Забулването като избор или наказание

EUobserver пише, че Белгия може да стане първата държава в ЕС, която напълно забранява пълното забулване на ислямските жени на публично място.

За пълната забрана е гласувала ключова парламентарна комисия вчера. Белгийската служба по вътрешните работи единодушно е подкрепила предложението за забрана на така наречените бурка и никаб, двете разновидности на мюсюлманския воал, които покриват цялото тяло и лицето. Ако законът бъде одобрен, жените, които носят такова було публично, ще бъдат глобявани между 15-25 евро и може да бъдат задържани в ареста за седем дни.

Според законотворците, всеки трябва да може да бъде идентифициран и да не покрива лицето си, освен ако това не се изисква от работата му/й или ако става дума за одобрен от полицията карнавал или празник, на който се носят маски.

Няколко области на Белгия вече забраняват носенето на бурка на обществени места.  Дясно-центристката депутатка Корин Де Перментие, говорител на долната камара на парламента каза, че тази забраната „ще освободи жената от тежестта на наказанието, като същевременно се гарантира спазването на обществената сигурност“.

Други депутати казаха, че това решение ще изпрати силен сигнал към ислямистите, тъй като тази форма на пълно забулване обикновено битува в най-крайните радикални мюсюлмански общности, например по време на управлението на талибаните в Афганистан.

В отговор Изабел Праил, заместник-председател на комитетът по мюсюлмански въпроси в Белгия, заяви, че подобен закон ще наруши основните права на жените и свободата им на избор и може да влоши положението на тези жени, които са принудени да забулват изцяло лицето и тялото си. „Аз съм против налагането на такова облекло за жените, но съм и срещу забраната му. Познавам жени, които сами са решили да се забулват изцяло. И ако това е им е било наложено, забраната няма да промени нищо, напротив, тя ще ги ограничи да си седят вкъщи и тогава те ще останат абсолютно невидими „.

Ако законопроектът бъде подкрепен в пленарна зала в следващите месеци, Белгия ще бъде първата страна в Европа, която ще забрани забулването на цялото тяло. Франция също обмисля подобен ход, но консултативния орган по конституционни въпроси в сряда излезе със становище, че това би било в нарушение с основните права в страната.

Този спор съм го водила дори с много близки мои приятелки. Е ли забулването личен избор, осъзнат заради религия или уважение към семейството, следван доброволно или е наложено радикално фанатизирано подтисничество спрямо достойнството и тялото й? Досега не съм намерила еднозначен отговор на въпроса, може би защото времената днес са различни от тези, преди сто години примерно. Също, личното ми убеждение е, че тялото на една жена принадлежи единствено и само на нея и тя трябва да може да разполага с него, както сметне за добре. Това определя и мнението ми за абортите, макар това да е друга тема. В този смисъл – забулването на лицето и тялото е до голяма степен личен избор и, именно заради това, не може да се слага в общо заключение. От една страна правилата, изискващи лицата на хората да бъдат открити и разпознаваеми на обществени места като училища, болници, мероприятия и прочие са оправдани от съображения за сигурност (и на тях самите). От друга, свободата на изразяване и избор (каквото е решението за себеизразяването и външното проявление на идентичността на един човек) е неоспорим препъникамък в правното основание на тази сигурност. Законът vs личността.

Естествено, аз (и приятелките, с които сме спорили по темата) преценяваме според собствения ни аршин. Моят аршин казва, че никой не може да ме накара пряко волята ми да забуля лицето си. Това ми решение се базира на компилация от християнството, преплетено в семейството на майка ми и баща ми, съвременните ценности за позицията и концепцията за женственост и жената като цяло, личният ми житейски опит и светоусещане и прочие, и прочие… Същата аргументация, обаче, е валидна и за мюсюлманките, които решават да забулят изцяло лицето и тялото си.

Моята философия е, че се опитвам да го разбера, да приема избора на тези жени, без да го приемам за валиден за себе си. За останалите, които са принудени насила да носят бурка, не (искам да) мисля. Не съм в положението им, не живея живота им и не смея да вземам решения и да заключавам обобщения за живота им.