Муша-Буша в собствен сос, добро и зло, в здраве и болест, в dial-up и оптичен интернет, в и извън времето, внапредвид и деЦки от НОЙ

Ако еволюцията на човека беше приключила, майките нямаше да са само с две ръце.

Не на място

Много ми е трудно да бъда търпелива.

Твърде емоционална съм, за да чакам. Съзнателно знам, че чакането е добро нещо, но рядко ми се удава. Откакто Максим се роди, съм по-търпелива и, някак си, възрастна.

Договорът ми за сегашната работа изтича на 3 февруари. Обявиха позицията ми за вакантна от 4 февруари. Сметнах, че ще е странно, ако не кандидатствам, макар че работата определено не е моята чаша чай (на английски е по-смислен изразът). Кандидатствах в израз на благодарността си към дадената възможност, един вид референция и отговор на работата, която получих. В самото писмо писах, че независимо от изхода, за мен е гордост да съм част от този екип и благодарение на него научих много. Макар и не за конкретната позиция, а по-скоро за организационна култура и етика в работата.

Не бях в списъка с одобрени кандидати по документи. Странно. С моя опит, за чисто секретарска позиция. Много странно ми се стори. Нямах наистина намерение да оставам  и дори обмислях как да изляза от положението да откажа работата, след като съм кандидатствала. И после – не бях одобрена по документи.

Приятелите ми спекулираха с причината за това. Получих лаконичен отговор от три реда от изпълнителния ни директор, че няма да ме поканят на интервю.

Днес имахме поредния коктейл по повод новия ни изпълнителен директор. Доскоро тя беше Policy Director. Откакто получи работата на ИД, не се спряхме с коктейли и приеми за добре дошла. Мисля, че колегите си намериха добър повод за пиянстване в работно време.

На поредното офисно парти ето и нас, обичайните заподозрени, лошите момчета и момичета на офиса и wannabe-лошите, които винаги се залепят към нас. Пряката ми шефка, Мадмоазел, която се напи през декември на подобно събитие и ми скочи в таксито, с която все още обсъждаме защо не спах с нея тогава. Беше забавно онази вечер. Колежката ми, която се занимава със Западните Балкани, правеше същото. Аз просто не бях в настроение онази вечер, не исках никоя, освен една, която не беше там. Мадмоазел е супер възторжена как мога да спя с някого просто за една вечер, без обвързване, и как „чисто по мъжки“ разграничавам секса от правенето на любов. За да съм пич, й казах, че не бих злоупотребила с жена, която не е на себе си. Това е възпитания начин да кажеш на една жена, че между вас има минусово привличане и никога не би спала с нея, без значение колко алкохол си погълнала.

15 бутилки шампанско, студен бюфет, лошите момчета и момичета, на които може да се разчита да са палави. Съберем ли се тримата, винаги се стига до спомени, които не искаме да помним понякога. В 16:30, когато отворихме първата бутилка шампанско, не мислех, че два часа по-късно ще се напием и ще пушим коз с хора от Съвета на Европа, ЕК и Амнести, но е добре човек да не си прави планове. Мадмоазел неотлъчно до мен, като с двойно залепващо тиксо залепена за тялото ми. Пияна достатъчно и отчаяна, че си заминавам само след десетина дни, идва при мен и със силен френски акцент ми казва, че никога никой няма да е като мен.

Не съм в списъка с одобрени по документи кандидати за  работата, защото съм твърде квалифицирана и защото търсят изпълнител, не мениджър. Дежа ву. За втори път ми се случва волята и решителността ми да са дебит и да ми пречат на работата. Мадмоазел се разревава и ме прегръща в опит за последна, пияна, целувка, която няма да се брои в понеделник, когато сме трезви на работа. „Искахме обикновен кандидат, който има опит в един проект, а твоята кандидатура е за позицията на шефката и на двете ни.“ Почувствах се тъпо. Не ми пука за тъпата работа. Не ставам за пускане на факсове и резервиране на маса за вечеря. Пука ми за нея, за грешните й чувства. Пука ми, че си въобразява, че съм нещо значимо в живота й, че от три месеца ме сравнява с жена си, с която имат двегодишна връзка и живее в надежда, че може да ме напие достатъчно, за да има причина да я остави. Пука ми, просто. Пука ми, че Анна, която получи работата, някаква руса мацка от Русия с малка черна рокля (кой, по дяволите, ходи на интервю с малка черна рокля!?) ще е мерена по мой аршин. Според Мадмоазел, Анна никога няма да е и наполовина добра, колкото съм аз. Супер за егото ми. Абсолютно неизползваема информация иначе.

Аз съм пияна и напушена. Толкова не на себе си, че си мисля за човек, когото не познавам на живо дори.

Дори няма десет часа още. Утре ще чета какви глупости съм писала тази вечер. Извинявам се на абонираните за блога ми по този повод.  Ето снимки, да си спомням очите си тази вечер, те говорят много за мен. За спомен от тази вечер. Voila.

Ще използвам сегашната илюзия, за да споделя, че зациклих в четенето и гледането на измислени приказни истории с несъществуващи персонажи, чудовища, смъртоносни опасности и безгранична любов. Имам нужда да избягам от дните си. Отне ми половин година да осъзная колко съм нещастна тук сама, в Брюксел. Още по-тъжна съм, че трябва да се върна в България.

Бягам сега, потапям се в приказния свят.

Advertisements

One comment on “Не на място

  1. Eneya
    януари 23, 2010

    Morphine – I know you
    Ако не си чувала тази песен, пусни си я.
    Поздрав и дано малко блус/джаз те разсее.

    Like

Кажете си

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Навигация

%d bloggers like this: