Муша-Буша в пространството

Всичко, което харесвам е или незаконно, неморално, калорично, пристрастяващо, скъпо или невъзможно.

Женски спорт

бой, рани и излекуване

Случайно забелязвам капка засъхнала кръв по стената до ринга. Тениската и бельото ми са напълно мокри. Ръцете ми пулсират. Сърцето ми помпа гореща кръв. Цялото ми лице е червено. Дишам учестено и се гледам в огледалото, и броя – ляв прав, стъпка, ляв прав, стъпка, ляв прав, стъпка… Ядосвам се, че не ми стига въздухът, че собственото ми тяло ме предава, когато искам да продължавам с часове още. Лявата ми ключица боли тъпо и отмаляло. Радвам се, че днес координацията на краката ми е по-добра от вчера. Продължавам да броя. Не мисля за нищо друго, освен движенията си сега. Чувам как треньорката крещи зад мен на другите да се бият. Нямам въздух вече, болят ме раменете, но не искам да спирам. Знам, че мога още. Не съм лигла. В този момент не помня защо исках да тренирам бокс, но в момента няма и значение. Спирам и гледам като опиянена как се бият в ринга, опитвам се да запаметя всяко движение на краката, начина, по който се движат ръцете им, как приклякват, как в погледа им личи какво ще направят, как се движат в синхрон, как се пазят от противника.

Треньорката ми каза, че има два типа боксьори: такива, които искат да ходят на състезания, да спортуват, да тренират бокс и такива, които искат да се бият.

Боксът е въпрос на бой, рани и излекуване, начало и край, не само физически, но и психически, психологически, духовно. Той е въпрос на талант и сърце и потребността и от двете. Боксът е да вярваш в себе си и другите. Да поемаш рискове и да се осмеляваш да предприемаш стъпки. Боксът е за правото на втори шанс. Боксът е усещане.

За да повярваш и да почувстваш бокса, да се смееш от радост и да си щастлив, докато обикаляш на пръсти със свити колене около противника си, трябва да разбереш какво е боксът. Боксът не е уличен бой, не разчита на естествените ти инстинкти и на животинската ти същност. Желанието да удариш опонента си винаги е овладявано от основното правило да се защитиш преди всичко. Боксът е парадокс. За да накараш противника да пристъпи по-близо към теб, трябва да се отдалечиш. За да избегнеш атаката, трябва да се засилиш към нея. В „Момиче за милион долара“ Морган Фрийман обяснява механизма на нокаута – няма значение колко е голямо сърцето на боксьора, защото когато го ударят силно в лицето и главата му се завърти, той ще падне. И ще остане долу, докато разумът в главата му проговори отново. Цялото ти тяло, нервната ти система е алармирана и подготвена да те защитава, по същия начин, както тялото на противника.

Доскоро вярвах, че боксът е силов спорт, агресивен катализатор на мъжка пот, кръв, животински рев, ускорен пулс и бързи движения. В Банско спрях да вярвам в това. Или по-скоро махнах „мъжка“ от убеждението си. Момичета с дълги коси, с пълни розови устни, снежно бели хубави кожи, красиви нокти, нежни момичета, женствени момичета, които слагат ръкавиците и се бият жестоко. Врабецът, 43 килограмова боксьорка, нисичка и слабичка, крехка на пръв поглед, чупи носа на 70 килограмов мъж по време на състезание.

В бокса има повече секс, отколкото в който и да е друг спорт, освен в кик бокса. Начинът, по който се движи цялото ти тяло, по който следиш с поглед противника, по който пазиш тялото си, по който следваш ритъма на боя, всичко това прави жената още по-чувствена, по-силна, по-независима и по-желана.

Боксът е за всеки. За момичетата с дългите руси коси, грим и пълни розови устни, мъже с големи бицепси, буч лесбийки, които познавам оттук и оттам, малко и много едри жени и мъже… В залата няма значение колко тежиш, с какъв семеен статус си, какво работиш и дали имаш приятели. Всеки си има своята съдба в залата, но чуваш само ритмично вдишване и издишване на много дробове, плясъкът от ударът по лапите, глухото бумкане по чувала, гласът на треньора и подвикванията на двамата играчи в ринга. Треньорката крещеше на двете момичета в ринга, че болка по време на играта няма. Болката ще дойде после.

Пет дни с боксьорския екип на клуб Бастет, един следобяд с „Момиче за милион долара“, внимателно критично оглеждане на голото ми тяло в огледалото и спортните обувки са вече в сака. Обещах да публикувам на блога си първата бойна рана. Още не ми дават да се бия, но още след втората тренировка видях първата кръв, макар и не от бойна рана. Палците на краката ми са толкова  подбити и разранени, защото спирам, само когато треньорката ми каже да почина, че след първата тренировка не обърнах сериозно внимание. След втората се почувствах удовлетворена, когато видях кръвта по чорапите и раните по палците. Аз не съм лигла. Сложих лепенки и днес отивам пак в залата. (Двете снимки са неприятни, но и всъщност показват, че това не е кой знае каква рана. По време на тренировката не усещам нищо. Заболя ме зверски, когато влязох под душа и раните се намокриха.)

Вече не съм сигурна защо започнах, кое надделя и ме накара да отида в залата. По-важното е, че знам, че не искам да спирам заради начина, по който се чувствам по време и след тренировка, макар и още едва в началото.

8 comments on “Женски спорт

  1. mustbe
    февруари 26, 2010

    благодаря за написаното. предполагам, че няма голямо значение за теб всъщност, дали някой ти благодари или не. все пак.
    точно преди няколко дни гледах сайта на бастет. заради някакво неясно влечение. засега не знам ще ме доведе ли то реално до бокса. но постът ти ме бутна пак напред.

    Like

  2. altair
    февруари 26, 2010

    Това: „Боксът е въпрос на бой, рани и излекуване, начало и край, не само физически, но и психически, психологически, духовно. Той е въпрос на талант и сърце и потребността и от двете. Боксът е да вярваш в себе си и другите. Да поемаш рискове и да се осмеляваш да предприемаш стъпки. Боксът е за правото на втори шанс.“ ми хареса страшно много.

    Може би защото ако на мястото на „боксът“ сложа „лечението“, звучи така, сякаш аз съм го писала🙂

    Поздрави за текста

    Like

  3. bendyourcircuit
    февруари 26, 2010

    Facing Ali в такъв случай🙂

    Like

  4. Апостол Апостолов
    февруари 27, 2010

    Браво! Почнете сега да вдигате тежести, а сетне се запишете и в отбор по ръгби!

    Like

  5. Sway
    февруари 27, 2010

    Уникален пост. Бой ,рани и излекуване. Усетих го in my guts…

    Like

  6. Румен
    април 26, 2010

    Струва ми се, че трябва да потърсиш психолог😦

    Like

  7. Musha Busha
    април 26, 2010

    Че кой няма нужда от психолог, струва ми се на мен…

    Like

  8. Спортист
    октомври 4, 2010

    Боксът е опасен спорт. Не се водете от романтика и моментни изблици на екстаз а се пазете във всяка тренировка.

    Like

Кажете си

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Information

This entry was posted on февруари 26, 2010 by in бокс and tagged , , , .

Навигация