много, че на път към занималнята, пуска ръката ми и се затичва само по стълбите. Може би детската градина за него е още по-голяма занималня и има не само една, ами цели четири Поли-та.

Много хубаво впечатление ми направи, че имаше едно детенце със Синдом на Даун и едно с някакво физическо увреждане. Може да звучи странно, но държа сина ми да израства и да вижда как света е разнообразен и още от малък да се учи да общува с всички деца.

Касиерката на детската градина се извини, че ме попита дали съм самотна майка. Хех. Извинена сте. Внимавайте за кого и какво гласувате другия път. Но пък пак келепир – понеже съм самотна майка, получавам „преференции“ (още не знам какви са, но все ще са …преференциални някакви) и този месец няма да плащам такса, а от следващия таксата е по-ниска. Ихууу.

Прибрах се, очаква ме цял един свободен ден да обърна внимание на студентството си, да си досглобя шкафовете вкъщи и ей така, да имам свободно време. И ме посрещна неработещо казанче в тоалетната, което не спира водата да се пълни и изтича. И аз като Максим – и мен ме чакат нови преживявания и нови научени умения. На бас, че ще си оправя казанчето сама!

Кажете си

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Information

This entry was posted on октомври 5, 2010 by in да си кажа....

Навигация