Идолопоклоничество и конспирации

Въпросите са изключително важни за развиване на интелекта и изграждането на собствено мнение. „На Кафе“ е средство да замразите коефицента си на интелигентност и да се отучите от задаване на въпроси, като „защо?“, „как?“ и други.

Ограничена от стайната си антена, хващам без суграшица и снеговалеж само Нова телевизия. По останалите не е ясно дали излъчват дърво, или човек. В днешното „На кафе“ обсъждат (дори този глагол не отива на разговора в студиото) защо косите на Левски не са погребани, къде са костите на човека и прочие и как Паметникът на Левски в София всъщност е масонски фалос, символизиращ древноегипетския бог Озирис, Бога на смъртта и символ на хаоса и разрухата. Накратко, психологът (!) Еленко Ангелов е прочел една книга на Николай Хайтов за Левски, в резултат на което много и непрекъснато се срамува, защото (1) Левски няма гроб, (2) косата на Левски скандално е оставена в музей, вместо в гроб, както уж е било желанието на Левски, (3) костите му са пренасяни в чували от музей в музей и черепът му е разрушен и (4) всъщност наоколо дебне невидима масонска конспирация, която дърпа конците на … всичко и всички и Паметникът на Апостола всъщност е масонски фалически символ на пениса на Озирис, а градинката около паметника символизира вагина и, всъщност, на кръговото между бул. Левски и бул. Янко Сакъзов в София има издигнат апогей на един древноегипетски масонски сексуален акт.

Когато от военоисторическия музей отрекоха позицията на психолога, той възмутено изпи цялата си чаша вода от масичката, каза колко се срамува за четвърти път и призова зрителите да намерят въпросната книга със зелена корица на Николай Хайтов. Усещането, че нещо липсва в тази дискусия ми се изясни, когато осъзнах, че за темата не са поканили и други специалисти и запознати с тематиката, като агрономка, фолк-дива и майка на четири деца. Също така, и Руслана с голямата уста, тя със сигурност е комптенетна по всичко. Е, вместо това имаше мнение от Джуджи, още по-русата и по-прозорлива версия на Гала.

Дори не искам да споменавам, че и елементарно търсене в Уикипедия (без да има академична стойност и прочие) показва какво действително символизира Озирис. За масонската конспирация и символика няма да отварям и дума. Има едни ненормалници, които си имат сайт и там споделят ежедневните си терзания за оцеляването в свят на мистична, невидима и злокобна еврейска, антибългарска, масонска, НЛО-ва и прочие конспирация.

Позицията на психолога се върти около противопоставянето на личното желание, преразказано от някой си, столетие по-късно,  и опаковането му в християнски целофан, за да блесне като родолюбив подарък. Дори и Васил Левски да е заръчал на майка си косите му, като единствени останали от него тленни мощи, да бъдат погребани, самата персона на тази историческа личност и значението му за историята надхвърлят личния интерес и желание. Естествено (!), шибаният Божидар Димитров, Камелия Тодорова (от позицията си на майка!?) и още народ представляваха т. нар. обществена дискусия, която почти единодушно реши, че част от русите коси на Левски трябва да бъде погребана, друга част трябва да остане в музей. Налудничавото в случая, според мен, е че компромисният вариант за погребването на част от косите е, за да има обозначено място, на което потомците да се поклонят, да поднесат цветя и прочие.

Проф. Андрей Патнев, въпреки противоречивата си фигура, невинаги долюбвана от мен, е най-близо до моето мнение, че българите сякаш изпитват потребност да идолопоклоничат, да имат материален израз на уважението си и да има пред кого да коленичат. 160 грама коса, заровени в земя, в гробно място, закупено от Държавата чрез нашите данъци, в Централен гробищен парк в София (ака Централни гробища), около който ще има хайка, готова да отнесе оставените цветя, символи и храна на така важният за националната история гроб, защото това се случва с останалите гробове (от семейния гроб на татко ВЕЧЕ е крадена два пъти плочата, оставената храна от всякакви опела се изнася за минути, след като сме тръгнали, цветята поемат пътя обратно към будката на входа на гробищата и прочие). Това всъщност виждам аз зад идеята за имане на гроб на Левски.

Отделно, каква е тая налудничава нужда да се материализира и сочи с пръст парче кост от нещо, някой, който е издигнат до идилични пиедестали като „най-великият българин“? Очаквам да последват ДНК изследвания, поръчани от шибания Димитров за установяване на оптималната комбинация гени за създаване на свръх-българин, която да обясни как и зщо точно този Васил Кунчев е избрал този си житейски път.

Погребването на въпросните 160 грама коса си е чист християнски ритуал, което значи, че хората, които не са религиозни или не са християни, са принудени да се вклинят в християнството, ако искат да почетат една историческа фигура, къде и малко идеализирана и обожествена.

По традиция, за съжаление, българите (или вероятно хората), отново сме склонни да обгрижим постмортем някой, направил много за останалите, посмъртно да търсим и чоплим кой е виновен за кончината му и  всичко това да е съпроводено от огромна доза популярност и публичност.

Не съм  ходила на гроба на Джим Морисън, но и едва ли бих отишла специално. Това не значи, че не слушам Doors и не се радвам искрено, че такъв човек е имало и че е дал толкова много на музиката. Нямам нужда от поднасяне на цветя на гроба на Рембранд, за да онемявам пред картините му и просто да не мога да осмисля какъв човешки гений трябва да е художникът, който във видимо черната част на картината си да е изрисувал половината композиция, но е трябвало да минат десетилетия и някой да освети специално черните нюанси, за да го види. Васил Левски безспорно е ключова историческа личност, променила историята и все още оказваща въздействие върху народопсихологията ни (вероятно вбъдеще и винаги), но персонално за мен той не е по-важен от баща ми. А аз нямам потребност от гроб на баща си, за да ми липсва все ден и да осъзнавам колко много е значел за живота ми.

В този смисъл, намирам за показни и сеирджийски призивите „Аз съм горд, че съм българин“ и драматичното поднасяне на цветя на забавен каданс, със сериозна мистична физиономия и дълбоки затрогващи слова, на всякакви паметници, фалоси, паланки, набити камъни, е ли пък параклиси и кладенци. Единственият ми спомен от детството за насилственото ми влачене на подобен панаир е в Мавзолея на Георги Димитров. Още тогава не разбрах каква е целта, чрез внушаването на адски страшния спомен за восъчна призрачна кукла на мъртвец, да се възпита в детското ми съзнание уважение към Партията. Или към каквото и да е. Освен страхът от восъчни фигури, които не смееш да гледаш в очите, да не вземат да ти намигнат като в някой страшен филм.

Предаването продължи с фолк-певицата Камелия, нейните кучета, които били капризни и ядяли само пилешко месо, обличането им в дебилни кучешки дрешки, които видимо пречат на животното да върви (а през това време аз си задавах въпроса – ако Камелия се отнася към кучетата си като към човек, дали тяхната връзка не е изцяло като между хората, ако разбирате какво имам предвид…gross). После Камелия се накачули върху … ботуши, с които заприлича на хибрид между Извънземното и обикновен козел. Сценаристите на предаването са изумителни хора, според мен, искам да ги срещна и да ги познавам. Преходът от темата за Левски към кучетата на Камелия не е просто сценарното скодоумие. То е метафора за начина, по който мислим в ежедневието си за хората, белязали историята и съвремието ни.

„Какъв „плавен“ преход! От темата за Левски, към Камелия, нейните кученца и обувки! Ей, Гала, не можете да се надскочите и това си е! Неуморния гений на сценаристите…“

„О да-много е важно мнението на Джуджи,Джиджи или каквато е там въпросната персона…..И да – Левски до Камелия…………………………………..Отивам да си правя харакири-както казва мой познат-„тъпо,тъпо ,че чак вдлъбнато“….“

От стената на профила на предаването във Фейсбук. Оригиналният правопис е запазен.

На търсенето в Гугъл за днешното предаване „На кафе“ попаднах на това:

Левски е бил женствен

ДНК от косите на Васил Левски разкрива много интересни факти за него. Изследването е извършено от НИКК към МВР по най-нов метод, като за него са послужили русите му къдрици. Резултатите били изумителни. Разчитането на данните показало, че Апостола е бил красив, строен и нежен като жена. Той е имал грацилна, гъвкава фигура с тънки кости. Дланите и ходилата му вероятно са били малки и тесни. Кожата му – бяла и нежна. На естествено русите му къдрици би завидяла всяка холивудска звезда. Светлите му огромни очи, засенчени от дълги ресници, предизвиквали копнеж в нежния пол. Без мустаци пред заптиетата спокойно можел да мине за хубава мома. Дори кръстникът му Николчо не можал да го познае, когато веднъж приел образа на жена. Приличал е на когото си поиска. Внушавал е, каквото пожелае.