Муша-Буша в пространството

Всичко, което харесвам е или незаконно, неморално, калорично, пристрастяващо, скъпо или невъзможно.

В омразата се уповавам

В Господа се уповавам (или In God we trust) е официалното мото на САЩ, въведено със закон. Това изречение присъства на американските монети още от 1864 година.

През 1998 г. шведската фотографка Елизабет Олсън Уалин шокира не само Швеция, но и останалата част от света с първия си пробив - изложбата Ecce Homo, която показва Исус между хомосексуални и травестити. След като изложбата беше показана в шведската църква, папата отмени насроченото редовно посещение на шведския архиепископ, а фотографката получава толкова сериозни заплахи срещу живота си, че й е необходима полицейска защита. Това не я спря да показва тъмната страна на религията, фанатизирането и крайно дясната идеология на омразата срещу ЛГБТ хора.

Фотографката Елизабет Олсън Уолин показва изложба в Норкьопинг, Швеция,  с осем мрачни снимки под надслов „В омразата се уповавам“ (In hate we trust). Табела на входа гласи: „Предупреждение. Изображенията в тази изложба може да предизвикат силни емоции. Градският музей на Норкьопинг не препоръчва деца под 6 години да посещават изложбата. Деца под 12 години могат да посещават само придружител.“

За нас, малко по-възрастните, изложбата е ужасна необходимост, нещо, което задължително трябва да видим. Престъпленията срещу гейове, лесбийки и транссексуални (ЛГБТ) хора се увеличават. Ти ще умреш, шибан гей. Сега ще те чукаме, шибана лесбийка. Крайно десни групи са замесени с по-обикновени престъпници и действат заедно с насилие, заплахи и тормоз. Понякога тези актове завършват с убийство.

Внезапна смърт заради любов. Или за това, че не всеки обича, когото те искат.

Осемте фотографии са върху темите унижение, изнасилване и заплаха за смърт.

Фотографията „Интернет среща“ показва окървавено хомосексуално момче, което лежи на пейка в парка.  До него, на земята, има захвърлен букет цветя. „Младежът е бил много въодушевен, имал е насрочена среща след запознанство в интернет с друго момче. Изведнъж се оказва, че на срещата не идва друго момче, а това е брутална засада за убийство,“ пише Ларс Гардфелт в описанието.

Елизабет Олсън изобразява не само насилие. Особено интересното е, че тя описва механизмите и причините зад акта на насилие. Описва как престъпленията от омраза се захранват от политиката и религията, и от мухлясали идеи за това как хората трябва да живеят и какви трябва да бъдат.

„Убийство не започва с природата. Убийството започва с думите „, е казал мъдър човек. Ти ще умреш, шибан гей. Сега ще те чукаме, шибана лесбийка.

Фотографията „Презрение“ (Contempt – унижение, презрение) показва две жени с две момчета в ръцете им, на дивана пред телевизора, които гледат телевизионно предаване. Предаването показва интервю с Гюран Хаглунд, християндемократ, който казва: „Децата се чувстват по-добре, когато растат с майка и баща. Което значи с хора от различен пол.“

Надписът под снимката гласи, че децата на лесбийки и гейове са направени да бъдат копелетата на нашето време. От векове, те са деца с печат незаконно родено, те не наследяват своите родители, нямат двама родители. Днес, заради християндемократите, идеята, че децата, които живеят с две майки или двама бащи, е еволюирала до това да имат право да наследят единствено майка си. За да се продължи потисничеството.

Фотографията „Изнасилване“ в изложбата е с най-силно психологическо въздействие и най-бруталната. Двама мъже с нацистки нашивки изнасилват една жена, заобиколени от католическите свещеници, които гледат безучастно.

Нито крайно-десни групи, нито консервативните християнски лидери отричат, че хомосексуалните са подложени на ежедневно насилие. Но твърдят, че вината за това е на самите ЛГБТ хора. Същите хора смятат, че жените по принцип сами провокират да бъдат изнасилени с поведението или вида си, с това, че са твърде женствени и облеклото им, което показва женското им тяло, подбужда сексуална агресия срещу тях.

„На 18 август 2006 е изнасилена лесбийка пред гей-клуб в Италия. Двамата извършители са с крайно десни идеологии. Официален представител на католическата църква обвинява жертвата за случилото се“, пише Ларс Гардфелд.

Фотографиите на Елизабет Олсън Уалин показват корените на мръсните ризи в нашето общество – тъмнината, която изкарва на повърхността омразата . „Ние не можем да стои и да гледаме. Тези хора не могат да умрат в мълчание „, казва Хана Гръфман, ръководител на проекта в Градския музей в Норкьопинг.

През 2005 г. по време на първия гей прайд в моя роден град Рига се сблъсках лице в лице с омразата и насилието. Бях зашеметен от лицата на стотици мои сънародници, които крещяха „Дегенерати!“ и „Курви!“, замеряха с камъни, яйца, пръскаха сълзотворен газ към мен и другите и се опитваха по всякакъв начин да прекъснат веригата от полицаи около нас, за да използват своите юмруци. Бях готов за опозиция, но не бях готов за тази оргия на чиста и грозна омраза. Бяхме късметлии никой да не пострада физически. Но психическата травма беше огромна: някои от участниците на прайда потърсиха лечение, други напуснаха Латвия. Дълго време след това аз избягвах използването на обществения транспорт и го замених с таксита, за да избегна нападение срещу мен, живях в страх и параноя, че съм преследван и следен много дълго време ….

Но най-големият ми шок беше, че нито един политик в моята страна не осъди тази вълна от омраза и насилие, която разтърси цялата страна. И че полицията обяви, че те дори не могат да преследват и арестуват човекът, който  така свободно и гордо парадира, крещейки с плакат „педалите могат да се излекуват само в газова камера“, просто защото латвийското законодателство не включва хомофобията в наказателното си кодекс.

Юрис Лавриковс, Communication Manager в ИЛГА-Европа

Очевидно законът не е единствено и самоцелно решение за справяне с толкова сложно явление като омразата. Кое кара някой човек да мрази толкова яростно други хора? Какъв е ефектът от престъпленията от омраза и враждебния език върху една социална група и върху самата жертва?

Важно е да се разбере моделът, мисълта и процесите, протичащи в ума на извършителя на подобно престъпление. Въздействието от престъпленията от омраза не се ограничава само до конкретна жертва, те представляват особена система на отношение или чувства към цяла група и това е причината престъпленията, породени от омраза да не могат да се третират като останалите форми престъпност. Не можем да си позволим да повтаряме грешките от миналото. Не може да сме спокойни, когато някой свободноразнася плакат „педалите ще бъдат излекувани в газова камера“. Ако продължаваме да си затваряме очите днес, какво ще реши да „излекува“ утре човекът с плаката?

Идеологията на омразата, религията да вярваш в омразата, не подлежи на рационални и логически съждения. Да мразиш е комплексно действие, което се наслоява – от социалната обстановка, лошо или неадекватно образование, нисък жизнен стандарт, липса или лоши възможности за работа, непознаване или субективно тълкуване на христианството или исторически събития, слаба или лоша семейна среда и още много фактори. Комбинацията от всичко това води до ежедневни събития като тези на снимките по-горе, които се правим, че не виждаме около нас.

Прочетете още:

От какво покълва хомофобията*?/What gives birth to homophobia*?

На 166

Персоналният тероризъм*

Advertisements

5 comments on “В омразата се уповавам

  1. vihrena
    февруари 25, 2010

    „Важно е да се разбере моделът, мисълта и процесите, протичащи в ума на извършителя на подобно престъпление.“
    Не мога да ги разбера. Няма признаци да протича какъвто и да било мисловен процес. Дори когато мисля за тези неща, да не говорим когато ги видя, ме завладява чувство на безсилие, плаче ми се от безсмислието на тяхното съществуване. Понякога безсилието ми се заменя с агресия, иде ми да ритам бръснати глави и това ме плаши още повече – с какво съм по-различна от тях? Разликата е следната:
    Те искат аз да умра, без да ме познават, просто така, заради това, което съм, заради обърканите неща в собствения им живот, защото аз съм човек, различен от тях, не вредя на никого, но те ме мразят.
    Моята реакция е самозащита, от името на всички човешки същества, които имат право да бъдат себе си, без да вредят на никого. Аз искам да убия само тези, които искат аз да умра. Аз и други хора, които те не познават и нямат право да съдят.
    Не бих ги мразила, ако си гледаха собствения живот, ако работеха каквото им харесва и търсеха и намираха любов. А те ме мразят точно защото аз правя изброените неща.
    Ние сме различни видове (species), макар да си приличаме по биологични белези, сме на различни нива в еволюцията. Може да звучи фашистки, но хората, които НЕ зачитат човешките права, НЕ трябва да имат човешки права.
    В момента е обратното и затова никой не е щастлив в този свят – нито мразещите (те затова мразят), нито мразените, защото биват мразени и омразата се толерира от т.нар. човешко общество.

    Like

    • George Angelov
      февруари 2, 2011

      Аз съм happy 🙂
      Но шегата настрана. Мога да разбера омразата. Ако мразиш и го слагаш в рамките на гореизброените причини, не променяш природата на самата омраза. Трябва да разбереш, че т.нар. бръснати глави също имат (на някакво ниво) представа защо ви мразят. Но и това е без значение. Обективно погледнато причините са без значение. Омраза съществува. И според мен тя намира причини за съществуването си, не обратното. Ето ти една история: дете на осем. Живее в кофти квартал и не излиза много, защото си има проблеми с останалите деца. Но не му пука – има си всичките книжки на света и много котки. Един ден едно от котета избягва и не се връща. Главата му е намерена забучена на оградата на детската градина точно до лока на момчето. То я вижда един ден. Разбира кой. Момче с три години по-голямо, побойник, който демонстрира първите признаци на тежка социопатия. По-малкото дете, разбира се, няма шанс. Затова взима бейзолната си бухалка, която никога не е използвал и никога няма да използва след това, и зачаква една вечер в сумрака на чуждия вход.
      Шест счупени ребра. Счупена тазова кост. Две счупени ръце (едната на три места) и тежко фрактуриран череп. Една година и нещо – терапия. Разказвам ти това, защото съм наистина наясно какво е омразата. Физическата, сляпа, искам-да-го-пречукам омраза. Няма значение какво те различава иначе. Омразата просто си е омраза. И никога не свършва добре за никого. Но е човешка. И хората винаги ще я имат към по-различните (в някаква степен). В момент в който гей-общостта реши да бие огъня с огън … ще стане ад. А и нека бъдем честни – много повече момчета и момичета се избиват на час в училищата за ‘открадване на чуждо гадже’, отколкото гей-хора попадат на скинхедс. Разгледах изложбата и е много ефектна. Но и, трябва да признаеш, нарочно предраматизирана. That’s the point, I guess. Ако работи, работи. Но сериозно – крайно е да имаш мнение за това кой трябва да има права и кой – не. Не и ако се биеш от страната на ‘мислещия отбор’ 🙂

      Like

  2. Eneya
    февруари 25, 2010

    Много точно и съвсем с синхрон Епистемик е пуснала страхотен текст, който коментира насилието и омразата към различни групи.
    http://baidalai.org/?p=322

    Like

  3. vihrena
    февруари 26, 2010

    Сори! И аз израстнах в бедно семейство в малък провинциален град. Обаче в следствие на това четох и чета, работих и работя, над себе си и над живота си, променям си условията и не мразя хората на генерална база. Значи пак опираме до това колко си еволюирал и какви избори правиш.
    Не мога да ги оправдая. Епистемик също поставя условното предупреждение – да кажем, че са тъпи, защото са бедни, е на една крачка от псевдо-либералисткото „бедни са, защото са тъпи“, което е ужасно и невярно.
    Можем да коментираме до безкрай и да сме супер-интелигентни, обаче тези, които са обект на загрижените ни коментари, нито ще прочетат, нито ще помислят. Не знам от какво разбират, но определено не от аргументирани приказки, нито от позитивни послания и дъги.

    Like

  4. Berurie
    февруари 19, 2011

    Георги, съжалявам за котката ти, но не е трябвало да чупиш и двете ръце на момчето…….

    Like

Кажете си

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s