Муша-Буша в собствен сос, добро и зло, в здраве и болест, в dial-up и оптичен интернет, в и извън времето, внапредвид и деЦки от НОЙ
Ако еволюцията на човека беше приключила, майките нямаше да са само с две ръце.
Makes me wanna scream
Има неща, които просто ме карат да си изскубя косата и да крещя до прегракване. Като спра да крещя, може да напиша защо подобни картинки и текстове ми действат така рязко на нервната система.
Има надежда невроните ми да оцелеят все пак – на горното има антидот. Също и това.
P.S. Ако текста в линка е шега, не се смея.
Споделете този текст
31 коментара за “Makes me wanna scream”
Кажете си
vox populi
| Тихомълком и на пръс… за 2/4 | |
 | Коко за 2/4 |
 | pulpit за 2/4 |
| Кратък журнал на нещ… за Кратък журнал на ситуациите, к… |
Можете да копирате текст от блога, ако посочите авторството на използвания материал, блога като източник с линк, да не го променяте и да не извличате печалба от него.
Муша-Буша в собствен сос, добро и зло, в здраве и болест, в dial-up и оптичен интернет, в и извън времето, внапредвид и деЦки от НОЙ 
Ахм, мисля, че приемаш текста малко извън контекста му. Той е релевантен само на фона на скорошните статии и дискусиите под тях:
ХаресвамХаресвам
Има антидоти и сред женските постове – аз прочетох на Петя и на Енея и ми поразмина раздразнението…
ХаресвамХаресвам
Колко ли жени живеят със самосъзнанието, че са развъдни машини? И се гордеят с това?
Сигурно милиарди…
ХаресвамХаресвам
Не знам кое е по-лошо – че има (милиарди) жени, които живеят с тази мисъл, или че има (милиарди) мъже, които вярват в същото.
ХаресвамХаресвам
Изчетох линкнатите публикации преди да публикувам горния текст. Ако контекстът, за който говориш, е толкова дълбоко скрит, че много хора (в това число и аз) сме разбрали буквално какво е написала авторката, тогава е.. му и контекста! За мен релевантност в текста може да има, само ако започваше и завършваше с огромни кавички, тогава щях да съм спокойна, че е преувеличена гротескна ирония.
ХаресвамХаресвам
Тоест, ако жена е щастлива от това, че ражда дете и не приема факта, че е майка, като окови, завинаги спиращи развитието й като личност, е развъдна машина? ОМФГ.
ХаресвамХаресвам
Бу, изкривяваш думите в текста. Изобщо не става дума за това една жена да е щастлива да е майка, още по-малко пък да го приема за „окови“ (?!). Става дума за цялостното послание, което лъха от текста, за конкретно използвани метафори и прилагателни. Без да съм изчерпателна, говоря конкретно за „карнавала Женско царство“, „Никой не може да си избира пола (поне не и без много пари, които да налее за целта)“, „колко е неизгодно да си жена!“, „Идеалната машина, създаваща нов живот“, „с помощта на миниатюрна порция чужда ДНК“ и така нататък. Чета редовно блога ти и този текст наистиа звучи иронично и шеговито, до момента, в който осъзнавам, че всъщност е сериозен.
ХаресвамХаресвам
Муша, извинявай – но и за мен тук писаните са вадени от контекста заключения. Да, някои са шега (като това с пола). И да, някои не са – моята лична гледна точка за моето собствено тяло е наистина такава – чисто по детски не мога да спра да се удивлявам как от мен излиза човек, истински. (И от котката – котенца, ако щеш)
Не казвам, че друг трябва да го приема така – моето възприятие обаче е такова.
п.п. ‘карнавал’ е дума, която често срещам за подобни блог-мероприятия чужбински, така че я ползвах. Не е в смисъла на онези хора с червени носове и обувки десет номера по-големи от краката им.
ХаресвамХаресвам
Пак прочетох текста ти и пак не мога да разгранича кое е шега и кое – сериозно. Цитираните от мен твои думи не са вадени от контекста, те са пример как контекстът е подчертан и цялостното усещане за смисъла на публикацията се подсилва от използваните прилагателни.
На първо време, цялата идея с „карнавала“ е противоречива – сравнението кое ти харесва в това да си жена може да е възможно, ако имаш същия опит като мъж. Приравняването на мъжът до спермобанка, иначе ненужна на перфектната машина жената, е… не знам, нехуманно най-малкото, да не говорим, че издига жената като тяло и функция във върховна позиция спрямо мъжа, единствено заради детеродните й органи. По същия начин е и „завистта“ към мъжете заради това, че могат да пикаят прави, докато жената не може („освен ако не си харесва обувките“). Е, аз мога да пикая права, но това не ме прави нито по-щастлива жена, нито повече мъж, просто е удобен и забавен детски спомен как впечатлявах майка ми с новото умение.
Вероятно най-силно се засегнах от опростяването на жената до тяло с целева функция. Не съм съгласна с тази теория и не смятам, че липсата на детеродни органи в мъжа или решението да не ги използва от някоя жена ги правят по-малко щастливи или хора с по-малко смисъл на живота.
ХаресвамХаресвам
Аз и за момент не съм помислила, че всички вкупом трябва да са еднакво щастливи от факта, че могат да раждат хора. Далеч не е нужно – нито трябва всеки да се размножава на всяка цена. Достатъчно хора има на тая земя – ако някой не желае да се размножи, това не значи, че ще е нещастен. Ако някой иска, а не може, понеже имам представа за какво иде реч – е лошо.
Пак подчертавам, че това е моето лично усещане за моето собствено тяло – това, мисля, и в текста много пъти изтъкнах. Моето. И в никой случай не смятам, че това, че искрено съм доволна от възможността да износя, родя, отгледам човек – ми е висша цел в живота. Но е важна част от него (за мен).
Факт е, че жената и нейното тяло износват и раждат бебето. Това не прави непременно от мъжа спермобанка – но е чисто и просто от онези неща от живота. Докато не се роди едно дете, за мъжът е много трудно да изпита пълноценно което и да е от усещанията, достъпни за жената, която го носи.
А аз винаги съм изпитвала лека завист за пикаенето прав. Наистина. Не носи никакви бонус точки (освен рисуване в снега), но е едно от малкото неща, които и да искам, не мога да направя.
П.п. равенството между половете е важно и търсено, въпреки че с една идея повече съм за матриархат 🙂
ХаресвамХаресвам
Омаловажаваш или, по-точно, омекотяваш собствените си думи, в търсене на компромисен вариант, в които, всъщност, оставаш права. Няма нищо хубаво нито в патриархата, нито в матриархата, защото няма баланс и липсата на баланс винаги води до катаклизми.
Отново казвам, текстът би имал значение, ако можеше действително да се направи сравнение – между кафявата захар и бялата захар примерно. В случая не може да се прави сравнение между нещо, което не се избира (като пола, поне засега) от индивид, и навиците му. По същия начин, не може да се прави сравнение кое е по-изгодно (това е думата, която си изплолзвала) – да си мъж или жена, приравнявайки ги до чисто телесни, повърхностни на моменти и анималистични функции. Факт е, че мъжът и жената мислят по различен начин, възприемат света по различен начин и точно в това е хубавото на съществуването и хармонията между двете – едното не може да съществува без другото, ако го сложим в природни рамки. По тази причина съм и несъгласна с твърдението ти, че мъжът трудно ще „изпита пълноценно което и да е от усещанията, достъпни за жената, която го носи.“ Ако това е вярно, тогава се обезмисля смисъла едно дете да има двама родители, децата без родители да са осиновявани и семействата, които не могат да имат собствено дете – да са щастливи заедно.
Ти самата си отделила най-голямата част от текста си да опишеш женското си тяло като перфектна детеродна машина. По-нататък какво да обсъждаме… Пак казвам, опита да омаловажиш или омекотиш думите си не ги променя.
ХаресвамХаресвам
Не можем да се разберем явно.
Не смятам, че трябва да променям думите си. Това е моето усещане за моето тяло – толкоз.
Не смятам, че някой друг трябва да се чувства като мен или ако се чувства – това да го радва.
А че мъжът не може да изпита усещанията, които изпитва бременната жена – как, моля, би могъл?!
ХаресвамХаресвам
хайде, бе, всяка раждала жена знае какъв калабалък си устройват хормоните й след раждането. голяма драма го направихте. разчувствала се бу, изразила си вълненията, какво пък толкова. пълно е с жени, дето мечтаят, молят се, какво ли не правят, та поне веднъж да си изпълнят функцията на развъдна машина, па не става и не става. те какво да кажат. то е ясно, че най-важната функция и най-великият смисъл на продукта жена е възпроизводството. всичко останало, ако има сили или ако е на кеф, що пък да не си го позволи.
от друга страна, жената е като мобилния телефон. и той е създаден, за да може да телефонираш, ама междувременно е и будилник, и фотоапарат, и компютър, и диджей, и радио, и телевизор, и доносник, и обект на чувства дори. ама не се сърди, че го принизяват до телефон, тоест, до устройство за телефониране.
викам, да си стиснете ръцете и да си кажете по едно наздраве, или поне да поимитирате оргазъм със спортна цел.
ХаресвамХаресвам
ех, сравнението с мобилен телефон ми изби рибата, честно. 🙂
ХаресвамХаресвам
Eneya, недей рита, ами си признай, че всъщност си една машина за раждане на деца.
ХаресвамХаресвам
Shtom samo jenite razbirat kakvo e da imash dete (da go iznosvash, rajdash i prochie), znachi vsichki deca trqbva da sa gledani ot dve jeni. Myjete niamat myasto v taya formacia. I bez tova te sa nesyvyrsheni spermobanki s mynichko DNK materialche na fona na perfektnata mashina, koiato se samonastroiva, ama ne moje da pikae prava. Rulz.
ХаресвамХаресвам
Pingback: (Ре)продуктивен диалог « Openly Feminist
Бу,
Честито ти бебе. Да е живо и здраво. Страхотно е, че си толкова щастива да си жена именно по този начин. Но като цяло не ми е ясна мотивацията на мероприятието „женски карнавал.“
Съгласна съм с Буша, че тъй като човек не си избира пола (в общия случай), по-добре да е щастлив, че е своя си пол. И както казва Лиска, ако човек няма талант за рационализация, често и хормоните стигат.
ХаресвамХаресвам
Андрогинно съзнание в тяло по желание – ей това е Раят! Ама нямаааа…
Според мен е важно да сме щастливи, но полът ни да не е единствена причина за това – duh!
Смятам ,че бебетата са прекрасни и е изумително да бъдеш родител и да превърнеш едно чудно бебе в истински, добър човек. Родителството няма пол – има добри майки и лоши майки, добри бащи, лоши бащи, хора, които са и майка и баща, родители без генетична връзка с детето, има и „машини за раждане“, чието родителство се изчерпва до там… Случаи всякакви.
И пак, човек прави много други неща, освен да е родител. Също така освен да бъде мъж или жена. Дали няма някакъв „аватарски“ начин да изпитаме усещанията в тяло от другия пол? По същия начин е интересно за много по-високо тяло от нашето, или пък с друго устройство на очите… Все ми се иска да се занимаваме и с друго, не само с това между краката ни. Но нали сме си животинки, все на там ни влече :)))
Аз отивам да помечтая за жабешки скокове :))
ХаресвамХаресвам
Добре, признавам че и за мен беше леко абсурдно преживяване да се окажа част от нещо, носещо заглавието „Женско царство“, сред някакъв парад от клишета за женствеността и мъжествеността, все едно гледам „Сблъсък“ или нещо подобно, това уж не беше първоначалната идея, както ми беше представена.
Но имам някои забележки и към критикуващите. Много жени имат не просто позитивни, а екстатични преживявания във връзка с майчинството, и аз съм една от тях и малко ми е обидно когато се казва, че ако поставяш тялото и майчинството в центъра на собствената си женственост, значи свеждаш самата себе си до машина за репродукция. Човек не е само пол, нито полът е само тяло, нито тялото е само репродукция, но всички тези неща в сложна връзка са важни елементи на идентичността ни. Любопитно е ако някой беше написал, че се кефи да е жена, щото може да има серийни оргазми, а мъжете не могат, пак ли така щяхте да реагирате срещу него.
И накрая само и само да се избекне конфликтът, някакви хора почват да обясняват, че Бу се била объркала, щото я тресяли хормоните след раждането.
ХаресвамХаресвам
Pingback: Защото тя е доволна, че е жена « Писателският блог на Тишо
Е, и в постинга, и в коментарите доста си прекалила в желанието си да се правиш на мъж…
Защо просто не покрещя?
ХаресвамХаресвам
Защото обичам да чета подобни коментари и да съжалявам мъжете около такива жени. Ссссссссс.
ХаресвамХаресвам
Ейй, браво! Колко хубаво за теб!
ХаресвамХаресвам
Интересно. Ако аз се възнегодувам срещу някой гей манифест, то значи съм хомофоб. А когато гей негодува срещу манифест на женственост, такава каквато я разбира една истинска жена, това вече е смело отстояване на собствена позиция и светоусещане.
ХаресвамХаресвам
Jack, съвсем правилно си разбрал във второто си изречение. Това, че поставяш знак за равенство и сравнение между хомофобията (си) и горния текст (нарочно игнорирам прилагателното „истинска“ жена, дори не ми се отваря тази тема, отново), обаче, показва, че въобще не си разбрал или едното, или другото. Няма да се впускам в дискусии за и против гей парадите под този текст, нека спазим темата все пак.
ХаресвамХаресвам
Абе, чудех се дали да е „истинска“ или „нормална“, ама първото ми се стори по- политически коректно. Сори ако съм наранил нечии чувства. Може би трябваше да кажа „истинска, според както аз я разбирам, жена“ ама прекалено щеше да натежи мисловния конструкт 🙂 И без туй съм изпуснал едно излишно „се“ в първото изречение. Иначе, двойния стандарт е очевиден за всеки непредубеден наблюдател и бива да се сещате за тази си реакция преди да заклеймите някого като хомофоб.
ХаресвамХаресвам
„Приравняването на мъжът до спермобанка, иначе ненужна на перфектната машина жената, е… не знам, нехуманно най-малкото, да не говорим, че издига жената като тяло и функция във върховна позиция спрямо мъжа, единствено заради детеродните й органи. “
Без да заемам каквато и да е страна ще си позволя да те попитам…
Хм.. Ти откъде взе сперма, за да заченеш?
„Докато не се роди едно дете, за мъжът е много трудно да изпита пълноценно което и да е от усещанията, достъпни за жената, която го носи.“
Да си заблудена е твое лично право!
ХаресвамХаресвам
nebuu, първото е мое мнение, а второто на Бу. Към кого са насочени въпросите ти?
ХаресвамХаресвам
Под твоето мнение зададох въпрос към теб… Под мнението на Бу е и коментар към нея.. 🙂
ХаресвамХаресвам
nebuu, причаках един младеж в тъмното и го заплаших:)
Сериозно, в клиника, от криобанка.
ХаресвамХаресвам