Муша-Буша в пространството

Всичко, което харесвам е или незаконно, неморално, калорично, пристрастяващо, скъпо или невъзможно.

Кой е по-по-най

Не ми било щепсел, най ми било контакт, Пенке лье.

Аз съм феминистка.

Не, не съм.

Феминистка съм.

Не съм, бе, казвам си!

Като за замисля, май съм феминистка.

Трябва да спра да мисля.

Не знам какво съм и аз вече. Уж съм/бях феминистка, ама май не съм/бях. Не мисля, че  мъжете и жените са равни. Мисля, че и мъжете, и жените могат да правят еднакви неща по различен начин и в това не виждам нищо лошо. Виждам само хубавото. Мисля, че жените могат да карат автобус, макар че една наредба казва, че не могат. Мисля, че Владо Карамазов може да изиграе Д-р Куин Лечителката, макар че според някои – не може, трябва много грим и много тренировка. Мисля, че от Александра Сърчаджиева би излязъл перфектен Дориан Грей, също така.

Мисля, че има хора, които са феминист(к)и, когато ги кефи, в това число съм и аз. Решението да имаме дете, не, да си направим дете, избора на клиника, избора на име на детето, самата бременност, после раждането, как тялото ми се промени по време на целия процес и все още е различно от преди – всичко това са много топли спомени за мен, някои от тях весели, други носталгични. И когато ми харесва, или когато по време на вечеря обсъждаме и се подхилкваме как някои жени и партньорите им откачат тотално по време на бременност, мога да се превъзнасям за това колко космически-супер-върховно-уникално-ей затва се живее-усещане е да си бременна. Или обратното – да им се чудя на акъла за какво са живяли преди това средно 20 години и за какво ще живеят след средно 20 години по-късно, когато няма да могат да раждат. В очакване на Големия момент или в Спомени от големия момент, ето за това са живели. Когато ми харесва, мода да опиша патетично и поетично как живота ми се промени, след като родих. И няма да е лъжа.

Ако съм в настроение, мога сега да споря с който иска ей тука кое е по-по-най: уникално-перфекциозната-уау природна система, необходима само за една усмивка и как тялото ти направо …уау, ей това е просто уникално, от всички мускули, които имаш, най-много се използват за усмивката. Или как целия ти организъм се задейства като огромен смазан часовник, за да поеме, преработи и изхвърли храната. Или да забременееш и родиш. И така нататък. Когато ми харесва, се подигравам на мъжете, че сравняват казармата с бременността и раждането. Когато ми харесва, мога да пикам права, без да си напръскам обувките или коленете. Удобно е. Когато искам, мога да готвя. Мога и да не готвя. Ако ми харесва, мога да си пусна брада, сигурна съм. Или поне мустак. Познавам жени, които нямат против да отглеждат мустак или не го забелязват. Ако се наложи, мога да пренеса огромния телевизор, който тежи 50 кила, от 6тия до 1вия етаж, с помощта на още един ентусиаст. Ако не искам, няма да раждам. Ако искам, ще си осиновя дете. Или котка. Ако искам, ще си осиновя и дете, и котка. Сигурна съм, че има как да си спра месечния цикъл, понякога е много дразнещо – една такава рутина, всеки месец тампони, превръзки, ше ми дойде, няма да ми дойде, ше ми свършва, няма да ми свършва, болят яйчници или там каквото боли, планираш си (или си прецакваш) лятната отпуска на морето според тази рутина. Ако искам, ще раждам. На всеки две години мога да раждам, стига да искам. Ако ми харесва, няма да си бръсна краката и други части. Жена ми ме обича „каквато съм“ и винаги мога да проверя тази теория на практика. Ако исках, нямаше да кача 45 кила по време на бременността. Ако ми харесваше, щях да си остана 90 килограмова майка с огромен бюст. Ако са ми малки гърдите, мога да си ги увелича. Или да си ги намаля. Зависи от сезона – лятото е тегаво да си с големи гърди. Сигурна съм, че ако искам, мога да изляза на кафе гола до кръста, по къси панталонки цвят каки и джапанки. И да люпя семки. И да обсъждам Стоичков. И ако искам, мога да пия Каменица. Когато се наложи, мога да забия пирон в стена или да лепя плочки. Когато не се налага, не го правя. Ако ми харесва, мога да си облека фрак и папионка и да си залижа косата назад и да се представям като Господин. Мога, стига да ми харесва и да искам. Ако искам, мога да съм Ms, или Mrs или Miss. Мога да си изруся косата, да си начервя устните и да отида в Син Сити, примерно. Мога и да не отида. Мога и (съм го правила) да си обръсна главата, защото една жена, която харесвах, каза, че няма нищо по-секси от това.

Това, което не искам, е да сравнявам кое е по-хубаво и изгодно. Да избирам щепсел или контакт. Както и не искам да меря колко е дълъг щепсела, за да е добър и щастлив щепсел, нито искам да меря колко дълбок е контакта, за да е щастлив и добър. И щепселът, и контактът ги има в този свят и всеки е ок с другия. Не е нужно да са включени винаги, но ги има и, когато си общуват, го правят добре.

Не съм си избирала да съм жена. Не знам дали бих избрала сега да съм мъж, защото не съм била мъж. Сега съм жена и ако мога, като жена, да правя и бъда това, което са мъжете, с две – ДВЕ – разлики, тогава аз съм окей с това. Двете неща, които прави женското тяло (но не задължително и винаги!), а мъжкото не, са да ражда и да кърми. Това го прави тялото, това не го прави човекът жена или мъж. Женското тяло няма да може да направи тези неща (поне засега), ако го нямаше и мъжкото тяло и неговите сперматозоиди. Но аз не съм просто едно женско тяло. Аз съм И моето женско тяло, но аз съм… аз съм като кромид лук – имам много слоеве, не само една луковица. И луковицата ми нямаше да я има, ако не бяха слоевете около нея.

P.S. Аз не съм самотен щепсел-контакт със слоеве в блог-пространството. С такива като Лиска не трябва да се сдушаваме, особено с толкова еднакво мнение, че сме заплаха.

Advertisements

18 comments on “Кой е по-по-най

  1. asktisho
    февруари 4, 2010

    Яко! 🙂

    Like

  2. ule
    февруари 4, 2010

    И цимент носим и гардероби, и квартири местим… Ако искам 🙂

    Like

  3. Антония
    февруари 4, 2010

    Най-хубавият и усмихващ текст 🙂 Съгласна с всяка дума в него съм. Благодаря ти, че го написа.

    Like

  4. Мег
    февруари 4, 2010

    Муша-Буша каза: „Мисля, че жените могат да карат автобус, макар че една наредба казва, че не могат.“
    Та коя е тази наредба и къде мога да се докопам до свещеното й съдържание, че чак се заинтригувах…

    Like

  5. Musha Busha
    февруари 4, 2010

    Mer, ти мислиш, че се шегувам. Закона за защита от дискриминация има изключения и разрешава дискриминацията в някои случаи. Има наредба, според която жена не може да управлява автобус (може трамвай или тролей, но не и автобус), другия случай е, че е разрешена дискриминацията в актьорската професия – когато за женска роля имат право да се отказва работата на мъже и обратното. Същото важи и за религиозните институции, където отново е законно да се отказва на жена да заема свещеническа служба или друг пост, който според съотвената религия се заема само от мъже. И в трите гореизброени случаи се допуска само този принак за дискриминация – примерно не могат да откажат на жена да изиграе мъжка роля, защото е мюсюлманка примерно. Само по един признак може.

    Like

  6. Irina
    февруари 4, 2010

    Чак по едно време реших, че си забравила кавичките докато си цитирала Лиска…:)). Много хубав текст!

    Like

  7. Vassilena
    февруари 4, 2010

    Много весел пост, споделям иронията ти, особено това „феминистка съм, не съм“.
    Само че как кърменето и раждането на дете да не ги прави целият човек, а само тялото му? Окей, всеки ги преживява индивидуално тези неща, но се различават качествено от храносмилането по участието и на друго човешко същество в тях, те са връзка, relationship дето му викат.
    Пък и въобще какъв е тоя проблем с тялото? Трябва ли непременно да се дистанцирам от женската биология на тялото си, ако съм феминистка? Задаването на някаква ясна граница между тялото и ума/психиката/съзнанието ми се струва бая фалократска постановка всъщност.
    Не ги пиша тези неща, за да се заяждам нещо, а защото от цялата дискусия около „карнавала“ наистина ми се вижда, че точно тука има нещо много интересно заровено, което поне за мен си заслужава да бъде поразровено.

    Like

  8. Liska
    февруари 4, 2010

    цялата дискусия около карнавала помпа трафика. друг велик смисъл няма. следващият карнавал може да се върти около това дали левски са по-велики, или цска. хем малко повечко на тестостерон да замирише… така, за равновесие

    Like

  9. Бу
    февруари 5, 2010

    Наистина ми допадна. Весело и боцкащо.
    Но по въпроса за тялото мисля като Василена.

    Like

  10. Seltakis
    февруари 5, 2010

    Аз изповядвам радикален феминизъм, чиито гуру беше дядо Стефчо (лека му пръст), а мой химн е „Обичам женичките“.

    Like

  11. Графът
    февруари 5, 2010

    Щракнах на най-дясната звездичка! 🙂

    Like

  12. Musha Busha
    февруари 5, 2010

    Не съм от типа (жени) хора, които могат и искат да дискутират пространно кърмене, раждане и прочие. Последните три дни, обаче, само това правя – маточни канали, кърмене, раждане, хормони….Благодаря вече.

    Каквото исках да кажа, го написах. Сега ако започна да си обяснявам собствения текст, ще стане като лош виц, който се налага да преразказваш с обяснения.

    Личното ми мнение за кърменето, раждането и прочее ще го спестя на читателите. Или, както предложи Лиска, ако много закъсам за трафик, ще пусна нов текст по темата:)

    Like

  13. Eneya
    февруари 5, 2010

    Аксиния, ти разбра ли?
    Бу и останалите дами са феминистки, защото издигнаха на пиедестал (някои повече от останалите де) и основна женска реализация стереотипите за жените и способността да раждаш, пък ти си се подразнила на този феминизъм, защото смяташ, че да бъдеш жена не се изчерпва с тези неща. 🙂

    Интересното е, че някои хора ясно нямат грам идея, че феминизъм: това е което ти направи, а не те и се опитаха да го използват като доказателство СРЕЩУ феминизма.

    Смешно, докато не прочетеш колко хора кимат в съгласие.

    Like

  14. Vassilena
    февруари 6, 2010

    Позволявам си да постна този линк към една статия, която много харесвам, от една моя любима блогърка, феминистка, куиър активистка и кърмеща майка: http://www.thefword.org.uk/features/2009/01/breastfeeding_r
    Аз не мога да ги кажа толкова добре нещата просто, иначе много ог преживяванията ги споделям.

    Like

  15. Eneya
    февруари 7, 2010

    Оо, блога е разкошен и много любим. 🙂
    Дано повече погледнат текста, да.

    Like

  16. Elea
    май 11, 2011

    Много свежо,на 1000% изрази мислите ми след незрелите тъпотии които 4ета от доста време в разни „май4ински“ и не само блогове.Бременна съм в момента и супер се бях сдухала, 4е съм направила „Грешния избор“,тъй като се оказа, 4е съм единствената „не на седмото небе майка“,заради нормалните физиологи4ни реакции на организма ми,но след про4етеното тук ми поолекна на душата:)

    Like

  17. uleule
    юни 7, 2011

    Хех, забравила го бях този пост 🙂
    Сега ми стана едно хубаво и как запланирах!… :))))

    Like

  18. Pingback: Makes me wanna scream « Муша-Буша в пространството

Кажете си

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Навигация